Зам.-председателят на НС Явор Нотев пред „Труд“: Вето върху антикорупционния закон ще доведе до изтрезняване
В дните преди ваканцията Народното събрание анулира мораториума върху новите лекарства и одобри небрежно антикорупционния закон. И двете тематики срещнаха необятен отзив измежду обществото. Първата, поради парадокса да се постановат рестрикции в опазването на здравето, а втората поради опасенията, че още един орган ще ни подслушва, без да има проверяващи функционалности. Какви ще са следствията от двете решения, за какво депутатите работят преждевременно и до какво ще докара следващото президентско несъгласие, питаме зам.-председателят на Народно събрание Явор Нотев .
– Г-н Нотев, преди ваканцията Народното събрание гласоподава два законопроекта, които провокираха голям публичен отзив. Да стартираме с отпадането на мораториума върху новаторските медикаменти. Не беше ли редно да се актуализира и бюджетът на НЗОК, от кое място в този момент ще се намерят пари за тези медикаменти?
– Решението, което се взе, има прекомерно необикновена орис. Говоря за метода, по който беше анулиран параграфа. Отмяната му води до разбъркване на средствата, планувани в бюджета на НЗОК. Става въпрос за решение, което изначално беше зле сложено и зле показано, както пред обществото, по този начин и пред народните представители. За мен методът, по който се вкара корекцията в бюджета на здравната каса, е съдбоносен и воден от спешността на взимане на сходно решение. С оглед на размера на средствата, гласуването в зала на две четения, в едно и също съвещание, беше единственият метод Народното събрание да застане зад тази корекция. Другият вид означаваше да се премине през процедура, която включва интервал сред две четения и ни пращаше в идната календарна година. Разбирате, че в тази обстановка, въпросът от кое място ще дойдат парите, когато има запас, който е задоволителен да се покрие сумата, няма значение и няма смисъл. Друг е въпросът каква е моята оценка за сходен ход и беше ли нужен той на обществеността и на българския парламент и на депутатите, от която и да е парламентарна група. Отговорът ми е: Не. Този въпрос трябваше да се разнищи по време на разискването на бюджета на НЗОК и тогава щяхме да намерим същинското, вярното решение.
– Кое е вярното решение?
– Това, което постигнахме. Имам поради, че няма по какъв начин да се чака, че българските жители биха приели въвеждане на ограничавания на пари за здраве. Това е мярка, която на нас политиците, трябваше да ни е ясно, че е непопулярна и извънредно рискована, с цел да бъде поддържана тъй като не е хуманна.
– Не ви ли тормози и фактът, че в България, която е парламентарна република, в последно време все по-често се трансформират решения след позвъняване на премиера?
– Няма да бъде вест, в случай че кажем, че връзката сред водачите на двете управляващи – парламентарна и изпълнителна – е в работен порядък и този работен порядък в очите на обществото дава преимущество на изпълнителната власт, в лицето на премиера Бойко Борисов. Не е изобретение и не от през вчерашния ден е тази обстановка. За мен това не е особена драма или нещо, което да опонира на правилото на парламентарната република, тъй като неоспорим водач на ръководещата партия ГЕРБ е министър-председателят, за който приказваме. Няма по какъв начин партията да обърне тил и да не се вслуша в неговите думи. Това, което провокира вашия изцяло състоятелен въпрос, е нуждата да бъде спазена забележимата страна на метода, по който се вземат решения, за запазване на престижа и суверенитета на съответните институции. Намирам недостиг в грижата на политиците да създадат по този начин, че българският парламент да бъде място, където да се раждат и основават съдържателни закони – такива, каквито в процеса на тяхното основаване, приемане и гласоподаване – да носят белезите на мъдрост, на непоклатимост и да бъдат със съответната характерност на акт на Народното събрание.
– Давате ли си сметка, че това е една от аргументите за ниското доверие към Народното събрание?
