В дългата си история Министерството на финансите е управлявано от

В дългата си история Министерството на финансите е управлявано от ...

Руснакът Леонид Соболев е бил премиер и финансов министър на Княжество България.



В дългата си история Министерството на финансите е управлявано от 55 министри. Сред имената им откриваме и един чужденец - руснакът Леонид Соболев. Между впрочем той е бил и министър-председател на Княжество България.

Леонид Николаевич Соболев е руски генерал, участник в Руско-турската война от 1877-1878 г. и седми министър-председател на страната от юни 1882 до септември 1883 година.

Той е роден на 28 май 1844 г. в семейството на потомствен дворянин. Военно образование получава в Първи Кадетски корпус и Михайловското артилерийско училище. Служи в VII Конно-артилерийска бригада (1864 г.). След това завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Петербург през 1868 година.

В хода на Руско-турската война (1877-1878 г.) Соболев е щабен офицер в Действащата руска армия в България. Участва в боевете при Плевен и Шипка и в зимното преминаване на Стара планина. Награден е с орден "Свети Георги" IV степен.

В края на войната Соболев ръководи канцеларията на завеждащия гражданското управление в България княз Владимир Черкаски. През 1880 е повишен в чин генерал-майор.

Леонид Соболев служи в генералния щаб на руската армия до 1882 година, когато е натоварен със задачата да подкрепи Режима на пълномощията в Княжество България. Режимът на пълномощията е форма на управление, при която княз Александър Батенберг суспендира Търновската конституция, ограничава избирателното право и ролята на парламента и управлява чрез укази и назначени от него правителства и Държавен съвет. Продължава от юли 1881 до декември 1883 година

На 23 юни 1882 година Соболев е назначен от княз Александър Батенберг за министър-председател и министър на вътрешните работи в правителството, съставено от руски офицери и чиновници и деятели на Консервативната партия, като Соболев е бил и управляващ Министерството на финансите. Кабинетът поддържа Режима на пълномощията - това е основната характеристика на вътрешната му политика. Едновременно с това правителството възстановява дейността на Народното събрание и премахва цензурата върху печата.

В международен план, кабинетът на Соболев, води политика за трайно икономическо, политическо и военно обвързване на България с Русия. За целта налага (през юни 1883 г.) подписването на дълго отлаганата от предишните български правителства конвенция за окупационния дълг, постъпленията от който предвижда да отидат за създаване на руски училища в България, развитие на транспортните връзки по река Дунав и засилване на руския черноморски флот. Със същата цел настоява за прокарване на железопътна линия от София до Русе на държавни разноски, като се опитва (юли 1883 г.) да заложи резервния фонд на БНБ в Петербург като гаранция за проектирания заем за строежа. Вижданията на руските генерали съвпадат до голяма степен с програмата на консерваторите, участващи в правителството. Това е и причината през първите месеци на управление между тях да съществува единодействие.

Приет е нов избирателен закон, определящ имуществения и образователния ценз. Чиновниците се лишават от право на избираемост, намалява се броят на депутатите, мандатът им се увеличава на шест години. Князът запазва правото си да назначава подпредседателя и председателя на Народното събрание. Целта на този закон е да се ограничи достъпът на либералите до властта. Резултат от неговото приемане е първата победа и мнозинство на консерваторите в изборите за трето обикновено Народно събрание - 10 декември 1882 година. В хода на работата му са приети редица закони - "Законът за териториално-административното деление", "Законът за чиновниците", "Законът за преобразуване на натуралния десятък в паричен данък" и други.

Отношенията между руските генерали и консерваторите рязко се влошават във връзка с дебатите по приоритетите в жп строителството. Консерваторите настояват България първо да изпълни задълженията си по Берлинския договор - строежа на отсечката Цариброд-Вакарел, която да я свърже със Западна Европа, а руските генерали настояват за предимство на "Дунавската железница" за осигуряване на връзките с Русия. Разногласията в кабинета принуждават Соболев и Каулбрас да търсят сътрудничество с либералите. Това кара консерваторите да напуска правителството, а генералите концентрират цялата политическа власт в свои ръце. На мястото на напусналите консерватори като управляващи министерствата са назначени либерали.

Съпротивата на консерваторите срещу икономическите му планове го кара (март 1883 г.) да се обърне към либералите и да заработи за премахване на княжеските пълномощия, но надеждите му за подкрепа от Либералната партия за нова, консервативна конституция на мястото на Търновската конституция се оказват излъгани.

Тежкото международно положение и засиленото движение за възстанояване на Търновската конституция принуждават монарха на 6 септември 1883 г. да възстанови конституцията и да разпусне кабинета. На 7 септември 1883 г., когато става ясно, че водачът на либералите Драган Цанков се е споразумял с консерваторите и Батенберг за конституционна реформа, Соболев подава оставка и няколко дни по-късно напуска България.

След връщането си в Русия Леонид Соболев подлага на критики създадения с активно руско участие Режим на пълномощията, тъй като според него той дава прекалена самостоятелност на княз Александър и той не се съобразява в достатъчна степен с руската политика. Соболев дори обвинява генерал Казимир Ернрот, че при налагането на Режима е действал без съгласието на руското правителство, за което двамата водят полемика в руския печат.

През 1886 г. Соболев публикува труда си "Към най-новата история на България".

След напускането на България, Соболев продължава службата си в руската армия. Участва в Руско-японската война от 1904-1905 година като командир на корпус.

Соболев умира на 13 октомври през 1913 г. в Тронецки уезд, Псковска губерния, и е погребан в Санкт Петербург.

Окупационният дълг на България към Русия е задължение на българската държава да компенсира руската хазна за издръжката на окупационните войски и администрацията от периода на Временното руско управление от руски граждански и военни власти. То продължава от юни 1877 г. до юни 1879-а. Разпростира се в окупираните от руските войски територии в хода на Руско-турската война (1877-1878 г.). Берлинският договор (от 13 юли (1 юли стар стил 1878 г.) определя продължителността му на девет месеца. Дългът е регламентиран в член 22 и фиксиран с финансова конвенция от юни 1883 година на 10 618 250 рубли (около 28 000 000 златни лева). След Съединението от 1885 година Княжество България поема и задълженията на Източна Румелия към Русия, с което окупационният дълг набъбва двойно. Частта на Княжеството е обслужвана от 1883 до 1885 година. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено едва през 1896 година, след десетгодишен разрив в дипломатическите отношения между двете държави. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Банка Париба. До тази дата София връща на Петербург общо 26 446 000 лева. Изплащането на източнорумелийската част на дълга е отлагано многократно до 1912 година. Тогава България и Русия договарят план за погасяването му, който така и не е задействан. Окупационният дълг е опростен след Първата световна война със споразумение между правителството на Александър Стамболийски и болшевиките, които вземат властта в Русия.

Източник: banker.bg