Последните слова на Учителя Петър Дънов (част II)
В книгата „ Изворът на положителното “ са поместени последните слова, диалози, лекции и беседи на Учителя Петър Дънов и неговите възпитаници. Голяма част от тях са се състояли в близкото до София село Мърчаево в къщата на ученика Темелко Гьорев и близките поля и върхове. Учениците на Дънов си спомнят, че той излизал измежду природата всеки ден, без значение какво било времето на открито.
Докато долу в града отеквали гърмежите от бомбардировките по време на Втората международна война, горе в планините, където Учителя разговарял с учениците си, царяла атмосфера на цялостно успокоение, мир и естетика. Съзнанието на учениците се променяло след всяка сказка с Дънов и те можели да почувстват вътрешно успокоение и религия, че макар бомбите, скоро всичко ще се подреди и в света ще настъпи един нов по-добър ред.
Днес споделяме с вас втората част с мъдри мисли на Учителя, които са част от последните му слова, преди да си замине от този свят.
1. Кармата е тиня, гъста, леплива, която не може да се измие елементарно. Само Любовта я отстранява. Само с Любовта може да се ликвидира човешката карма – с Любовта към Бога. 2. Когато човек се откаже от преходните стремежи на своята плът и се съобщи на стремежите на своя дух, единствено тогава може да се повдигне.
3. Да живееш като душа – това е задачата, която всеки възпитаник би трябвало да позволи. Трудна е задачата, само че е постижима.
4. Вярата има отношение към знанието. Само посредством вярата можем да се домогнем до позитивното познание. Вярата предшества знанието и знанието предшества вярата. Не можем да вярваш, до момента в който нямаш познание, и не можеш да знаеш, до момента в който нямаш религия.
5. Бог никого не изоставя.
6. Животът не е нито физически, нито нравствен. Той има физическа или духовна форма, само че той е Божествен.
7. Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мислите, възприятията и волята на индивида.
8. Ще се молите и когато сте ситуирани, и когато сте в несъгласия, и когато имате мрачевина в съзнанието.
9. Човек би трябвало да се радва на всичко, което го заобикаля – на изворите, на камъните, на Слънцето. От Природата човек ще учи законите на съвършенството и ще ги ползва в живота си.
10. Нечистите мисли и усеща основават заболяванията.
11. Изпадне ли човек в ревнивост, подозрение, съмнение, яд и негативни положения, той би трябвало да откри метод да ги трансформира. Иначе ще заболее от някаква болест. На всяка негативна мисъл или възприятие в себе си сложи една позитивна мисъл или възприятие, които да ги обезвреждат и трансформират.
12. Причините на доста заболявания се крият в подсъзнанието. Те са излишък от вашето минало, с което би трябвало да се справите.
13. Правилото гласи: с цел да се оправи организмът с заболяванията, би трябвало да се увеличи вибрацията му.
14. Изучавайте това, което Бог е основал, тъй като всяко камъче е резултат на висша просветеност. Дърветата, цветята, водата, въздухът, светлината са все израз на тази просветеност.
15. Всяка мисъл за Бога, колкото и слаба да е, свети като искра. Всяка мисъл за Бога ще ви донесе едно богатство. Обърнете мозъка си към Бога и естественото положение на душата ви ще се възвърне.
16. Давайте път на Божественото в себе си, с цел да имате мир.
17. В света има нещо по-високо от познатото. Това е Любовта.
18. Трябва да считате мислите и желанията на своите братя за ваши лични и те би трябвало да бъдат свещени за вас.
19. Човек се изчерпва, уморява се, в случай че е прекомерно деен във външния живот. Днешният век е доста деен във външния живот. Там времето е пари. А човек би трябвало да разпределя времето си по този начин, че да остави единствено една трета за интензивност във външния живот, а другото да бъде за облекчаване на потребностите на духа, на мозъка, на сърцето, на душата.
