Срещу какво въстанаха “Дъщерите на Европа”
В интернет пространството стремглаво набира гледания едно видео, което даде нов поврат на флашмоба #metoo. Последният стартира с обвинявания против холивудски продуцент, а в този момент, както наподобява, отива към огромната политика. Срещу какво въстанаха „ Дъщерите на Европа “?
„ Дъщерите на Европа “, както сами са нарекли себе си, записаха аматьорско видео в памет на дамите, които са били убити, изнасилени, афектирани, унизени и уплашени от мъже, само че с една огромна смяна. Този път това не са босовете от шоу бизнеса или битовите изнасилвачи, а това са емигрантите.
Една извънредно мъчителна тематика за европейците през днешния ден, за която каквото и да се каже, ще бъде тривиално и спорно. Банално, тъй като към този момент са казани всички думи за политиците и политика им, за мигрантите и за самите европейци. Противоречиво, тъй като няма или не съществува общо мнение по въпросите на бежанците. В Германия това е неразрешена тематика, тест за мракобесие, приемливост и хуманизъм. Но в огромна част от немското общество се натрупа освен разочарованието и безпокойството, само че и боязън. А страхът, както знаете, не е и в никакъв случай няма да бъде политически правилен.
Причините за възникването и разпространяването на придвижването #metoo не са толкоз елементарни, колкото наподобяват. Едно нещо е ясно, че с дамите по този начин не трябва. Други пък ни твърдят, че Уайнстейн е „ залитнал “. В несъгласие влизат две радикално разнообразни неща. В първия случай, това са социално-културните процеси, морала, етиката, нравствеността, еволюцията и равноправието сред половете, а при втория е огромният бизнес с неговите жестоки игри без правила.
Но #metoo бързо образува руслото на публичното мнение, в посока на поправяне на персоналното отношение, подбудено от личните контузии, вярвания и прекарвания. Но и другата реакция не беше инцидентна. „ Лекомислените “ французойки, отпред с Катрин Деньов, се възмутиха от заигралите в равенството сред половете американци, тъй като постоянно са знаели по какъв начин да се оправят с мъжете, без да вършат от мухата слон. За тях любовта и всички проблеми, свързани с нея, са в категорията на свободите, а не на забрани и ограничавания. Европейките не се опасяват от Уайнстейн. Те са уплашени от друго.
Във видеото „ Дъщерите на Европа “ приказват от името на жертвите, на изнасилените и убити дами. „ Казвам се Мия, Мария, Еба. Бях убита в Кандел, бях изнасилена в Малмьо, бях подигравана в Ротерхам. За разлика от недоказаните от процесуална позиция изказвания на засегнатите артисти и актриси, всичко във видеото се е случило в действително време. И без значение е какъв брой „ постно “ това ще излезе в европейските медии, където информация за всеки случай с мигрантите може да се появи в интернет, а няколко часа по-късно, да изчезне. Невъзможно е да причислиш към категорията на клюки и спекулации нито новогодишните произшествия в Кьолн, нито убийствата в наличие на очевидци, нито изнасилванията, записани от полицията.
Политическото решение „ да не се шуми “ може да е целесъобразно като тактически метод, само че стратегически е неуспех. Политическата уместност е едно, а особено избраните за Нова година предпазени зони за дами е друго. Това е еднакъв неконтролируем и политически неточен боязън, който не може да бъде неразрешен и пренебрегнат. Това е несъгласие, в това число и полово, на категорията „ позволен – недопустим “ и на категорията „ да оцелея – няма да оцелея “ и това е изцяло друга равносметка.
През декември 2017 година в шведския град Малмьо група младежи атакуват 17-годишната ученичка Мария и тя е изнасилена за първи път, а половите й органи са изхвърлени на детската площадка. След това всичко протича по към този момент направения сюжет на „ новото “ европейско време. Пресата съобщи…
По-скоро пресата съвсем нищо не заяви, нито за задържането на нарушителите, нито имената им, нито гражданския им статус. Както постоянно, се подразбра, че нищо не може да се направи. Няколко дни по-късно гневни поданици на Малмьо направиха протест, настоявайки да се възвърне реда и да се санкционират причинителите. Властите и пресата бяха упрекнати. Вдигна се звук и толкова.
На 27 декември, в западната част на Германия, в град Кандел малолетен бежанец намушква с нож 15-годишната Мия В., която по-късно умира в болничното заведение. Нападателят е арестуван и се стартира медийно жонглиране: дали е афганистанец, дали е Абдул, дали бил нейн другар, дали е казус. Германците от дълго време упрекват Меркел, в това че единствено бездетен човек може да разгърне такава миграционна политика, само че това е отчаянието на индивида от улицата. Позицията на канцлера на Германия с съвсем нищо няма да се промени, даже и да имаше пет дъщери.
В Ротерхам, град в Северна Англия, в продължение на няколко години крадат, изнасилват и осакатяват девойки и наподобява, всички, в това число и полицията, знаят, че нарушителите са деца на пакистанци. Скандалът и публичността не можаха да бъдат избегнати и се наложи да бъде разкрита етническата принадлежност на причинителите. Бяха уволнени длъжностни лица и полицията обществено се извини на жертвите за това, че не са получили „ вниманието и съдействието от страна на локалната полиция “.
Но мултикултурната лодка не би трябвало да се разклаща и не можете да употребявате думата пакистанци, нито обществено, нито в полицейските отчети.
Можете единствено откровено да симпатизирате на жертвите на проваления мултикултурен опит и на „ Дъщерите на Европа “ с тяхното разтърсващо видео. Но техният #metoo доближи до разумния си задънен край – тематиката за неравенството сред половете. Защото след Ротерхам?„ мултикултурализма победи освен върху феминизма, само че и над закона “ и това към този момент не е тематика за пола.
Днес, белите дами в Европа не обичат освен бежанците, само че и техните дами. И тази ненавист не се вписва в концепцията на флашмоба #metoo, по този начин както няма да се впише и в трагичния конфликт на културите на фона на огромната и неразбираема политика.
(Превод за „ Труд ” Павел Павлов)
„ Дъщерите на Европа “, както сами са нарекли себе си, записаха аматьорско видео в памет на дамите, които са били убити, изнасилени, афектирани, унизени и уплашени от мъже, само че с една огромна смяна. Този път това не са босовете от шоу бизнеса или битовите изнасилвачи, а това са емигрантите.
Една извънредно мъчителна тематика за европейците през днешния ден, за която каквото и да се каже, ще бъде тривиално и спорно. Банално, тъй като към този момент са казани всички думи за политиците и политика им, за мигрантите и за самите европейци. Противоречиво, тъй като няма или не съществува общо мнение по въпросите на бежанците. В Германия това е неразрешена тематика, тест за мракобесие, приемливост и хуманизъм. Но в огромна част от немското общество се натрупа освен разочарованието и безпокойството, само че и боязън. А страхът, както знаете, не е и в никакъв случай няма да бъде политически правилен.
Причините за възникването и разпространяването на придвижването #metoo не са толкоз елементарни, колкото наподобяват. Едно нещо е ясно, че с дамите по този начин не трябва. Други пък ни твърдят, че Уайнстейн е „ залитнал “. В несъгласие влизат две радикално разнообразни неща. В първия случай, това са социално-културните процеси, морала, етиката, нравствеността, еволюцията и равноправието сред половете, а при втория е огромният бизнес с неговите жестоки игри без правила.
Но #metoo бързо образува руслото на публичното мнение, в посока на поправяне на персоналното отношение, подбудено от личните контузии, вярвания и прекарвания. Но и другата реакция не беше инцидентна. „ Лекомислените “ французойки, отпред с Катрин Деньов, се възмутиха от заигралите в равенството сред половете американци, тъй като постоянно са знаели по какъв начин да се оправят с мъжете, без да вършат от мухата слон. За тях любовта и всички проблеми, свързани с нея, са в категорията на свободите, а не на забрани и ограничавания. Европейките не се опасяват от Уайнстейн. Те са уплашени от друго.
Във видеото „ Дъщерите на Европа “ приказват от името на жертвите, на изнасилените и убити дами. „ Казвам се Мия, Мария, Еба. Бях убита в Кандел, бях изнасилена в Малмьо, бях подигравана в Ротерхам. За разлика от недоказаните от процесуална позиция изказвания на засегнатите артисти и актриси, всичко във видеото се е случило в действително време. И без значение е какъв брой „ постно “ това ще излезе в европейските медии, където информация за всеки случай с мигрантите може да се появи в интернет, а няколко часа по-късно, да изчезне. Невъзможно е да причислиш към категорията на клюки и спекулации нито новогодишните произшествия в Кьолн, нито убийствата в наличие на очевидци, нито изнасилванията, записани от полицията.
Политическото решение „ да не се шуми “ може да е целесъобразно като тактически метод, само че стратегически е неуспех. Политическата уместност е едно, а особено избраните за Нова година предпазени зони за дами е друго. Това е еднакъв неконтролируем и политически неточен боязън, който не може да бъде неразрешен и пренебрегнат. Това е несъгласие, в това число и полово, на категорията „ позволен – недопустим “ и на категорията „ да оцелея – няма да оцелея “ и това е изцяло друга равносметка.
През декември 2017 година в шведския град Малмьо група младежи атакуват 17-годишната ученичка Мария и тя е изнасилена за първи път, а половите й органи са изхвърлени на детската площадка. След това всичко протича по към този момент направения сюжет на „ новото “ европейско време. Пресата съобщи…
По-скоро пресата съвсем нищо не заяви, нито за задържането на нарушителите, нито имената им, нито гражданския им статус. Както постоянно, се подразбра, че нищо не може да се направи. Няколко дни по-късно гневни поданици на Малмьо направиха протест, настоявайки да се възвърне реда и да се санкционират причинителите. Властите и пресата бяха упрекнати. Вдигна се звук и толкова.
На 27 декември, в западната част на Германия, в град Кандел малолетен бежанец намушква с нож 15-годишната Мия В., която по-късно умира в болничното заведение. Нападателят е арестуван и се стартира медийно жонглиране: дали е афганистанец, дали е Абдул, дали бил нейн другар, дали е казус. Германците от дълго време упрекват Меркел, в това че единствено бездетен човек може да разгърне такава миграционна политика, само че това е отчаянието на индивида от улицата. Позицията на канцлера на Германия с съвсем нищо няма да се промени, даже и да имаше пет дъщери.
В Ротерхам, град в Северна Англия, в продължение на няколко години крадат, изнасилват и осакатяват девойки и наподобява, всички, в това число и полицията, знаят, че нарушителите са деца на пакистанци. Скандалът и публичността не можаха да бъдат избегнати и се наложи да бъде разкрита етническата принадлежност на причинителите. Бяха уволнени длъжностни лица и полицията обществено се извини на жертвите за това, че не са получили „ вниманието и съдействието от страна на локалната полиция “.
Но мултикултурната лодка не би трябвало да се разклаща и не можете да употребявате думата пакистанци, нито обществено, нито в полицейските отчети.
Можете единствено откровено да симпатизирате на жертвите на проваления мултикултурен опит и на „ Дъщерите на Европа “ с тяхното разтърсващо видео. Но техният #metoo доближи до разумния си задънен край – тематиката за неравенството сред половете. Защото след Ротерхам?„ мултикултурализма победи освен върху феминизма, само че и над закона “ и това към този момент не е тематика за пола.
Днес, белите дами в Европа не обичат освен бежанците, само че и техните дами. И тази ненавист не се вписва в концепцията на флашмоба #metoo, по този начин както няма да се впише и в трагичния конфликт на културите на фона на огромната и неразбираема политика.
(Превод за „ Труд ” Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