Ивайло Леков - бившият на адреналинката: 4 години Яна не ми даваше да виждам сина ни!
В два следващи броя „ ШОУ ” отрази борбата на адреналинката Яна Христова за сина й Емил. Танцьорката е спечелила делото за родителските права над детето, само че на процедура момченцето живее при бащата – Ивайло Леков. По думите на Яна той настойчиво й отказвал да се вижда с детето, а обществените от Държавно стопанско предприятие „ Социално подкрепяне ” - Красно село не й оказвали помощ, като излизали с номера, че „ бащата гледа добре детето ”. Последната среща на Яна със сина й е била на 15 септември, когато по описа й пред наш кореспондент Леков избягал от служителите на реда, с цел да попречва пояснения. При това карал в интервал на пробация за приложимост на алкохол зад кормилото. С днешна дата самичък Ивайло Леков потърси правото си на отговор, като е изпратил до няколко медии, в това число и до редакцията ни, текст с неговите пояснения по проблема. Прави усещане, че умишлено или не, дизайнерът заобикаля непозволените си дейности да задържа детето в дома си при съществуването на правосъдно решение и изпълнителен лист, от които е видно, че дребният Емил е присъден на майка си Яна. Леков акцентира други, съгласно него – по-важни от решението на съда, обстоятелства. Публикуваме писмото му с незначителни редакторски съкращения. „ Скалъпената от госпожа Христова история „ за отвлеченото и откраднато дете " и „ страдащата майка” освен не дава отговор на истината, само че директно вреди на невръстното дете. След следващия спектакъл, разигран от госпожа Христова на 15.09.2015, в първия ден на новата образователна година в двора на влиятелно учебно заведение в наличието на полицията от тел. 112, детето е в следващия стрес от държанието на майка му. Вие, уважаеми дами и господа, зададохте ли си въпроса по какъв начин по този начин „ лишена " от контакт с детето си майка знае къде то ще стартира предучилищната си подготовка и по какъв начин в пресата се появява нейна фотография с детето от първия образователен ден? Как в персоналния й профил в обществена мрежа Facebook има многочислени фотоси със сина ни? Как, като не го била виждала?!
Емо е роден 11.05.2009 година На 2-месечна възраст на детето госпожа Христова след нощен ваучър не помни майчините си задължения за кърмене, прибра се в ранните часове във очевидно несъответстващо положение
под въздействието на опиати и алкохол
и на идващия ден, без да може да даде съответен отговор за постъпката си и след последвалия скандал бе помолена да напусне жилището ми, като отпътува за гр. Бургас дружно с детето. Оттогава до 2013 година (цели 4 години) госпожа Христова по всевъзможен метод възпрепятстваше персоналния ми контакт със сина ми без значение от избрания от съда режим на рандеву. Многобройни са случаите да пътувам до Бургас и да не мога да видя сина си. Нещо повече - даже нотариалните предложения, които й отправях за рандеву с детето, не даваха резултат, като и през това време правосъдното решение, размахвано от Христова, е в действие и аз го съблюдавах във всичките му точки. Издръжката, избрана от съда, изплащах по банков път.
Едва през м. септември 201З година по избор на госпожа Христова за тръгване на работа в чужбина и с документално съглашение сред нас детето заживя при мен. През този интервал съм й помагал с финансови средства. От 2013 година цялата прехрана за битови потребности, детска градина и всичко останало, обвързвано с потребностите на Емо, е от мен. През интервала 2013 - май 2015 година аз осигурих за Емо да посещава едно от най-авторитетните детски заведения в София, като съгласувах с госпожа Христова кое е определеното от мен влиятелно детско заведение с потвърден престиж. През всичкото това време Емо е на непрекъснат адрес в персоналната ни фамилна къща, с обезпечени всички естествени условия за развиване - лична стая, място за игра и спорт, бюро за просветителни и занимание занимания, дворна площадка за игра.
