С какво оръжие Полша възнамерява да “спира Русия”
В четвъртък президентите на Литва и Полша инспектираха военни елементи, ситуирани наоколо до по този начин наречения Сувалкски кулоар. Това беше още един знак за военни мерки, които се организираха интензивно най-вече от полската войска - и освен против Русия, само че и против Украйна. Как тъкмо ще бъде подсилена полската войска – и може ли тя да се окаже в действителност рискова военна мощ?
Според представители на съветските разследващи служби Полша желае в обозримо бъдеще да възвърне контрола върху „ историческите си владения “ в Украйна. Тъй като официално съвсем цялата територия на последната в миналото е била под полски надзор, това са доста огромни проекти. Да имаш проекти обаче е едно, а да можеш да ги осъществиш е напълно друго. Вероятно във Варшава са почнали да схващат, че сходни планове изискват действителни каузи.
Един образец за огромното внимание на Варшава към въпросите на защитата беше инспекцията на военните елементи в региона на Сувалкския кулоар, извършена в четвъртък от полския президент Анджей Дуда. Неговият литовски сътрудник Гитанас Науседа, който го придружаваше, акцентира, че Литва и Полша усилват финансирането за защита, обръщайки внимание на това на „ най-високо политическо равнище “.
Наскоро ръководителят на ръководещата полска партия „ Право и правдивост “ Ярослав Качински неотдавна съобщи нещо ненадейно на пръв взор в обществена тирада. Днес полската войска наброява 150 000 бойци. Предишните проекти на Министерството на защитата допускаха увеличението ѝ до 300 000. Въпреки това, съгласно речта на Качински в Торун, в последна сметка броят ще нарасне до 400 000 души. Това е доста: повече от 1% от популацията на Полша. В Русия армията е осезаемо по-малко от 1% от популацията.
„ Тази техника може дейно да спре Русия “
Още по-интересни са детайлностите за новите оръжия, които съгласно Варшава ще подсилят тази войска. Планират закупуването на 500 реактивни системи за залпов огън ХИМАРС, 32 F-35, 250 танка “Ейбрамс” и осем батареи зенитно-ракетни системи “Пейтриът”. Освен това, съгласно полските медии, ще бъдат закупени още 500 танка от други производители.
Плановете са повече от амбициозни. Извън Русия 500 танка не могат да костват по-малко от два милиарда $. 250 " Ейбрамс " са доста по-скъпи от " междинния пазар " - не можете да гизакупите за по-малко от два милиарда. 32 F-35 не могат да бъдат закупени за по-малко от 4,6 милиарда. Всеки ХИМАРС с комплект муниции него коства 5,5 милиона $ - съвсем три милиарда общо. Полша се кани да закупи две батареи от " Пейтриът " за 4,75 милиарда - т.е. осем би трябвало да костват към 19 милиарда $. Общата цифра към този момент е към 30 милиарда $.
Отделно означаваме: в актуалния свят разноските за поддръжка и образование на личен състав с такова съоръжение постоянно костват даже повече от самото него. Противовъздушна отбрана защита не може да се научи да смъква, в случай че не изстрелва бойни ракети на полигона, а една ракета за “Пейтриът” коства три милиона $.
Оказва се, че поляците възнамеряват да похарчат десетки милиарди долари за оръжия през идващите години. Може би общите разноски ще бъдат не по-малко, в сравнение с за целия постсъветски интервал от съществуването на Полша. Но наподобява, че никой няма нищо срещу тези решения. В последна сметка, както заключават локалните публицисти, „ тази техника може дейно да спре Русия “.
Така ли?
Основният проблем на тези хрумвания е, че те са доста едва съчетани с опита от актуалната война. Спомнете си: Саудитска Арабия имаше доста “Пейтриът”, както и комплекси “СкайГард” с дребен обхват на деяние, ситуирани към рафинерията “Абкаик” през 2019 година Въпреки това офанзивата на относително елементарни дронове, работещи в „ рой “, освен не беше отблъсната от тях, само че даже не беше видяна. Защо?
Работата е там, че " Патриотите " имат огромен радар, който по време на работа на комплекса неподвижно гледа една четвърт от небето. Операторът въобще не знае какво се случва в останалите три четвърти. Естествено, той не може да насочва и ракетите си натам.
