В човешката природа, в различна степен е заложен състезателният дух.

В човешката природа, в друга степен е заложен спортният дух. Нуждата да се конкурираме е обвързвана със устрема към богатства и триумф, за намиране на сътрудник, с потребността от цел и посока на същестуването ни. Много специалности през днешния ден са свързани със спортен дух - това са водещите позиции в най-добре платените и влиятелни специалности, само че и в производството и услугите още веднъж ще открием по какъв начин спортният дух на някои им оказва помощ да печелят повече и да заслужат уважението на сътрудниците си, което пък върви постоянно със злоба и сложелателство.

“И въпреки всичко, стигаме ли до миг в живота, в който осъзнаваме, че потребността от препускане към идната цел, от конкуренцията не ставаме по-щастливи и задоволени, а в противен случай - тъжни, нещастни и по-изолирани от общността.
”
Обикновено родители със спортен дух предизвикат и развиват това у децата си. Поставят ги в обстановки на надпревари и състезания, съпоставят ги със съученици, с техните триумфи, със своите лични триумфи. Това е метод да се манипулира детето, волно или несъзнателно, да зависи, да се тревожи от утвърждението на родителя си. Дали това, което е постигнало, е задоволително, дали може повече, дали ще бъдат най-накрая удовлетворени от него. Знаем, че утвърждението от родителя е най-желаната премия за всяко дете. В днешни дни полето за изява на този дух е голямо - това са всички извънкласни и учебни надпревари, в които децата потвърждават другите си качества. В моят непретенциозен наставнически стаж на две момчета в разгара на тийнейджърството, съм се нагледала на какво ли не от страна на родителите и откровено съм съжалявала децата им, които в никакъв случай не са задоволително положителни.

“Изкривяването се залага у детето и с времето се трансформира - когато един човек пораства с високи упования към себе си, той ги предава и на децата си. Но е редно да се запита - благополучен ли съм от това аз самият?
”

Състезателният дух, който прикрива страха и неналичията в детството. Когато сме с ниско самочувствие и самокритика, това се демонстрира най-често, когато до нас застане някой " по ". По-успял, по-красив, по-талантлив. Мислим, че никой няма да ни обича такива, тъй като ето - този е " по ". Страхът някой да открие, че сме елементарни, може би посредствени и нищо изключително, само че трансформира в кълбо от паника, която маскираме с преследване на подправени цели и триумфи, с цел да потвърдим на всички, на себе си, че костваме, че сме надарени. Такива хора са подложени на критика непрекъснато като деца, сравнявани, в никакъв случай не са хвалени и нокога не са одобрявани, каквито са.

Състезателният дух, който ни подмамва да гоним нереални цели. Без да се замисляме, дали това нещо е за нас, дали в действителност го желаеме, дали сме положителни някъде другаде в действителност, ние се втурваме в измислени надпревари по самодоказване. Едно умерено осмисляне на гении, благоприятни условия, капацитет, без съпоставяне с другите, може да ни помогне да забележим това, в което сме в действителност положителни, което в действителност желаем, а не което други ни диктуват, че чакат от нас. Това препускане без действително задоволство, ни прави искрено нещастни.

Състезателният дух, който ни пречи да одобряваме рецензия, да похвалим различен, да бъдем великодушни. Неспокойствието ни прави мъчително чувствителни към рецензия - изречена на глас, тя мигновено значи, че ето - за нищо не ставаме, никой не ни харесва, почвата под краката ни пропада. На противоположната ос е войнствеността. Другите са неприятни, те не ни схващат, те ни се подиграват, а ето - те също не са изключително положителни, кое им дава право да подлагат на критика. Много мъчно един подобен човек отбелязва непознатите триумфи, доста мъчно той съумява да се зарадва за околните си.

Състезателният дух, поради който с всяка провокация започваме борба. Мъдрите хора деликатно избират борбите си и враговете си, нагледно казано. Те не се впускат в конкуренция с вятъра, единствено тъй като е усетил полъха му. Той остава и на другите да се борят и търси онази борба, която ще си коства разхода на запас и време. Обратно на това, хората със спортен дух, може да се заинатяват за всеки мотив. Да търсяв съревнование так, където то не съществува, даже напроти - не е мечтано по никакъв начин. Това неимоверно изтощава и най-лошото - настройва близките негативно.

Хората със мощно изявен спортен дух не са харесвани и нямат доста другари, само че са приели това като цена на успеха. Те постоянно въобще не могат да се управляват, груби и неоправдателни са. Те се подиграват и се самоизтъкват. Вероятно реализират резултати в работата, живеят добре материално, само че вътре в себе си те са самотни и нещастни. Защото надпреварата в никакъв случай няма край за тях, в никакъв случай не побеждават и не могат да се нарадват на успеха си. Защото съревнование в действителност няма.

Колкото по-скоро схванат, че всеки човек си има свои цели, свои фантазии, които не могат да бъдат сравнявани, тъй като всички сме разнообразни, идваме от разнообразни пътища и носим друг багаж със себе си. Толкова по-скоро те ще смъкват багажа и от своите плещи и ще си починат, ще реализиран успокоение и мир с това, което са, с това, което имат. Ще простят и ще търсят своите лични източници на благополучие и задоволство. Ще признават неточности, ще отстъпват, ще вършат взаимни отстъпки и ще видят какъв брой комплицирано хубав и кондензиран с нюанси, характерности е техния живот.