Коронавирусът ускори дигиталното образование в България
В подтекста на изключителното състояние, в което живеем от няколко месеца, цифровите услуги изживяха самобитен разцвет. А измежду тях с максимален растеж се обрисуват услугите в областта на образованието, тъй като българските учители, възпитаници и родители съумяха извънредно бързо и естествено да се преориентират в новата среда и да продължат просветителния развой.
За да приказваме за този феномен, както и за бъдещето на цифровите услуги в областта на образованието се срещнахме с Валери Колев, изпълнителен шеф на издателство “Клетт ”.
Въпреки че живеем в свят на технологии, като че ли за всеобщо цифрово обучение в България стартира да се приказва обществено едвам преди няколко месеца. Нужен ли ни беше този " подтик ", с цел да поемем в посока цифровизация на образователния развой? И може ли да се окаже камъчето, което ще преобърне количката в тази посока?
В.К.: С оглед на всички компликации, през които преминахме и прекосяваме през тези месеци, не бих желал да мисля за „ тласъка “ като необходим, само че да, сигурно той изигра голяма роля за ускорение на процеса. Както министърът на образованието и науката успешно призна – за прехода към отдалечено образование, който в този момент, в изискванията на пандемия се осъществя за една седмица, биха били нужни най-малко 10 години, в случай че трябваше всичко това да се случи по естествения си ред. И в този смисъл, да, коронавирусът може да се окаже камъчето, което към този момент прекатурва пътя на обичайното образование към цифровото.
Дигитални учебници, видео уроци, просветителни платформи, самостоятелни устройства за учениците и учителите. Какво друго е нужно за дейно и пълноценно цифрово образование?
В.К.: Чудесни са многообразието и големият избор, с които разполагат учителите в цифровата среда. Възможностите пред тях са безкрайни. Аз намирам за доста позитивно събитието, че на учителите не беше наложена като наложителна една единствена платформа за отдалечено образование и те имат опция да търсят и тестват най-различни разновидности, с цел да открият този, който работи за тях и техните възпитаници. Това, което би подкрепило процеса, е нужният опит, който може и би трябвало да са натрупа посредством практики и образования, храброст и предпочитание за изпробване в цифровата среда. И в случай че се върна към първия ви въпрос - тези два месеца ще са незаменима школа и за учители и възпитаници.
Има ли положителни европейски практики, които сполучливо можем да използван и в България?
В.К.: Като част от една от най-големите европейски просветителни групи издателство, Клет България има преимуществото да внедрява на нашия пазар положителните практики от цяла Европа. Ние бяхме първите, които през цялото време на изключителното състояние, отворихме електронните си запаси за изцяло свободен достъп от учители, възпитаници и родители, създадохме специфичен пакет „ В помощ на учителя при работа у дома “, включващ уебинари, методическа поддръжка, директна телефонна линия за съвещания, на уеб страницата си качихме цифрова библиотека с извадка от най-популярните ни работни тетрадки за свободно събаряне и разпечатване у дома... това са все неща, посредством които моите сътрудници подкрепят просветителните системи в съвсем всички останали страни от Югоизточна Европа.
Необходимо ли е в допълнение образование на преподавателите в посока работа в цифрова среда? Как съгласно вас следва да се случи това? И като цяло какво е положението на българската просветителна система във връзка с учителския запас и цифровите му умения?
В.К.: Да, това е главното. Необходими са непрекъснати на практика образования за придобиване на повече убеденост и храброст от страна на учителите при използването на другите цифрови платформи и запаси. Но, това е годно за всички учители в Европа и би трябвало да признаем, че българските учители в действителност направиха голяма стъпка напред и се оправят повече от добре.
Променя ли се ролята на родителите, когато приказваме за обучение в онлайн среда?
В.К.: За всички обстановката беше изцяло нова. Никой не си беше представял, че ще би трябвало да работи напълно от у дома, до момента в който има до себе си едно, две, три деца, които са си вкъщи, само че и на учебно заведение. Ролята на родителя също претърпя голяма промяна. Като стартираме от нуждата от хардуерно обезпечаване на образователния развой с устройство за всеки или основаване на режим за прилагане от другите консуматори, през поддръжката при разбирането и усвояването на другия образователен материал, до чисто психическото напасване, че всички са си непрестанно дружно, което също е съществено предизвикателство.
Възможно ли е цифровите технологии по всеки един образователен предмет да са стандарт, а не изключение? И в случай че да - по кое време и при какви условия можем да го реализираме?
В.К.: Обучението по другите предмети е друго и постанова разнообразни стандарти и подходи при създаването на цифровите им съставни елементи. Не можем да съпоставим електронните учебници по физика или химия с тези по литература, да вземем за пример, защото материалът се пресъздава по радикално друг метод. Издателство Клет България обезпечава електронен вид на всеки свои учебник, с марките Klett, Анубис или Булвест 2000, като започнете от познавателните книжки за децата в 3 и 4 група, до най-големите възпитаници в гимназиалните класове. Независимо кой тъкмо учебник са избрали учителите им, те могат да се възползват и от богатия му електронен еквивалент за работа в час или самоподготовка у дома.
Има ли здравословна граница в процеса на цифровизация на образованието? Има ли аспекти, които е по-добре да останат аналогови?
