Медитацията и ферарито
В какви времена живеем единствено?! До през вчерашния ден малко на брой реализираха прояснение за това, че сме много по-многоизмерни, в сравнение с си мислим. И то откакто се отказваха от всички материални богатства, от обвързаност към фамилии и близки и някъде високо в панините или единствено на избрани места на земята, със специфична маркировка „ свещени ” доближиха положение на естетика с разширените равнища на схващане, които са кодирани в безусловно всяко човешко ДНК. А в този момент от ден на ден хора от огромния град не излизат от вкъщи си, преди да са свързали сърцето си с небето и земята, нищо че съществува илюзорна бариера от тавана над главата и пода под краката.
Все повече мениджъри стартират сами да осъзнават , че зад цифрите в счетоводните салда стоят живи хора, които са избрали да работят за тази компания не просто тъй като „ би трябвало нещо да се работи, с цел да се платят сметките ”, а тъй като им е прелестно да развиват персоналните си качества и гении. И че когато подходят към тях с остарелите способи на всяване на боязън и ръководят посредством операция, интриги и показна авторитарност, хората си потеглят. И противоположното, когато ги заразят с възторг, насърчават концепциите им и основават взаимоотношения на партньорство вместо на послушание, работа върви по-леко.
Осъзнават, че даже облагите да не са безусловно големи, чиновниците стартират да имат отношение към служебното си място като към второ семейство, за чието благоденствие и приятна среда се грижат, без някой да им го постанова. Защото когато отидат на работа, желаят да се усещат добре.
Наясно съм, че това не постоянно е елементарно. Че тази смяна на настройката към ръководство и партньорство сред чиновниците в една компания крие своите въпроси: ами в случай че настъпи разпасаност, ами в случай че аз ги обуча, а след това те ми избягат и станат съперници, ами в случай че ми се качат на главата?… Ами в случай че на мен всичко това ми омръзне и реша да зарежа всичко, в което съм вложил толкоз години труд и старания? Ами в случай че ме „ изядат акулите ” в сектора?
Всички тези страхове са „ естествени ”, само че от позиция на един свят, който въпреки към момента да съществува и със зъби и нокти да брани своя модел и територия, надалеч не е преобладаващ.
Само преди 2 години беше немислимо да има места, където всеки човек може да си наеме самостоятелно офис пространство за толкоз пари, колкото би давал, в случай че седне с преносимия компютър си в кафене, с цел да развива бизнеса си както самичък желае, в часовете, в които се усеща дееспособен, и да избира да си партнира с други човеци като него, осъзнали потребността си от креативна независимост без престижи и тегоба да обслужват непознати цели. Сега стартират да никнат във всеки централен софийски квартал. Само преди 2 години беше немислимо да има места, където хората се събират, с цел да медитират дружно за своето персонално благополучие, и след това, заредени с тази хубава сила, да променият и света към себе си.
Лека бавно, с дребни стъпки, само че и с непреклонна увереност, че хармонията и салдото, които са усетили , имат напълно действително приложение във всекидневието и това е смисълът на тези медитации, а не да хукнат към Тибет. Сега тези места са със запълнени графици и претъпкани зали. И никой не полудява от това. Напротив, стартира да цени безпределно личното си битие и това, което е привлякъл в живота си. Започва да гледа на него, както Малкият принц се отнася към своята роза. С откровена угриженост и обич.
Вече и учените потвърдиха, че медитирането безусловно трансформира мозъка. Само след четири седмици процедура нервните нишки ставали по-плътни, като по този метод обезпечават повече сигнализиращи връзки. Оказало се, че медитацията предизвиква производството на миелин – това е естествената мастна обвивка на нервните нишки. Промените са видяни в предната част на мозъка, която оказва помощ за контролиране на държанието. Именно тази част е свърана с редица нервни разтройства и болести като деменция, меланхолия, шизофрения и впрочем. След редица проучвания, включващи и ядрено-магнитен резонанс, учените потвърдили, че постоянната медитация трансформира предния дял на мозъка и оказва помощ за по-добрата централизация.
Много е хубаво, че науката стига до такива открития, само че не може да не си зададем въпроса – за какво чак в този момент го открива? Това не беше ли нещо недостъпно за простосмъртни, не би трябвало ли да имаш особено подготвен гуру, който да те напътства…, ами в случай че полудееш, но нали това не е християнско (о, има доста такива анатеми), но това значи, че и нарушителят в пандиза, и оня, дето окраде страната, и онази, дето ме разори и ми унищожи фамилията, наред със скромната деловодителка от пощенска работа може да реализира същото положение на естетика, баланс и централизация на своите планове, както аз? Как може да се управлява всичко това? А въпреки това, какво стана с поговорката, че „ е по-лесно камила да мине през иглени уши, в сравнение с богат да влезе в Божието царство ”?
Относно тази сентенция, както обичам да споделям, „ малко просвета не вреди ”.
Във времената, в които е била основана , тя е отразявала напълно дословната конструкция на храмовете. В камъните на оградата към храмовете е имало отвори „ колкото иглени уши ”, с цел да могат търговците, които влизат в храма, да промушват въжетата, с които са били вързани мотивите на камилите, натоварени със артикули. Идеята е била не търговецът, търсещ своята духовна връзка, да не влиза в храма, а единствено да не вкарва стоката в храма. Тоест, когато отива там, да не го прави, с цел да търгува, само че да има опция да върже въжето на камилата си, която остава извън.