20. Трябва да се знае, че положителните, възвишените мисли имат по-голям брой вибрации, в сравнение с неприятните, нисшите мисли. Именно този закон ще употребявате. Имаш едно негативно положение. Повиши трептенията си и ще се освободиш от него, тъй като по-силните вибрации на възвишените мисли ще надделеят и ще отстранят негативните положения.
21. Какво съставлява Любовта? Тя е врата, през която се отива при Бога. Омразата е също врата, само че през нея се излиза от Бога. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в оня свят напълно не ще можеш. Само Любовта може да внесе в тебе възвишеното и благородното. Достатъчно е човек да схване дребна парченце от Любовта, с цел да почувства напредък в духа си. В нея има светлина, наслада, уголемение, живот, условия за поникване и благоприятни условия да опиташ всички богатства.
22. Вътре в невидимото, в дълбочината на Битието, Господ работи скрито в мозъците и сърцата на индивидите. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания и стенания в света.
23. Няма по-хубаво положение от това – да чувстваш Божието наличие в дълбочината на душата си.
24. Този, тихият глас, който приказва вътре в нас – това е Бог. Той приказва във всички хора.
25. Когато обичате, радвайте се, че изпълнявате Божията воля.
26. Знанието и свободата се дават съгласно степените на Любовта. Само оня, който придобие Любовта в нейната цялост, може да има същинско познание. Когато дойдете по отношение на Любовта, ще приемете Божествената светлина. Щом Любовта ви посети, ще придобиете същинската просвета. Умът би трябвало да гледа през очите на Любовта.
27. Изкуството би трябвало да има две качества, които са свързани едно с друго. Първо, то би трябвало да съставлява пример, блян, към който човек да се стреми. Изкуството би трябвало да показва възвишения живот, да разсъни у индивида повод, блян да се приближи към Бога. Второ, една възвишена концепция би трябвало да се въплъти в един облик, и то по този начин, че при съзерцанието на облика да изпъква в съзнанието безконечната Божествена концепция, тя да стане жива за него. По този метод изкуството би трябвало да свърже индивида с Божественото, с безконечните хрумвания.
28. Божествените богатства, които минават през вас, ще задържите краткотрайно в себе си и по-късно ще ги раздадете. Не задържайте в себе си нищо, също така, което ви е нужно. А останалото – пуснете го, дайте го на другите.
29. Ако човек съжалява, че е обичал, любовта му не е била същинска. Любов, която не може да издържи на всички тествания, не е същинска. Това е въодушевление, възприятие, краткотрайно разположение.
30. Добро е това, което е положително за всички, а освен за едного. Справедливостта изисква всеки да се употребява от Божиите богатства. Ако ние желаеме да ги вземем и да ги задържим единствено за себе си, това не е право. Трябва да ги дадем и на другите.
31. Престъплението седи в това, че едни желаят да имат повече богатства, в сравнение с им се поставят. Всеки би трябвало да задържи толкоз, колкото му е належащо.
32. Когато човек слиза, т.е. когато е в своята инволюция, той е горд, тъй като живее със загатна за високото си минало. А когато се качва нагоре в своята еволюция, той е преклонен, понеже вижда над себе си височини, към които се стреми и които би трябвало да доближи. Горделивият слиза, а смиреният се качва. Горделивият слиза, с цел да мери дълбочината, а смиреният се качва, с цел да мери височината.
33. Смирението е първото изискване за основаване на връзка с Бога. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се желае от ученика. При Бога ще отидеш не правоверен, не академик, а преклонен.
34. Не търсете щастието в изискванията. Сега всички търсят щастието вън от Бога. Там е погрешката им. Не търсете щастието в този или оня човек. Търсете го в Бога. Между Бога и твоята душа би трябвало да има вътрешна връзка. Възстанови тази връзка и всичко ще се оправи. Човек не е пристигнал на Земята, с цел да бъде благополучен, само че да се учи.
