Крахът на Римската империя - пътят, по който е поел ЕС
В историята на човечеството, крахът на велики империи постоянно е служил като сигнален образец за идващите цивилизации. Римската империя, която в продължение на епохи доминирала над тогавашния свят, най-после се е срутила под тежестта на вътрешни и външни проблеми, като корупция, некадърност да опази границите си, загуба на полезностите, намаляване на военната мощност, инфлация и стопански рецесии и настъпление на безчовечен племена. В модерна Европа, Европейският съюз (ЕС) е изправен пред сходни провокации, които косвено припомнят за тези, довели до края на Рим. Ако Европейски Съюз не желае да последва ориста на империята от Античността, са нужни съответни ограничения и дейности, в най-кратки периоди 2024-2029 година, другояче от съюза няма да остане даже и общият пазар.
Римската империя, висш образец за военно господство, икономическа непоклатимост и културно въздействие, последователно стартира да демонстрира знаци на крах към III-ти век. Сред главните аргументи за този крах са икономическите компликации, произлизащи от несъразмерната инфлация и тежките налози, които управляващите са принудени да наложат на елементарните римски жители. Политическата корупция и честите смени на императори от своя страна подкопават престижа на централната власт, а външните закани от безчовечен племена слагат под въпрос военната мощност на Рим. Социалното разделяне, подхранвано от разрастващите се разлики сред богати и небогати, в допълнение разклаща основите на империята.
Подобно на Рим, актуалният Европейски съюз се сблъсква с голям брой провокации, които слагат под въпрос неговата непоклатимост и бъдеще. Един от най-значимите проблеми е мигрантската рецесия, която поражда напрежение сред държавите-членки и провокира голямо обществено неодобрение. Сходно с нашествията на непознати нации и племена в Римската империя, от 2010 година насам Европейски Съюз е залят от десетки милиони мигранти (само през 2015 година незаконно минали са 1.8 милиона), чиито главен претекст остава търсенето на по-добър стандарт на живот, а не бягането от въоръжен спор. На всеки европеец е ясно, че нито мигрантите от арабския свят, нито украинците в миналото ще се приберат по своите родни места, въпреки и публично по-голямата част от тях да са със статут на бежанци. Така това, което се случва в Европейски Съюз сега е безусловно съпоставимо с Великото преселение на народите от IV-ти век. Официално за 2 години спор, единствено украинците са 4.2 милиона в Европейски Съюз, като е редно да уточним, че България с население от 6.4 милиона души, съгласно публични данни е приютила 166 535 украинци, което като % по отношение на популацията и е повече от всяка друга страна в Европейски Съюз. Според проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, цената на прехрана на един мигрант единствено за една година е към 10 000 Евро. Нека напомним, че България за жал остава с най-скромните стопански индикатори в съюза и е редно, с цел да няма обществено напрежение и надигащ се евроскептицизъм, да получим спомагателни обезщетителни средства от Фонд „ Убежище, миграция и интеграция “. Така преди други страни членки като Австрия да ни изнудват да приемем още бежанци от Сирия и Ирак, с цел да ни позволен в сухопътен Шенген, беше редно българските управляващи да им припомнят какъв брой украинци сме приели ние и какъв брой те (за информация австрийците са приели 79 790 или двойно по малко от нас). Този образец е индикативен за това, по какъв начин когато мигрантите тежат на стопанската система на една страна, това поражда обществено неодобрение на локалното население и ескалира до напрежение сред страни членки и евроскептицизъм.
