В ексклузивно интервю за "БиволЪ", журналистката Люба Кулезич говори: -

В извънредно изявление за "БиволЪ ", журналистката Люба Кулезич приказва:

- за сваленото ѝ предаване от BiT директно преди лъчение на живо;

- за политиката и бизнеса;

- за скритите собствености;

- за цензурата, налагана от „ Империята ГЕРБ “

- за опорките на Пеевските медии;

- за тишината в BiТ;

- за неистовата нужда от общностна опозиция.

Здравейте, г-жо Кулезич! Предполагам, че се сещате за какво Ви диря. Какво тъкмо се случва в този жалон на сякаш свободната публицистика – BiT? Не ме интересува толкоз формалната версия, колкото Вашият прочит на събитията?

Изключително неприятна ми е тази тематика, тъй като това е тъкмо „ барековския “ модел. С BiT имам търговски контракт посредством моята компания „ Дом продакшън “. Предаването ми „ Честно казано “ е външна продукция. Такива съглашения не се приключват по този метод, тъй като аз не съм чиновник на тази телевизия, а бизнес сътрудник, водещ и създател. И ми подмятат някакво листче, до момента в който ще влизам в ефир, с което ми споделят, че няма да има предаване. Един час преди да е почнало!

Кой смъкна предаването Ви в последния миг, преди излъчването му онлайн? Откъде е пристигнала тази офанзива?

Всичко това потегля от изпълнителния шеф на малкия екран Симона Ангелова. По принцип бях доста спокойна в работата си, тъй като до този миг не е имало никакъв намек и интервенция в работата ми с тази телевизия. Но очевидно нещо в придвижване внезапно се е трансформирало. И можем да вършим разнообразни хипотези. Едната догадка е, че притежателите на BiT, братята Павел и Румен Вълневи, от които Павел се занимава повече с малкия екран, идват доста рядко в България. Те не знаят какво тъкмо се случва. Сложили са си един човек за изпълнителен шеф, комуто явно гласоподават доста огромно доверие. Възложили са му да събира реклами. Все отново това е бизнес и би трябвало да печели от активността си. Но очевидно индивидът на тази служба или не може да притегля рекламодатели, или не го прави. И стартира да оправдава своето неумение с мен и със Сашо Диков.

Вие със Сашо Диков ли сте казуса на малкия екран? Какво за вас двамата?

Че сме доста крайни, доста остри, трябвало да сме по-меки…

Чакайте малко, нали по тази причина са Ви потърсили? Собствениците на малкия екран знаят какво вършиме вие двамата и по тази причина са решили да работят с вас – да вдигнете рейтинга на медията, да бъде гледаема, да предлага нещо друго от това, което участва на телевизионния пазар.

Аз също мисля като Вас! Обезпокоителното е, че това се случи внезапно – да ми смъкват предаването. Разбира се, аз доста остро възразих преди този момент на опита за втурване на инструкции. Много остро. Сега си давам сметка, че е можело да бъде малко по-въздържано, обаче при мен има някакво уталожване към този момент от сходен вид опити за влияние и изпитвам нетърпимост към тях.

Политиката и бизнесът през днешния ден в България се размиват. В тази връзка, при търсене на рекламодатели, като знаем, че всеки един притежател на огромна компания е обвързван с властта, ръководещите политици могат да въздействат на рекламодателите, нали? Те могат да ги ориентират да не популяризират в избрани медии, които са сериозни към моментната власт?

Точно това, което казвате, се спускаше от време на време от тази дама (изпълнителният шеф на BiT Симона Ангелова – бел.ред.). И аз помолих с публично писмо да ми се даде отговор – че поради мое предаване и изявления не се популяризира в BiT. Но писмен отговор не получих. Затова отидох прим Павел Вълнев, който, кълна се, в никакъв случай не ми е пречил в работата. Срещнах се с него при предходното му идване в България и му споделих: „ Господин Вълнев, правилно ли е, че зарди моите излъчвания рекламодателите отказават? “. „ Глупости! Я не се поддавай на операции! “ – по този начин ми отговори той. И затова считам, че информационното трасе е нечисто, поради тази дама (Симона Ангелова – бел.ред), която идва от Империята на ГЕРБ. Тя е негов човек. Аз даже не я познавам, разбирате ли?! Никой в нашия бизнес не я познава. Изводите оставам на Вас и Вашите читатели. Моят проблем е, че ми се стоварва всичко това на главата в последния миг, с някакъв фиктивен мотив. Отсичат ми главата сега, преди да вляза в ефир.

Това не наподобява ли на мутренски метод?

Така наподобява. Тя (Симона Ангелова – бел. ред) подрежда, за мен и моя екип, мигновено да ни спрат пропуските за достъп в малкия екран. Пропуски до системата. Моментално! Разбирам да деактивират моят достъп, само че за какво и на моя екип – на момчетата и девойките, с които работя?!

Потърсихте ли ѝ пояснение?

В случая аз съм юридическо лице в връзките с малкия екран и съм им отправила публична покана за договаряния – по какви клаузи ще прекратим нашия контракт, тъй че това да е в изискванията на закона. Не съм провеждала публични диалози. Нито един от тези хора (собственици и изпълнителен шеф – бел.р.) не ме повика на формален диалог. Собствениците са в Съединени американски щати.

