„Плаващите камъни“ са съществували още преди 200 млн години
В Долината на гибелта (Death Valley) в Калифорния, се намира сухото езеро Racetrack Playa, което е фамозно с това, че е дом на по този начин наречените „ плаващи камъни “.
Тук огромни и тежки скали, постоянно се движат по земята, оставяйки дълги и дълбоки следи зад себе си.
Такива коловози оставени от „ плаващи камъни “ в този момент са открити на ненадейно място – вкаменелост отпреди 200 милиона години, на която има и извънредно добре непокътнати отпечатъци от динозавър.
Всъщност тази вкаменелост, която ясно демонстрира формата на стъпалото и равномерната текстура на кожата на прозавропод – ранен сауропод, е на показ от 1896 година Никой обаче не е обръщал внимание за дългата, оставена пътечка до отпечатъците от динозавър, до момента в който палеонтологът Пол Олсен от Колумбийския университет я вижда през 2017 година
Той и сътрудниците му, показват своите открития на есенната среща на Американския геофизичен съюз през 2019 година Те настояват, че следата, която се вижда на тази вкаменелост, е оставена от античен „ плаващ камък “.
Как скалата се е плъзгала през отпечатъците на динозавъра? Според Олсън и сътрудниците му откритието може да бъде доказателство за малко заледяване на температурите в тропиците по време на ранния интервал Юра преди към 200 милиона години, когато светът на динозаврите се уголемява, а бозайниците стартират да се развиват и диверсифицират доста бързо.
Това умозаключение има връзка с това по какъв начин „ плават “ камъните. Геолозите са били заинтригувани от тези плъзгащи се камъни от десетилетия и са основали две теории за механизма на такова плъзгане. Едната от тях включва съществуването на лед.
Първо обаче, те е трябвало да изключат другата доктрина, обвързвана с микроби. Един от методите, по които скалите могат да „ плават “, е благодарение на микробни рогозки, като тези, които се следят в калните долини в Испания. Там скалите се блъскат и носят през хлъзгавата тиня от водни талази провокирани от вятъра, като оставят следи в микробните рогозки. Останалите удивителни характерности на този фосил обаче, в огромна степен изключват този вид.
„ Когато микробната постеля се сгъсти, тя в действителност би унищожила детайлите на стъпалото на динозавъра “, споделя Олсен. „ С други думи, тези прелестни текстури на кожата на прозавропода не биха претърпели микробна постеля “.
Това оставя другият механизъм, за който знаем. Той може да се види в Racetrack Playa, където мистерията на „ плаващите камъни “ беше решена едвам през 2014 година.
Първо, зоната трябвало да се изпълни с вода през зимата, задоволително количество, с цел да се образува плаващ пласт лед от горната страна, само че не толкоз, че камъните да са напълно потопени. След това, когато падне нощта, би трябвало да се случи тъкмо подобаващата температура, с цел да се сътвори лед, който би трябвало да е задоволително пълен, с цел да устоя канара, само че и задоволително тъничък, с цел да може да се движи свободно.
Когато слънцето изгрее, ледът се топи и се напуква на части, плаващи от горната страна на водата. Тези плаващи панели са издухани във водата от изненадващо леки ветрове, изтласкващи скалите пред тях.
По този метод скали с тегло към 320 кг са можели да плават по земята, като оставят следи в хлъзгавата мокра тиня. Тъй като вятърът духа в една посока, следите от няколко камъка са насочени по един и същи метод.
След това, когато водата се е изпарила, калта се е втвърдила, като се резервират фосилизираните отпечатъци.
Тази доктрина ни връща към хипотезата за неочакваното заледяване в тропиците, концепция, която обаче основава и известни проблеми.
Проблемът е, че фосилът със следите от „ плаващи камъни “ и стъпка на динозавър, е бил изкопан в Портланд, Кънектикът – район, който преди 200 милиона години е бил по-екваториален, намиращ се на към 18 градусова широчина, с ниска височина. По-голямата част от растенията и животните в района по това време не са били пригодени за мразовити условия.
„ Няма аргументи да мислим, че замръзването би било естествена обстановка там “, споделя Олсън.
Възможно е обаче пояснение и на тази обстановка. Преди към 201,3 милиона години се случва всеобщото изгубване на типове, което бележи началото на интервала Юра. Тогава изчезва 76 % от целия живот на Земята.
Смята се, че това е породено от вулканична интензивност, която изхвърля газове в атмосферата. В кратковременен проект сходни вулканични събития могат да доведат до доста изстудяване – това, което е известно като вулканична зима.
Такива микро-зими провокирани от вулкани в действителност могат да се виждат и в ново време – да вземем за пример, изригването на вулкана Пинатубо във Филипините през 1991 година, охлажда световните температури със приблизително 0,6 градуса по Целзий за 15 месеца.
Изследователите считат, че резултатът от вулканичната интензивност на границата сред Триас и Юра би могъл да промени изискванията в тропиците, с цел да станат те подобаващи за съществуването на „ плаващи камъни “ и оставените от тях пътеки, сходни на тези, които виждаме в Racetrack Playa през днешния ден.
„ Това може да е доказателство за охлаждането, породено от вулканичната зима “, сподели Олсън.
Тази доктрина е правдоподобна, само че не е изцяло дефинитивна. Учените не могат да потвърдят сигурно, че следата е направена от камък или че не е имало микробна постеля на това място.
Един от методите да се удостовери тази доктрина би било да се намерят повече вкаменени коловози, оставени от „ плаващи камъни “, изключително в случай че са групирани дружно. Ако тези следи са насочени в една и съща посока, това би било много безапелационно доказателство в интерес на ледената доктрина за „ плаващите камъни “.
Изследването е показано на есенната среща на Американския геофизичен съюз през 2019 година.
