Една вековна китайска традиция: ястия от кучета, котки, прилепи и мечки
В Китай обичат да похапват кучешко месо, а " лековитите " екскременти от прилепи са наричани " драгоценен пясък, светещ в нощта ". Сега град Шънджън забрани потреблението на кучета и котки и скъса с една вековна традиция. споделя:
Един китаец бил на екскурзия в Германия. Като се завърнал в родината си с екстаз разказвал какъв брой огромен бил изборът на кучешко и котешко месо в немските супермаркети. Той така и не схванал, че е разгледал щандовете с храна за домашните животни. Това, несъмнено, е единствено анекдот. Но и по него си проличава, че в Китай се консумира кучешко месо.
И въпреки всичко: би трябвало да отбележим, че това не е процедура в цялостен Китай. Не всеки китаец яде кучешко и не всеки ресторант предлага кучешки специалитети. Четириногите, които нормално се развъждат особено за тази цел, са по-скоро елемент от районната кухня. През годините обаче кучетата и котките станаха все по-популярни и като домашни животни. А това засили критиките против потреблението на кучешко и котешко месо. Още през 2017 година градската администрация на Юлин се видя принудена да забрани прословутия Фестивал на кучешкото месо - след митинг на деятели. Но това не значи, че проблемите са решени: законите са едно, а използването им - съвсем друго.
А възбрана за търговия с диви животни?
През декември от провинция Хубей потегли болестта с новия ковид. Малко по-късно в провинцията забраниха лова, превоза, търговията и потреблението на диви животни. От нея бяха изключени " обичайни скотски типове " като гълъби и зайци. Учените допускаха, че заболяването е тръгнала от прилепи, продавани на пазар за диви животни в Ухан.
iStock/Getty Images
Фактът, че вирусите постоянно се трансферират от животни върху хора, не е нещо ново, нито пък типично единствено за Китай. Проблематично е това, че индивидът унищожава все по-голяма част от местообитанията на дивите животни, което прави контакта му с тях все по-тесен. И Китай не е единственият образец за възникването на рискови епидемии. Нека си спомним за Ебола в района на Западна Африка или вирусът Нипа в Малайзия - и двете достигнаха хората чрез дивите животни.
Забраните за консумация на диви животни обаче влизат в прорез с китайската традиция . Още известният почитател на Конфуций - философът Мен Цзи, живял в трети век пр.н.е.,пише: " Обичам риба, само че одобрявам и мечешките лапи. А в случай че не мога да имам и двете, избирам мечите лапи ".
Тъкмо мечешките лапи, според китайската традиция, спадат към " осемте съкровища ", на които Традиционната китайска медицина (ТКМ) от хилядолетия насам приписва лечебни свойства. Лекарите, които работят с методите на ТКМ, са дали на някои от тези вещества многообещаващи имена. Екскрементите от прилепи, да вземем за пример, са обозначавани като " Скъпоценен пясък, светещ в нощта ". Фактът, че в изпражненията на дивите животни има голям брой рискови вируси преди хилядолетия просто не е бил прочут. А общото предписание към момента гласи: колкото по-рядка е една субстанция, толкоз по-търсена и по-популярна е тя. Това си проличава да вземем за пример по незаконната търговия с рог от носорози.
iStock/Getty Images
Ловът и гладът
Последната императорска династия на Китай - Цин (1644-1919) е тази, която легализира потреблението на диви животни. В класическия китайски разказ от 18 век " Сън в алени палати " се разказва празненство, на което били препоръчани 30 елена, 50 сърни, 20 диви кози, 40 мечешки лапи и други сходни " деликатеси ".
Крайната беднотия по времето на режима на Мао е карала хората да ядат всичко, което намерят. Едва през последните 30 години бедността в Китай намаля вследствие на бързото икономическо развиване. Но с възходящото богатство в страната се употребява от ден на ден месо от диви животни. То се е превърнало в знак за благоденствие.
Преди броени дни стана ясно, че от 1 май град Шънджън в южната част на Китай не разрешава търговията и потреблението на кучешко и котешко месо. Критиците бързо надигнаха глас. Първи бяха месопроизводителите и търговците на кучешко месо. " Шънджън се отхвърля от една основна част от китайската просвета на храненето ", обявиха те.
