В деня на Ботев ще ви разкажем историята на знаменосеца

В деня на Ботев ще ви разкажем историята на знаменосеца на Ботевата чета - Никола Симов-Куруто. Той е от Търговище, където са създали възстановка на родната му къща. В локалния музей пък се пази единствената достоверна движимост, останала от него - персоналната му кама.

Животът на Никола Симов-Куруто е плевел и къс. Като дребен остава сирак. Бил избухлив и постоянно влизал в полезрението на тогавашната власт. Когато поотраснал, се захванал с кърджийство - нещо като амбулантна търговия - разнасял артикули сред отдалечени региони. Бързо се увлича от революционните хрумвания и взе участие в локалния скришен комитет. Дори попада в Русчушкия затвор.

" В самия затвор той очевидно попада на революционни дейци, които се намират по това време в този затвор, след известно време, за което няма документи непокътнати, той попада в Румъния. Там попада в хъшовските среди, точно тук той получава своя прякор " Куруто ", което значи изсъхнал, слаб. В тези хъшовски среди Никола Симов-Куруто има известно въздействие, което за нас, до нас е достигнала малко информация, знаем също, че в тези хъшовски среди му е гласувано доверие и той попада в така наречен " приятелски съд ". Именно в тази хъшовска среда, по-късно попадайки и в печатницата на Любен Каравелов, Никола Симов-Куруто очевидно се среща с Христо Ботев, и точно тогава стартира тяхното другарство ", описа уредникът на музея в Търговище Николай Ставрев.

Писма свидетелстват, че му е гласувано доверие да оглави и управлява Априлското въстание в региона. А в Националната библиотека се пази фотография на революционера.

" Тази снимка е извънредно скъпа за нас, защото самите революционери да се снимат, преди да поемат към пътя на своята крах, и да разберем Никола Симов-Куруто по какъв начин е изглеждал, сравнявайки прякора му с това на неговата външност, демонстрира, че той в действителност е бил изсъхнал и слаб ", изясни уредникът.



Единствената достоверна движимост на Куруто се съхранява в Историческия музей в Търговище. Дълго време била в остарял локален жанр, след това попаднала в Петър Стъпов - бележит преподавател и публицист, който я подарява на музея. Камата е дълга 39 см, има кания, бяла кокалена ръкохватка с ромбоидна декорация, а острието е инкрустирано с орнаменти, наподобяващи цветя.

" Дамян Ботушаров, който е съвременник на Никола Симов-Куруто, споделя на своите наследници, че един ден, когато работи в своя обущарски дюкян, идва Куруто запъхтян и му споделя: " Бай Дамяне, желая едни обувки, защото нямам средства да ги платя, в залог ще ти дам ето тази моя кама ". Съответно споделя, че го гонят заптиета и бърза. Дамян Ботушаров се съгласява естествено, подава му Никола Симов камата, той му дава обувките, в същия миг обаче навънка се чува тропане на кавалерия, на заптиета. Дамян Ботушаров в суматохата хвърля камата в боклука, самичък както споделя той: " по-късно се обръщам и Куруто беше липсващ ", описа още Николай Ставрев.



Друго любопитно е, че в Търговище е направена по схема цялостна възстановка на родната му къща, която е превърната в музей. Местните хора се стичат тук с горделивост, с цел да почетат паметта му.

" Всяка година на 2 юни ние го почитаме, идваме с децата, оставяме цветя. Гордеем се с него, гордеем се, че от нашия град, бил е знаменосец на Ботевата чета, родолюбци постоянно ще бъдат нужни, с цел да я има България, с цел да ни има нас, би трябвало да има такива хора, смели и родолюбиви хора ", разяснява Десислава Цанкова от Търговище.

Оцелелите Ботеви четници описват, че Никола Симов-Курото е умрял в пердах при Милин камък със знаме в ръка и със свещените слова на уста: " Свобода или гибел ".