В.К.: Аз считам, че би трябвало да има такава граница. Нищо не може да размени човешкото другарство и връзката учител-ученик. Вярвам, че тази връзка вечно ще остане аналогова и аз персонално се надявам да остане по този начин!
За да приказваме за този феномен, както и за бъдещето на цифровите услуги в областта на образованието се срещнахме с Валери Колев, изпълнителен шеф на издателство “Клетт ”.
Въпреки че живеем в свят на технологии, като че ли за всеобщо цифрово обучение в България стартира да се приказва обществено едвам преди няколко месеца. Нужен ли ни беше този " подтик ", с цел да поемем в посока цифровизация на образователния развой? И може ли да се окаже камъчето, което ще преобърне количката в тази посока?
В.К.: С оглед на всички компликации, през които преминахме и прекосяваме през тези месеци, не бих желал да мисля за „ тласъка “ като необходим, само че да, сигурно той изигра голяма роля за ускорение на процеса. Както министърът на образованието и науката успешно призна – за прехода към отдалечено образование, който в този момент, в изискванията на пандемия се осъществя за една седмица, биха били нужни най-малко 10 години, в случай че трябваше всичко това да се случи по естествения си ред. И в този смисъл, да, коронавирусът може да се окаже камъчето, което към този момент прекатурва пътя на обичайното образование към цифровото.
Дигитални учебници, видео уроци, просветителни платформи, самостоятелни устройства за учениците и учителите. Какво друго е нужно за дейно и пълноценно цифрово образование?
В.К.: Чудесни са многообразието и големият избор, с които разполагат учителите в цифровата среда. Възможностите пред тях са безкрайни. Аз намирам за доста позитивно събитието, че на учителите не беше наложена като наложителна една единствена платформа за отдалечено образование и те имат опция да търсят и тестват най-различни разновидности, с цел да открият този, който работи за тях и техните възпитаници. Това, което би подкрепило процеса, е нужният опит, който може и би трябвало да са натрупа посредством практики и образования, храброст и предпочитание за изпробване в цифровата среда. И в случай че се върна към първия ви въпрос - тези два месеца ще са незаменима школа и за учители и възпитаници.
Има ли положителни европейски практики, които сполучливо можем да използван и в България?
В.К.: Като част от една от най-големите европейски просветителни групи издателство, Клет България има преимуществото да внедрява на нашия пазар положителните практики от цяла Европа. Ние бяхме първите, които през цялото време на изключителното състояние, отворихме електронните си запаси за изцяло свободен достъп от учители, възпитаници и родители, създадохме специфичен пакет „ В помощ на учителя при работа у дома “, включващ уебинари, методическа поддръжка, директна телефонна линия за съвещания, на уеб страницата си качихме цифрова библиотека с извадка от най-популярните ни работни тетрадки за свободно събаряне и разпечатване у дома... това са все неща, посредством които моите сътрудници подкрепят просветителните системи в съвсем всички останали страни от Югоизточна Европа.
Необходимо ли е в допълнение образование на преподавателите в посока работа в цифрова среда? Как съгласно вас следва да се случи това? И като цяло какво е положението на българската просветителна система във връзка с учителския запас и цифровите му умения?
В.К.: Да, това е главното. Необходими са непрекъснати на практика образования за придобиване на повече убеденост и храброст от страна на учителите при използването на другите цифрови платформи и запаси. Но, това е годно за всички учители в Европа и би трябвало да признаем, че българските учители в действителност направиха голяма стъпка напред и се оправят повече от добре.
Променя ли се ролята на родителите, когато приказваме за обучение в онлайн среда?
В.К.: За всички обстановката беше изцяло нова. Никой не си беше представял, че ще би трябвало да работи напълно от у дома, до момента в който има до себе си едно, две, три деца, които са си вкъщи, само че и на учебно заведение. Ролята на родителя също претърпя голяма промяна. Като стартираме от нуждата от хардуерно обезпечаване на образователния развой с устройство за всеки или основаване на режим за прилагане от другите консуматори, през поддръжката при разбирането и усвояването на другия образователен материал, до чисто психическото напасване, че всички са си непрестанно дружно, което също е съществено предизвикателство.
Възможно ли е цифровите технологии по всеки един образователен предмет да са стандарт, а не изключение? И в случай че да - по кое време и при какви условия можем да го реализираме?
В.К.: Обучението по другите предмети е друго и постанова разнообразни стандарти и подходи при създаването на цифровите им съставни елементи. Не можем да съпоставим електронните учебници по физика или химия с тези по литература, да вземем за пример, защото материалът се пресъздава по радикално друг метод. Издателство Клет България обезпечава електронен вид на всеки свои учебник, с марките Klett, Анубис или Булвест 2000, като започнете от познавателните книжки за децата в 3 и 4 група, до най-големите възпитаници в гимназиалните класове. Независимо кой тъкмо учебник са избрали учителите им, те могат да се възползват и от богатия му електронен еквивалент за работа в час или самоподготовка у дома.
Има ли здравословна граница в процеса на цифровизация на образованието? Има ли аспекти, които е по-добре да останат аналогови?
В.К.: Аз считам, че би трябвало да има такава граница. Нищо не може да размени човешкото другарство и връзката учител-ученик. Вярвам, че тази връзка вечно ще остане аналогова и аз персонално се надявам да остане по този начин!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