„Далекоизточни разкази“ от Съмърсет Моъм, ненадминатия майстор на разказа
„ В един роман, както и в една пиеса, би трябвало да вземете решение каква е вашата позиция и да останете крепко вкопчен в нея ”, споделя Съмърсет Моъм.
В тези живописни разкази гледната точка на създателя не всеки път е транспарантна – съгласно нас това е по-скоро преимущество, в сравнение с уязвимост. Затова пък историите и случките в тях не оставят и сянка на подозрение, че Моъм добре познава хората и местата, които обрисува, че е превзет от космополитната атмосфера, която пресъздава, че в спомените му се тълпят тропически видения, рикши с безгрижни същества, вълшебен заклинания, екзотични аромати.На 26 януари сборникът става част от „ Бисерната поредност “ на издателство „ Колибри “.
Историите в „ Далекоизточни разкази “ (превод: Надежда Розова, 288 стр., твърди корици, цена: 25 лева.) са родени от прекарванията на писателя в Малая, Сингапур и други колонии на някогашната Британска империя. Стар познайник на неосъществената оперна звезда Бланш се пробва да я убеди, че не трябва да съжалява за пропуснати благоприятни условия. Досадният многознайник Келада в никакъв случай не се отхвърля от тематиката, която е подхванал, колкото и незначителна да е тя, нито отстъпва от причините си, до момента в който не влиза в яростен спор за перлите на шията на една непозната. Нийл Макадам, срамежлив британски юноша с ползи в региона на ентомологията, привързан към творчеството на Джоузеф Конрад, попада в компанията на напориста омъжена жена, „ ориенталска комбинация от леност и жар “, която в никакъв случай не скучае. (И която намира Конрад забъбрив самозванец.) Мистериозната гибел на един плантатор дава храброст на разсъдливата госпожа Хамлин да вземе обезверено решение във връзка с погрешния си брачен партньор. Високомерният Олбън е решен да стане губернатор – и в случай че хладният му разсъдък и усетът към изкуството са по-скоро в синхрон с тази упоритост, то не по този начин стоят нещата с убеждението му, че храбростта е добродетел за глупци, което ще породи най-неочаквани последици…
Определяни като нетрадиционни, ексцентрични, даже идиосинкратични, десетте описа в актуалното издание разкриват Съмърсет Моъм като белетрист от най-голям сан и умен ценител на човешката природа: от време на време ядовит, различен път елегантно подигравателен, само че непроменяемо остроумен и здравомислещ реалист, който в никакъв случай не подценява отпечатъка на събитията върху самостоятелната воля.
Съмърсет Моъм (1874–1965) е най-четеният британски публицист след Дикенс, в случай че се съди по тиражите на книгите му. Живял е 92 години и е съумял да ни остави голямо по размер литературно завещание, включващо 20 романа, 31 пиеси, голям брой пътеписи, есета и разкази, като с лекост движи повествованието от лондонското висше общество до екзотичните острови на Южния Пасифик. Роден е в Париж, където татко му е на работа в британското посолство, само че едвам 8-годишен остава без майка, а след две години и без татко. Тази загуба вечно травмира бъдещия публицист. Сирачето е изпратено в Англия и поверено на грижите на своя чичо, духовник в дребен град. Животът на момчето е уединен, тъмен, лишен от любов. По здравословни аргументи го пращат да учи в Хайделберг, където стартира да написа разкази. На 18 години се завръща в Англия, приключва медицина и добитата самостоятелност му разрешава да се отдаде напълно на писането, изключително след огромния триумф на първия му оповестен разказ.
В сегашния алманах е включена извънредна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
В тези живописни разкази гледната точка на създателя не всеки път е транспарантна – съгласно нас това е по-скоро преимущество, в сравнение с уязвимост. Затова пък историите и случките в тях не оставят и сянка на подозрение, че Моъм добре познава хората и местата, които обрисува, че е превзет от космополитната атмосфера, която пресъздава, че в спомените му се тълпят тропически видения, рикши с безгрижни същества, вълшебен заклинания, екзотични аромати.На 26 януари сборникът става част от „ Бисерната поредност “ на издателство „ Колибри “.
Историите в „ Далекоизточни разкази “ (превод: Надежда Розова, 288 стр., твърди корици, цена: 25 лева.) са родени от прекарванията на писателя в Малая, Сингапур и други колонии на някогашната Британска империя. Стар познайник на неосъществената оперна звезда Бланш се пробва да я убеди, че не трябва да съжалява за пропуснати благоприятни условия. Досадният многознайник Келада в никакъв случай не се отхвърля от тематиката, която е подхванал, колкото и незначителна да е тя, нито отстъпва от причините си, до момента в който не влиза в яростен спор за перлите на шията на една непозната. Нийл Макадам, срамежлив британски юноша с ползи в региона на ентомологията, привързан към творчеството на Джоузеф Конрад, попада в компанията на напориста омъжена жена, „ ориенталска комбинация от леност и жар “, която в никакъв случай не скучае. (И която намира Конрад забъбрив самозванец.) Мистериозната гибел на един плантатор дава храброст на разсъдливата госпожа Хамлин да вземе обезверено решение във връзка с погрешния си брачен партньор. Високомерният Олбън е решен да стане губернатор – и в случай че хладният му разсъдък и усетът към изкуството са по-скоро в синхрон с тази упоритост, то не по този начин стоят нещата с убеждението му, че храбростта е добродетел за глупци, което ще породи най-неочаквани последици…
Определяни като нетрадиционни, ексцентрични, даже идиосинкратични, десетте описа в актуалното издание разкриват Съмърсет Моъм като белетрист от най-голям сан и умен ценител на човешката природа: от време на време ядовит, различен път елегантно подигравателен, само че непроменяемо остроумен и здравомислещ реалист, който в никакъв случай не подценява отпечатъка на събитията върху самостоятелната воля.
Съмърсет Моъм (1874–1965) е най-четеният британски публицист след Дикенс, в случай че се съди по тиражите на книгите му. Живял е 92 години и е съумял да ни остави голямо по размер литературно завещание, включващо 20 романа, 31 пиеси, голям брой пътеписи, есета и разкази, като с лекост движи повествованието от лондонското висше общество до екзотичните острови на Южния Пасифик. Роден е в Париж, където татко му е на работа в британското посолство, само че едвам 8-годишен остава без майка, а след две години и без татко. Тази загуба вечно травмира бъдещия публицист. Сирачето е изпратено в Англия и поверено на грижите на своя чичо, духовник в дребен град. Животът на момчето е уединен, тъмен, лишен от любов. По здравословни аргументи го пращат да учи в Хайделберг, където стартира да написа разкази. На 18 години се завръща в Англия, приключва медицина и добитата самостоятелност му разрешава да се отдаде напълно на писането, изключително след огромния триумф на първия му оповестен разказ.
В сегашния алманах е включена извънредна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