Но даже и да се направи това, тогава на височини от 20 метра и по-долу тази система за Противовъздушна отбрана не вижда задачата. С други думи, не може да смъква крилати ракети като " Калибър " или Х-35 (височината на полета е 20 метра или по-малко). Също по този начин системата не е предопределена за прихващане на ракети с маневриране по траекторията ( “Искандер”, “Кинжал”).
Оказва се, че Варшава възнамерява да похарчи 19 милиарда $ за батареи, които няма да могат да защитят войските й от крилати ракети - единствено от съветски самолети и хеликоптери. В този случай, несъмнено, в случай че те няма да се опитат да се приближат до такива системи за Противовъздушна отбрана на дребна височина. Между другото, на разстояние един километър или по-малко, когато самолетът на извънредно ниска височина стане забележим за “Пейтриът”, той към този момент не може да смъкна никого: комплексът, за разлика от “Панцир”, просто няма зенитни оръдия, а ракетите на такова разстояние просто не съумяват да поразят задачата. Именно поради сходната " мъртва зона " съветските системи С-400 постоянно се прикриват от " Панцир ", които нямат такава " мъртва зона ".
Има още нещо, което би трябвало да запомните. Украйна, съгласно откритите източници, преди 24 февруари е имала повече от 80 батареи за Противовъздушна отбрана (без да се броят 300-те “Оса”, “Стрела”, “Шилка” и “Тунгуска”). Освен това тези системи, за разлика от “Пейтриът” имат естествен кръгообразен аспект. Може ли да се каже, че ВСУ управляват небето над Украйна? Интересното е, че украинската преса вярваше, че в една бъдеща война те ще създадат тъкмо това: „ Въздушната акция против нашата страна в обозримо бъдеще наподобява малко евентуална заради обезпечените огромни загуби “.
Честно казано, не стана. Иначе не е ясно от кое място идват видеоклиповете, в които съветски самолети в зоната на бойните дейности работят по обособени противников машини, умерено отнасяйки се към предизвестия за удар на украинската Противовъздушна отбрана. И по този начин, по какъв начин тогава Варшава възнамерява да направи с осем батареи това, което Киев не можа да реализира с осемдесет?
Подобни въпроси повдига и “Ейбрамс”. От войната с хуситите е известно, че машините, лишени от динамична отбрана, биват дейно поразявани от ПТРК съветско произвеждане, след което горят пламенно. Но Т-90, съгласно опита на Сирия, не са посочили такава податливост към " факелно " възпламеняване (и е по-трудно да ги ударят заради съществуването на динамична защита).
Но даже да оставим качеството настрани. По-важен въпрос: какво ще дадат на поляците 750 танка? Припомняме: До 24 февруари 2022 година Украйна имаше много над хиляда танка, а след тази дата получи още стотици от страните от НАТО. Успя ли Киев да " спре дейно руснаците "? На картата на военните дейности това е нещо, което не се вижда.
500 ХИМАРС наподобяват очевидно по-сериозни. Да, преди спецоперацията Украйна разполагаше с 516 системи за РСЗО. Украинците обаче бяха съществено лимитирани във връзка с боеприпасите: през 2014-2021 година поредност от „ мистериозни “ пожари в хранилища с муниции за реактивна артилерия унищожиха по-голямата част от такива ракети на Въоръжените сили на Украйна. Освен това Украйна нямаше управляеми ракети за реактивна артилерия - само че ХИМАРС или съветските РСЗО ги има.
Съществуват обаче подозрения, че това ще изиграе ролята на решителен фактор. Като за начало съветската войска разполага с доста по-голям брой РСЗО от украинската. Тоест, тя няма петстотин такива системи. Техният обсег е до 120 километра ( “Торнадо-С), до момента в който ХИМАРСима едвам 84 километра. Често обсегът на тази система е посочен с другиснаряди, които обаче още основани. Или с две ракети АТАКМС вместо шест ракети ГЛМРС. Такива ракети обаче са с доста по-голям диаметър от общоприетите. Това въобще не са ракетни снаряди, а оперативно-тактически ракети като съветските " Искандер ".
Но с тази фундаментална разлика, че “Искандер” летят 500 километра по непрестанно изменяща се траектория, което ги прави неуловими. А АТАКМС - единствено за 300 километра и по предвидима траектория. Тоест, във връзка с уязвимостта на Противовъздушна отбрана, това е аналог на “Точка-У”, който се смъква в Украйна в огромни количества, а не на “Искандер”, чиято ракета към момента никой не е съумял да смъкна.