– Ако се питаме от кое място потегля казусът за престижа на Народното събрание, тъкмо сходни дейности и стъпки водят до неговото сриване. И това е грижа, както на нас, парламентаристите от всички групи, по този начин и на институциите, които си разрешават и считат, че биха могли да нападат или подлагат на критика решения на Народното събрание. Или да ги поправят. Ето за какво на този метод за изправяне, или поправяне на бюджета на НЗОК аз преглеждам като противен епизод в политическата сфера на ръководство на страната, с негативи и за изпълнителната, и за президентската власт, тъй като на президента му се наложи да бъде на ръба на своите пълномощия и да взема страна, която не следваше да бъде взета с безапелационните му изказвания.
– Извинете, само че президентът има право на несъгласие, също така ви даде и късмет да се коригирате.
– Твърдейки, че намирам изявленията на президента на ръба на пълномощията му, аз нямам поради съдържателно неговото предложение да се анулира ограничаването. Това той има право да каже. Имах поради неговите следващи изказвания, когато пръв сложи въпроса – хайде, да забележим в този момент по какъв начин ще стане това, визирайки въпроса за софтуерната част на решението, т.е. по какъв начин процедурно ще се реши въпросът. Впрочем, президентът насочи прожекторите към въпроса, който ми зададохте: Не олеква ли Народното събрание. Не беше належащо президентът да прави сходни изявления. Те пристигнаха допълнително. Критиката ми е към реакцията на президента.
– Какво ще се случи, в случай че президентът наложи несъгласие и върху антикорупционния закон, нещо което към този момент ви даде обещание?
– В обстановката с антикорупционния закон не бих се изненадал, в случай че президентът направи тази стъпка, за която предизвести. Дори си мисля, че сходна стъпка ще докара до отрезвяване и до опция за обзор на текстовете, които той евентуално ще подложи на несъгласие. Антикорупционният закон е прекомерно противоречив. Неведнъж съм заставал на позиция, че антикорупционният закон от една страна декларира едни положителни планове, на които човек мъчно бе могъл да се опълчи, тъй като неговите думи и позиция биха могли да се преведат като: Аз съм за корупцията. От друга страна, приемането на подобен закон значи признаването на голям и тежък проблем, какъвто мисля, че в нашата реалност не е по този начин блестящо изразен, както други проблеми, които изискват профилирана и нарочна реакция от страна на българския парламент. Съпоставяйки индикаторите за сходни феномени и сходен тип престъпност, тъй като корупцията е на първо място корупционни закононарушения, не бих споделил, че България се отличава изрично и внезапно от други страни в Европа. Тогава, когато ние се фиксираме върху този проблем, огласяваме, сигнализираме, оповестяваме, освен че се борим, само че и с какво се борим. И тук би трябвало доста деликатно да преценяме дали профилираните принадлежности, които ще дадем на антикорупционния орган, не сигнализират нашите сътрудници, съседи и другари, пък и нашите опоненти… И дали няма да разчетат това като казване: Внимавайте, в България ситуацията е доста тежко и рисково, до степен да се работи със специфични разследващи средства, със пециални следствия, със профилиран съд, който ще проверява тези действия.
– Кое постанова антикорупционният орган да употребява СРС-та, без да има проверяващи функционалности?
– Това е моето дълбока разстройване, когато би трябвало да дам оценка на тези текстове. Да, всички сме срещу корупцията, никой не оповестява, че взе участие в сходни процеси – нито като предлагащ рушвет, нито като приемащ рушвет. Но когато сътворяваме разпоредбите, когато вършим рамката за битка с корупцията, би следвало да стартираме от следното: Има ли в България закони? Действат ли тези закони? Има ли система, която би трябвало да проверява незаконните прояви, и обикновено ли е когато откри, че са осъществени правонарушения и закононарушения процедурата по връзки на правонарушителите да премине по планувания в закона ред – те да бъдат изправени първо да дават отговор пред обвиняването на прокуратурата и по-късно в съда. Защо е належащо да се прави още нещо?! Паралелът, който ние вършим, основава чувството, че някой различен с изключение на обвиняването, с изключение на съда ще има опция да се разпорежда с човешки ориси и тези ориси ще бъдат сложени в един необикновен режим по времето, през което текат съответните инспекции, да търпят негативите на ограничавания и забрани да живеят обикновено, без обаче те да бъдат потвърдено отговорни и без най-малко да са изправени като отговорни пред съда.