Икономическите проблеми на Рим, надълбоко вкоренени в зависимостта от рабски труд, отекват в актуалната процедура на Европейски Съюз да разчита на евтина работна ръка от трети страни, която постоянно е свеждана до рабски трудови условия. Това води до обществено и икономическо разделяне, което подкопава обществената правдивост и единството в границите на Европейски Съюз. Редица кавги отекнаха като да вземем за пример във Фоджа, Италия, където наши български сънародници са на практика третирани като плебеи на земеделските плантации. Сходни случаи има и във Англия. Макар и да не е към този момент в Европейски Съюз, в Обединеното кралство през 2020 година излезе проучване, че към 130 000 пребиваващи на острова, са сведени до обстановка на съвременно иго. През 2015 година отекна абсурдът с Мария, която идва като домашна прислужница в Лондон за период от 4 години. Условията, които Мария живее и се труди, са мизерни, заплащането е алегорично, а фамилията, за което работи, я държи като пандизчия. Мария се труди всеки ден от 6 сутринта до среднощ. Не ѝ се дава естествена храна, а единствено остатъците от обяд и вечеря на англичаните. Жената получава по 7 паунда дневно, които обаче отиват непосредствено в банкова ѝ сметка, към която тя няма достъп. Такива противозаконни и срамни практики единствено подтикват икономическата миграция и от други страни като Индия, Пакистан, Киргизстан и Индонезия. Според публични статистики, етническите британци към този момент са малцинство в двата най-големи града – Лондон и Бирмингам, както и Лестър. Всички тези обстоятелства бяха ловко употребявани от поддръжниците на Брекзит, което докара до невижданото обособяване на Англия от Европейски Съюз. А придвижвания сходни на Брекзит, към този момент се следят и в други страни членки на Европейски Съюз като Франция, Германия, Италия, Белгия, България и Унгария.
Откритото вмешателство на Европейски Съюз във вътрешните работи на непознати страни, постоянно в името на " демокрацията " и " правата на индивида ", носи паралели с военните акции на Рим, които постоянно провокират непредвидени последствия, в това число миграционни потоци към империята. Рим е бил безспорната военна мощ на Античността. Границите на империята в зенита и са се простирали от Британия до река Ефрат и от Иберийския полуостров до Карпатите. Въпреки това, голямата територия е била мъчно защитна от проникването на безчовечен нации. В момента, в който Рим към този момент няма капацитета да поддържа мощна армия и да охранява границите си, следват нахлувания по всички територии на империята и няколко плячкосвания на столицата и, които кулминират през 476 година в окончателното срутване на Западната Римска империя, откакто Одоакър, безчовечен наемник, взема решение да смъкна от власт последния император и се прогласява за държател на Италийския полуостров. В момента Европейски Съюз е в сходна обстановка. Недомислените интервенции на европейски сили и свалянето на режимите в Тунис, Либия и Египет, които въпреки и недемократични, пазеха морските граници на съюза от мигрантски потоци, са към този момент в предишното. Така сега главния мигрантски поток минава точно по средиземноморските направления към Република Италия. На изток, нещата не стоят доста по-добре. Неспособен да охранява границите си, Европейски Съюз поидея на Ангела Меркел, реши да заплати на Турция 10 милиарда евро, с цел да може турската страна да охранява границите на съюза. За информация, границата сред Европейски Съюз (България и Гърция) и Турция е дълга 471 км. Границата сред Съединени американски щати и Мексико е 3145 км. и би коствала 18 милиарда $. Изниква въпросът, за какво Европейски Съюз не даде тези 10 милиарда евро на България и на Гърция да създадат от Егейско до Черно море стена, която да защищава целия съюз? Неспособността или нежеланието на Европейски Съюз да обезпечи мощна отбранителна архитектура и да отбрани своите страни членки дава отражение върху неспособността да се реагира съответно на външни закани и миграционен напън и може да докара до задълбочаване на казуса с миграцията. В десетки европейски градове към този момент има основани анклави, в които локалното европейско население бива измествано от новодошлите нации. Такива образци са Моленбек в Белгия, Сен Дени, Рубе, Трап във Франция, Дуисбург, Гьолзенкирхен, Ройтлинген и Ансбах в Германия. Какво би попречило на следващия ден в такива анклави да се провеждат самостоятелни общини на хора от мигрантски генезис?
