Руснакът Леонид Соболев е бил премиер и финансов министър на Княжество България
В дългата си история Министерството на финансите е ръководено от 55 министри. Сред имената им откриваме и един чужденец - руснакът Леонид Соболев. Между прочее той е бил и министър-председател на Княжество България.
Леонид Николаевич Соболев е съветски военачалник, участник в Руско-турската война от 1877-1878 година и седми министър-председател на страната от юни 1882 до септември 1883 година.
Той е роден на 28 май 1844 година в фамилията на потомствен дворянин. Военно обучение получава в Първи Кадетски корпус и Михайловското артилерийско учебно заведение. Служи в VII Конно-артилерийска бригада (1864 г.). След това приключва Николаевската академия на Генералния щаб в Петербург през 1868 година.
В хода на Руско-турската война (1877-1878 г.) Соболев е щабен офицер в Действащата съветска войска в България. Участва в боевете при Плевен и Шипка и в зимното прекосяване на Стара планина. Награден е с медал "Свети Георги " IV степен.
В края на войната Соболев управлява канцеларията на завеждащия гражданското ръководство в България княз Владимир Черкаски. През 1880 е нараснал в чин генерал-майор.
Леонид Соболев служи в генералния щаб на съветската войска до 1882 година, когато е претрупан със задачата да поддържа Режима на пълномощията в Княжество България. Режимът на пълномощията е форма на ръководство, при която княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция, лимитира изборното право и ролята на Народното събрание и ръководи посредством укази и назначени от него държавни управления и Държавен съвет. Продължава от юли 1881 до декември 1883 година
На 23 юни 1882 година Соболев е назначен от княз Александър Батенберг за министър-председател и министър на вътрешните работи в държавното управление, формирано от съветски офицери и служители и деятели на Консервативната партия, като Соболев е бил и ръководещ Министерството на финансите. Кабинетът поддържа Режима на пълномощията - това е главната характерност на вътрешната му политика. Едновременно с това държавното управление възвръща активността на Народното събрание и отстранява цензурата върху печата.
В интернационален проект, кабинетът на Соболев, води политика за трайно икономическо, политическо и военно обвързване на България с Русия. За задачата постанова (през юни 1883 г.) подписването на дълго отлаганата от предходните български държавни управления спогодба за окупационния дълг, постъпленията от който планува да отидат за основаване на съветски учебни заведения в България, развиване на транспортните връзки по река Дунав и усилване на съветския черноморски флот. Със същата цел упорства за пробутване на железопътна линия от София до Русе на държавни разходи, като се пробва (юли 1883 г.) да заложи аварийния фонд на Българска народна банка в Петербург като гаранция за проектирания заем за градежа. Вижданията на съветските генерали съответстват значително с програмата на консерваторите, участващи в държавното управление. Това е и повода през първите месеци на ръководство сред тях да съществува единодушие.
Приет е нов изборен закон, определящ имуществения и просветителния ценз. Чиновниците се лишават от право на избираемост, понижава се броят на депутатите, мандатът им се усилва на шест години. Князът резервира правото си да назначава подпредседателя и ръководителя на Народното събрание. Целта на този закон е да се ограничи достъпът на либералите до властта. Резултат от неговото приемане е първата победа и болшинство на консерваторите в изборите за трето нормално Народно заседание - 10 декември 1882 година. В хода на работата му са признати редица закони - "Законът за териториално-административното разделяне ", "Законът за служителите ", "Законът за превръщане на натуралния десятък в паричен налог " и други.
Отношенията сред съветските генерали и консерваторите внезапно се утежняват по отношение на дебатите по целите в жп строителството. Консерваторите упорстват България първо да извърши отговорностите си по Берлинския контракт - градежа на правата Цариброд-Вакарел, която да я свърже със Западна Европа, а съветските генерали упорстват за преимущество на "Дунавската железница " за обезпечаване на връзките с Русия. Разногласията в кабинета принуждават Соболев и Каулбрас да търсят съдействие с либералите. Това кара консерваторите да напуща държавното управление, а генералите концентрират цялата политическа власт в свои ръце. На мястото на напусналите консерватори като ръководещи министерствата са назначени либерали.
Съпротивата на консерваторите против икономическите му проекти го кара (март 1883 г.) да се обърне към либералите и да проработи за унищожаване на княжеските компетенции, само че очакванията му за поддръжка от Либералната партия за нова, консервативна конституция на мястото на Търновската конституция се оказват излъгани.
Тежкото интернационално състояние и засиленото придвижване за възстанояване на Търновската конституция принуждават монарха на 6 септември 1883 година да възвърне конституцията и да разпусне кабинета. На 7 септември 1883 година, когато излиза наяве, че лидерът на либералите Драган Цанков се е споразумял с консерваторите и Батенберг за конституционна промяна, Соболев подава оставка и няколко дни по-късно напуща България.
