Заподозрените за убийствата на Джак Изкормвача
В книгата си от 1996 година „ Джак Изкормвача, непринуденият другар “ създателят Ричард Уолъс твърди, че убийствата са осъществени от Луис Карол (чието същинско име е Чарлз Л. Доджсън). Според Уолъс Карол се е изповядал под формата на анаграми в кореспонденцията си и в литературните си творби, в това число в „ Детската стая на Алиса “ – детска версия на най-значимото му произведение „ Приключенията на Алиса в страната на чудесата “. На доктрина Карол, който живее в Оксфорд, би могъл да вземе влака до Лондон и да извърши убийствата. Но в никакъв случай не е имало каквито и да е доказателства, че Карол е Разкъсвачът.
Историята за убийствата на Х. Х. Холмс в Чикаго от години вълнува феновете на същинските закононарушения в Съединени американски щати, а през 2017 година по History Channel се състоя премиера на телевизионно предаване, в което правнукът му, Джеф Мъджет, проверява теорията, че Холмс е убивал в Уайтчапъл, преди да пристигна в Уайт сити. Според Мъджет почеркът на Холмс съответствува с този на писмата, за които се допуска, че са изпратени от Изкормвача до полицията, а типът му е подобен с този на човек, разказан от очевидци наоколо до местата на убийствата в Уайтчапъл.
Тези спекулации се трансформират в забавен ефирен филм, само че това е всичко. „ Бих могъл да събера по-добри доказателства, че Холмс е почтен, в сравнение с че е Джак Изкормвача “, споделя пред „ Чикаго Трибюн “ Адам Селцер, създател на книгата „ Х. Х. Холмс: Истинската история на дявола от Уайт Сити “. Неговите доказателства, че Холмс не е бил Изкормвачът са разнообразни документи – като да вземем за пример за регистрацията му като гласоподавател – които потвърждават, че е бил в Чикаго по времето, когато Изкормвачът е убивал оттатък океана.
Неговият наследник Уинстън става един от най-важните хора на XX в., само че дали лордът не е бил един от най-неизвестните на XIX в.? Според тази доктрина той е началник на група масони, които възнамеряват да убият секс работнички, изнудвали член на кралското семейство. Едно от хипотетичните доказателства е извънредно в детайли изложение на мъж, забелязан с Мери Кели, последната от петте жертви, малко преди гибелта ѝ. Заподозреният е разказан като добре облечен, като облеклото му е допълнено от златна верижка за часовник. Бил е висок към метър и шестдесет, с тъмна коса и мустаци. (Трябва да отбележим, че никой не приема тази съответна доктрина изключително съществено.)
Съществуват няколко теории, съгласно които наследникът на английския трон е виновен за убийствата на Изкормвача. Една от тях води началото си от публикация от 1970 година, оповестена от осемдесетгодишен доктор, в която в детайли се разказва другарството му със фамилията на кралския доктор. Авторът, доктор Томас Стоуел, като че ли мощно загатва – без да посочва имена – че принц Алберт Виктор, внук на кралица Виктория, се е заразил със сифилис (смъртта му на 28 години през 1892 година се дължи на грип) и е умъртвил няколко „ дами на нощта “ за възмездие. Друга доктрина твърди, че принцът се е оженил за жена от Уайтчапъл и е имал дете от нея – очевидците се допуска, че са били отстранени, с цел да се резервира в загадка евентуалният правоприемник. Във всеки случай, принц Алберт Виктор е бил отвън града, когато са осъществени някои от убийствата.
През 1889 година в Лондон Флорънс Мейбрик е наказана на гибел за отравянето на брачна половинка си Джеймс. (По-късно присъдата е сменена с доживотна и тя е освободена през 1904 г.) Повече от век по-късно на бял свят се появява един незабравим дневник, чийто създател, който не показва личното си име, само че се допуска, че е Джеймс Мейбрик, в детайли разказва петте убийства на Джак. Този дневник идва от мъж на име Майкъл Барет, който споделя, че му е даден от фамилен другар. По-късно декларира, че е фалшификат, след което обяче се отхвърля от това изказване. Истинността на дневника към момента се обсъжда…
Братът на Джеймс – Майкъл – е един от най-известните артисти и създатели на песни по това време, като работи под името Стивън Адамс. Сценаристът и режисьор Брус Робинсън твърди, че Мейбрик е ненавиждал снаха си и е направил убийствата, с цел да натопи брат си. Освен това Робинсън допуска, че доказателствата, които свързват Майкъл – който е и масон – с закононарушенията, са унищожени от полицията, което способства за многочислените конспирации, че Изкормвачът е убивал жертвите си като част от масонски обред и е бил закрилян от организацията, която е имала другари на високи постове във викторианска Англия.
Художникът от викторианската ера Уолтър Сикерт е прочут с това, че разказва мръсната страна на Лондон. Той твърди, че е живял в някогашния дом на килъра и даже озаглавява една от картините си „ Спалнята на Джак Изкормвача “. Авторката на престъпни романи Патриша Корнуел купува десетки негови картини, с цел да потвърди, че той освен е бил негов съвременник само че и самият палач, и декларира това в книгата си от 2002 година „ Портрет на килъра: Джак Изкормвача, казусът е завършен “. В книгата Корнуел споделя, че картините на Сикерт показват принуждение и женомразство, и събира косвени и съдебномедицински доказателства, с цел да направи аргумент, който обаче не се счита за изключително безапелационен – изключително тъй като има доказателства, че Сикерт е бил във Франция най-малко по време на някои от убийствата.
Почти откогато са осъществени закононарушенията, съществува доктрина, че килърът не е никакъв Джак, а Джил Изкормвачката. Убийствата показват знания по анатомия, каквито би имала жена, която изражда бебета – и може би от време на време прави аборти. (Освен това на една акушерка не би се гледало с съмнение, в случай че се разхожда из Лондон през нощта с окървавени дрехи). Теорията не се приема за изключително достоверна от експертите.
Една от дребното останали улики от делото на Изкормвача е шал, за който се твърди, че е принадлежал на Катрин Едоус, четвъртата от каноничните пет жертви. Петната по шала, за които се счита, че са кръв и сперма, са подложени на ДНК тест и е открито, че съответстват с потомците на Космински, полски бръснар, който имигрира в Лондон и може би е бил главен обвинен по време на убийствата. Твърди се, че той е чувал гласове и е имал халюцинации, а през 1891 година е изпратен в лудница след закани с нож. Но ДНК тестванията са неточни, а произходът на шала е в най-хубавия случай подозрителен, тъй че не се знае дали той фактически е обвързван с закононарушенията.
