В човешкия организъм лекарите различават две групи слюнчени жлези. Едата

В човешкия организъм лекарите разграничават две групи слюнчени жлези. Едата от тях са дребните жлезички, намиращи се в лигавицата на устната празнина и имащи роля да я поддържат влажна. Втората група са трите огромни чифта слюнчени жлези – околоушните, подчелюстните и подезичните.

Ако дребните слюнчени жлези страдат, то това нормално е локално, по отношение на болестен развой на самата лигавица.

Големите слюнчени жлези могат да бъдат наранени от разнообразни процеси – контузии, сиалолитиаза, осри и хронични инфекции, както и от автоимунни заболявания – сиалози.

На какво се дължат измененията в секрецията на слюнчените жлези? (Към първа част на материала)

1.

Травми

Определящо значение има тежестта на контузията. Обикновено най-често се визира околоушната слюнчена жлеза заради това, че е най-достъпна от трите в това отношение.

Като последица от порезни или разкъсно-контузни рани нерядко се вижда формиране на фистули – дребни или огромни ходове в тъканта, които свързват слюнчената жлеза с повърхността на лицето там, където е била раната. Последните могат да бъдат изключително упорити на лекуване и да основават неприятности – при щедро слюноотделяне пациентът да страда от стечение на слюнка по лицето.

Нискодозово облъчване на жлезата обаче носи избавление – потиска функционалността ѝ едвам за десетина дни, което обезпечава задоволително време за зарастване на фистулата.

2.

Сиалолитиаза – камъни в слюнчените жлези?

Чували сме за камъни в бъбреците или в жлъчния мехур, само че това не са единствените места в човешкото тяло, в които може да се образуват камъни. Когато това се случва в слюнчените жлези, процесът се назовава сиалолитиаза.

Сиалолитиаза може да засегне най-често подчелюстната жлеза заради две нейни особености. От една страна, знае се, че слюнката, която тя създава, е с по-висок вискозитет (гъстота). От друга, нейният първоначален канал по протежението си е относително по-широк от този на останалите, само че пък на края си, където се отваря в устната празнина, става доста стеснен.

Тези два фактора са причина за застой на секреция и образуването на камъни. В този ред на мисли съществуването на хронично инфектиране на подчелюстната слюнчена жлеза насочва лекаря към подлежаща сиалолитиаза. Последната обаче е съвсем изцяло изключена, в случай че става въпрос за околоушната или подезичната жлеза.

Свързани публикации.. Заушка – по какъв начин се диагностицира болестта? 0 Синдром на Сьогрен - да плачеш без сълзи 0 Саркоидоза – умората е чест признак 0

Лечението е оперативно

като, в случай че камъкът е в жлезата и има инфектиране, то се постанова премахване на цялата жлеза. При локация на камъчето в канала на жлезата, то нормално жлезата може да се резервира.

3.

Остри и хронични инфекции

За вируса на заушката е толкоз особено обичаното му място, че даже дава и неговото име – ендемичен вирусен паротит. Т.е. при боледуване от заушка съвсем постоянно има засягане на паротидната (околоушната) слюнчена жлеза. Сама по себе си, вирусната зараза на паротидната жлеза е неприятна, само че като множеството такива минава за към седмица. През това време пациентът страда от отичане и болежка в региона на околоушните жлези.

По-сериозен проблем при заушката съставлява опцията от относително чести затруднения – менингит, както и увреда на тестисите при мъжете и възможен стерилитет.

Хроничните възпаления на слюнчените жлези в някои случаи са сериозен диагностичен проблем. Ако става въпрос за подчелюстната жлеза, то съвсем постоянно се дължи на сиалолитиаза и не рядко основава компликации в диагнозата и лекуването.

В случай, че потърпевшата жлезa е паротидната обаче, установяването на съответен извършител или чисто медикаментозно лекуване не се увенчават с триумф задоволително постоянно.

4.

Сиалози – автоимунна неволя

Ревматичното засягане на слюнчените жлези най-често се следи като част от синдрома на Сьогрен . При него се съчетават признаци от устата, очите и ставите. Ревматичната болест поврежда секрецията в жлезите, заради което има сухота в устата и очите, съчетано с ревматичната увреда, водеща до болки в ставите. Конкретно за слючените жлези, те може да се подуят, само че това не се съпровожда от болежка, а секрецията им е понижена.

Лечението е предизвикателство и възстановяване на устните признаци е допустимо посредством преодоляване на общия болестен развой.

Саркоидозата е друго автоимунно заболяване. Освен с присъщите му промени в белите дробове и други органи, допустимо е засягане и на слюнчените жлези. При тази болест секрецията им е леко понижена, а преди лекуването би трябвало да се намерения добре, тъй като не е изключено и непринудено изцеление, настъпващо без никаква терапия. 4328