В книгата През пет планини. Пътеводител за Е4 в България

...
В книгата През пет планини. Пътеводител за Е4 в България
Коментари Харесай

Нова книга ни съпровожда през пет български планини

В книгата „ През пет планини. Пътеводител за Е4 в България ” създателите Ива Петрони и Димитър Алексов разказват в детайли и фотографират в 13 стадия изминаването на българската права от интернационалния планински маршрут Е4, давайки потребна информация както за начинаещи, по този начин и за по-закоравели фенове на планинския туризъм.

Създателите на плана категорично показват, че пътеводителят е подобаващ за заети хора, защото всеки от стадиите може да бъде изминат в рамките дневно или уикенд.

Какво ни е нужно, с цел да се разходим по някои от най-популярните планински прави в България? Колко време ще ни отнеме? Каква екипировка ни е нужна и какви (не)удобства можем да срещнем по пътя? Отговорите на тези въпроси за направления в планините Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка дава наръчникът.

Описаните прави през петте планини минават както около известни туристически дестинации като Черни връх, Седемте рилски езера, Мальовица, Вихрен, Кончето и Тевно езеро, по този начин и през едва посещавани, само че също толкоз вълшебни места като труднодостъпния връх Капатник и като че ли извадената от приказките земя сред хижите „ Предел “ и „ Яворов “.

Откъс от „ През пет планини. Пътеводител за Е4 в България ”

НАЧАЛО НА ЕТАПА

ДРАГАЛЕВСКИ МАНАСТИР, кв. Драгалевци, София

Драгалевският манастир „ Св. Богородица Витошка “ се намира в края на кв. Драгалевци, София. Създаден е от цар Иван Алексан­дър към 1341 година Църквата е изографисана през 1476 година През XVII в. има килийно учебно заведение. Дава леговище на Васил Левски. Манастирът е монумент на културата. Съхранява ръкописно четверо­евангелие от 1534 година Храмовият празник е на 15 август.

Част 1 на Етап I стартира от площада в кв. Драгалевци. (С кола се продължава нагоре по пътя и се стига до паркинга над Драга­левския манастир. Оттук има алея и пътека, които се събират с тази по Е-4.) Тръгва се по северния скат на планината. Стига се до дървен мост и открит подслон (30 мин.). Продължава се по поре­чието на Драгалевската река, пресича се шосето за хижа „ Алеко “ и паралелно под въжената линия се стига до междинна станция „ Бай Кръстьо “ на лифта (1 час от началото). Тук има непретенциозни заведения за хранене. След междинната станция пътеката отно­во пресича изострен завой на шосето и през гъста борова гора за към един час се преодоляват 300 метра позитивна денивела­ция. Стига се до горната станция на лифта и се излиза в обширна открита равнинна околност – Платото. (2 часа от началото.)

МЕЖДИННА ТОЧКА

ХИЖА „ АЛЕКО “

Местоположение: В м. Масловица, 1977 м н.в.
GPS: 42.582631, 23.292166
(42°34‘57.5 “N 23°17‘31.8 “E)

Описание: 100 кревати, етажни санитарни възли и бани, локал­но отопление, трапезария, бюфет, ресторант, ски дрешник, писта, влекове, паркинг.

Съседни обекти: х. „ Тинтява “ – 1.30 ч; Черни връх – 1.30 ч. Стопанин: Търговско дружество „ Мотен “ – София. За контакти: 02/967 11 13, 02/980 55 33, 0876 860 235, 0877 101 427.

Изходни пунктове: Кв. Драгалевци, София (3 ч.); Горна лифто­ва станция „ Голи връх “ (30 мин.)
Работно време на лифта – https://www.skivitosha.com

От горната станция на Драгалевския въжен превоз наляво има крат­ка пътека до х. „ Алеко “ и ски център „ Алеко “ (15 мин.). Нагоре през местността Платото продължава лятната (лентова) и зимната (колова) маркировка на Е-4 към Черни връх.

КРАЙ НА ЕТАПА

КВ. ДРАГАЛЕВЦИ, СОФИЯ

Връщането от х. „ Алеко “, местността Платото и горната станция на лифта до началото на стадия в кв. Драгалевци, София, респективно до паркинга над Драгалевския манастир, става по същия път, само че към този момент на слизане.

Особености на стадия:

Описаният маршрут е по урбанизирания северен скат на Ви­тоша. Преминава през част от ски зона „ Алеко “. Ясно маркиран.

Вода

По маршрута има доста извори и чешми.

Възможности за хранене

Начална и последна точка: В квартал Драгалевци, София, въз­можностите за хранене са като в обитаемо място.

Денят, в който планината заприказва

Неделя, 8:30 сутринта, стадион „ Васил Левски “. Раници, обув­ки, на места щеки, минерална вода. Не, не аз потеглям за пла­нината. Още не. Дъщеря ми отива на първия си лагер в Родопите.

„ Не знам дали има Wi-FI “, „ Да, ще си носите раниците, но дребните “, „ Обичам те! “, „ Няма да спите на палатки, идващия път “, „ Отсега ми липсваш “, „ Взе ли си челника? “, „ Мамка му, заб­равили сме аварийните фланелки! “, „ Всяка вечер ще се чуваме “, „ Не, маме, вълци няма. Обаче, в случай че видиш някой, незабавно го снимай, да го качим във фейсбук “.
Рейсът потегля. Почти заплаках като гъска на паркинга. Кога порасна, по кое време потегли сама?

И за мен е време. Да стъпя на пътя. На Е-4 в България. Офици­ално. Чакала съм толкоз време. Дали ще мога? Малко ме е боязън.

Отивам да взема Пепа. Никога не съм ходила с нея. Защо я по­каних навръх премиерата на Е-4 не знам. Няма опит. С смут се сещам, че съм си не запомнила слушалките. Изпадам в суматоха. Вито­ша, Витоша, но си е вървене. Ами в случай че е от тези, дето мрънкат: „ по кое време ще стигнем “, „ има комари “, „ ма, доста е стръмно “, „ още доста ли има “... И без слушалки да се самоизолирам от нея и све­та?! Мъка.

Да ме простят планинарите фундаменталисти и заклети­те фенове на Е-4, само че няма да тръгнем от площада на Драга­левци. Оттук публично стартира българската част от трансев­ропейския маршрут Е-4. Обаче къде тъкмо да спра колата? Така че отиваме на паркинга над манастира. Първо слизаме до черквата. Една от свещите, които запалвам, е за пътя. Да стартира и свърши ус­пешно. Да имаме здраве. И шанс.

Целият Етап I на Е-4 в България през Витоша (кв. Драгалевци, София – подслон „ Смильо “) може да се направи за един ден без проблем. Но се явиха цивилни задължения следобяд, тъй че ще раз­деля Етап I надве. Днешната първа част е скромна: Драгалевци – хижа „ Алеко “. И тъй като съм с човек, който не знам по какъв начин върви, тази част ще разделя на още две – качване и слизане. Хубавото е, че по този начин днешният маршрут е кръгообразен, ще се върнем сами до колата и не подвластен от логистика. По справочник ни следва труд­ност две от пет, 5 часа в двете направления, 10 км, обща денивелация 2400 м: +1200 м/- 1200 м. Част 2 на Етап I я оставяме за различен път.

Е-4 ЕТАП I част 1 Витоша

Драгалевци Лифт „ Драгалевци “ „ Бай Кръстьо “ х. „ Алеко “ 0.0 1.1 2.3 2.9 3.4 4.3 5.1 5.9 3000 2500 2000 1500 1000 500 0 Дължина на маршрута в км Височина в м Драгалевски въжен превоз горна станция

Качвала съм десетки пъти правата Драгалевци – „ Алеко “. Този път е друго. Сега е началото.

Започва много обидно – едни каки по джапанки ни задминават. А ние дори не носим огромни раници, единствено дребна – с два сандвича и вода. После ни подмина и майката с детенцето. Потискащо ня­как. Толкова по въпроса за бавното потегляне и качественото раз­дишване. Ще си я караме, както си можем.

Имам възприятието, че съм се върнала вкъщи. След дълго и мъчно пътешестване. Знам всеки завой, мостче, междина, отбивка… Познавам вятъра. Знам по какъв начин се сменят сезоните, по какъв начин се трансформират миризми­те, по какъв начин звънят гласовете на гората заран и по какъв начин заглъхват при­вечер. Толкова ми липсваше това чувство за планина! Над мен, око­ло мен, вътре в мен.
Тук е мястото да се каже, че Пепа е във форма. Ходи, стъпва устойчиво, поддържа движение. Държи тирада за общополитическата об­становка. Не се задъхва. Засега не мрънка. Може пък да имам шанс и неналичието на слушалки да не се окаже съдбовна.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР