Баобабът - най-дебелото дърво на земята
В Кения дървото е приспособено за хотел
Учените са съгласни, че най-дебелото дърво в света е африканският баобаб, макар че научното му наименование звучи малко необичайно - Адасония пръстовидна. Първата част на " името " утвърждава фамилното име на френския натуралист Мишел Адансън, който разкрил и описал това растение, а вторият - формата на листата, наподобяващи пръсти.
Освен че баобабите са първи в листата на „ дебеланковците “, те също са и най-старите дървета на планетата. Много е мъчно да се дефинира точната им възраст, защото заради непрекъснатия напредък те нямат годишни пръстени в разреза на ствола. Според данни от разнообразни проучвания може да варира от 1000 до 5000 хиляди години.
За една година баобабът израства единствено с 2-3 см. Впечатляват освен възрастта на баобаба, само че и неговите образни пропорции. Едно възрастно дърво, като предписание, пораства не по-високо от 20-25 м, само че в диаметър може да доближи до 9 м. Ако се направи просто пресмятане на площта на напречното сечение, ще се получи повърхност от 60 кв.м. Най-големите размери, записани в историята, са с дебелина на ствола от 54.5 м.
Способността на вековните колоси да оцелеят в сухите условия значително се дължи на структурата на кореновата им система. Дебелите възлести корени безусловно се срастват със земята, оплитайки я с невидима подземна мрежа. Протягащи се на няколко десетки метра, те гълтам и най-малката влага, открита по пътя, като я натрупват в запас. Своеобразен жив контейнер е стволът на дървото. Разхлабената и пореста конструкция на дървесината като гъба може да всмуква и задържа вода за дълго време.
В сухия сезон може да се следи забавна картина - стъблата на баобаба последователно, свиват размера си заради загубата на влага. И в случай че се удари с пестник, на това място се образува дупка. Силните и здрави нишки оказват помощ за поддържането на омекотената “структура ” в устойчиво състояние отвесно.
Дори баобаби, паднали на земята, се вкореняват и не престават да порастват. А изгорена и мощно развалена кора може дасе възвърне. Гигантските дървета се държат извънредно след „ гибелта ” си. Те просто се разрушават, оставяйки след себе си купчина кора и нишки, която последователно се слива с повърхността на почвата.
Баобабът цъфти колкото и да е необичайно по време на суша. Напълно голите клони са покрити с огромни цветя, сходни на памук. В диаметър пухкавите розички могат да доближат до 20 см, излъчвайки прелестен, само че много чудноват мирис. Цветовете се отварят късно вечер или нощем, а прилепите работят като опрашители. И в случай че локалните поданици от дълго време са привикнали с такава панорама, за туристите процесът на опрашване се трансформира в приказно представление. До сутринта сферичните цветни пъпки изсъхват и падат на земята.
Баобабът е и тип " самун ", употребен от локалното население. Кората на дървото се употребява и за разработване на хартия, риболовни такъми, разнообразни домашен съдове (чанти, кошници, мебели) и даже облекла. И всичко това с помощта на извънредно устойчивото и мощно влакно, което може да издържи на тежки товари и да не се износва сгодини.
Листата и плодовете му се употребяват необятно за подготвяне на разнообразни ястия – стават за варене, пържене, задушаване и печене. Младите фиданки на баобаба наподобяват на зелени аспержи на усет, а от „ вътрешностите “ на зрелите плодове се подготвя вкусна и здравословна напитка, която се сервира охладена и освежава като лимонада. Между другото зрелите плодове на „ дебеланкото “ са обичани от доста животни. Особено от маймуните, поради което баобабът си има прякор - маймунски самун. Слоновете пък ядат освен листа и клони, само че и ствола на дървото.
Във вътрешността на баобабите има доста пространство, което основава удобна среда за размножаване на разнообразни гъби. В резултат на това се образуват огромни вътрешни кухини, където човек може освен да стои изправен, само че и да се настанят няколко души по едно и също време.
В Кения дървото е приспособено за минихотел, оборудван с места за спане и хранене. В Зимбабве пък баобабът служи за автогара, а в Ботсвана още по-оригинално – за локален затвор. В африканските селища кухините на дървото постоянно се употребяват за предпазване на зърно, храна, вода и други битови потребности.
Така дебелите и тромави разклонени исполини не страдат от дефицит на човешко внимание, което още веднъж потвърждава, че щастието не е в хубостта.
Учените са съгласни, че най-дебелото дърво в света е африканският баобаб, макар че научното му наименование звучи малко необичайно - Адасония пръстовидна. Първата част на " името " утвърждава фамилното име на френския натуралист Мишел Адансън, който разкрил и описал това растение, а вторият - формата на листата, наподобяващи пръсти.
Освен че баобабите са първи в листата на „ дебеланковците “, те също са и най-старите дървета на планетата. Много е мъчно да се дефинира точната им възраст, защото заради непрекъснатия напредък те нямат годишни пръстени в разреза на ствола. Според данни от разнообразни проучвания може да варира от 1000 до 5000 хиляди години.
За една година баобабът израства единствено с 2-3 см. Впечатляват освен възрастта на баобаба, само че и неговите образни пропорции. Едно възрастно дърво, като предписание, пораства не по-високо от 20-25 м, само че в диаметър може да доближи до 9 м. Ако се направи просто пресмятане на площта на напречното сечение, ще се получи повърхност от 60 кв.м. Най-големите размери, записани в историята, са с дебелина на ствола от 54.5 м.
Способността на вековните колоси да оцелеят в сухите условия значително се дължи на структурата на кореновата им система. Дебелите възлести корени безусловно се срастват със земята, оплитайки я с невидима подземна мрежа. Протягащи се на няколко десетки метра, те гълтам и най-малката влага, открита по пътя, като я натрупват в запас. Своеобразен жив контейнер е стволът на дървото. Разхлабената и пореста конструкция на дървесината като гъба може да всмуква и задържа вода за дълго време.
В сухия сезон може да се следи забавна картина - стъблата на баобаба последователно, свиват размера си заради загубата на влага. И в случай че се удари с пестник, на това място се образува дупка. Силните и здрави нишки оказват помощ за поддържането на омекотената “структура ” в устойчиво състояние отвесно.
Дори баобаби, паднали на земята, се вкореняват и не престават да порастват. А изгорена и мощно развалена кора може дасе възвърне. Гигантските дървета се държат извънредно след „ гибелта ” си. Те просто се разрушават, оставяйки след себе си купчина кора и нишки, която последователно се слива с повърхността на почвата.
Баобабът цъфти колкото и да е необичайно по време на суша. Напълно голите клони са покрити с огромни цветя, сходни на памук. В диаметър пухкавите розички могат да доближат до 20 см, излъчвайки прелестен, само че много чудноват мирис. Цветовете се отварят късно вечер или нощем, а прилепите работят като опрашители. И в случай че локалните поданици от дълго време са привикнали с такава панорама, за туристите процесът на опрашване се трансформира в приказно представление. До сутринта сферичните цветни пъпки изсъхват и падат на земята.
Баобабът е и тип " самун ", употребен от локалното население. Кората на дървото се употребява и за разработване на хартия, риболовни такъми, разнообразни домашен съдове (чанти, кошници, мебели) и даже облекла. И всичко това с помощта на извънредно устойчивото и мощно влакно, което може да издържи на тежки товари и да не се износва сгодини.
Листата и плодовете му се употребяват необятно за подготвяне на разнообразни ястия – стават за варене, пържене, задушаване и печене. Младите фиданки на баобаба наподобяват на зелени аспержи на усет, а от „ вътрешностите “ на зрелите плодове се подготвя вкусна и здравословна напитка, която се сервира охладена и освежава като лимонада. Между другото зрелите плодове на „ дебеланкото “ са обичани от доста животни. Особено от маймуните, поради което баобабът си има прякор - маймунски самун. Слоновете пък ядат освен листа и клони, само че и ствола на дървото.
Във вътрешността на баобабите има доста пространство, което основава удобна среда за размножаване на разнообразни гъби. В резултат на това се образуват огромни вътрешни кухини, където човек може освен да стои изправен, само че и да се настанят няколко души по едно и също време.
В Кения дървото е приспособено за минихотел, оборудван с места за спане и хранене. В Зимбабве пък баобабът служи за автогара, а в Ботсвана още по-оригинално – за локален затвор. В африканските селища кухините на дървото постоянно се употребяват за предпазване на зърно, храна, вода и други битови потребности.
Така дебелите и тромави разклонени исполини не страдат от дефицит на човешко внимание, което още веднъж потвърждава, че щастието не е в хубостта.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