След завръщането си от чужбина с госпожа Христова още веднъж коментирахме бъдещето на детето и взехме дружно решение да остане да живее при мен. Г-жа Христова имаше цялостната независимост за персонален живот и избор по кое време да контактува и вижда сина ни. В тази връзка тя е участвала в дома ми на едни от най-хубавите християнски празници като Сирни заговезни и Бъдни вечер /бел. ред. - ползва снимка/. Нещо повече - през този интервал госпожа
Христова е живяла и в дома ми
до момента, в който си обезпечи квартира чартърен.
Както знаете, според ЗНП (Закона за националната просвета) и държавните просветителни стратегии предучилищното образование и подготовка е наложително, и то не по-рано от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст. Аз, като виновен татко, направих всичко допустимо да убедя госпожа Христова детето ни да продължи образованието си в София. Така напролет на 2015 година след дълги и мъчителни договаряния с нея, с присъединяване и на юристи и от двете страни, бе реализирано единодушие и се подписа съглашение, което се внесе в съда. Споразумението гласеше Емо да остане да живее в София при мен, като издръжката и обезпечаването на условия за предучилищна подготовка бъдат напълно моя грижа, а госпожа Христова да има опция за връзка с детето свободно и по собствен избор, когато уговорките й разрешават. Именно заради това съглашение аз направих всичко належащо да осигуря и подсигурявам наложителната предучилищна подготовка на сина ми. Проучих и съгласувах с госпожа Христова кое е определеното от мен детско заведение. След като имах нейното единодушие, сключих и контракт и заплатих висока такса в избраните от заведението периоди за започване на образователната 2015-2016 година /бел. ред. - ползва документ/.
На 12.05.2015, един ден след рождения ден на детето, както нормално към 18.00 ч. госпожа Христова взе Емо от вкъщи ми, с цел да прекарат вечерта дружно. Имахме ангажимента на другия ден в 8.00 ч. да го взема от квартирата й и да го заведа на детска градина. В уговорения час бях пред квартирата, само че госпожа Христова не докара детето и не отговаряше на телефонните ми позвънявания. В продължение на 4 часа звънях настоятелно по телефона, само че отговор по този начин и не последва. Тези й дейности се бяха случвали и преди този ден. Няколко часа по-късно госпожа Христова ми се обади и ми съобщи, че тя е в Бургас с детето
и повече няма да го видя
Това се оказа следващата неистина на госпожа Христова, тъй като на идващия ден близки мои другари ме осведомиха, че тя е в софийско заведение с детето и други хора, а както към този момент е известно, на 16.05 тя беше онлайн в предаването „ На кафе " дружно с детето, без да бъда известен и дам моето единодушие то да бъде в ефир.
След този случай в продължение на два месеца нямах никаква информация къде е детето и кой се грижи за него, в какви условия живее.
През този интервал Емо трябваше да посещава градината си. По моя самодейност в деня, избран на моите родители за рандеву от съда с детето, посетихме с. Горно Езерово, където знаех, че живеят родителите й. Както и допусках, Емо беше там, само че, несъмнено, госпожа Христова отсъстваше. Това практикуване на „ правата й” посредством нейните родители бе нормална процедура за нея. Естеството на работата й най-вече през нощните часове не й разрешават дневен контакт с детето. След диалог с родителите й и тяхното рационално и отговорно отношение към дейностите на госпожа Христова получихме опцията освен да забележим детето, само че и да го вземем със себе си.
От този миг до последната „ шоу " изява на госпожа Христова на 15.09.2015 тя неведнъж правеше опити да предизвика напрежение и конфликт посред ни,
в това число и със закани, посягане
върху фирмена благосъстоятелност, телефонен тероризъм и какво ли не, макар контактите й с детето, както и взаимно вървене на море по мое предложение, което тя одобри /бел. ред. - ползва снимка/.