Нека обобщим междинния резултат: оповестената от Полша материална част за нейната неведнъж увеличена войска няма да ѝ разреши да води война сполучливо с Русия. Защо взеха решение по този начин? Защо тогава е цялото това укрепване?
Политически стимулиран напредък: какво споделя историческият опит
Вече е имало сходни истории в живота на полските въоръжени сили. През 1920-1930 година локалната войска се пробва да се приближи до руската по техническо и числено равнище. За това бяха финансирани стратегии за основаване на доста артилерия, основаване на лични танкове и самолети. Интересното е, че някои от тях (бомбардировачите “Лос”) даже изглеждаха относително съвременни по това време: това е оценено от руските Военновъздушни сили, които ги получават като титли през 1939 година
Всичко това обаче не се трансформира в цялостна система от оръжия, способна да спре Червената войска. Няколко десетки бомбардировачи са с обичайно качество, само че са прекомерно малко. Варшава има малко танкове и те са прекомерно леки. Артилерията не се оказва задоволително многочислена - в това число противотанковата, която е толкоз нужна в тези години.
Причината е банална: не е задоволително да купувате мостри на съвременни оръжия, би трябвало да ги купувате в огромни количества. Но Полша и тогава, и в този момент неведнъж отстъпваше по население на нашата страна. Това означаваше, че тя не можеше да сътвори военно-промишлен комплекс с нужния размер. По същия метод тя не можеше да купи толкоз съоръжение в чужбина. Но какво могат да кажат локалните политици? „ Не можем да имаме войска, способна да спре тези, с които воювахме през 1920 година “? С такава стратегия няма да спечелиш избори: гласоподавателите няма да схванат.
Подобна обстановка съществува и в този момент. Реторично казано, Варшава не може да спре заплашителни жестове към Русия. Тогава нейните политици ще изгубят известност. За поляците е нереалистично по военно-технически и стопански аргументи да основат войска, чието въоръжение числено и качествено да им разреши да „ спрат Русия” (поне сама).
И въпреки всичко, разглеждайки програмата за превъоръжаване на полската войска, би трябвало да се означи: ще бъде доста мъчно да се завземат „ полските владения в Украйна “ с нея. Толкова мъчно, че даже полските политици надали ще рискуват да приложат нещо сходно на процедура. Най-вероятно това ще си остане единствено хрумвания, витаещи в главите на най-лекомислените от тях. Което, несъмнено, не може да не радва: в последна сметка сходен спор най-вероятно ще прерасне в конфликт сред Русия и НАТО. Тоест – в Трета международна война.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Според представители на съветските разследващи служби Полша желае в обозримо бъдеще да възвърне контрола върху „ историческите си владения “ в Украйна. Тъй като официално съвсем цялата територия на последната в миналото е била под полски надзор, това са доста огромни проекти. Да имаш проекти обаче е едно, а да можеш да ги осъществиш е напълно друго. Вероятно във Варшава са почнали да схващат, че сходни планове изискват действителни каузи.
Един образец за огромното внимание на Варшава към въпросите на защитата беше инспекцията на военните елементи в региона на Сувалкския кулоар, извършена в четвъртък от полския президент Анджей Дуда. Неговият литовски сътрудник Гитанас Науседа, който го придружаваше, акцентира, че Литва и Полша усилват финансирането за защита, обръщайки внимание на това на „ най-високо политическо равнище “.
Наскоро ръководителят на ръководещата полска партия „ Право и правдивост “ Ярослав Качински неотдавна съобщи нещо ненадейно на пръв взор в обществена тирада. Днес полската войска наброява 150 000 бойци. Предишните проекти на Министерството на защитата допускаха увеличението ѝ до 300 000. Въпреки това, съгласно речта на Качински в Торун, в последна сметка броят ще нарасне до 400 000 души. Това е доста: повече от 1% от популацията на Полша. В Русия армията е осезаемо по-малко от 1% от популацията.
„ Тази техника може дейно да спре Русия “
Още по-интересни са детайлностите за новите оръжия, които съгласно Варшава ще подсилят тази войска. Планират закупуването на 500 реактивни системи за залпов огън ХИМАРС, 32 F-35, 250 танка “Ейбрамс” и осем батареи зенитно-ракетни системи “Пейтриът”. Освен това, съгласно полските медии, ще бъдат закупени още 500 танка от други производители.
