В Хасковския край е съществувал обичаят след сурвакане дряновицата да

В Хасковския край е съществувал обичаят след сурвакане дряновицата да се изхвърля в течаща вода, най-добре - река. По-назад в годините също по този начин е била публикувана практиката сурвачката да бъде изгаряна, това споделя основният организатор в отдел " Етнография " в Регионалния исторически музей в Хасково Деляна Пецова.

Сурвачката е била, съвременно казано, за " еднократна приложимост ". Считало се е, че след ритуала тя е изпълнила своето предопределение и не трябва да престоява, тъй като има заплаха магическото обръщение, което носи, да се обърне назад с отрицателна мощ, разясни Пецова. Пожелали сме, каквото би трябвало - здраве, дългоденствие и благополучие, и пускаме сурвачката по течението на реката с вярата това да се случи, добави тя.

В региона на Сакар планина пък има традиция пръчката да не е дрянова, а от леска , означи още етнографът. По нейни думи леската може да бъде опция на дряна, тъй като също е крепко и жилаво дърво. Във фонда на музея се пази лескова сурвачка.

За разлика от дряновите клончета , които са богато украсени с нанизи от пуканки, сушени плодове, люти чушки, вълна, чемшир, тези от леската са " голи ".

Оригиналност обаче им придава обработката - самото дърво в горната си част е разцепено на части като ветрило. Кората на дръжката пък се бели, тъй че от нея да се образуват къдрички.