Защо една медия ще си срине по този начин реномето? Може ли Симона Ангелова едностранно да подхваща такива радикални ограничения, без това да е разрешено от нейните директни началници?

Тези въпроси би трябвало да бъдат отправени към въпросната дама, към прокуриста на компанията. Аз нямам пояснение за този парадокс. Те би трябвало да ми обяснят на мен какво се е случило, без да си измислят подправени претекстове и да ми дават несериозни пояснения.

BiT свободна медия ли е? Щом се приказва на публицистите за смегчаване на острия език?

Разбирате ли, че това се разиграва пред всички водещи, пред всички продуценти, някои от които са доста млади. Това е възпитателна мярка, съгласно мен. Указание да си налягаме малко парцалите и идва от нея (Симона Ангелова – бел.ред.). От нейната уста се изнася това.

Вълнува ме #КОЙ приказва през нея? Вие засягате проблеми, които липсват в други излъчвания и малките екрани, и те са свързани с властта. Каните посетители, които са в забранителния лист за другите медии. Говорите за неща, които ние знаем, само че са доста малко публицистите, които се осмеляват да ги изрекат на глас във ефир.

Аз имах картбланш да го върша. Абсолютна независимост. Обаче нещо се е случило по трасето. Нещо е обърнало каруцата. Налице е неочаквана промяна на курса или ненадейно решение.

С тези дейности се променя напълно ракурса на тази телевизия… Тя трансформира своята политика. Какво вършиме оттук насетне?

Малко ще си умря, тъй като аз се хвърлих доста в този пердах, в тази борба.

Има ли въобще потребност България от публицистиката? Властта мачка.

Да се практикува подвластна публицистика няма никакъв смисъл. Необходими са взаимност и опозиция, само че ги няма. Въпреки че аз усетих голяма поддръжка към себе си от феновете. От сътрудници – не толкоз. Но в действителност, капката на самообладание към този момент прелива чашата. Не може по този начин да се обстрелват публицистите. Някои по един метод, други в дословния смисъл. На мен към този момент ми омръзна! През една, през две години ми късат договорите. На какво наподобява това нещо?

Като знаем по какъв начин медиите се дирижират от комадни центрове, известни като „ сараи “ – Боянския, Берлинския, Банкянския, и по какъв начин Вие говорите намерено за „ Модела КОЙ “, допускате ли, че дългата ръка на Делян Пеевски може да се е промъкнала и там, в BiT?

Да, позволявам! Защото при такава обтекаема дефиниция на формалната позиция за събаряне на предаваенто ми от ефир, могат да се позволен всевъзможни неофициални такива. Това е същото като скритите притежатели на въпросния Пеевски. Официално се предлага една версия, откъм гърба има други 10. Този насъбран опит – зад една публична фасада да се крият неразбираеми, скрити собствености, обвързаности и ползи – се придвижва на всички места. Включителни в подобен вид взаимоотношения. Затова желая формален диалог със притежателите на BiT, oфициални договаряния, формален ангажимент, публично аргументиране на преустановяване на комерсиалния контракт. Като съм на мнение, че притежателят Павел Вълнев, е измамен. Една медия не може да бъде ръководена отдалече. Трябва да си вътре в нещата. А когато възлагаш на други лица да го вършат на място, като въпросната директорка, ръководството на толкоз комплициран комплекс, можеш да очакваш всевъзможни удари под кръста. Такива инструкции и опорки – да бъдем по-умерени, да нямаме политически обвързаности, да няма външни донори…

Какво се внушава с това?

Е, по какъв начин какво? Затова се вбесих и споделих: „ Дайте обстоятелствата! “ – тъй като по този начин, все едно чувам инструкции спуснати от Пеевските медии. Защото единственият човек, който излезе обществено с коментар и сподели, че ще съди Бареков (Николай Бареков – евродепутат, за който се счита, че е доближен до депутата на Движение за права и свободи Делян Пеевски – бел.р.), бях аз. Той популяризира клеветата, че посредством мен Цветан Василев финансира малкия екран. Аз осъждам Бареков и заплащам за това от личния си джоб.

Не трябваше ли малкия екран да стори това?

Разбира се, че това трябваше да го направи BiT! Да отбрани реномето си, да отбрани публицистите си. Това всичко трябваше да го направи Симона Ангелова, в качеството си на изпълнителен шеф на малкия екран. Тя е оперативния шеф на тази медия, тя се занимава с пиара, с договорите, с кадровата политика… Пълно безучастие.

Медийната среда в България е отровена, политическата среда е отровена – по какъв начин, съгласно вас, би трябвало да се работи, с цел да се промени това?

Трябва да има опозиция! Солидарност и опозиция – гражданска, професионална. Без това да се случи, няма нищо да се промени в нашата страна. Трябва да има борба. Не еднократна – да отидеш един път пред Парламента, а да се види съществуването на общностна опозиция. Хората би трябвало да се обединят, другояче си отпътуват.

Какво ще се случи, в случай че няма опозиция?

Ако няма опозиция, в случай че младите не се разсънят и не кажат: „ Люба, Асене (Люба Кулезич, Асен Йорданов, шеф на Биволъ – бел.р.), тръгваме след вас, тръгваме с вас! “, ще ги премажат в месомелачката…

Разговорът води Стоян Тончев