Само "този ислям" е приемлив?
В Германия към този момент има „ демократична " джамия - в нея дамите имат право да се молят паралелно с мъжете, а имамът е жена, която даже не носи кърпа. Такъв ли е реформираният ислям?
" Световно събитие в центъра на Берлин! " Тази оценка е оправдана, в случай че съдим по големия медиен резонанс от откриването на една очебийно " демократична " джамия в берлинския квартал Моабит. Представители на медиите от целия свят желаеха да участват на представянето на новия новаторски план на правозащитничката Сейран Атеш -джамията Ибн-Рушд-Гьоте ще е отворена за всички мюсюлмани - без значение дали са сунити, шиити или алевити. Полът на богомолците също няма да играе разграничителна роля. В единствената по рода си интегративна джамия мъжете и дамите ще могат да се молят дружно. Първата петъчна молитва беше отслужена от мъж и жена. И, което беше още по-важно, " имамката " не беше забулена.
Повечето ислямски страни реагираха извънредно остро и недоволно на откриването на демократичната джамия. Това не представляваше изненада за тези, които познават репресивната реалност в някои от тези страни - да вземем за пример в Египет и Турция, където митингите против берлинската джамия бяха изключително остри. Религиозните институции и в двете страни са безгласни букви в политическо отношение.
Алтернатива на одобрените храмове
Реакциите от Германия бяха съвсем напълно позитивни. Огромен брой медии поздравиха откриването на новата джамия като средище на открития към света и еманципиран ислям. Както можеше и да се чака, консервативните християнски кръгове и " сериозните по отношение на исляма " групи считат, че точно този тип джамия би трябвало да стане опция на одобрените към този момент ислямски храмове и сдружения. Според тях, единствено " този ислям " е подобаващ за Германия.
Целият трогателен екстаз измежду медии и политици обаче не може да прикрие два съществени казуса. Първо: така наречен " демократичен ислям " се изповядва от обособени персони и общественици, зад които не стоят обилни структури. В Германия в това време съществуват доста цивилен начинания на демократични мюсюлмани, само че степента на тяхната организираност е към момента прекомерно ниска, както и способността им да оказват въздействие над консервативния мюсюлмански мейнстрийм. Второ: Действащите лица на " демократичния ислям " остават прекомерно бледи в съдържателно отношение. По предписание те се отъждествяват единствено с отхвърлянето на консервативния ислям. Но в случай че желаят да окажат огромно въздействие в обществото, това не може да бъде задоволително.
Няма спор: Откриването на джамията Ибн-Рушд-Гьоте е смела и забележителна крачка. Но сходни демократични джамии се нов феномен единствено за Германия. Сходни планове от дълго време към този момент съществуват във Англия и в Съединени американски щати. Твърде разнородните представители на демократичния ислям в Германия трябваше още преди откриването на джамията да обяснят върху кои съществени ислямски правила се гради тяхното демократично схващане за религията. Те трябваше да поведат и подобаващ спор за ролята на шериата в една светската и правова страна. Това сигурно щеше да е от изгода за по-доброто разграничение сред допустимите и неприемливи аспекти на шериата.
Държавно следеният ислям не е достоверен
Нито дребният брой участници на една мюсюлманска проява против терора, извършена неотдавна в Кьолн, нито негативните реакции на откриването на джамията в Берлин са доказателства за неспособността на исляма да се реформира. По целия свят има мюсюлмански деятели, които поставят старания в тази тенденция. Почти на всички места в това време се води извънредно остра борба за това кой да има право да пояснява исляма.
Политиците ще сторят добре, в случай че не оказват очевидно желанието си към една или друга негова интерпретация - нито към демократичната, нито към консервативната. Защото държавно направляваният и следен ислям губи своята достоверност и е неподобаващ за една плуралистична народна власт. По-добре би било да се почита действително съществуващият плурализъм на мюсюлманите и да се подтиква институционната му интеграция в границите на нашия свободен и либерален парламентарен ред.
