Племенник на Райна Княгиня води атентата в Св. Неделя
В храма са заложени 25 кг експлозив, сандък с пирони и сярна киселина, която прави токсичен облак О.з. майор Коста Янков, шеф на Военния отдел на Българска комунистическа партия, умира в престрелка с полицията
Залисани около честването на 140-ата годишнина от Учредителното заседание, подминахме една друга годишнина, която за жал не ни изпълва с горделивост по този начин, както приемането на Търновската конституция. На 16 април 1925 година е осъществен най-големият терористичен акт в българската история - атентатът в църквата " Света Неделя ". Под отломките на взривения храм умират 134 души, а над 500 са ранени, като една част от тях умират след това от раните си. Инициатор и причинител на това пъклено дело е Българската комунистическа партия. След разгрома на Септемврийското въстание 1923 година
партията е сложена отвън закона
Но все пак тя продължава своята активност в конспиративност. В унисон от решенията на Витошката конференция от 1924 година Българска комунистическа партия следва курса на въоръжена битка. В страната вилнеят разбойническите чети на Тодор Грудов, Георги Янчев, Атанас Премянов, Нешо Тумангелов и други. Създаден е Политически отдел, управляван от Станке Димитров и Военен отдел отпред с о.з. майор Коста Янков. Той е племенник на Райна Княгиня и шурей на Димитър Благоев.
В същото време полицията прави огромни разкрития, като залавя дори част от архива на Комунистическия юношески съюз. Към Централния комитет на Българска комунистическа партия е основана специфична наказателна група, в състава на която влизат Вълко Червенков, Яко Доросиев и о.з. капитан Иван Минков. Целта им е да дават отговор " на удара с удар ", като по този метод отстраняват своите политически съперници. За малко време е погубен софийският прокурор Димчев, дипломатът и журналист Никола Милев, деецът на Вътрешна македонска революционна организация Никола Кузинчев и други.
Първоначално концепцията била да бъде взривен " Юнион Клуб "
само че това се оказало на практика невероятно. Затова се спрели на постройката на Военния клуб, в която против Нова година президентът поздравява столичани. Но атентатът бил осуетен. Идеята била с един-единствен удар страната да бъде обезглавена. Да бъдат отстранени по едно и също време най-вече лица от държавния и политически хайлайф.
В този миг на помощ идва Петър Задгорски - член на партията и клисар в църквата " Света Неделя ". Пред съпартийци споделя, че таванът на храма е подобаващ за укриване на незаконна литература и оръжие и че той би съдействал за това. Не след дълго информацията стига до Коста Янков, който изпраща ръководителя на Софийската наказателна група Петър Абаджиев да огледа пространствата. Първият проект бил да убият Владимир Начев, шеф на Обществената сигурност, и на погребението му да взривят храма, с цел да се отърват от огромните полицейски ръководители. Но последвалите провали в партията и разкритията на полицията осуетили замисъла. Затова Коста Янков и Станке Димитров " подвигат летвата ", като в този момент към този момент задачата им е да се обезглави напряко цялата страна отпред с Царя и Правителството. За задачата обаче трябвало се откри подобаваща жертва, на чието опело ще участва целият държавен хайлайф. Такава фигура те виждат в лицето на ръководителя на Демократическия сговор и гарнизонен лидер на Военния съюз в София генерал-майор Константин Георгиев. На 14 април към 20 часа генералът е погубен пред църквата " Свети Седмочисленици ", където той
отива с внучката си, с цел да участва на вечерната работа