Плановете са повече от амбициозни. Извън Русия 500 танка не могат да костват по-малко от два милиарда $. 250 " Ейбрамс " са доста по-скъпи от " междинния пазар " - не можете да гизакупите за по-малко от два милиарда. 32 F-35 не могат да бъдат закупени за по-малко от 4,6 милиарда. Всеки ХИМАРС с комплект муниции него коства 5,5 милиона $ - съвсем три милиарда общо. Полша се кани да закупи две батареи от " Пейтриът " за 4,75 милиарда - т.е. осем би трябвало да костват към 19 милиарда $. Общата цифра към този момент е към 30 милиарда $.
Отделно означаваме: в актуалния свят разноските за поддръжка и образование на личен състав с такова съоръжение постоянно костват даже повече от самото него. Противовъздушна отбрана защита не може да се научи да смъква, в случай че не изстрелва бойни ракети на полигона, а една ракета за “Пейтриът” коства три милиона $.
Оказва се, че поляците възнамеряват да похарчат десетки милиарди долари за оръжия през идващите години. Може би общите разноски ще бъдат не по-малко, в сравнение с за целия постсъветски интервал от съществуването на Полша. Но наподобява, че никой няма нищо срещу тези решения. В последна сметка, както заключават локалните публицисти, „ тази техника може дейно да спре Русия “.
Така ли?
Основният проблем на тези хрумвания е, че те са доста едва съчетани с опита от актуалната война. Спомнете си: Саудитска Арабия имаше доста “Пейтриът”, както и комплекси “СкайГард” с дребен обхват на деяние, ситуирани към рафинерията “Абкаик” през 2019 година Въпреки това офанзивата на относително елементарни дронове, работещи в „ рой “, освен не беше отблъсната от тях, само че даже не беше видяна. Защо?
Работата е там, че " Патриотите " имат огромен радар, който по време на работа на комплекса неподвижно гледа една четвърт от небето. Операторът въобще не знае какво се случва в останалите три четвърти. Естествено, той не може да насочва и ракетите си натам.
Но даже и да се направи това, тогава на височини от 20 метра и по-долу тази система за Противовъздушна отбрана не вижда задачата. С други думи, не може да смъква крилати ракети като " Калибър " или Х-35 (височината на полета е 20 метра или по-малко). Също по този начин системата не е предопределена за прихващане на ракети с маневриране по траекторията ( “Искандер”, “Кинжал”).
Оказва се, че Варшава възнамерява да похарчи 19 милиарда $ за батареи, които няма да могат да защитят войските й от крилати ракети - единствено от съветски самолети и хеликоптери. В този случай, несъмнено, в случай че те няма да се опитат да се приближат до такива системи за Противовъздушна отбрана на дребна височина. Между другото, на разстояние един километър или по-малко, когато самолетът на извънредно ниска височина стане забележим за “Пейтриът”, той към този момент не може да смъкна никого: комплексът, за разлика от “Панцир”, просто няма зенитни оръдия, а ракетите на такова разстояние просто не съумяват да поразят задачата. Именно поради сходната " мъртва зона " съветските системи С-400 постоянно се прикриват от " Панцир ", които нямат такава " мъртва зона ".
Има още нещо, което би трябвало да запомните. Украйна, съгласно откритите източници, преди 24 февруари е имала повече от 80 батареи за Противовъздушна отбрана (без да се броят 300-те “Оса”, “Стрела”, “Шилка” и “Тунгуска”). Освен това тези системи, за разлика от “Пейтриът” имат естествен кръгообразен аспект. Може ли да се каже, че ВСУ управляват небето над Украйна? Интересното е, че украинската преса вярваше, че в една бъдеща война те ще създадат тъкмо това: „ Въздушната акция против нашата страна в обозримо бъдеще наподобява малко евентуална заради обезпечените огромни загуби “.
Честно казано, не стана. Иначе не е ясно от кое място идват видеоклиповете, в които съветски самолети в зоната на бойните дейности работят по обособени противников машини, умерено отнасяйки се към предизвестия за удар на украинската Противовъздушна отбрана. И по този начин, по какъв начин тогава Варшава възнамерява да направи с осем батареи това, което Киев не можа да реализира с осемдесет?
Подобни въпроси повдига и “Ейбрамс”. От войната с хуситите е известно, че машините, лишени от динамична отбрана, биват дейно поразявани от ПТРК съветско произвеждане, след което горят пламенно. Но Т-90, съгласно опита на Сирия, не са посочили такава податливост към " факелно " възпламеняване (и е по-трудно да ги ударят заради съществуването на динамична защита).