– Не се ли опасявате, че антикорупционният орган може да се трансформира в орган за политически рекет и репресии?
-Не изключвам тази опция. Но, не дай, Боже, в случай че някой реши да го употребява и за стопански и за персонален рекет, които са други равнища на сходна корист. Това няма по какъв начин да не бъде оценено единствено по себе си като закононарушение по работа на съответното лице, което би разрешило сходни дейности. Често сме изправени пред обстановката „ след дъжд качулка ”, т.е. какво от това, в случай че нечия орис, нечий бизнес, безстопанствен живот е унищожен. Какво е възмездието и какво е компенсацията? Идеята е с един добър закон да не се стига до такива благоприятни условия и нищо по-добро като гаранция не е измислено от това, да имаме настояща правосъдна система, да има органи, в които магистрати, с отговорностите, които им дава длъжността, не би следвало да позволен сходни извращения, които ни минават през разум. Ако мислим злонамерено, бихме могли да кажем, че всеки арбитър би могъл да бъде инструмент. Но тук имаме още един мотив да разсъждаваме по тематиката за злоупотребата с власт. Лично аз съм извънредно колеблив във връзка с търсенето на положителни за обществото решения посредством основаването на паралелни процедури и органи, които да могат да подсигуряват тъкмо избран тип злоупотреби. В последна сметка решението е политическо. Връщам се все още, в който трябваше да се съобщи генералната позиция, и в който друга позиция с изключение на да се каже „ да, ние сме за този закон, тъй като сме борци срещу корупцията ”, политически не беше оправдана. Нямаше по какъв начин да се застане против търсенето в тази посока. Всички запаси, които биха били декларирани против този закон, а за какво не и във формата на пълномощието на самия президент посредством налагане на несъгласие, могат да бъдат поправени при разискване още един път, при още един път поднасяне на задачите, на дилемите пред този орган.
Нашият посетител
Явор Нотев е роден на 10 юли 1957 година в София. Завършва право в СУ „ Св. Климент Охридски “ с отличие. Пет години работи като следовател в отдела за „ Разследване на тежки повреди и произшествия “. От 1988 година е юрист от Софийска гилдия и работи по наказателни каузи. Народен представител от парламентарната група на Политическа партия АТАКА в 41-то, 42-то, а в 43-то и 44-ото Народно заседание е заместник-председател на Народното събрание.
– Г-н Нотев, преди ваканцията Народното събрание гласоподава два законопроекта, които провокираха голям публичен отзив. Да стартираме с отпадането на мораториума върху новаторските медикаменти. Не беше ли редно да се актуализира и бюджетът на НЗОК, от кое място в този момент ще се намерят пари за тези медикаменти?
– Решението, което се взе, има прекомерно необикновена орис. Говоря за метода, по който беше анулиран параграфа. Отмяната му води до разбъркване на средствата, планувани в бюджета на НЗОК. Става въпрос за решение, което изначално беше зле сложено и зле показано, както пред обществото, по този начин и пред народните представители. За мен методът, по който се вкара корекцията в бюджета на здравната каса, е съдбоносен и воден от спешността на взимане на сходно решение. С оглед на размера на средствата, гласуването в зала на две четения, в едно и също съвещание, беше единственият метод Народното събрание да застане зад тази корекция. Другият вид означаваше да се премине през процедура, която включва интервал сред две четения и ни пращаше в идната календарна година. Разбирате, че в тази обстановка, въпросът от кое място ще дойдат парите, когато има запас, който е задоволителен да се покрие сумата, няма значение и няма смисъл. Друг е въпросът каква е моята оценка за сходен ход и беше ли нужен той на обществеността и на българския парламент и на депутатите, от която и да е парламентарна група. Отговорът ми е: Не. Този въпрос трябваше да се разнищи по време на разискването на бюджета на НЗОК и тогава щяхме да намерим същинското, вярното решение.
– Кое е вярното решение?
– Това, което постигнахме. Имам поради, че няма по какъв начин да се чака, че българските жители биха приели въвеждане на ограничавания на пари за здраве. Това е мярка, която на нас политиците, трябваше да ни е ясно, че е непопулярна и извънредно рискована, с цел да бъде поддържана тъй като не е хуманна.