Междувременно в " Света Неделя " са поставени 25 кг експлозив, доставен от Москва, сандък с пирони - за по-голямо поразяващо деяние и сярна киселина, която да сътвори токсичен облак, с цел да задуши оживелите. Взривното устройство е инсталирано до една от колоните на главния купол на храма. Началото на опелото е планувано за 15 часа на Велики Четвъртък. Точно в 15.20ч. мощен екот се разнася над София. На стотици метри от църквата хвърчат части парчета, тухли и камъни. Смъртта си намират над 130 души, стотици са ранените. В по-голямата си част формалните лица остават невредими. Поради огромното скупчване на опечалени водещият опелото митрополит Стефан подрежда ковчегът с тленните остатъци на военачалник Георгиев да бъде изместен към олтара. Така вместо под купола на храма формалните лица се озовават по-напред. Макар и ранен, военният министър Иван Вълков излиза и разпорежда на частта, която е пристигнала да изпрати с военни почести умрелия, да отдели неотложно региона. После отива във Военното министерство и подрежда да се блокира столицата. За боен комендант е назначен капитан Константин (Кочо) Стоянов. До края на деня е оповестено военно състояние в Царството. Една част от уредниците - Петър Абаджиев, Никола Петров и Димитър Златарев, съумяват да избягат в Съветския съюз. Опасявайки се от възмездие от страна на Българска комунистическа партия поради неуспеха,
Петър Задгорски се предава на полицията
където прави цялостни признания. Бързо е разкрита квартирата на ръководителите на Военния отдел Коста Янков и Иван Минков. В завързалата се с полицията престрелка двамата умират. На провелия се при започване на май развой в казармите на Четвърти полк на гибел са наказани Петър Задгорски, Георги Коев, чийто дом е употребен за явочна квартира и Марко Фридман - един от ръководителите на Военния отдел на Българска комунистическа партия. Задочно са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски.
Минута забавяне избавя цар Борис III
На 12 април цар Борис III потегля за Орхание (днес Ботевград) на лов и разходка измежду природата. Съпровождат го проф. Делчо Илчев - ентомолог на царския музей по естествени науки (дн. Природонаучен музей), Петър Котев - основният дворцов ловджия, адютантът - ротмистър от запаса Неделчо Стаматов, и един водач. На 14 април сутринта потеглят с автомобил към София. Петнайсетина километра след Орхание обаче против колата излиза въоръжен мъж, който открива огън и убива Петър Котев. Шофьорът губи ръководство и се забива в телеграфен дирек. Завързва се престрелка, което оказва помощ на Царя да се върне обратно, където стопира приближаващ автомобил и отива в града за подкрепление. Когато се връща още веднъж, заварва погубен и проф. Делчо Илчев. Извършители на нападението са Копривщенската разбойническа чета, формирана от анархокомунистите Васил Икономов, Васил Попов - Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов. Нападателите се отървават невредими, като по-късно първите трима са убити от управляващите при други набези. Мандулов бяга в Съветския съюз и умира по време на сталинските репресии, а Ганчев умира като интербригадист в Испания. На 16 април преди опелото на военачалник Георгиев в Бели Искър е погребението на Петър Котев, на което отива Царя. Въпреки това, той се връща в София с цел да уважи и генерала, закъснявайки единствено минута - две. Това избавя живота му. На няколкостотин метра от " Св. Неделя " избухва адската машина и по този начин Борис остава незасегнат.
Загиват 13 генерали и герои от войните
В руините на храма гибелта си намират 13 генерали, 13 полковници, 6 подполковници и доста други офицери. Сред жертвите има доста дами и деца. В атентата умира и столичният градоначалник Паскал Паскалев. Сред жертвите е ген. Иван Попов - участник в четата на Филип Тотю, воин от четири войни, военачалник от пехотата Стефан Нерезов, командвал Първа българска войска при Дойран, " бащата " на българската артилерия генерал-лейтенант Калин Найденов, генерал-лейтенант Кръстю Златарев, командвал Единадесета пехотна македонска дивизия по време на Първата международна война. Неговото име носи през днешния ден граничният пункт " Златарево ". Ранени са героят от Дойран - ген. Владимир Вазов, и синът на Райна Княгиня - ген. Иван Дипчев, който по зла подигравка на ориста е първи братовчед на уредника на атентата Коста Янков. Под руините на Божия храм намират гибелта си и трима народни представители. Сред ранените са министър-председателят на България Александър Цанков, министърът на войната Иван Вълков, министърът на вътрешните работи Иван Русев, министърът на външните работи Христо Калфов, митрополит Стефан, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов, публицисти, юристи, студенти, архитекти - все видни представители на българския хайлайф.
