Спрете да лъжете младите – соцът си беше жива мизерия
В хубавите почивни станции ходеха партийци, за нас беше лагерът с дъсчени бунгала
Омръзна ми да чета какъв брой хубаво сме живели по времето на социализма. Това е опит да бъдат излъгани младежите, родени след 1989 година Но ние, родените през 50-те години на предишния век помним добре. Помним по какъв начин ни стрижеха в учебно заведение, по какъв начин ни разпаряха тесните панталони, по какъв начин забраняваха да слушаме „ упадъчна западна музика “ („ Бийтълс “). Помня по какъв начин за децата на „ дейните борци “ имаше специфична квота за влизане във ВУЗ -влизаха с тройки, до момента в който ние трябваше да имаме бал отличен 6, с цел да влезем в МЕИ-то, напомня retro.bg
И аз го имах, тъй като приемните изпити по физика и математика устоях с отличен. През 1966/1967 година живях в общежитие в Дървеница. В стаята 3,7 м на 4,20 м, или 15 кв.м бяхме четирима! Аз, момче 1-ви курс, момче от Пловдив - 2-ри курс, един от Тунис и един 50-годишен партиен активист, който учеше стопанска система по партийно предписание!
Имаше една масичка в стаята. За кого по-напред! Това ме накара да ида в селото Дървеница на квартира в къщата на един шоп! След три месеца напуснах, тъй като ми се караше, че съм употребил банята да си избръсна лицето!
Така и не ми върна предплатата за цяла година! После на квартира в таванска стая без чешма и тоалетна! Вярно, купоните бяха 60 ст., само че какво ядяхме? Вечерята постоянно беше ориз с домати в една желязна чинийка и купичка компот! Вечер, когато окъснявахме да чертаем планове, към 23 часа отивах в близкия ресторант и купувах един самун. Пътьом забърсвах солница, а в случай че имах шанс - и олиото от оливиера.
Така ядяхме радостните студенти по времето на социализма. Там в ресторанта съм виждал по какъв начин от отсервираните чинии връщаха в тавите гарнитурата, дето не е изядена, с цел да я продават още веднъж! Сприятелих се с едно смислено момче от Русе - също студентче. То не беше отговорно, че татко му беше партиен властник, и се хранеше не в столовата с мен, а се разделяхме пред хотел „ Рила “, където се хранеше в специфичната трапезария за партийните велможи!
После, преди да се дипломирам, започнах работа в ЗЗУ-то и получавах заплата 150-200 лв.. Но когато опазих дипломната си работа и се снабдих с прякора „ инженер “, заплатата ми стана 110 лв.! Социализъм!
После бригади, бригади – всяко лято по 10 дни трябваше да окопаваме цвекло! Карта за море? Може да се уредиш, само че не за почивната станция, която се ползваше от шефовете, партийния секретар и семействата им.
За нас беше лагерът с дъсчени бунгала. В тях имаше две кревати и един стол. Те бяха с размер 2,50 на 3 метра. Банята е обща и съставлява отново заградено с дъски място и повдигнат варел за вода да се топли от слънцето.
Когато след 15 години заплатата ми стана 200 лв., пожелах най-сетне да купя за фамилията пералня. Купих „ Татрамат “ – чешка, за 630 лв.. Със заем! Изплащах я две години.
Три пъти подавах молба за държавно жилище, тъй като бяхме младо семейство с дете, само че отговорът пристигна чак през 1988 година - т.е. след 16 години! През това време на съседите ми - баба и дядо „ дейни борци “, които имаха неженен наследник, му дадоха тристаен апартамент в нов блок!
Да прибавя ли още по какъв начин ми „ орязаха “ наградата на два пъти по предписание на заводския партиен секретар, тъй като си пуснах брадичка и не я махнах, както ми заповяда той! Има доста още за шерване за „ хубостите “ на оня строй, само че не желая да ви омръзвам повече!
Омръзна ми да чета какъв брой хубаво сме живели по времето на социализма. Това е опит да бъдат излъгани младежите, родени след 1989 година Но ние, родените през 50-те години на предишния век помним добре. Помним по какъв начин ни стрижеха в учебно заведение, по какъв начин ни разпаряха тесните панталони, по какъв начин забраняваха да слушаме „ упадъчна западна музика “ („ Бийтълс “). Помня по какъв начин за децата на „ дейните борци “ имаше специфична квота за влизане във ВУЗ -влизаха с тройки, до момента в който ние трябваше да имаме бал отличен 6, с цел да влезем в МЕИ-то, напомня retro.bg
И аз го имах, тъй като приемните изпити по физика и математика устоях с отличен. През 1966/1967 година живях в общежитие в Дървеница. В стаята 3,7 м на 4,20 м, или 15 кв.м бяхме четирима! Аз, момче 1-ви курс, момче от Пловдив - 2-ри курс, един от Тунис и един 50-годишен партиен активист, който учеше стопанска система по партийно предписание!
Имаше една масичка в стаята. За кого по-напред! Това ме накара да ида в селото Дървеница на квартира в къщата на един шоп! След три месеца напуснах, тъй като ми се караше, че съм употребил банята да си избръсна лицето!
Така и не ми върна предплатата за цяла година! После на квартира в таванска стая без чешма и тоалетна! Вярно, купоните бяха 60 ст., само че какво ядяхме? Вечерята постоянно беше ориз с домати в една желязна чинийка и купичка компот! Вечер, когато окъснявахме да чертаем планове, към 23 часа отивах в близкия ресторант и купувах един самун. Пътьом забърсвах солница, а в случай че имах шанс - и олиото от оливиера.
Така ядяхме радостните студенти по времето на социализма. Там в ресторанта съм виждал по какъв начин от отсервираните чинии връщаха в тавите гарнитурата, дето не е изядена, с цел да я продават още веднъж! Сприятелих се с едно смислено момче от Русе - също студентче. То не беше отговорно, че татко му беше партиен властник, и се хранеше не в столовата с мен, а се разделяхме пред хотел „ Рила “, където се хранеше в специфичната трапезария за партийните велможи!
После, преди да се дипломирам, започнах работа в ЗЗУ-то и получавах заплата 150-200 лв.. Но когато опазих дипломната си работа и се снабдих с прякора „ инженер “, заплатата ми стана 110 лв.! Социализъм!
После бригади, бригади – всяко лято по 10 дни трябваше да окопаваме цвекло! Карта за море? Може да се уредиш, само че не за почивната станция, която се ползваше от шефовете, партийния секретар и семействата им.
За нас беше лагерът с дъсчени бунгала. В тях имаше две кревати и един стол. Те бяха с размер 2,50 на 3 метра. Банята е обща и съставлява отново заградено с дъски място и повдигнат варел за вода да се топли от слънцето.
Когато след 15 години заплатата ми стана 200 лв., пожелах най-сетне да купя за фамилията пералня. Купих „ Татрамат “ – чешка, за 630 лв.. Със заем! Изплащах я две години.
Три пъти подавах молба за държавно жилище, тъй като бяхме младо семейство с дете, само че отговорът пристигна чак през 1988 година - т.е. след 16 години! През това време на съседите ми - баба и дядо „ дейни борци “, които имаха неженен наследник, му дадоха тристаен апартамент в нов блок!
Да прибавя ли още по какъв начин ми „ орязаха “ наградата на два пъти по предписание на заводския партиен секретар, тъй като си пуснах брадичка и не я махнах, както ми заповяда той! Има доста още за шерване за „ хубостите “ на оня строй, само че не желая да ви омръзвам повече!
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