– Не ви ли тормози и фактът, че в България, която е парламентарна република, в последно време все по-често се трансформират решения след позвъняване на премиера?
– Няма да бъде вест, в случай че кажем, че връзката сред водачите на двете управляващи – парламентарна и изпълнителна – е в работен порядък и този работен порядък в очите на обществото дава преимущество на изпълнителната власт, в лицето на премиера Бойко Борисов. Не е изобретение и не от през вчерашния ден е тази обстановка. За мен това не е особена драма или нещо, което да опонира на правилото на парламентарната република, тъй като неоспорим водач на ръководещата партия ГЕРБ е министър-председателят, за който приказваме. Няма по какъв начин партията да обърне тил и да не се вслуша в неговите думи. Това, което провокира вашия изцяло състоятелен въпрос, е нуждата да бъде спазена забележимата страна на метода, по който се вземат решения, за запазване на престижа и суверенитета на съответните институции. Намирам недостиг в грижата на политиците да създадат по този начин, че българският парламент да бъде място, където да се раждат и основават съдържателни закони – такива, каквито в процеса на тяхното основаване, приемане и гласоподаване – да носят белезите на мъдрост, на непоклатимост и да бъдат със съответната характерност на акт на Народното събрание.
– Давате ли си сметка, че това е една от аргументите за ниското доверие към Народното събрание?
– Ако се питаме от кое място потегля казусът за престижа на Народното събрание, тъкмо сходни дейности и стъпки водят до неговото сриване. И това е грижа, както на нас, парламентаристите от всички групи, по този начин и на институциите, които си разрешават и считат, че биха могли да нападат или подлагат на критика решения на Народното събрание. Или да ги поправят. Ето за какво на този метод за изправяне, или поправяне на бюджета на НЗОК аз преглеждам като противен епизод в политическата сфера на ръководство на страната, с негативи и за изпълнителната, и за президентската власт, тъй като на президента му се наложи да бъде на ръба на своите пълномощия и да взема страна, която не следваше да бъде взета с безапелационните му изказвания.
– Извинете, само че президентът има право на несъгласие, също така ви даде и късмет да се коригирате.
– Твърдейки, че намирам изявленията на президента на ръба на пълномощията му, аз нямам поради съдържателно неговото предложение да се анулира ограничаването. Това той има право да каже. Имах поради неговите следващи изказвания, когато пръв сложи въпроса – хайде, да забележим в този момент по какъв начин ще стане това, визирайки въпроса за софтуерната част на решението, т.е. по какъв начин процедурно ще се реши въпросът. Впрочем, президентът насочи прожекторите към въпроса, който ми зададохте: Не олеква ли Народното събрание. Не беше належащо президентът да прави сходни изявления. Те пристигнаха допълнително. Критиката ми е към реакцията на президента.
– Какво ще се случи, в случай че президентът наложи несъгласие и върху антикорупционния закон, нещо което към този момент ви даде обещание?
– В обстановката с антикорупционния закон не бих се изненадал, в случай че президентът направи тази стъпка, за която предизвести. Дори си мисля, че сходна стъпка ще докара до отрезвяване и до опция за обзор на текстовете, които той евентуално ще подложи на несъгласие. Антикорупционният закон е прекомерно противоречив. Неведнъж съм заставал на позиция, че антикорупционният закон от една страна декларира едни положителни планове, на които човек мъчно бе могъл да се опълчи, тъй като неговите думи и позиция биха могли да се преведат като: Аз съм за корупцията. От друга страна, приемането на подобен закон значи признаването на голям и тежък проблем, какъвто мисля, че в нашата реалност не е по този начин блестящо изразен, както други проблеми, които изискват профилирана и нарочна реакция от страна на българския парламент. Съпоставяйки индикаторите за сходни феномени и сходен тип престъпност, тъй като корупцията е на първо място корупционни закононарушения, не бих споделил, че България се отличава изрично и внезапно от други страни в Европа. Тогава, когато ние се фиксираме върху този проблем, огласяваме, сигнализираме, оповестяваме, освен че се борим, само че и с какво се борим. И тук би трябвало доста деликатно да преценяме дали профилираните принадлежности, които ще дадем на антикорупционния орган, не сигнализират нашите сътрудници, съседи и другари, пък и нашите опоненти… И дали няма да разчетат това като казване: Внимавайте, в България ситуацията е доста тежко и рисково, до степен да се работи със специфични разследващи средства, със пециални следствия, със профилиран съд, който ще проверява тези действия.
