Акад. Васил Гюзелев: Епидемията и кризата ни призовават да намалим темпото
В историята на човечеството е имало доста епидемиологични болести, някои от които са били с доста огромен обсег. Поначало епидемиологичните и пандемичните феномени в историята са артикул на нещо, което постоянно идва от Азия.
Къде е мястото на българите в международната история? Защо още преди стотици години България е наречена „ земя на блажени ”? Как ще се прави светът в изискванията на пандемия и какви са историческите образци от предишното? Взимаме ли си поучения от историята?
На тези и още въпроси, в изявление за БГНЕС, дава отговор известният историк и откривател на българското средновековие акад. Васил Гюзелев.
БГНЕС: Акад. Гюзелев, какъв е главният смисъл на българската история, каква е задачата ни като народ?
Акад. Гюзелев: Най-точният отговор е даден още през XV век. В Рилския манастир един популярен литератор – Владислав Граматик, се пробва да покаже каква е същността и предназначението на българите и тяхната история, подбирайки книжовни произведения. Именно посредством своя „ Рилски панагерик ” той е съумял да покаже, че задачата на нашия народ е доста духовна, а точно да внесе нещо ново в един огромен свят – славянският свят. Това е нашият максимален принос в историята от Средновековието насам. Всъщност ние се опитваме, посредством своето духовно творчество, да преобразим и да приобщим този свят към развиването на Европа. Не в гръмогласните военни победи, не в някои монументални градежи се състои гениалността на българите, а в техните произведения, в които гениите на Българското средновековие съумяха да извоюват едно почтено място в духовната история на Европа.
БГНЕС: „ Земя на блажени ”. Така сте озаглавили една от своите книги, цитирайки изявление на прочут феодален хронист за България. Какво би трябвало да променим през днешния ден, с цел да върнем уважението на останалия свят към нашата страна?
Акад. Гюзелев: В нашето схващане България би трябвало да бъде „ Земя на блажени ”. Тя фактически е такава. Избрах за заглавие мисълта, която е изразил във връзка с България един византийски литератор от XII век. Пребивавайки в София, наблюдавайки локалното население и природата, която ни заобикаля, той ги съпоставя със сръбските земи, където също е бил. В едно от писмата си написа: „ Аз мислих, че земята на Българите е бедна, само че за мен тя е земя на блажени ”. Именно за това избрах това заглавие, тъй като страната ни съставлява нещо неповторимо като връзка сред индивида и природата.
Моят татко беше хлебар и когато разсъждаваше върху нашата история и събитията, които са настъпили по време на огромната рецесия след Първата международна война, той споделяше: „ Само трудолюбието на българския селяк и плодородието на българската земя ни дадоха опция да възкръснем ”. Често татко ми споделяше, че това, което съставлява гръбнакът на България, е нейното земеделие.
Сега, в годините на тотална рецесия, която към този момент настъпи, още веднъж ще се види какво е смисъла на нашата земя и ние би трябвало да се грижим за нея, с цел да ни избави от бедите.
БГНЕС: Живеем в изискванията на пандемия. Като историк намирате ли прилики сред днешната обстановка и някои събития от предишното?
Акад. Гюзелев: В историята на човечеството е имало доста епидемиологични болести, някои от които са били с доста огромен обсег. В историята на Европа от време на време са довеждали и до огромно съкращаване на популацията, каквото се случва през 1347-1348 година Поначало епидемиологичните и пандемичните феномени в историята са артикул на нещо, което постоянно идва от Азия. През Средновековието стремежът на Европа е да проникне надълбоко в сърцевината на Азия и да доближи до Индия и Китай. Той е бил аргументиран от събитието, че този континент е предложил доста злато, сребро, руди, коприна и други скъпи неща. Всичко това обаче е обвързвано и с някои негативни феномени, тъй като от Азия е идвало освен благосъстояние, а и разнообразни завоеватели, както и болести. Според разнообразни калкулации, доникъде на XIV век популацията на Европа е към 70 млн. души. В резултат на Чумната зараза, която обгръща Стария континент, популацията понижава с една трета. Цели области са изчезвали, от позиция на човешкото битие. Независимо от това, европейското човечество е съумяло да оцелее и да продължи своето развиване нататък.
Кризите и епидемиологичните болести идват, с цел да ни покажат, че би трябвало да понижим темпото. Този огромен софтуерен прогрес, както и напредъкът в доста разнообразни области, изключително в усвояването на природата, не би трябвало да бъде толкоз интензивен, а малко да бъде позабавен. Хората би трябвало да се извърнат към себе си и своята същина. Трябва да обърнем по-голямо внимание на своя вътрешен свят. Към това ни приканват тези събития.