Един китаец бил на екскурзия в Германия. Като се завърнал в родината си с екстаз разказвал какъв брой огромен бил изборът на кучешко и котешко месо в немските супермаркети. Той така и не схванал, че е разгледал щандовете с храна за домашните животни. Това, несъмнено, е единствено анекдот. Но и по него си проличава, че в Китай се консумира кучешко месо.
И въпреки всичко: би трябвало да отбележим, че това не е процедура в цялостен Китай. Не всеки китаец яде кучешко и не всеки ресторант предлага кучешки специалитети. Четириногите, които нормално се развъждат особено за тази цел, са по-скоро елемент от районната кухня. През годините обаче кучетата и котките станаха все по-популярни и като домашни животни. А това засили критиките против потреблението на кучешко и котешко месо. Още през 2017 година градската администрация на Юлин се видя принудена да забрани прословутия Фестивал на кучешкото месо - след митинг на деятели. Но това не значи, че проблемите са решени: законите са едно, а използването им - съвсем друго.
А възбрана за търговия с диви животни?
През декември от провинция Хубей потегли болестта с новия ковид. Малко по-късно в провинцията забраниха лова, превоза, търговията и потреблението на диви животни. От нея бяха изключени " обичайни скотски типове " като гълъби и зайци. Учените допускаха, че заболяването е тръгнала от прилепи, продавани на пазар за диви животни в Ухан.
iStock/Getty Images Фактът, че вирусите постоянно се трансферират от животни върху хора, не е нещо ново, нито пък типично единствено за Китай. Проблематично е това, че индивидът унищожава все по-голяма част от местообитанията на дивите животни, което прави контакта му с тях все по-тесен. И Китай не е единственият образец за възникването на рискови епидемии. Нека си спомним за Ебола в района на Западна Африка или вирусът Нипа в Малайзия - и двете достигнаха хората чрез дивите животни.
Забраните за консумация на диви животни обаче влизат в прорез с китайската традиция . Още известният почитател на Конфуций - философът Мен Цзи, живял в трети век пр.н.е.,пише: " Обичам риба, само че одобрявам и мечешките лапи. А в случай че не мога да имам и двете, избирам мечите лапи ".
Тъкмо мечешките лапи, според китайската традиция, спадат към " осемте съкровища ", на които Традиционната китайска медицина (ТКМ) от хилядолетия насам приписва лечебни свойства. Лекарите, които работят с методите на ТКМ, са дали на някои от тези вещества многообещаващи имена. Екскрементите от прилепи, да вземем за пример, са обозначавани като " Скъпоценен пясък, светещ в нощта ". Фактът, че в изпражненията на дивите животни има голям брой рискови вируси преди хилядолетия просто не е бил прочут. А общото предписание към момента гласи: колкото по-рядка е една субстанция, толкоз по-търсена и по-популярна е тя. Това си проличава да вземем за пример по незаконната търговия с рог от носорози.
iStock/Getty Images Ловът и гладът
Последната императорска династия на Китай - Цин (1644-1919) е тази, която легализира потреблението на диви животни. В класическия китайски разказ от 18 век " Сън в алени палати " се разказва празненство, на което били препоръчани 30 елена, 50 сърни, 20 диви кози, 40 мечешки лапи и други сходни " деликатеси ".
Крайната беднотия по времето на режима на Мао е карала хората да ядат всичко, което намерят. Едва през последните 30 години бедността в Китай намаля вследствие на бързото икономическо развиване. Но с възходящото богатство в страната се употребява от ден на ден месо от диви животни. То се е превърнало в знак за благоденствие.
Преди броени дни стана ясно, че от 1 май град Шънджън в южната част на Китай не разрешава търговията и потреблението на кучешко и котешко месо. Критиците бързо надигнаха глас. Първи бяха месопроизводителите и търговците на кучешко месо. " Шънджън се отхвърля от една основна част от китайската просвета на храненето ", обявиха те.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