– Кое постанова антикорупционният орган да употребява СРС-та, без да има проверяващи функционалности?
– Това е моето дълбока разстройване, когато би трябвало да дам оценка на тези текстове. Да, всички сме срещу корупцията, никой не оповестява, че взе участие в сходни процеси – нито като предлагащ рушвет, нито като приемащ рушвет. Но когато сътворяваме разпоредбите, когато вършим рамката за битка с корупцията, би следвало да стартираме от следното: Има ли в България закони? Действат ли тези закони? Има ли система, която би трябвало да проверява незаконните прояви, и обикновено ли е когато откри, че са осъществени правонарушения и закононарушения процедурата по връзки на правонарушителите да премине по планувания в закона ред – те да бъдат изправени първо да дават отговор пред обвиняването на прокуратурата и по-късно в съда. Защо е належащо да се прави още нещо?! Паралелът, който ние вършим, основава чувството, че някой различен с изключение на обвиняването, с изключение на съда ще има опция да се разпорежда с човешки ориси и тези ориси ще бъдат сложени в един необикновен режим по времето, през което текат съответните инспекции, да търпят негативите на ограничавания и забрани да живеят обикновено, без обаче те да бъдат потвърдено отговорни и без най-малко да са изправени като отговорни пред съда.
– Не се ли опасявате, че антикорупционният орган може да се трансформира в орган за политически рекет и репресии?
-Не изключвам тази опция. Но, не дай, Боже, в случай че някой реши да го употребява и за стопански и за персонален рекет, които са други равнища на сходна корист. Това няма по какъв начин да не бъде оценено единствено по себе си като закононарушение по работа на съответното лице, което би разрешило сходни дейности. Често сме изправени пред обстановката „ след дъжд качулка ”, т.е. какво от това, в случай че нечия орис, нечий бизнес, безстопанствен живот е унищожен. Какво е възмездието и какво е компенсацията? Идеята е с един добър закон да не се стига до такива благоприятни условия и нищо по-добро като гаранция не е измислено от това, да имаме настояща правосъдна система, да има органи, в които магистрати, с отговорностите, които им дава длъжността, не би следвало да позволен сходни извращения, които ни минават през разум. Ако мислим злонамерено, бихме могли да кажем, че всеки арбитър би могъл да бъде инструмент. Но тук имаме още един мотив да разсъждаваме по тематиката за злоупотребата с власт. Лично аз съм извънредно колеблив във връзка с търсенето на положителни за обществото решения посредством основаването на паралелни процедури и органи, които да могат да подсигуряват тъкмо избран тип злоупотреби. В последна сметка решението е политическо. Връщам се все още, в който трябваше да се съобщи генералната позиция, и в който друга позиция с изключение на да се каже „ да, ние сме за този закон, тъй като сме борци срещу корупцията ”, политически не беше оправдана. Нямаше по какъв начин да се застане против търсенето в тази посока. Всички запаси, които биха били декларирани против този закон, а за какво не и във формата на пълномощието на самия президент посредством налагане на несъгласие, могат да бъдат поправени при разискване още един път, при още един път поднасяне на задачите, на дилемите пред този орган.
Нашият посетител
Явор Нотев е роден на 10 юли 1957 година в София. Завършва право в СУ „ Св. Климент Охридски “ с отличие. Пет години работи като следовател в отдела за „ Разследване на тежки повреди и произшествия “. От 1988 година е юрист от Софийска гилдия и работи по наказателни каузи. Народен представител от парламентарната група на Политическа партия АТАКА в 41-то, 42-то, а в 43-то и 44-ото Народно заседание е заместник-председател на Народното събрание.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