БГНЕС: Ще съумеем ли да си създадем тези заключения, с цел да излезем по-силни от рецесията?
Акад. Гюзелев: Щем – не щем, би трябвало да ги създадем! Това не зависи единствено от нас. Светът от време на време е мъчно различим. Едновременно с това мъчно човек може да се приспособява към новата конюнктура. Сега внезапно доста неща се трансформираха, а някои просто замръзнаха. След това ние би трябвало да ги раздвижваме още веднъж. Тази обществена пъргавина, контактите, динамичността, към която се стремяхме, всичко това закупи напълно различен образ. Щем – не щем, би трябвало да се променим, да понижим темпото.
БГНЕС: Последната ви книга се споделя „ В лето Христа 1453 ”, в която разказвате за завладяването на Константинопол от османските турци през погледа на съвременниците. Разкажете ни малко за нея.
Акад. Гюзелев: Тя не е артикул единствено на моите старания, а и на редица мои възпитаници и съратници в изследванията на историята на Средновековието. Книгата е групово дело и аз благодаря на всички за тяхното съдействие. Състои от две елементи. Първата част е моето проучване върху историята на обсадите на Цариград и историята на завладяването на града през 1453 година Опитвам се да покажа развоя на събитията, които предхождат този съдбоносен взлом на византийската столица и в същото време да покажа какво е мястото на това събитие в историята на Европа. Цариград е представлявал една самобитна Вселена в историята. Той е мостът сред Азия и Европа, а в същото време е ключ към доста неща в развиването. Мнозина считат, че който владее Цариград, може да доминира на доста огромно историческо пространство. Именно за това стремежът към завладяването на византийската столица през Средновековието, в разнообразни нации, в това число и при българите, е бил извънредно огромен. Това е бил главният блян и при някои български владетели, в интервалите на тяхното военно господство.
За експанзията на исляма във връзка с Европа, завладяването на Цариград съставлява основно събитие. Разбира се, устремът на исляма навътре в континента е бил възпрян, както е известно, вследствие на съпротивителните сили както на балканските нации, по този начин и на останалите европейски нации.
Погледът ми в книгата е извърнат точно към това събитие, по какъв начин то е било осъществено и какви исторически извори и техни тълкования има в актуалната историография.
Втората част са изворите, които съществуват за завладяването на Цариград. Сред тях са писма на очевидци. Има даже един дневник на венециански доктор, който е водил мемоари на цялата блокада ден по ден. Има също разкази, песни, поетически произведения. С други думи – едно многообразие от извори, тъй като това събитие е привлякло вниманието на доста хора.
БГНЕС: Ние, актуалните хора, взимаме ли си поучения от историята? Стараем ли се задоволително отрицателният ни опит от предишното да не се повтаря?
Акад. Гюзелев: Не единствено ние, само че и огромна част от народите мъчно се учат от своя личен опит и своята лична история. Понякога поколенията стартират да живеят със самочувствието, че животът стартира от тях. Има хора, които считат, че животът стартира и свършва с тях. В по-голямата си част това са хората, които преуспяват и застават отпред в политиката. Във всяко нещо има начало, развиване и край. Това са трите най-елементарни степени. Ние търсим началото, което е значимо, с цел да можем да познаем своето настояще и в същото време да се опитаме да „ погледнем ” в бъдещето. Историята изяснява до известна степен предишното, само че тя не може да бъде управление за бъдещето. Поуките от историята могат самичък да бъдат извличани и да се знае, че в бъдещето от време на време проглежда и предишното. Това е напълно естествено.
БГНЕС: Върху какво работите в този момент?
Акад. Гюзелев: Върху две книги. Едната се споделя „ Тадей Изповедник – първият български Христов страдалец ”. Той е един прабългарин, станал духовник в Студийския манастир при известния византийски богослов Теодор Студит. Бил е негов възпитаник и почитател. През 817 година, в битката за отбрана на иконите, той е умрял. За него са написани две жития, едното непокътнато в старобългарския превод. Освен това има и редица други свидетелства, които съумях да събера и проучвам. Възнамерявам да напиша една книга за този български Христов страдалец, с цел да покажа, че християнството намира развиване у нас прекомерно рано. Още преди формалното покръстване има българи, които фактически заемат място в църковния календар със своите действия, своята обвързаност към християнската религия и своята мъченическа гибел.
Другата книга се споделя „ Българи и другоземци в средновековното време ”. Това е един общ брой от моите проучвания върху личностите от средновековната история – българската и европейската. Като се стартира от Аспарух и се стигне до император Сигизмунд Люксембургски.