Залисани около честването на 140-ата годишнина от Учредителното заседание, подминахме една друга годишнина, която за жал не ни изпълва с горделивост по този начин, както приемането на Търновската конституция. На 16 април 1925 година е осъществен най-големият терористичен акт в българската история - атентатът в църквата " Света Неделя ". Под отломките на взривения храм умират 134 души, а над 500 са ранени, като една част от тях умират след това от раните си. Инициатор и причинител на това пъклено дело е Българската комунистическа партия. След разгрома на Септемврийското въстание 1923 година
партията е сложена отвън закона
Но все пак тя продължава своята активност в конспиративност. В унисон от решенията на Витошката конференция от 1924 година Българска комунистическа партия следва курса на въоръжена битка. В страната вилнеят разбойническите чети на Тодор Грудов, Георги Янчев, Атанас Премянов, Нешо Тумангелов и други. Създаден е Политически отдел, управляван от Станке Димитров и Военен отдел отпред с о.з. майор Коста Янков. Той е племенник на Райна Княгиня и шурей на Димитър Благоев.
В същото време полицията прави огромни разкрития, като залавя дори част от архива на Комунистическия юношески съюз. Към Централния комитет на Българска комунистическа партия е основана специфична наказателна група, в състава на която влизат Вълко Червенков, Яко Доросиев и о.з. капитан Иван Минков. Целта им е да дават отговор " на удара с удар ", като по този метод отстраняват своите политически съперници. За малко време е погубен софийският прокурор Димчев, дипломатът и журналист Никола Милев, деецът на Вътрешна македонска революционна организация Никола Кузинчев и други.
Първоначално концепцията била да бъде взривен " Юнион Клуб "
само че това се оказало на практика невероятно. Затова се спрели на постройката на Военния клуб, в която против Нова година президентът поздравява столичани. Но атентатът бил осуетен. Идеята била с един-единствен удар страната да бъде обезглавена. Да бъдат отстранени по едно и също време най-вече лица от държавния и политически хайлайф.
В този миг на помощ идва Петър Задгорски - член на партията и клисар в църквата " Света Неделя ". Пред съпартийци споделя, че таванът на храма е подобаващ за укриване на незаконна литература и оръжие и че той би съдействал за това. Не след дълго информацията стига до Коста Янков, който изпраща ръководителя на Софийската наказателна група Петър Абаджиев да огледа пространствата. Първият проект бил да убият Владимир Начев, шеф на Обществената сигурност, и на погребението му да взривят храма, с цел да се отърват от огромните полицейски ръководители. Но последвалите провали в партията и разкритията на полицията осуетили замисъла. Затова Коста Янков и Станке Димитров " подвигат летвата ", като в този момент към този момент задачата им е да се обезглави напряко цялата страна отпред с Царя и Правителството. За задачата обаче трябвало се откри подобаваща жертва, на чието опело ще участва целият държавен хайлайф. Такава фигура те виждат в лицето на ръководителя на Демократическия сговор и гарнизонен лидер на Военния съюз в София генерал-майор Константин Георгиев. На 14 април към 20 часа генералът е погубен пред църквата " Свети Седмочисленици ", където той
отива с внучката си, с цел да участва на вечерната работа
Междувременно в " Света Неделя " са поставени 25 кг експлозив, доставен от Москва, сандък с пирони - за по-голямо поразяващо деяние и сярна киселина, която да сътвори токсичен облак, с цел да задуши оживелите. Взривното устройство е инсталирано до една от колоните на главния купол на храма. Началото на опелото е планувано за 15 часа на Велики Четвъртък. Точно в 15.20ч. мощен екот се разнася над София. На стотици метри от църквата хвърчат части парчета, тухли и камъни. Смъртта си намират над 130 души, стотици са ранените. В по-голямата си част формалните лица остават невредими. Поради огромното скупчване на опечалени водещият опелото митрополит Стефан подрежда ковчегът с тленните остатъци на военачалник Георгиев да бъде изместен към олтара. Така