След връщането си в Русия Леонид Соболев подлага на рецензии основания с интензивно съветско присъединяване Режим на пълномощията, защото съгласно него той дава прекомерна автономия на княз Александър и той не се преценява в задоволителна степен с съветската политика. Соболев даже упреква военачалник Казимир Ернрот, че при налагането на Режима е работил без единодушието на съветското държавно управление, за което двамата водят дискусия в съветския щемпел.
През 1886 година Соболев разгласява труда си "Към най-новата история на България ".
След напускането на България, Соболев продължава службата си в съветската войска. Участва в Руско-японската война от 1904-1905 година като пълководец на корпус.
Соболев умира на 13 октомври през 1913 година в Тронецки уезд, Псковска губерния, и е заровен в Санкт Петербург.
Окупационният дълг на България към Русия е обвързване на българската страна да компенсира съветската хазна за издръжката на окупационните войски и администрацията от интервала на Временното съветско ръководство от съветски цивилен и военни управляващи. То продължава от юни 1877 година до юни 1879-а. Разпростира се в окупираните от съветските войски територии в хода на Руско-турската война (1877-1878 г.). Берлинският контракт (от 13 юли (1 юли остарял жанр 1878 г.) дефинира продължителността му на девет месеца. Дългът е регламентиран в член 22 и закрепен с финансова спогодба от юни 1883 година на 10 618 250 рубли (около 28 000 000 златни лева). След Съединението от 1885 година Княжество България поема и отговорностите на Източна Румелия към Русия, с което окупационният дълг набъбва двойно. Частта на Княжеството е обслужвана от 1883 до 1885 година. През 1890 година е направена една вноска, само че постоянното погашение е възобновено едвам през 1896 година, след десетгодишен раздор в дипломатическите връзки сред двете страни. Окупационният дълг на Княжество България е дефинитивно погасен през 1902 година със средства от огромния външен заем, издаден посредством Банка Париба. До тази дата София връща на Петербург общо 26 446 000 лв.. Изплащането на източнорумелийската част на дълга е отлагано неведнъж до 1912 година. Тогава България и Русия договарят проект за погасяването му, който по този начин и не е задействан. Окупационният дълг е банален след Първата международна война със съглашение сред държавното управление на Александър Стамболийски и болшевиките, които вземат властта в Русия.
Леонид Николаевич Соболев е съветски военачалник, участник в Руско-турската война от 1877-1878 година и седми министър-председател на страната от юни 1882 до септември 1883 година.
Той е роден на 28 май 1844 година в фамилията на потомствен дворянин. Военно обучение получава в Първи Кадетски корпус и Михайловското артилерийско учебно заведение. Служи в VII Конно-артилерийска бригада (1864 г.). След това приключва Николаевската академия на Генералния щаб в Петербург през 1868 година.
В хода на Руско-турската война (1877-1878 г.) Соболев е щабен офицер в Действащата съветска войска в България. Участва в боевете при Плевен и Шипка и в зимното прекосяване на Стара планина. Награден е с медал "Свети Георги " IV степен.
В края на войната Соболев управлява канцеларията на завеждащия гражданското ръководство в България княз Владимир Черкаски. През 1880 е нараснал в чин генерал-майор.
Леонид Соболев служи в генералния щаб на съветската войска до 1882 година, когато е претрупан със задачата да поддържа Режима на пълномощията в Княжество България. Режимът на пълномощията е форма на ръководство, при която княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция, лимитира изборното право и ролята на Народното събрание и ръководи посредством укази и назначени от него държавни управления и Държавен съвет. Продължава от юли 1881 до декември 1883 година
На 23 юни 1882 година Соболев е назначен от княз Александър Батенберг за министър-председател и министър на вътрешните работи в държавното управление, формирано от съветски офицери и служители и деятели на Консервативната партия, като Соболев е бил и ръководещ Министерството на финансите. Кабинетът поддържа Режима на пълномощията - това е главната характерност на вътрешната му политика. Едновременно с това държавното управление възвръща активността на Народното събрание и отстранява цензурата върху печата.
В интернационален проект, кабинетът на Соболев, води политика за трайно икономическо, политическо и военно обвързване на България с Русия. За задачата постанова (през юни 1883 г.) подписването на дълго отлаганата от предходните български държавни управления спогодба за окупационния дълг, постъпленията от който планува да отидат за основаване на съветски учебни заведения в България, развиване на транспортните връзки по река Дунав и усилване на съветския черноморски флот. Със същата цел упорства за пробутване на железопътна линия от София до Русе на държавни разходи, като се пробва (юли 1883 г.) да заложи аварийния фонд на Българска народна банка в Петербург като гаранция за проектирания заем за градежа. Вижданията на съветските генерали съответстват значително с програмата на консерваторите, участващи в държавното управление. Това е и повода през първите месеци на ръководство сред тях да съществува единодушие.
Приет е нов изборен закон, определящ имуществения и просветителния ценз. Чиновниците се лишават от право на избираемост, понижава се броят на депутатите, мандатът им се усилва на шест години. Князът резервира правото си да назначава подпредседателя и ръководителя на Народното събрание. Целта на този закон е да се ограничи достъпът на либералите до властта. Резултат от неговото приемане е първата победа и болшинство на консерваторите в изборите за трето нормално Народно заседание - 10 декември 1882 година. В хода на работата му са признати редица закони - "Законът за териториално-административното разделяне ", "Законът за служителите ", "Законът за превръщане на натуралния десятък в паричен налог " и други.
Отношенията сред съветските генерали и консерваторите внезапно се утежняват по отношение на дебатите по целите в жп строителството. Консерваторите упорстват България първо да извърши отговорностите си по Берлинския контракт - градежа на правата Цариброд-Вакарел, която да я свърже със Западна Европа, а съветските генерали упорстват за преимущество на "Дунавската железница " за обезпечаване на връзките с Русия. Разногласията в кабинета принуждават Соболев и Каулбрас да търсят съдействие с либералите. Това кара консерваторите да напуща държавното управление, а генералите концентрират цялата политическа власт в свои ръце. На мястото на напусналите консерватори като ръководещи министерствата са назначени либерали.
Съпротивата на консерваторите против икономическите му проекти го кара (март 1883 г.) да се обърне към либералите и да проработи за унищожаване на княжеските компетенции, само че очакванията му за поддръжка от Либералната партия за нова, консервативна конституция на мястото на Търновската конституция се оказват излъгани.
Тежкото интернационално състояние и засиленото придвижване за възстанояване на Търновската конституция принуждават монарха на 6 септември 1883 година да възвърне конституцията и да разпусне кабинета. На 7 септември 1883 година, когато излиза наяве, че лидерът на либералите Драган Цанков се е споразумял с консерваторите и Батенберг за конституционна промяна, Соболев подава оставка и няколко дни по-късно напуща България.
След връщането си в Русия Леонид Соболев подлага на рецензии основания с интензивно съветско присъединяване Режим на пълномощията, защото съгласно него той дава прекомерна автономия на княз Александър и той не се преценява в задоволителна степен с съветската политика. Соболев даже упреква военачалник Казимир Ернрот, че при налагането на Режима е работил без единодушието на съветското държавно управление, за което двамата водят дискусия в съветския щемпел.
През 1886 година Соболев разгласява труда си "Към най-новата история на България ".
След напускането на България, Соболев продължава службата си в съветската войска. Участва в Руско-японската война от 1904-1905 година като пълководец на корпус.
Соболев умира на 13 октомври през 1913 година в Тронецки уезд, Псковска губерния, и е заровен в Санкт Петербург.
Окупационният дълг на България към Русия е обвързване на българската страна да компенсира съветската хазна за издръжката на окупационните войски и администрацията от интервала на Временното съветско ръководство от съветски цивилен и военни управляващи. То продължава от юни 1877 година до юни 1879-а. Разпростира се в окупираните от съветските войски територии в хода на Руско-турската война (1877-1878 г.). Берлинският контракт (от 13 юли (1 юли остарял жанр 1878 г.) дефинира продължителността му на девет месеца. Дългът е регламентиран в член 22 и закрепен с финансова спогодба от юни 1883 година на 10 618 250 рубли (около 28 000 000 златни лева). След Съединението от 1885 година Княжество България поема и отговорностите на Източна Румелия към Русия, с което окупационният дълг набъбва двойно. Частта на Княжеството е обслужвана от 1883 до 1885 година. През 1890 година е направена една вноска, само че постоянното погашение е възобновено едвам през 1896 година, след десетгодишен раздор в дипломатическите връзки сред двете страни. Окупационният дълг на Княжество България е дефинитивно погасен през 1902 година със средства от огромния външен заем, издаден посредством Банка Париба. До тази дата София връща на Петербург общо 26 446 000 лв.. Изплащането на източнорумелийската част на дълга е отлагано неведнъж до 1912 година. Тогава България и Русия договарят проект за погасяването му, който по този начин и не е задействан. Окупационният дълг е банален след Първата международна война със съглашение сред държавното управление на Александър Стамболийски и болшевиките, които вземат властта в Русия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