Източник: Лоай Мъдхун, Дойче Веле
" Световно събитие в центъра на Берлин! " Тази оценка е оправдана, в случай че съдим по големия медиен резонанс от откриването на една очебийно " демократична " джамия в берлинския квартал Моабит. Представители на медиите от целия свят желаеха да участват на представянето на новия новаторски план на правозащитничката Сейран Атеш -джамията Ибн-Рушд-Гьоте ще е отворена за всички мюсюлмани - без значение дали са сунити, шиити или алевити. Полът на богомолците също няма да играе разграничителна роля. В единствената по рода си интегративна джамия мъжете и дамите ще могат да се молят дружно. Първата петъчна молитва беше отслужена от мъж и жена. И, което беше още по-важно, " имамката " не беше забулена.
Повечето ислямски страни реагираха извънредно остро и недоволно на откриването на демократичната джамия. Това не представляваше изненада за тези, които познават репресивната реалност в някои от тези страни - да вземем за пример в Египет и Турция, където митингите против берлинската джамия бяха изключително остри. Религиозните институции и в двете страни са безгласни букви в политическо отношение.
Алтернатива на одобрените храмове
Реакциите от Германия бяха съвсем напълно позитивни. Огромен брой медии поздравиха откриването на новата джамия като средище на открития към света и еманципиран ислям. Както можеше и да се чака, консервативните християнски кръгове и " сериозните по отношение на исляма " групи считат, че точно този тип джамия би трябвало да стане опция на одобрените към този момент ислямски храмове и сдружения. Според тях, единствено " този ислям " е подобаващ за Германия.
Целият трогателен екстаз измежду медии и политици обаче не може да прикрие два съществени казуса. Първо: така наречен " демократичен ислям " се изповядва от обособени персони и общественици, зад които не стоят обилни структури. В Германия в това време съществуват доста цивилен начинания на демократични мюсюлмани, само че степента на тяхната организираност е към момента прекомерно ниска, както и способността им да оказват въздействие над консервативния мюсюлмански мейнстрийм. Второ: Действащите лица на " демократичния ислям " остават прекомерно бледи в съдържателно отношение. По предписание те се отъждествяват единствено с отхвърлянето на консервативния ислям. Но в случай че желаят да окажат огромно въздействие в обществото, това не може да бъде задоволително.
Няма спор: Откриването на джамията Ибн-Рушд-Гьоте е смела и забележителна крачка. Но сходни демократични джамии се нов феномен единствено за Германия. Сходни планове от дълго време към този момент съществуват във Англия и в Съединени американски щати. Твърде разнородните представители на демократичния ислям в Германия трябваше още преди откриването на джамията да обяснят върху кои съществени ислямски правила се гради тяхното демократично схващане за религията. Те трябваше да поведат и подобаващ спор за ролята на шериата в една светската и правова страна. Това сигурно щеше да е от изгода за по-доброто разграничение сред допустимите и неприемливи аспекти на шериата.
Държавно следеният ислям не е достоверен
Нито дребният брой участници на една мюсюлманска проява против терора, извършена неотдавна в Кьолн, нито негативните реакции на откриването на джамията в Берлин са доказателства за неспособността на исляма да се реформира. По целия свят има мюсюлмански деятели, които поставят старания в тази тенденция. Почти на всички места в това време се води извънредно остра борба за това кой да има право да пояснява исляма.
Политиците ще сторят добре, в случай че не оказват очевидно желанието си към една или друга негова интерпретация - нито към демократичната, нито към консервативната. Защото държавно направляваният и следен ислям губи своята достоверност и е неподобаващ за една плуралистична народна власт. По-добре би било да се почита действително съществуващият плурализъм на мюсюлманите и да се подтиква институционната му интеграция в границите на нашия свободен и либерален парламентарен ред.
Източник: Лоай Мъдхун, Дойче Веле
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