Точно както когато човек отиде на спа и на масаж, не отива там, с цел да продава това, с което си изкарва хляба, само че постоянно избира места, където има обезпечени паркинг места. И да, всеки има опция да разшири съзнанието си, с цел да открие креативния си капацитет и да се освободи от страховете, които са го вкарвали във кино лентата да държи контрола с всевъзможни гадни номерца. Всеки, който го е правил, доста добре знае какъв брой безпределно уморително е това за самия него. Толкова напрежение и ежедневно изпитание да помпа егото със заместители на благополучие , алкохол, пазаруване на хора (които след това постоянно се оказват мега неблагодарни предатели), че в един миг неизбежно стига до желанието да продаде своето ферари и да каже майната му на всичко. Разбира се, в случай че не е било доста късно, тъй като мъдрото ни тяло разпознава този модел като вреден за неговото функиониране и все някоя чивия в него избива надалеч преди решението за продажба на ферарито.
Добрата вест е, че би трябвало напълно малко осъзнатост и простички извършения, които даже не са тъкмо медитации, а положение на покой и визуализиране на красиви и стоплящи сърцето неща (точно както релаксираме измежду чиста природа, надалеч от суетата или в уютните спа центрове), с цел да включим на друга предавка. Защо това се случва в този момент и по какъв начин по този начин внезапно стана налично за всички, е друга дълга тематика. Не е напълно внезапно, просто от 1987 година е малко по-интензивно и не, не е обвързвано с някакво психясване на човечеството. А тъкмо назад, само че няма да се задълбавам в това.
Забавното е, че практиците , тези хора, които умеят да си слагат цели и да запретват ръкави да ги реализиран, тези, които по принцип са си положителни уредници, доста по-бързо яхват вълната на позитивните промени и вършат действителни усъвършенствания в живота си, без изобщо да стигат до продажба на ферарито си. Защото свързването на духа с материята не значи да се откажеш от материализация на идеите си, а в противен случай, да станеш съ-творец на действителността, в която искаш да живееш.
Спомням си какъв брой самата аз бях изумена от един прочут, който тотално беше откачил на тематика надзор. Беше поставил камери на всички места в дома си, имаше СОТ и сред обособените стаи. Жена му живееше в непрекъснат смут къде си стопира колата, тъй като GPS-ът му даваше информация къде е и той й звънеше да я пита къде е, с кого е и какво прави там, където е спряла.
Един ден се заприказвахме за тези работи и той показа, че към този момент ще откачи и не може да се спре да го прави – като наркоман е станал на тематика надзор. Показах му някои напълно елементарни извършения за балансиране на полярностите и му споделих също по този начин всеки ден един час просто да седи в тишина – без телевизия, без музика, без никаква връзка с никого. Той е порядъчен човек и взел че ме послушал.
Някъде след месец се обади да ми каже, че е махнал камерите и си живее отлично. „ Много бързо схвана – разсмях се аз – на мен ми трябваха три години. ” А той ми сподели: „ Ама, мойто момиче, аз съм практик, ти си писателка… повече ги мислиш нещата, аз работя. ” Чак малко се засегнах, само че въпреки това – аз пък незабавно работя като пиша, тъй че и аз съм си практик, въпреки и с по-малка възвръщаемост на инвестицията, наречена време и пари. Но това е ситуацията. Практиците не си губят време да осмислят кое по какъв начин и за какво – те работят.
Моят прочут неотдавна ми сподели, че когато заран не си е направил медитацията (защото към този момент медитира по 40 минути и всички би трябвало да му пазят тишина, само че жена му е удовлетворена, тъй като към този момент не я следи къде е по GPS-а), се усеща като че ли не си е взел душ. Разбира се, не може напълно без консултант в тази материя, тъй като моделите на мислене се трансформират и е за предпочитане да се споделя с някого, минал към този момент по пътя на духовното осъзнаване, който няма да счита копнежа на сърцето за връзка с душата за някаква полуда. Това към този момент го вършат доста хора, в това число моят прочут. После си работи, както си знае, без обсебването на контрола обаче. И в общи линии много обичайно се оправя с рецесията. Реорганизира бизнеса си тъкмо по този метод, за който описах първоначално – ентусиазира хората си и те се радват, че се развиват.
Това, което медитацията, даже и напълно безгрижното оставане в тишина и мечтаене с отворени очи реализират, в действителност е по-добра организация и целеустременост във всекидневието. Концепцията е доста елементарна – вкарват те в прословутото положение „ тук и в този момент ”. Затова последователно свикваш да вършиш всичко, което вършиш, с оптималната централизация в удоволствието от настоящия миг, а не поради напрежението от упованията какво ще спечелиш, кой и по какъв начин ще го схване. Медитацията е единствено инструмент за реализиране на табиет да бъдем в тази централизация сега. И след това да я прилагаме във всичко, което ни се желае да вършим.
Автор: Михаела Петрова, Списание Обекти
