Джеф Уол: „Това, което наистина ми се случи, са тези снимки — те са моите малки приключения“
В изложба във фондацията Beyeler в Базел Джеф Уол се протяга зад голяма лайтбокс и натиска комутатор. Докато премигва в живот, се появява улична сцена: четири монументални фигури, крачещи по продължение на бетонен тротоар, под буреносни облаци, заплашителни и тюркоазено-сини. Народът влачи торби; бързам, може би. Далеч от апокалипсиса? Да хвана рейс? Снимката е енигматична като всичко, направено от Wall. В една мръсна швейцарска януарска заран, дъждът се плъзга по стъклото, има възприятието, че преди малко сме влезнали в друга, непозната действителност.
„ Не е зле “, споделя Стена внезапно, преди да стартира да разисква температурата на цвета и разликата сред LED и флуоресцентни крушки. Каквито и секрети да крие тази картина, явно те ще би трябвало да почакат.
77-годишният Уол е нащрек: това е най-голямата му ретроспекция в Швейцария от две десетилетия — повече от 50 произведения — и той няма самообладание да види какво са правили техниците. До входа един екип се суети към окабеляването, осветяващ...
Прочетете целия текст »
