Половин век шведски терор за България и краят му не се вижда
В четвъртък от 21,45 часа на ст. „ Васил Левски “ България излиза против един от най-неудобните противници във футболната си история. Световната подготовка с Швеция е следващата вяра „ лъвовете “ да пресечен 50-годишната мрачна серия без победа над скандинавците. Статистиката против „ тре кронур “ е повече от печална – 11 загуби, 2 равни и две победи. Или, казано с езика на цифрите, едвам 20% успеваемост в конфликта с коравия съперник. Показател, с който малко тимове могат да се похвалят против нашите " лъвове ".
Традиции
Пораженията от Швеция по традиция се одобряват изключително мъчително от българските почитатели, защото съперникът несъмнено не е от ранга да вземем за пример на Бразилия или Германия. Това ненапълно е несправедливо, защото „ тре кронур “ имат богата история и са водещ тим в света още от ранните години на актуалния футбол. На 21 май 1924 година националният ни отбор губи тежко с 0:6 от Австрия в първия си мач в историята. Около две седмици по-късно Швеция печели бронзовите медали на Олимпиадата в Париж. На международното състезание пред 1934 година скандинавците са на четвъртфинал, четири години по-късно приключват пети, а на мондиала в Бразилия през 1950 година са трети.
Още по-забележително е тяхното показване на шампионата от 1958 година, когато са домакини. Тогава воденият от британския треньор Джордж Рейнър шведски отбор стига край с Бразилия, който губи с 2:4. Достатъчно е обаче да се спомене, че в „ селесао “ са митичните Жилмар, Диди, Вава, Гаринча, Загало и, несъмнено, Пеле.
Началото
Въпреки потвърдената класа на северняците първите борби с тях носят положителни мемоари за българския тим. Жребият за европейското състезание през 1968 година праща двата отбора в една квалификационна група. В тези години шведският футбол бележи прочут застой, до момента в който България разполага с необикновен състав. На 11 юни 1967 година на ст. „ Росунда “ домакините би трябвало да преглътнат огромно оскърбление отстъпвайки с 0:2 на непознатия досега за тях тим от Балканите. Петър Жеков открива в 23 минута, а Георги Дерменджиев – Чико довършва противника с нов гол в 83-та минута.
През ноември същата година на ст. “Васил Левски “ шамарът за Швеция е още по-голям – 3:0 след попадения на Никола Котков (43), Васил Митков (44) и Георги Аспарухов (45). Ето и последният състав победил Швеция: Симеон Симеонов – Мони (Славия), Александър Шаламанов – Шами (Славия), Димитър Пенев - Пената (ЦСКА), Борис Гаганелов (ЦСКА), Добромир Жечев – Бобата (Спартак Сф), Тодор Колев – Токата (Локомотив Сф), Динко Дерменджиев – Чико (Ботев Пд), Христо Бонев – Зума (по това време носи екипа на ЦСКА), Георги Аспарухов – Гунди (Левски), Никола Котков - Котака (Локомотив Сф) и Васил Митков – Шопа (Спартак Сф). Треньор на отбора доктор Стефан Божков – Стевето. България приключва първа в групата, а след това отпада на четвъртфинал на европейското от бъдещия притежател на трофея Италия.
Поредица
За страдание това е и Евереста на българското показване против Швеция. След паметния дуел на ст. „ Васил Левски “ се проточват тъжни, а някои и напряко унизителни срещи с съперника, в които „ лъвовете “ намират сили за едвам две равенства. След три контроли през 1980, 1981 и 1990 година и трите приключили с победа за Швеция (2:3, 0:1 и 0:2) ориста още веднъж ни изправя против тях в квалификации за международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година. На 7 октомври 1992 година „ лъвовете “ излизат на ст. “Росунда “ със самочувствието, че в първите два мача от групата са санкционирали Финландия и Франция надлежно с 3:0 и 2:0. Без осъдените Христо Стоичков, който същата година подвига КЕШ с Барселона, и Ники Илиев, обаче нашите са пречупени с 2:0, а попаденията са на тъмнокожия нападател Мартин Далин (56) и Стефан Петерсон (76).
Именно този дуел слага началото на нескончаемият до момента призрачен сън от шведски провали. Преди реванша през септември в българския отбор царува възторг за отмъщение. Стоичков сипе люти закани против шведите и в 21-вата минута като ли че всичко потегля по вода. България получава правото на дузпа и Камата безпощадно праща топката във вратата на Томас Равели. За страдание четири минути по-късно отново Мартин Далин вгорчава усета на почитателите на националния стадион в София.
Едва ли някой е очаквал, че идната среща със скандинавците ще пристигна толкоз скоро и ще завърши толкоз ужасяващо за така наречен златно потомство на футбола ни. На международните финали в Съединени американски щати през 1994 година Пеневата чета прави необикновен възторг и най-неочаквано стига до мач за третото място. Там чака „ тре кронур “ и кошмарите се завръщат. На „ Роуз Боул “ в Лос Анджелис България безусловно е пометена за малко повече от половин час с 4:0 с попадения на Томас Бролин (8), Хакан Милд (30), Хенрик Ларсон (37) и Патрик Андерсон (39). През втората част канонадата към нашата врата стихва, а влезлият като запаса вратар на полувремето Пламен Николов – Пинко може да се похвали, че единствен на мондиала не е вадил топката от мрежата си.
Бой до пръсване
За неприятен шанс шведският гнет над „ лъвовете “ продължава и в европейските квалификации за Евро 2000. Два пъти по 1:0 в Бургас и на стадиона в предградието на Стокхолм Солна. Най-срамният резултат обаче занапред следва. Изтичат пет безметежни години без среща с „ тре кронур “, с цел да пристигна дата 14 юни 2004 година България се е класирала на огромен шампионат (засега последен) – европейското в Португалия.
След жребия излиза наяве, че паралелно с Дания и Италия нашите още веднъж ще мерят сили с ужасните воини от Севера. При това в първия си мач. Сянката на този печелен дуел на ст. „ Жозе Алваладе “ дълго ще тегне над българския футбол. Не без помощта на британския рефер Майк Райли шведите ни бият като барабан - 5:0. Фреди Люнгберг (32), Хенрик Ларсон (57, 58), Златан Ибрахимович (78-дузпа) и Маркус Албак (90+1) екзекутират „ лъвовете “.
Следващите мачове със противника са през 2005 година и са квалификации за международни финали. И двете приключват с погроми с по 0:3, а треньор на нашите е Христо Стоичков, който по този начин и не съумява да вземе реванш от тях за провалите като състезател. През септември след гостуването в Швеция, Камата в серия свои изявления упреква обществено шефът на УЕФА Ленарт Йохансон, че е оказал помощ на сънародниците си и е повлиял на резултата от мача. Местният в. “Експресен “ разгласява на идващия ден фотография на българина със залепена уста с надпис под нея „ Млъкни! “.
Октомври предходната година бе последната среща сред двата тима. Резултатът от нея, бе както в предходните два мача – добре познатото 3:0 за Швеция. Какво следва оттук нататък, занапред ще забележим, само че едно е несъмнено - почитателите чакат борбата с този съперник със свито сърце. В ръцете на националите пък е да сложат най-сетне завършек на тази черна поредност от отрицателни резултати против противника.
Традиции
Пораженията от Швеция по традиция се одобряват изключително мъчително от българските почитатели, защото съперникът несъмнено не е от ранга да вземем за пример на Бразилия или Германия. Това ненапълно е несправедливо, защото „ тре кронур “ имат богата история и са водещ тим в света още от ранните години на актуалния футбол. На 21 май 1924 година националният ни отбор губи тежко с 0:6 от Австрия в първия си мач в историята. Около две седмици по-късно Швеция печели бронзовите медали на Олимпиадата в Париж. На международното състезание пред 1934 година скандинавците са на четвъртфинал, четири години по-късно приключват пети, а на мондиала в Бразилия през 1950 година са трети.
Още по-забележително е тяхното показване на шампионата от 1958 година, когато са домакини. Тогава воденият от британския треньор Джордж Рейнър шведски отбор стига край с Бразилия, който губи с 2:4. Достатъчно е обаче да се спомене, че в „ селесао “ са митичните Жилмар, Диди, Вава, Гаринча, Загало и, несъмнено, Пеле.
Началото
Въпреки потвърдената класа на северняците първите борби с тях носят положителни мемоари за българския тим. Жребият за европейското състезание през 1968 година праща двата отбора в една квалификационна група. В тези години шведският футбол бележи прочут застой, до момента в който България разполага с необикновен състав. На 11 юни 1967 година на ст. „ Росунда “ домакините би трябвало да преглътнат огромно оскърбление отстъпвайки с 0:2 на непознатия досега за тях тим от Балканите. Петър Жеков открива в 23 минута, а Георги Дерменджиев – Чико довършва противника с нов гол в 83-та минута.
През ноември същата година на ст. “Васил Левски “ шамарът за Швеция е още по-голям – 3:0 след попадения на Никола Котков (43), Васил Митков (44) и Георги Аспарухов (45). Ето и последният състав победил Швеция: Симеон Симеонов – Мони (Славия), Александър Шаламанов – Шами (Славия), Димитър Пенев - Пената (ЦСКА), Борис Гаганелов (ЦСКА), Добромир Жечев – Бобата (Спартак Сф), Тодор Колев – Токата (Локомотив Сф), Динко Дерменджиев – Чико (Ботев Пд), Христо Бонев – Зума (по това време носи екипа на ЦСКА), Георги Аспарухов – Гунди (Левски), Никола Котков - Котака (Локомотив Сф) и Васил Митков – Шопа (Спартак Сф). Треньор на отбора доктор Стефан Божков – Стевето. България приключва първа в групата, а след това отпада на четвъртфинал на европейското от бъдещия притежател на трофея Италия.
Поредица
За страдание това е и Евереста на българското показване против Швеция. След паметния дуел на ст. „ Васил Левски “ се проточват тъжни, а някои и напряко унизителни срещи с съперника, в които „ лъвовете “ намират сили за едвам две равенства. След три контроли през 1980, 1981 и 1990 година и трите приключили с победа за Швеция (2:3, 0:1 и 0:2) ориста още веднъж ни изправя против тях в квалификации за международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година. На 7 октомври 1992 година „ лъвовете “ излизат на ст. “Росунда “ със самочувствието, че в първите два мача от групата са санкционирали Финландия и Франция надлежно с 3:0 и 2:0. Без осъдените Христо Стоичков, който същата година подвига КЕШ с Барселона, и Ники Илиев, обаче нашите са пречупени с 2:0, а попаденията са на тъмнокожия нападател Мартин Далин (56) и Стефан Петерсон (76).
Именно този дуел слага началото на нескончаемият до момента призрачен сън от шведски провали. Преди реванша през септември в българския отбор царува възторг за отмъщение. Стоичков сипе люти закани против шведите и в 21-вата минута като ли че всичко потегля по вода. България получава правото на дузпа и Камата безпощадно праща топката във вратата на Томас Равели. За страдание четири минути по-късно отново Мартин Далин вгорчава усета на почитателите на националния стадион в София.
Едва ли някой е очаквал, че идната среща със скандинавците ще пристигна толкоз скоро и ще завърши толкоз ужасяващо за така наречен златно потомство на футбола ни. На международните финали в Съединени американски щати през 1994 година Пеневата чета прави необикновен възторг и най-неочаквано стига до мач за третото място. Там чака „ тре кронур “ и кошмарите се завръщат. На „ Роуз Боул “ в Лос Анджелис България безусловно е пометена за малко повече от половин час с 4:0 с попадения на Томас Бролин (8), Хакан Милд (30), Хенрик Ларсон (37) и Патрик Андерсон (39). През втората част канонадата към нашата врата стихва, а влезлият като запаса вратар на полувремето Пламен Николов – Пинко може да се похвали, че единствен на мондиала не е вадил топката от мрежата си.
Бой до пръсване
За неприятен шанс шведският гнет над „ лъвовете “ продължава и в европейските квалификации за Евро 2000. Два пъти по 1:0 в Бургас и на стадиона в предградието на Стокхолм Солна. Най-срамният резултат обаче занапред следва. Изтичат пет безметежни години без среща с „ тре кронур “, с цел да пристигна дата 14 юни 2004 година България се е класирала на огромен шампионат (засега последен) – европейското в Португалия.
След жребия излиза наяве, че паралелно с Дания и Италия нашите още веднъж ще мерят сили с ужасните воини от Севера. При това в първия си мач. Сянката на този печелен дуел на ст. „ Жозе Алваладе “ дълго ще тегне над българския футбол. Не без помощта на британския рефер Майк Райли шведите ни бият като барабан - 5:0. Фреди Люнгберг (32), Хенрик Ларсон (57, 58), Златан Ибрахимович (78-дузпа) и Маркус Албак (90+1) екзекутират „ лъвовете “.
Следващите мачове със противника са през 2005 година и са квалификации за международни финали. И двете приключват с погроми с по 0:3, а треньор на нашите е Христо Стоичков, който по този начин и не съумява да вземе реванш от тях за провалите като състезател. През септември след гостуването в Швеция, Камата в серия свои изявления упреква обществено шефът на УЕФА Ленарт Йохансон, че е оказал помощ на сънародниците си и е повлиял на резултата от мача. Местният в. “Експресен “ разгласява на идващия ден фотография на българина със залепена уста с надпис под нея „ Млъкни! “.
Октомври предходната година бе последната среща сред двата тима. Резултатът от нея, бе както в предходните два мача – добре познатото 3:0 за Швеция. Какво следва оттук нататък, занапред ще забележим, само че едно е несъмнено - почитателите чакат борбата с този съперник със свито сърце. В ръцете на националите пък е да сложат най-сетне завършек на тази черна поредност от отрицателни резултати против противника.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