35. Щом се домогнем до Любовта, ще се съединим с Бога.
Прочетете тук първата част
Слушайте тук беседи на Учителя
Всичко за предсказанията на Петър Дънов - в брой 2/2017 г.
Докато долу в града отеквали гърмежите от бомбардировките по време на Втората международна война, горе в планините, където Учителя разговарял с учениците си, царяла атмосфера на цялостно успокоение, мир и естетика. Съзнанието на учениците се променяло след всяка сказка с Дънов и те можели да почувстват вътрешно успокоение и религия, че макар бомбите, скоро всичко ще се подреди и в света ще настъпи един нов по-добър ред.
Днес споделяме с вас втората част с мъдри мисли на Учителя, които са част от последните му слова, преди да си замине от този свят.
1. Кармата е тиня, гъста, леплива, която не може да се измие елементарно. Само Любовта я отстранява. Само с Любовта може да се ликвидира човешката карма – с Любовта към Бога. 2. Когато човек се откаже от преходните стремежи на своята плът и се съобщи на стремежите на своя дух, единствено тогава може да се повдигне.
3. Да живееш като душа – това е задачата, която всеки възпитаник би трябвало да позволи. Трудна е задачата, само че е постижима.
4. Вярата има отношение към знанието. Само посредством вярата можем да се домогнем до позитивното познание. Вярата предшества знанието и знанието предшества вярата. Не можем да вярваш, до момента в който нямаш познание, и не можеш да знаеш, до момента в който нямаш религия.
5. Бог никого не изоставя.
6. Животът не е нито физически, нито нравствен. Той има физическа или духовна форма, само че той е Божествен.
7. Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира в едно мислите, възприятията и волята на индивида.
8. Ще се молите и когато сте ситуирани, и когато сте в несъгласия, и когато имате мрачевина в съзнанието.
9. Човек би трябвало да се радва на всичко, което го заобикаля – на изворите, на камъните, на Слънцето. От Природата човек ще учи законите на съвършенството и ще ги ползва в живота си.
10. Нечистите мисли и усеща основават заболяванията.
11. Изпадне ли човек в ревнивост, подозрение, съмнение, яд и негативни положения, той би трябвало да откри метод да ги трансформира. Иначе ще заболее от някаква болест. На всяка негативна мисъл или възприятие в себе си сложи една позитивна мисъл или възприятие, които да ги обезвреждат и трансформират.
12. Причините на доста заболявания се крият в подсъзнанието. Те са излишък от вашето минало, с което би трябвало да се справите.
13. Правилото гласи: с цел да се оправи организмът с заболяванията, би трябвало да се увеличи вибрацията му.
14. Изучавайте това, което Бог е основал, тъй като всяко камъче е резултат на висша просветеност. Дърветата, цветята, водата, въздухът, светлината са все израз на тази просветеност.
15. Всяка мисъл за Бога, колкото и слаба да е, свети като искра. Всяка мисъл за Бога ще ви донесе едно богатство. Обърнете мозъка си към Бога и естественото положение на душата ви ще се възвърне.
16. Давайте път на Божественото в себе си, с цел да имате мир.
17. В света има нещо по-високо от познатото. Това е Любовта.
18. Трябва да считате мислите и желанията на своите братя за ваши лични и те би трябвало да бъдат свещени за вас.
19. Човек се изчерпва, уморява се, в случай че е прекомерно деен във външния живот. Днешният век е доста деен във външния живот. Там времето е пари. А човек би трябвало да разпределя времето си по този начин, че да остави единствено една трета за интензивност във външния живот, а другото да бъде за облекчаване на потребностите на духа, на мозъка, на сърцето, на душата.
20. Трябва да се знае, че положителните, възвишените мисли имат по-голям брой вибрации, в сравнение с неприятните, нисшите мисли. Именно този закон ще употребявате. Имаш едно негативно положение. Повиши трептенията си и ще се освободиш от него, тъй като по-силните вибрации на възвишените мисли ще надделеят и ще отстранят негативните положения.