Така на 15.09. 2015, първият образователен ден на детето, госпожа Христова предизвика следващ скандал, този път в учебния комплекс на „ Горна Баня ", с което освен уронва престижа на това влиятелно образователно заведение, само че и травмира детето душевен, както и всички останали деца, родители и личен състав. В момента синът ми изпитва под паника боязън при мисълта, че би трябвало да го заведа на градина и изрично отхвърля да върви. Последствията от тази недомислена демонстрация на госпожа Христова, включвайки и полицията в своите дейности, ще имат дългогодишен отрицателен резултат за бъдещото продължение на образованието на детето в това образователно заведение. Считам, че това не са дейности на виновна любеща майка, за каквато желае да се показа. С изявите си в пресата и малкия екран госпожа Христова цели единствено и само облекчаване на егото си, от време на време да припомня за себе си от телевизионния ефир и така наречен жълта преса, без действително да мисли за бъдещето на детето си. Г-жа Христова би трябвало да спре да употребява личното си прелестно дете за персоналните си ползи и медийни изяви, харченето на държавни пари за нейните подправени истории, да разиграва институциите с грозни неистини и клюки, да дава оценка за работата на държавните институции и употребява ефирно време за своите операции и втълпяване на подправено мнение.
Накрая желая за заявя, че този сложен житейски проблем не трябва да бъде обект на „ шоу " изяви посредством малкия екран и печатните медии. С рационален разговор сред нас като родители е допустимо решаването на казуса единствено и само в полза на детето. За страдание на този стадий госпожа Христова отхвърля воденето на какъвто и да било диалог.
С почитание: Ивайло Леков”
Емо е роден 11.05.2009 година На 2-месечна възраст на детето госпожа Христова след нощен ваучър не помни майчините си задължения за кърмене, прибра се в ранните часове във очевидно несъответстващо положение
под въздействието на опиати и алкохол
и на идващия ден, без да може да даде съответен отговор за постъпката си и след последвалия скандал бе помолена да напусне жилището ми, като отпътува за гр. Бургас дружно с детето. Оттогава до 2013 година (цели 4 години) госпожа Христова по всевъзможен метод възпрепятстваше персоналния ми контакт със сина ми без значение от избрания от съда режим на рандеву. Многобройни са случаите да пътувам до Бургас и да не мога да видя сина си. Нещо повече - даже нотариалните предложения, които й отправях за рандеву с детето, не даваха резултат, като и през това време правосъдното решение, размахвано от Христова, е в действие и аз го съблюдавах във всичките му точки. Издръжката, избрана от съда, изплащах по банков път.
Едва през м. септември 201З година по избор на госпожа Христова за тръгване на работа в чужбина и с документално съглашение сред нас детето заживя при мен. През този интервал съм й помагал с финансови средства. От 2013 година цялата прехрана за битови потребности, детска градина и всичко останало, обвързвано с потребностите на Емо, е от мен. През интервала 2013 - май 2015 година аз осигурих за Емо да посещава едно от най-авторитетните детски заведения в София, като съгласувах с госпожа Христова кое е определеното от мен влиятелно детско заведение с потвърден престиж. През всичкото това време Емо е на непрекъснат адрес в персоналната ни фамилна къща, с обезпечени всички естествени условия за развиване - лична стая, място за игра и спорт, бюро за просветителни и занимание занимания, дворна площадка за игра.
След завръщането си от чужбина с госпожа Христова още веднъж коментирахме бъдещето на детето и взехме дружно решение да остане да живее при мен. Г-жа Христова имаше цялостната независимост за персонален живот и избор по кое време да контактува и вижда сина ни. В тази връзка тя е участвала в дома ми на едни от най-хубавите християнски празници като Сирни заговезни и Бъдни вечер /бел. ред. - ползва снимка/. Нещо повече - през този интервал госпожа
Христова е живяла и в дома ми
до момента, в който си обезпечи квартира чартърен.
Както знаете, според ЗНП (Закона за националната просвета) и държавните просветителни стратегии предучилищното образование и подготовка е наложително, и то не по-рано от годината, в която детето навършва 5-годишна възраст. Аз, като виновен татко, направих всичко допустимо да убедя госпожа Христова детето ни да продължи образованието си в София. Така напролет на 2015 година след дълги и мъчителни договаряния с нея, с присъединяване и на юристи и от двете страни, бе реализирано единодушие и се подписа съглашение, което се внесе в съда. Споразумението гласеше Емо да остане да живее в София при мен, като издръжката и обезпечаването на условия за предучилищна подготовка бъдат напълно моя грижа, а госпожа Христова да има опция за връзка с детето свободно и по собствен избор, когато уговорките й разрешават. Именно заради това съглашение аз направих всичко належащо да осигуря и подсигурявам наложителната предучилищна подготовка на сина ми. Проучих и съгласувах с госпожа Христова кое е определеното от мен детско заведение. След като имах нейното единодушие, сключих и контракт и заплатих висока такса в избраните от заведението периоди за започване на образователната 2015-2016 година /бел. ред. - ползва документ/.