Корупцията и политическата неустойчивост, също са измежду аргументите за краха на Римската империя. В интервала межди II-ри и III-ти век, за 75 години повече от 20 души са били императори. По-голямата част от тях имат злополучна орис, или са убити или заточени, само че като фактор за промяната им се появява Преторианската армия, която е била персоналната войска на императора и е била основана да го пази. Въпреки това, концепцията се изражда и преторианците стартират да назначават императори, по отношение на това, какъв брой им се заплати. В Европейски Съюз няма нито император, нито армия, само че има политически персони, с доста ниска демократична легитимност и прекомерно доста кавги към тяхната личност. Така да вземем за пример към ръководителя на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен, един от четирите съществени поста в европейската администрация, има редица кавги за съмнителни практики по време и преди председателския ѝ пост. Така до момента в който е министър на защитата на Германия, госпожа фон дер Лайен подценява разпоредбите за осъществяване на публични поръчки и нейното министерство договаря договори с външни консултанти, като заявява стойности на тези контракти от 5 млн. евро, а действителната цена възлиза на над 250 млн. евро (според източници от Политико). Впоследствие данните от телефоните ѝ като министър са непозволено изтрити. Скандалите я съпътстват и като ръководител на Европейска комисия. Неотдавна в България, в партиен диалог, водачите на ППДБ замесиха фон дер Лайен още веднъж в скандал, казвайки че председателката им е дала обещание подпомагане за приемането на България в еврозоната, макар че страната ни не покрива формалните критерии на Европейски Съюз. В най-скоро време се чака Съдът на Европейския съюз, да се произнесе по следствието “Файзъргейт “ за договарянията межди фон дер Лайен и шефът на Файзър, в който Ню Йорк Таймс съди Европейска комисия за отхвърли на достъп до СМС-ите на фон дер Лайен. Остава се с усещането, че подозрения за корупция има и в Европейски Съюз, където лобизъм и неяснота подкопават доверието в институциите.
Но една страна не може да бъде превзета извън, в случай че сама не рухне от вътрешната страна. Нито безчовечен нашествия, нито стопански проблеми са в положение да срутен една империя, в случай че народът вътре в нея е единен от общи идеали и полезности. Съдбата на Рим е с драматичен край, заради упадъка на морала измежду водачите на римската нация. Неморалното и безсистемно държание, развратът, кръвосмешението, половата разхайтеност и проституцията, садизмът и жестокостта към и сред хората процъфтявал по време на императори като Тиберий, Калигула, Нерон и Комод. Това имало пагубни последствия за всички прослойки от римското общество. Въпреки, че Европейски Съюз не е достигнал към момента подобен етап на крах, в Европа има придвижвания, които целят да подкопаят историческите и морални устои на континента. Така да вземем за пример в България беше нарязан на части паметника на Съветската войска и след това на вътрешнопартийна политическа среща, политици се гавриха с неговия знак. Хората, съдействали за това мерзко събитие, е редно да прочетат какви проекти е имал Адолф Хитлер за славяните в Европа, измежду които сме и ние българите. Преди няколко дни в Мериняк - Франция, асоциацията LGBTQI+ Бордо, която получава поддръжка от Френското министерството на културата, изиска да провежда курс " Въведение в половата ориентировка " за деца на 11-годишна възраст, воден от травестити. Движението Black Lives Matter пък оскверни редица монументи на персони като Христофор Колумб, Наполеон Бонапарт, Уинстън Чърчил, Жан-Баптист Колбер, които по един или различен метод са построили елементи от европейската цивилизация.
