Защо се случва Крахът на Уолстрийт през 1929 г.
В четвъртък, 24 октомври 1929 година, Уолстрийт – тясна пътна артерия в южния завършек на остров Манхатън – е извънредно оживена. Изключително оживена. Най-значимата постройка на улицата, Нюйоркската фондова борса, би трябвало да отвори чак в 10:00 часа сутринта, само че пред нея се събра голяма навалица. Това няма по какъв начин да бъде добра вест.
Атмосферата е на угриженост, на боязън и на суматоха. В последния час на търговия от предходния ден финансовият пазар се срутва, като 2.6 милиона акции са продадени в последния безреден ентусиазъм на бизнеса. „ Порив “ е може би прекомерно меко казано. По-скоро вихър.
Много забележимата загриженост по улиците на Манхатън на идната заран е разбираема. Пазарът резервира своята наклонност надолу през останалата част от седмицата. И през идната седмица. Следващият понеделник бележи спад от 12,8%. Във вторник – от този миг нататък прочут като Черен вторник – е регистриран още един спад от 12%. Хората, които се бяха събрали предния четвъртък, с цел да проявят угриженост, в този момент са смаяни и съкрушени. Както New York Times написа, чувството за крах на Уолстрийт и действителността на множеството финансови разорения, е навсякъде. „ Няма усмивки. Няма и сълзи. Просто другарството на мнозина страдащи. Всеки желае да каже на индивида до него колко е изгубил. Никой обаче не желае да слуша такива думи. “
Никой не би могъл да каже, че е планувал какво ще се случи през тези шест дни през октомври 1929 година В продължение на няколко години Съединени американски щати са в придвижване. За разлика от другите индустриални страни – които след четирите опустошителни години на Първата международна война са сериозно ударени и покрай стопански срив – Съединени американски щати, с помощта на късното си влизане във войната, се отървават сравнително невредими, най-малко финансово.
През идващото десетилетие се следи голяма промяна, както в промишлено, по този начин и в културно отношение, от крайбрежие до крайбрежие. Памукът е безценен. „ Работата е в обилие, а заплатите непрестанно нарастват “, отбелязва финансовата журналистка от Уолстрийт Карън Блументал. „ 20-те години на предишния век освен пеят с ритмите на джаза, нито единствено се люлеят в танци по кабаретата. Те ревят с увереността и оптимизма на една просперираща ера. “
По време на Ревящите двадесет години индустриалците и банкерите се трансформират в герои на нацията – като също по този начин и се радват на богатството, което съумяват да натрупат за себе си. И средностатистическият американец също съумява да посъбере малко положение. Чарлз Мичъл, президент на National City Bank и по този метод една от тези прославяни фигури, ще асистира прекосяването към този разцвет.
Мичъл черпи ентусиазъм от триумфа на Облигациите на свободата („ Liberty bonds “), които се издават на обществеността през последните две години от Първата международна война като метод за финансиране на военните старания на съдружниците. Популяризирани от икони на поп културата като Чарли Чаплин и Ал Джолсън, обществеността – виждайки сходни вложения като родолюбив дълг (особено когато идват с до 4,25% лихва) – е въведена по този метод в понятието за инвестиция и вложение.
Мичъл отваря брокерски къщи из цялата страна, с цел да задоволи и в допълнение да насърчи това усложнение на фондовия пазар. Към средата на 20-те години три милиона американци са вложили в акции, съблазнени от магнетичното привличане на замогването по толкова лесен метод. Пазарът е във напредък – в случай че вложител купи акции, да вземем за пример, от веригата универсални магазини Montgomery Ward или от компанията General Electric през март 1928 година, парите му ще се удвоят единствено за 18 месеца.
Златната тресчица е неотразима даже за по-рано упорити, консервативни предприемачи. „ Пазарът е обаян “, споделя Блюментал, „ част от миг на богатство и неспокойствие, което наподобява евентуално да продължи постоянно. Политици, професори и предприемачи афишират, че това е нова епоха, в която старите възходи и падения към този момент не съществуват. “
Но до момента в който балонът се надува, наподобява никой не обръща изключително внимание на очевидното. Повечето от акциите, които междинният американец влага, са закупени отчасти със заем от брокерите. В някои случаи назаем са дадени до 90% от покупната цена. Така, в случай че пазарът се пропука, междинният вложител има доста да губи. Цялата шумотевицата се гради върху нежна къща от карти.
В края на октомври 1929 година преди злополуката цените са се свлекли малко. Това обаче не получава доста внимание…