На 12.05.2015, един ден след рождения ден на детето, както нормално към 18.00 ч. госпожа Христова взе Емо от вкъщи ми, с цел да прекарат вечерта дружно. Имахме ангажимента на другия ден в 8.00 ч. да го взема от квартирата й и да го заведа на детска градина. В уговорения час бях пред квартирата, само че госпожа Христова не докара детето и не отговаряше на телефонните ми позвънявания. В продължение на 4 часа звънях настоятелно по телефона, само че отговор по този начин и не последва. Тези й дейности се бяха случвали и преди този ден. Няколко часа по-късно госпожа Христова ми се обади и ми съобщи, че тя е в Бургас с детето
и повече няма да го видя
Това се оказа следващата неистина на госпожа Христова, тъй като на идващия ден близки мои другари ме осведомиха, че тя е в софийско заведение с детето и други хора, а както към този момент е известно, на 16.05 тя беше онлайн в предаването „ На кафе " дружно с детето, без да бъда известен и дам моето единодушие то да бъде в ефир.
След този случай в продължение на два месеца нямах никаква информация къде е детето и кой се грижи за него, в какви условия живее.
През този интервал Емо трябваше да посещава градината си. По моя самодейност в деня, избран на моите родители за рандеву от съда с детето, посетихме с. Горно Езерово, където знаех, че живеят родителите й. Както и допусках, Емо беше там, само че, несъмнено, госпожа Христова отсъстваше. Това практикуване на „ правата й” посредством нейните родители бе нормална процедура за нея. Естеството на работата й най-вече през нощните часове не й разрешават дневен контакт с детето. След диалог с родителите й и тяхното рационално и отговорно отношение към дейностите на госпожа Христова получихме опцията освен да забележим детето, само че и да го вземем със себе си.
От този миг до последната „ шоу " изява на госпожа Христова на 15.09.2015 тя неведнъж правеше опити да предизвика напрежение и конфликт посред ни,
в това число и със закани, посягане
върху фирмена благосъстоятелност, телефонен тероризъм и какво ли не, макар контактите й с детето, както и взаимно вървене на море по мое предложение, което тя одобри /бел. ред. - ползва снимка/.
Така на 15.09. 2015, първият образователен ден на детето, госпожа Христова предизвика следващ скандал, този път в учебния комплекс на „ Горна Баня ", с което освен уронва престижа на това влиятелно образователно заведение, само че и травмира детето душевен, както и всички останали деца, родители и личен състав. В момента синът ми изпитва под паника боязън при мисълта, че би трябвало да го заведа на градина и изрично отхвърля да върви. Последствията от тази недомислена демонстрация на госпожа Христова, включвайки и полицията в своите дейности, ще имат дългогодишен отрицателен резултат за бъдещото продължение на образованието на детето в това образователно заведение. Считам, че това не са дейности на виновна любеща майка, за каквато желае да се показа. С изявите си в пресата и малкия екран госпожа Христова цели единствено и само облекчаване на егото си, от време на време да припомня за себе си от телевизионния ефир и така наречен жълта преса, без действително да мисли за бъдещето на детето си. Г-жа Христова би трябвало да спре да употребява личното си прелестно дете за персоналните си ползи и медийни изяви, харченето на държавни пари за нейните подправени истории, да разиграва институциите с грозни неистини и клюки, да дава оценка за работата на държавните институции и употребява ефирно време за своите операции и втълпяване на подправено мнение.
Накрая желая за заявя, че този сложен житейски проблем не трябва да бъде обект на „ шоу " изяви посредством малкия екран и печатните медии. С рационален разговор сред нас като родители е допустимо решаването на казуса единствено и само в полза на детето. За страдание на този стадий госпожа Христова отхвърля воденето на какъвто и да било диалог.
С почитание: Ивайло Леков”
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