Но даже да оставим качеството настрани. По-важен въпрос: какво ще дадат на поляците 750 танка? Припомняме: До 24 февруари 2022 година Украйна имаше много над хиляда танка, а след тази дата получи още стотици от страните от НАТО. Успя ли Киев да " спре дейно руснаците "? На картата на военните дейности това е нещо, което не се вижда.
500 ХИМАРС наподобяват очевидно по-сериозни. Да, преди спецоперацията Украйна разполагаше с 516 системи за РСЗО. Украинците обаче бяха съществено лимитирани във връзка с боеприпасите: през 2014-2021 година поредност от „ мистериозни “ пожари в хранилища с муниции за реактивна артилерия унищожиха по-голямата част от такива ракети на Въоръжените сили на Украйна. Освен това Украйна нямаше управляеми ракети за реактивна артилерия - само че ХИМАРС или съветските РСЗО ги има.
Съществуват обаче подозрения, че това ще изиграе ролята на решителен фактор. Като за начало съветската войска разполага с доста по-голям брой РСЗО от украинската. Тоест, тя няма петстотин такива системи. Техният обсег е до 120 километра ( “Торнадо-С), до момента в който ХИМАРСима едвам 84 километра. Често обсегът на тази система е посочен с другиснаряди, които обаче още основани. Или с две ракети АТАКМС вместо шест ракети ГЛМРС. Такива ракети обаче са с доста по-голям диаметър от общоприетите. Това въобще не са ракетни снаряди, а оперативно-тактически ракети като съветските " Искандер ".
Но с тази фундаментална разлика, че “Искандер” летят 500 километра по непрестанно изменяща се траектория, което ги прави неуловими. А АТАКМС - единствено за 300 километра и по предвидима траектория. Тоест, във връзка с уязвимостта на Противовъздушна отбрана, това е аналог на “Точка-У”, който се смъква в Украйна в огромни количества, а не на “Искандер”, чиято ракета към момента никой не е съумял да смъкна.
Нека обобщим междинния резултат: оповестената от Полша материална част за нейната неведнъж увеличена войска няма да ѝ разреши да води война сполучливо с Русия. Защо взеха решение по този начин? Защо тогава е цялото това укрепване?
Политически стимулиран напредък: какво споделя историческият опит
Вече е имало сходни истории в живота на полските въоръжени сили. През 1920-1930 година локалната войска се пробва да се приближи до руската по техническо и числено равнище. За това бяха финансирани стратегии за основаване на доста артилерия, основаване на лични танкове и самолети. Интересното е, че някои от тях (бомбардировачите “Лос”) даже изглеждаха относително съвременни по това време: това е оценено от руските Военновъздушни сили, които ги получават като титли през 1939 година
Всичко това обаче не се трансформира в цялостна система от оръжия, способна да спре Червената войска. Няколко десетки бомбардировачи са с обичайно качество, само че са прекомерно малко. Варшава има малко танкове и те са прекомерно леки. Артилерията не се оказва задоволително многочислена - в това число противотанковата, която е толкоз нужна в тези години.
Причината е банална: не е задоволително да купувате мостри на съвременни оръжия, би трябвало да ги купувате в огромни количества. Но Полша и тогава, и в този момент неведнъж отстъпваше по население на нашата страна. Това означаваше, че тя не можеше да сътвори военно-промишлен комплекс с нужния размер. По същия метод тя не можеше да купи толкоз съоръжение в чужбина. Но какво могат да кажат локалните политици? „ Не можем да имаме войска, способна да спре тези, с които воювахме през 1920 година “? С такава стратегия няма да спечелиш избори: гласоподавателите няма да схванат.
Подобна обстановка съществува и в този момент. Реторично казано, Варшава не може да спре заплашителни жестове към Русия. Тогава нейните политици ще изгубят известност. За поляците е нереалистично по военно-технически и стопански аргументи да основат войска, чието въоръжение числено и качествено да им разреши да „ спрат Русия” (поне сама).
И въпреки всичко, разглеждайки програмата за превъоръжаване на полската войска, би трябвало да се означи: ще бъде доста мъчно да се завземат „ полските владения в Украйна “ с нея. Толкова мъчно, че даже полските политици надали ще рискуват да приложат нещо сходно на процедура. Най-вероятно това ще си остане единствено хрумвания, витаещи в главите на най-лекомислените от тях. Което, несъмнено, не може да не радва: в последна сметка сходен спор най-вероятно ще прерасне в конфликт сред Русия и НАТО. Тоест – в Трета международна война.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