Съпоставката сред краха на Римската империя и актуалния Европейски съюз разкрива поразителни паралели, които предизвестяват за евентуални рискове. Въпреки че историята в никакъв случай не се повтаря тъкмо по същия метод, уроците от предишното оферират скъпи предизвестия. Европейски Съюз стои пред сериозен миг, в който може да избере да се учи от грешките на Рим и да предприеме нужните стъпки за превъзмогване на своите провокации, или да продължи по пътя, който може да води към сходен крах. Следващият мандат на Европейския парламент в интервала 2024-2029 ще покаже дали Европейски Съюз ще успее да преодолее тези трудности и да построи по-устойчиво бъдеще за своите жители.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед43275Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед24371Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед12193Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед98672Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед364514Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед364514Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед250080Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед223538Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански конгрес
Римската империя, висш образец за военно господство, икономическа непоклатимост и културно въздействие, последователно стартира да демонстрира знаци на крах към III-ти век. Сред главните аргументи за този крах са икономическите компликации, произлизащи от несъразмерната инфлация и тежките налози, които управляващите са принудени да наложат на елементарните римски жители. Политическата корупция и честите смени на императори от своя страна подкопават престижа на централната власт, а външните закани от безчовечен племена слагат под въпрос военната мощност на Рим. Социалното разделяне, подхранвано от разрастващите се разлики сред богати и небогати, в допълнение разклаща основите на империята.
Подобно на Рим, актуалният Европейски съюз се сблъсква с голям брой провокации, които слагат под въпрос неговата непоклатимост и бъдеще. Един от най-значимите проблеми е мигрантската рецесия, която поражда напрежение сред държавите-членки и провокира голямо обществено неодобрение. Сходно с нашествията на непознати нации и племена в Римската империя, от 2010 година насам Европейски Съюз е залят от десетки милиони мигранти (само през 2015 година незаконно минали са 1.8 милиона), чиито главен претекст остава търсенето на по-добър стандарт на живот, а не бягането от въоръжен спор. На всеки европеец е ясно, че нито мигрантите от арабския свят, нито украинците в миналото ще се приберат по своите родни места, въпреки и публично по-голямата част от тях да са със статут на бежанци. Така това, което се случва в Европейски Съюз сега е безусловно съпоставимо с Великото преселение на народите от IV-ти век. Официално за 2 години спор, единствено украинците са 4.2 милиона в Европейски Съюз, като е редно да уточним, че България с население от 6.4 милиона души, съгласно публични данни е приютила 166 535 украинци, което като % по отношение на популацията и е повече от всяка друга страна в Европейски Съюз. Според проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, цената на прехрана на един мигрант единствено за една година е към 10 000 Евро. Нека напомним, че България за жал остава с най-скромните стопански индикатори в съюза и е редно, с цел да няма обществено напрежение и надигащ се евроскептицизъм, да получим спомагателни обезщетителни средства от Фонд „ Убежище, миграция и интеграция “. Така преди други страни членки като Австрия да ни изнудват да приемем още бежанци от Сирия и Ирак, с цел да ни позволен в сухопътен Шенген, беше редно българските управляващи да им припомнят какъв брой украинци сме приели ние и какъв брой те (за информация австрийците са приели 79 790 или двойно по малко от нас). Този образец е индикативен за това, по какъв начин когато мигрантите тежат на стопанската система на една страна, това поражда обществено неодобрение на локалното население и ескалира до напрежение сред страни членки и евроскептицизъм.
Икономическите проблеми на Рим, надълбоко вкоренени в зависимостта от рабски труд, отекват в актуалната процедура на Европейски Съюз да разчита на евтина работна ръка от трети страни, която постоянно е свеждана до рабски трудови условия. Това води до обществено и икономическо разделяне, което подкопава обществената правдивост и единството в границите на Европейски Съюз. Редица кавги отекнаха като да вземем за пример във Фоджа, Италия, където наши български сънародници са на практика третирани като плебеи на земеделските плантации. Сходни случаи има и във Англия. Макар и да не е към този момент в Европейски Съюз, в Обединеното кралство през 2020 година излезе проучване, че към 130 000 пребиваващи на острова, са сведени до обстановка на съвременно иго. През 2015 година отекна абсурдът с Мария, която идва като домашна прислужница в Лондон за период от 4 години. Условията, които Мария живее и се труди, са мизерни, заплащането е алегорично, а фамилията, за което работи, я държи като пандизчия. Мария се труди всеки ден от 6 сутринта до среднощ. Не ѝ се дава естествена храна, а единствено остатъците от обяд и вечеря на англичаните. Жената получава по 7 паунда дневно, които обаче отиват непосредствено в банкова ѝ сметка, към която тя няма достъп. Такива противозаконни и срамни практики единствено подтикват икономическата миграция и от други страни като Индия, Пакистан, Киргизстан и Индонезия. Според публични статистики, етническите британци към този момент са малцинство в двата най-големи града – Лондон и Бирмингам, както и Лестър. Всички тези обстоятелства бяха ловко употребявани от поддръжниците на Брекзит, което докара до невижданото обособяване на Англия от Европейски Съюз. А придвижвания сходни на Брекзит, към този момент се следят и в други страни членки на Европейски Съюз като Франция, Германия, Италия, Белгия, България и Унгария.
Откритото вмешателство на Европейски Съюз във вътрешните работи на непознати страни, постоянно в името на " демокрацията " и " правата на индивида ", носи паралели с военните акции на Рим, които постоянно провокират непредвидени последствия, в това число миграционни потоци към империята. Рим е бил безспорната военна мощ на Античността. Границите на империята в зенита и са се простирали от Британия до река Ефрат и от Иберийския полуостров до Карпатите. Въпреки това, голямата територия е била мъчно защитна от проникването на безчовечен нации. В момента, в който Рим към този момент няма капацитета да поддържа мощна армия и да охранява границите си, следват нахлувания по всички територии на империята и няколко плячкосвания на столицата и, които кулминират през 476 година в окончателното срутване на Западната Римска империя, откакто Одоакър, безчовечен наемник, взема решение да смъкна от власт последния император и се прогласява за държател на Италийския полуостров. В момента Европейски Съюз е в сходна обстановка. Недомислените интервенции на европейски сили и свалянето на режимите в Тунис, Либия и Египет, които въпреки и недемократични, пазеха морските граници на съюза от мигрантски потоци, са към този момент в предишното. Така сега главния мигрантски поток минава точно по средиземноморските направления към Република Италия. На изток, нещата не стоят доста по-добре. Неспособен да охранява границите си, Европейски Съюз поидея на Ангела Меркел, реши да заплати на Турция 10 милиарда евро, с цел да може турската страна да охранява границите на съюза. За информация, границата сред Европейски Съюз (България и Гърция) и Турция е дълга 471 км. Границата сред Съединени американски щати и Мексико е 3145 км. и би коствала 18 милиарда $. Изниква въпросът, за какво Европейски Съюз не даде тези 10 милиарда евро на България и на Гърция да създадат от Егейско до Черно море стена, която да защищава целия съюз? Неспособността или нежеланието на Европейски Съюз да обезпечи мощна отбранителна архитектура и да отбрани своите страни членки дава отражение върху неспособността да се реагира съответно на външни закани и миграционен напън и може да докара до задълбочаване на казуса с миграцията. В десетки европейски градове към този момент има основани анклави, в които локалното европейско население бива измествано от новодошлите нации. Такива образци са Моленбек в Белгия, Сен Дени, Рубе, Трап във Франция, Дуисбург, Гьолзенкирхен, Ройтлинген и Ансбах в Германия. Какво би попречило на следващия ден в такива анклави да се провеждат самостоятелни общини на хора от мигрантски генезис?
Корупцията и политическата неустойчивост, също са измежду аргументите за краха на Римската империя. В интервала межди II-ри и III-ти век, за 75 години повече от 20 души са били императори. По-голямата част от тях имат злополучна орис, или са убити или заточени, само че като фактор за промяната им се появява Преторианската армия, която е била персоналната войска на императора и е била основана да го пази. Въпреки това, концепцията се изражда и преторианците стартират да назначават императори, по отношение на това, какъв брой им се заплати. В Европейски Съюз няма нито император, нито армия, само че има политически персони, с доста ниска демократична легитимност и прекомерно доста кавги към тяхната личност. Така да вземем за пример към ръководителя на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен, един от четирите съществени поста в европейската администрация, има редица кавги за съмнителни практики по време и преди председателския ѝ пост. Така до момента в който е министър на защитата на Германия, госпожа фон дер Лайен подценява разпоредбите за осъществяване на публични поръчки и нейното министерство договаря договори с външни консултанти, като заявява стойности на тези контракти от 5 млн. евро, а действителната цена възлиза на над 250 млн. евро (според източници от Политико). Впоследствие данните от телефоните ѝ като министър са непозволено изтрити. Скандалите я съпътстват и като ръководител на Европейска комисия. Неотдавна в България, в партиен диалог, водачите на ППДБ замесиха фон дер Лайен още веднъж в скандал, казвайки че председателката им е дала обещание подпомагане за приемането на България в еврозоната, макар че страната ни не покрива формалните критерии на Европейски Съюз. В най-скоро време се чака Съдът на Европейския съюз, да се произнесе по следствието “Файзъргейт “ за договарянията межди фон дер Лайен и шефът на Файзър, в който Ню Йорк Таймс съди Европейска комисия за отхвърли на достъп до СМС-ите на фон дер Лайен. Остава се с усещането, че подозрения за корупция има и в Европейски Съюз, където лобизъм и неяснота подкопават доверието в институциите.
Но една страна не може да бъде превзета извън, в случай че сама не рухне от вътрешната страна. Нито безчовечен нашествия, нито стопански проблеми са в положение да срутен една империя, в случай че народът вътре в нея е единен от общи идеали и полезности. Съдбата на Рим е с драматичен край, заради упадъка на морала измежду водачите на римската нация. Неморалното и безсистемно държание, развратът, кръвосмешението, половата разхайтеност и проституцията, садизмът и жестокостта към и сред хората процъфтявал по време на императори като Тиберий, Калигула, Нерон и Комод. Това имало пагубни последствия за всички прослойки от римското общество. Въпреки, че Европейски Съюз не е достигнал към момента подобен етап на крах, в Европа има придвижвания, които целят да подкопаят историческите и морални устои на континента. Така да вземем за пример в България беше нарязан на части паметника на Съветската войска и след това на вътрешнопартийна политическа среща, политици се гавриха с неговия знак. Хората, съдействали за това мерзко събитие, е редно да прочетат какви проекти е имал Адолф Хитлер за славяните в Европа, измежду които сме и ние българите. Преди няколко дни в Мериняк - Франция, асоциацията LGBTQI+ Бордо, която получава поддръжка от Френското министерството на културата, изиска да провежда курс " Въведение в половата ориентировка " за деца на 11-годишна възраст, воден от травестити. Движението Black Lives Matter пък оскверни редица монументи на персони като Христофор Колумб, Наполеон Бонапарт, Уинстън Чърчил, Жан-Баптист Колбер, които по един или различен метод са построили елементи от европейската цивилизация.
Съпоставката сред краха на Римската империя и актуалния Европейски съюз разкрива поразителни паралели, които предизвестяват за евентуални рискове. Въпреки че историята в никакъв случай не се повтаря тъкмо по същия метод, уроците от предишното оферират скъпи предизвестия. Европейски Съюз стои пред сериозен миг, в който може да избере да се учи от грешките на Рим и да предприеме нужните стъпки за превъзмогване на своите провокации, или да продължи по пътя, който може да води към сходен крах. Следващият мандат на Европейския парламент в интервала 2024-2029 ще покаже дали Европейски Съюз ще успее да преодолее тези трудности и да построи по-устойчиво бъдеще за своите жители.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед43275Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед24371Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед12193Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед98672Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед364514Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед364514Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед250080Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед223538Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански конгрес
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