Дано Бог ми даде сили да ги завърша. Доколкото мога ще се опитам да направя нещо, което да не е потребно единствено за мен, а за българското общество, за моя народ. /БГНЕС
Къде е мястото на българите в международната история? Защо още преди стотици години България е наречена „ земя на блажени ”? Как ще се прави светът в изискванията на пандемия и какви са историческите образци от предишното? Взимаме ли си поучения от историята?
На тези и още въпроси, в изявление за БГНЕС, дава отговор известният историк и откривател на българското средновековие акад. Васил Гюзелев.
БГНЕС: Акад. Гюзелев, какъв е главният смисъл на българската история, каква е задачата ни като народ?
Акад. Гюзелев: Най-точният отговор е даден още през XV век. В Рилския манастир един популярен литератор – Владислав Граматик, се пробва да покаже каква е същността и предназначението на българите и тяхната история, подбирайки книжовни произведения. Именно посредством своя „ Рилски панагерик ” той е съумял да покаже, че задачата на нашия народ е доста духовна, а точно да внесе нещо ново в един огромен свят – славянският свят. Това е нашият максимален принос в историята от Средновековието насам. Всъщност ние се опитваме, посредством своето духовно творчество, да преобразим и да приобщим този свят към развиването на Европа. Не в гръмогласните военни победи, не в някои монументални градежи се състои гениалността на българите, а в техните произведения, в които гениите на Българското средновековие съумяха да извоюват едно почтено място в духовната история на Европа.
БГНЕС: „ Земя на блажени ”. Така сте озаглавили една от своите книги, цитирайки изявление на прочут феодален хронист за България. Какво би трябвало да променим през днешния ден, с цел да върнем уважението на останалия свят към нашата страна?
Акад. Гюзелев: В нашето схващане България би трябвало да бъде „ Земя на блажени ”. Тя фактически е такава. Избрах за заглавие мисълта, която е изразил във връзка с България един византийски литератор от XII век. Пребивавайки в София, наблюдавайки локалното население и природата, която ни заобикаля, той ги съпоставя със сръбските земи, където също е бил. В едно от писмата си написа: „ Аз мислих, че земята на Българите е бедна, само че за мен тя е земя на блажени ”. Именно за това избрах това заглавие, тъй като страната ни съставлява нещо неповторимо като връзка сред индивида и природата.
Моят татко беше хлебар и когато разсъждаваше върху нашата история и събитията, които са настъпили по време на огромната рецесия след Първата международна война, той споделяше: „ Само трудолюбието на българския селяк и плодородието на българската земя ни дадоха опция да възкръснем ”. Често татко ми споделяше, че това, което съставлява гръбнакът на България, е нейното земеделие.
Сега, в годините на тотална рецесия, която към този момент настъпи, още веднъж ще се види какво е смисъла на нашата земя и ние би трябвало да се грижим за нея, с цел да ни избави от бедите.
БГНЕС: Живеем в изискванията на пандемия. Като историк намирате ли прилики сред днешната обстановка и някои събития от предишното?
Акад. Гюзелев: В историята на човечеството е имало доста епидемиологични болести, някои от които са били с доста огромен обсег. В историята на Европа от време на време са довеждали и до огромно съкращаване на популацията, каквото се случва през 1347-1348 година Поначало епидемиологичните и пандемичните феномени в историята са артикул на нещо, което постоянно идва от Азия. През Средновековието стремежът на Европа е да проникне надълбоко в сърцевината на Азия и да доближи до Индия и Китай. Той е бил аргументиран от събитието, че този континент е предложил доста злато, сребро, руди, коприна и други скъпи неща. Всичко това обаче е обвързвано и с някои негативни феномени, тъй като от Азия е идвало освен благосъстояние, а и разнообразни завоеватели, както и болести. Според разнообразни калкулации, доникъде на XIV век популацията на Европа е към 70 млн. души. В резултат на Чумната зараза, която обгръща Стария континент, популацията понижава с една трета. Цели области са изчезвали, от позиция на човешкото битие. Независимо от това, европейското човечество е съумяло да оцелее и да продължи своето развиване нататък.
Кризите и епидемиологичните болести идват, с цел да ни покажат, че би трябвало да понижим темпото. Този огромен софтуерен прогрес, както и напредъкът в доста разнообразни области, изключително в усвояването на природата, не би трябвало да бъде толкоз интензивен, а малко да бъде позабавен. Хората би трябвало да се извърнат към себе си и своята същина. Трябва да обърнем по-голямо внимание на своя вътрешен свят. Към това ни приканват тези събития.
БГНЕС: Ще съумеем ли да си създадем тези заключения, с цел да излезем по-силни от рецесията?