21. Какво съставлява Любовта? Тя е врата, през която се отива при Бога. Омразата е също врата, само че през нея се излиза от Бога. Ако в този свят не можеш да влезеш при Бога, в оня свят напълно не ще можеш. Само Любовта може да внесе в тебе възвишеното и благородното. Достатъчно е човек да схване дребна парченце от Любовта, с цел да почувства напредък в духа си. В нея има светлина, наслада, уголемение, живот, условия за поникване и благоприятни условия да опиташ всички богатства.
22. Вътре в невидимото, в дълбочината на Битието, Господ работи скрито в мозъците и сърцата на индивидите. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания и стенания в света.
23. Няма по-хубаво положение от това – да чувстваш Божието наличие в дълбочината на душата си.
24. Този, тихият глас, който приказва вътре в нас – това е Бог. Той приказва във всички хора.
25. Когато обичате, радвайте се, че изпълнявате Божията воля.
26. Знанието и свободата се дават съгласно степените на Любовта. Само оня, който придобие Любовта в нейната цялост, може да има същинско познание. Когато дойдете по отношение на Любовта, ще приемете Божествената светлина. Щом Любовта ви посети, ще придобиете същинската просвета. Умът би трябвало да гледа през очите на Любовта.
27. Изкуството би трябвало да има две качества, които са свързани едно с друго. Първо, то би трябвало да съставлява пример, блян, към който човек да се стреми. Изкуството би трябвало да показва възвишения живот, да разсъни у индивида повод, блян да се приближи към Бога. Второ, една възвишена концепция би трябвало да се въплъти в един облик, и то по този начин, че при съзерцанието на облика да изпъква в съзнанието безконечната Божествена концепция, тя да стане жива за него. По този метод изкуството би трябвало да свърже индивида с Божественото, с безконечните хрумвания.
28. Божествените богатства, които минават през вас, ще задържите краткотрайно в себе си и по-късно ще ги раздадете. Не задържайте в себе си нищо, също така, което ви е нужно. А останалото – пуснете го, дайте го на другите.
29. Ако човек съжалява, че е обичал, любовта му не е била същинска. Любов, която не може да издържи на всички тествания, не е същинска. Това е въодушевление, възприятие, краткотрайно разположение.
30. Добро е това, което е положително за всички, а освен за едного. Справедливостта изисква всеки да се употребява от Божиите богатства. Ако ние желаеме да ги вземем и да ги задържим единствено за себе си, това не е право. Трябва да ги дадем и на другите.
31. Престъплението седи в това, че едни желаят да имат повече богатства, в сравнение с им се поставят. Всеки би трябвало да задържи толкоз, колкото му е належащо.
32. Когато човек слиза, т.е. когато е в своята инволюция, той е горд, тъй като живее със загатна за високото си минало. А когато се качва нагоре в своята еволюция, той е преклонен, понеже вижда над себе си височини, към които се стреми и които би трябвало да доближи. Горделивият слиза, а смиреният се качва. Горделивият слиза, с цел да мери дълбочината, а смиреният се качва, с цел да мери височината.
33. Смирението е първото изискване за основаване на връзка с Бога. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се желае от ученика. При Бога ще отидеш не правоверен, не академик, а преклонен.
34. Не търсете щастието в изискванията. Сега всички търсят щастието вън от Бога. Там е погрешката им. Не търсете щастието в този или оня човек. Търсете го в Бога. Между Бога и твоята душа би трябвало да има вътрешна връзка. Възстанови тази връзка и всичко ще се оправи. Човек не е пристигнал на Земята, с цел да бъде благополучен, само че да се учи.
35. Щом се домогнем до Любовта, ще се съединим с Бога.
Прочетете тук първата част
Слушайте тук беседи на Учителя
Всичко за предсказанията на Петър Дънов - в брой 2/2017 г.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