вместо под купола на храма формалните лица се озовават по-напред. Макар и ранен, военният министър Иван Вълков излиза и разпорежда на частта, която е пристигнала да изпрати с военни почести умрелия, да отдели неотложно региона. После отива във Военното министерство и подрежда да се блокира столицата. За боен комендант е назначен капитан Константин (Кочо) Стоянов. До края на деня е оповестено военно състояние в Царството. Една част от уредниците - Петър Абаджиев, Никола Петров и Димитър Златарев, съумяват да избягат в Съветския съюз. Опасявайки се от възмездие от страна на Българска комунистическа партия поради неуспеха,
Петър Задгорски се предава на полицията
където прави цялостни признания. Бързо е разкрита квартирата на ръководителите на Военния отдел Коста Янков и Иван Минков. В завързалата се с полицията престрелка двамата умират. На провелия се при започване на май развой в казармите на Четвърти полк на гибел са наказани Петър Задгорски, Георги Коев, чийто дом е употребен за явочна квартира и Марко Фридман - един от ръководителите на Военния отдел на Българска комунистическа партия. Задочно са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски.
Минута забавяне избавя цар Борис III
На 12 април цар Борис III потегля за Орхание (днес Ботевград) на лов и разходка измежду природата. Съпровождат го проф. Делчо Илчев - ентомолог на царския музей по естествени науки (дн. Природонаучен музей), Петър Котев - основният дворцов ловджия, адютантът - ротмистър от запаса Неделчо Стаматов, и един водач. На 14 април сутринта потеглят с автомобил към София. Петнайсетина километра след Орхание обаче против колата излиза въоръжен мъж, който открива огън и убива Петър Котев. Шофьорът губи ръководство и се забива в телеграфен дирек. Завързва се престрелка, което оказва помощ на Царя да се върне обратно, където стопира приближаващ автомобил и отива в града за подкрепление. Когато се връща още веднъж, заварва погубен и проф. Делчо Илчев. Извършители на нападението са Копривщенската разбойническа чета, формирана от анархокомунистите Васил Икономов, Васил Попов - Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов. Нападателите се отървават невредими, като по-късно първите трима са убити от управляващите при други набези. Мандулов бяга в Съветския съюз и умира по време на сталинските репресии, а Ганчев умира като интербригадист в Испания. На 16 април преди опелото на военачалник Георгиев в Бели Искър е погребението на Петър Котев, на което отива Царя. Въпреки това, той се връща в София с цел да уважи и генерала, закъснявайки единствено минута - две. Това избавя живота му. На няколкостотин метра от " Св. Неделя " избухва адската машина и по този начин Борис остава незасегнат.
Загиват 13 генерали и герои от войните
В руините на храма гибелта си намират 13 генерали, 13 полковници, 6 подполковници и доста други офицери. Сред жертвите има доста дами и деца. В атентата умира и столичният градоначалник Паскал Паскалев. Сред жертвите е ген. Иван Попов - участник в четата на Филип Тотю, воин от четири войни, военачалник от пехотата Стефан Нерезов, командвал Първа българска войска при Дойран, " бащата " на българската артилерия генерал-лейтенант Калин Найденов, генерал-лейтенант Кръстю Златарев, командвал Единадесета пехотна македонска дивизия по време на Първата международна война. Неговото име носи през днешния ден граничният пункт " Златарево ". Ранени са героят от Дойран - ген. Владимир Вазов, и синът на Райна Княгиня - ген. Иван Дипчев, който по зла подигравка на ориста е първи братовчед на уредника на атентата Коста Янков. Под руините на Божия храм намират гибелта си и трима народни представители. Сред ранените са министър-председателят на България Александър Цанков, министърът на войната Иван Вълков, министърът на вътрешните работи Иван Русев, министърът на външните работи Христо Калфов, митрополит Стефан, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов, публицисти, юристи, студенти, архитекти - все видни представители на българския хайлайф.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