Акад. Гюзелев: Щем – не щем, би трябвало да ги създадем! Това не зависи единствено от нас. Светът от време на време е мъчно различим. Едновременно с това мъчно човек може да се приспособява към новата конюнктура. Сега внезапно доста неща се трансформираха, а някои просто замръзнаха. След това ние би трябвало да ги раздвижваме още веднъж. Тази обществена пъргавина, контактите, динамичността, към която се стремяхме, всичко това закупи напълно различен образ. Щем – не щем, би трябвало да се променим, да понижим темпото.
БГНЕС: Последната ви книга се споделя „ В лето Христа 1453 ”, в която разказвате за завладяването на Константинопол от османските турци през погледа на съвременниците. Разкажете ни малко за нея.
Акад. Гюзелев: Тя не е артикул единствено на моите старания, а и на редица мои възпитаници и съратници в изследванията на историята на Средновековието. Книгата е групово дело и аз благодаря на всички за тяхното съдействие. Състои от две елементи. Първата част е моето проучване върху историята на обсадите на Цариград и историята на завладяването на града през 1453 година Опитвам се да покажа развоя на събитията, които предхождат този съдбоносен взлом на византийската столица и в същото време да покажа какво е мястото на това събитие в историята на Европа. Цариград е представлявал една самобитна Вселена в историята. Той е мостът сред Азия и Европа, а в същото време е ключ към доста неща в развиването. Мнозина считат, че който владее Цариград, може да доминира на доста огромно историческо пространство. Именно за това стремежът към завладяването на византийската столица през Средновековието, в разнообразни нации, в това число и при българите, е бил извънредно огромен. Това е бил главният блян и при някои български владетели, в интервалите на тяхното военно господство.
За експанзията на исляма във връзка с Европа, завладяването на Цариград съставлява основно събитие. Разбира се, устремът на исляма навътре в континента е бил възпрян, както е известно, вследствие на съпротивителните сили както на балканските нации, по този начин и на останалите европейски нации.
Погледът ми в книгата е извърнат точно към това събитие, по какъв начин то е било осъществено и какви исторически извори и техни тълкования има в актуалната историография.
Втората част са изворите, които съществуват за завладяването на Цариград. Сред тях са писма на очевидци. Има даже един дневник на венециански доктор, който е водил мемоари на цялата блокада ден по ден. Има също разкази, песни, поетически произведения. С други думи – едно многообразие от извори, тъй като това събитие е привлякло вниманието на доста хора.
БГНЕС: Ние, актуалните хора, взимаме ли си поучения от историята? Стараем ли се задоволително отрицателният ни опит от предишното да не се повтаря?
Акад. Гюзелев: Не единствено ние, само че и огромна част от народите мъчно се учат от своя личен опит и своята лична история. Понякога поколенията стартират да живеят със самочувствието, че животът стартира от тях. Има хора, които считат, че животът стартира и свършва с тях. В по-голямата си част това са хората, които преуспяват и застават отпред в политиката. Във всяко нещо има начало, развиване и край. Това са трите най-елементарни степени. Ние търсим началото, което е значимо, с цел да можем да познаем своето настояще и в същото време да се опитаме да „ погледнем ” в бъдещето. Историята изяснява до известна степен предишното, само че тя не може да бъде управление за бъдещето. Поуките от историята могат самичък да бъдат извличани и да се знае, че в бъдещето от време на време проглежда и предишното. Това е напълно естествено.
БГНЕС: Върху какво работите в този момент?
Акад. Гюзелев: Върху две книги. Едната се споделя „ Тадей Изповедник – първият български Христов страдалец ”. Той е един прабългарин, станал духовник в Студийския манастир при известния византийски богослов Теодор Студит. Бил е негов възпитаник и почитател. През 817 година, в битката за отбрана на иконите, той е умрял. За него са написани две жития, едното непокътнато в старобългарския превод. Освен това има и редица други свидетелства, които съумях да събера и проучвам. Възнамерявам да напиша една книга за този български Христов страдалец, с цел да покажа, че християнството намира развиване у нас прекомерно рано. Още преди формалното покръстване има българи, които фактически заемат място в църковния календар със своите действия, своята обвързаност към християнската религия и своята мъченическа гибел.
Другата книга се споделя „ Българи и другоземци в средновековното време ”. Това е един общ брой от моите проучвания върху личностите от средновековната история – българската и европейската. Като се стартира от Аспарух и се стигне до император Сигизмунд Люксембургски.
Дано Бог ми даде сили да ги завърша. Доколкото мога ще се опитам да направя нещо, което да не е потребно единствено за мен, а за българското общество, за моя народ. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