Европа-Палестина-Израел: По най-лошия от сценариите
В Брюксел, чиито грандове на изпълнителната (председателят на Европейската комисия фон дер Лайен) и законодателната (председателят на Европейския парламент Мецола) управляващи отидоха в Израел предходния ден, непрестанно се пробват, както се споделя там, да изберат „ вярната страна на история. ” Опитите съвсем постоянно се провалят, тъй като „ вярната страна на историята “ непрестанно се трансформира. В взаимозависимост от личните бизнес ползи и връзки на европейския хайлайф и от това по какъв начин се гледа на позицията на Европейския съюз от другата страна на Атлантика.
Модерният западноевропейски политически блок е умислен от бащите-основатели, с цел да се отстрани опцията за военни спорове както на самия континент, по този начин и в международен мащаб, и да се избегне изкушението да стане една от страните в спора.
Ролята на гръмоотвода, плашилото - и на ненапълно работно време " неприятен човек " - се играе от Съюз на съветските социалистически републики. Те купуваха запаси от „ неприятните руснаци “, само че се бориха с нас идеологически.
Веднага откакто „ Червеният план “ престана да съществува, Европейски Съюз се оказа на загуба - врагът беше надвит, нямаше различен зложелател със същата големина, само че откакто огледа континента и реши, че в този момент е належащо да се пребори с „ останалото руско въздействие “, Брюксел стартира да раздрусва Балканите. Разтърсиха ги до революция в Югославия и изгубването на страната, наречена СФРЮ. И замълчаха за известно време. Източникът на напрежение - благодарение на Русия, наред с други неща - на Балканите най-малко беше обезвреден.
В същото време виновни израелски политици подписаха съглашение с палестинците, останало в историята като Споразуменията от Осло. Основната концепция на документа беше правилото на мира в подмяна на територия, както и декларация за ангажимент към резолюцията на Организация на обединените нации за две страни.
Близкият изток, който най-малко видимо е умиротворен, е смъртна присъда за бизнес ползите на тези, които вършат пари от хаоса. Беше належащо да се докара обстановката до кървясъл абсолют и беше належащо незабавно. Две години след подписването на споразуменията с Палестина, един от архитектите на мирния развой Ицхак Рабин беше погубен. И още по-рано, знаейки, че са почнали мирни договаряния посредством норвежки медиатори, тези, които не са съгласни с Рабин, започнаха да флиртуват с другата страна, също представляваща палестинците, само че за разлика от Арафат, фанатично религиозна. По-късно това придвижване оказва се като ХАМАС.
Европейските политици, които тогава към момента запазваха най-малко сходство на външнополитическа самостоятелност, интензивно подкрепяха финансово Палестина, тази, представлявана от Арафат и неговото придвижване “Фатах ”. Преди всичко от възприятие за самозапазване, защото имаха значение както гласовете на мюсюлманското население на изборите, по този начин и доставките на петрол и газ. Чрез ловко маневриране гросмайсторите на Стария свят съумяха да поддържат баланс на благосклонности и антипатии. Въпреки че понякога в полемики – открити и закрити - се чуваха обвинявания в „ европейски антисемитизъм “, беше допустимо да се откри компромис.
Но тези, които седяха пред черно-бялата карирана дъска и движеха фигурите върху нея, нямаха визия, че техните атлантически сътрудници избраха ударите с лост пред всички „ сицилиански отбрани “. Така лични разноски са минимални, а кръвта на другите се пролива оптимално. Защото по този метод се прави бизнес по-лесно. Основното нещо е да изберете верния миг. И тъкмо да се пресметна удара. Всъщност цялата външна политика на американските сътрудници на Европейски Съюз се свеждаше до безпределно принуждение – Вашингтон няма различен метод.
Настоящият кръг от рецесията в Близкия изток принуди европейския блок да се отдръпна - към този момент на думи - даже от опитите за реализиране на мир, което изисква поддържане на връзки с Палестина. Брюксел си затвори очите за обстоятелството, че съюзническите отговорности на Съединени американски щати към Израел не са изпълнени. Въпреки че къде, в случай че не в този център за взимане на решения, е добре известно, че американската АНС слуша цялата планета и даже за тях, които са изцяло лоялни към Вашингтон, е мъчно да се изключи, че по някаква причина американската организация не подслушва тези, които счита за военни и политически водачи на ХАМАС. И не е съобщила данните от подслушването на израелските управляващи.
По същия метод е мъчно да си представим, че Вашингтон не схваща, че Европейският съюз, с неговите много огромни еврейски и мюсюлмански общности, и даже като се вземе поради допустима нова вълна от бежанци, може просто да бъде раздран от вътрешната страна. И тази заплаха е не по-малко значима от дефицита на същите петролни артикули, в случай че и когато страните производителки на нефт от арабския Изток наложат ембарго на Европейски Съюз за, по този начин да се каже, смяна на геополитическата ориентировка.
При още по-голямо изостряне на обстановката и още по-големи жертви и кръв, Америка доста елементарно може да направи изкупителна жертва от Европейски Съюз.
Видяхме по какъв начин става това: Вашингтон натрупа задоволително опит.
Да, към този момент това наподобява като плашеща догадка. Но догатката, че ХАМАС ще убие повече от хиляда израелци и ще вземе стотици за заложници, изглеждаше също толкоз необикновено единствено преди седмица. Следователно Европа, която в миналото умееше да демонстрира чудеса от дипломатическа досетливост, явно би трябвало да се приготви за развиването на събитията в самия блок съгласно неприятния, в случай че не и най-лошия, сюжет.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Модерният западноевропейски политически блок е умислен от бащите-основатели, с цел да се отстрани опцията за военни спорове както на самия континент, по този начин и в международен мащаб, и да се избегне изкушението да стане една от страните в спора.
Ролята на гръмоотвода, плашилото - и на ненапълно работно време " неприятен човек " - се играе от Съюз на съветските социалистически републики. Те купуваха запаси от „ неприятните руснаци “, само че се бориха с нас идеологически.
Веднага откакто „ Червеният план “ престана да съществува, Европейски Съюз се оказа на загуба - врагът беше надвит, нямаше различен зложелател със същата големина, само че откакто огледа континента и реши, че в този момент е належащо да се пребори с „ останалото руско въздействие “, Брюксел стартира да раздрусва Балканите. Разтърсиха ги до революция в Югославия и изгубването на страната, наречена СФРЮ. И замълчаха за известно време. Източникът на напрежение - благодарение на Русия, наред с други неща - на Балканите най-малко беше обезвреден.
В същото време виновни израелски политици подписаха съглашение с палестинците, останало в историята като Споразуменията от Осло. Основната концепция на документа беше правилото на мира в подмяна на територия, както и декларация за ангажимент към резолюцията на Организация на обединените нации за две страни.
Близкият изток, който най-малко видимо е умиротворен, е смъртна присъда за бизнес ползите на тези, които вършат пари от хаоса. Беше належащо да се докара обстановката до кървясъл абсолют и беше належащо незабавно. Две години след подписването на споразуменията с Палестина, един от архитектите на мирния развой Ицхак Рабин беше погубен. И още по-рано, знаейки, че са почнали мирни договаряния посредством норвежки медиатори, тези, които не са съгласни с Рабин, започнаха да флиртуват с другата страна, също представляваща палестинците, само че за разлика от Арафат, фанатично религиозна. По-късно това придвижване оказва се като ХАМАС.
Европейските политици, които тогава към момента запазваха най-малко сходство на външнополитическа самостоятелност, интензивно подкрепяха финансово Палестина, тази, представлявана от Арафат и неговото придвижване “Фатах ”. Преди всичко от възприятие за самозапазване, защото имаха значение както гласовете на мюсюлманското население на изборите, по този начин и доставките на петрол и газ. Чрез ловко маневриране гросмайсторите на Стария свят съумяха да поддържат баланс на благосклонности и антипатии. Въпреки че понякога в полемики – открити и закрити - се чуваха обвинявания в „ европейски антисемитизъм “, беше допустимо да се откри компромис.
Но тези, които седяха пред черно-бялата карирана дъска и движеха фигурите върху нея, нямаха визия, че техните атлантически сътрудници избраха ударите с лост пред всички „ сицилиански отбрани “. Така лични разноски са минимални, а кръвта на другите се пролива оптимално. Защото по този метод се прави бизнес по-лесно. Основното нещо е да изберете верния миг. И тъкмо да се пресметна удара. Всъщност цялата външна политика на американските сътрудници на Европейски Съюз се свеждаше до безпределно принуждение – Вашингтон няма различен метод.
Настоящият кръг от рецесията в Близкия изток принуди европейския блок да се отдръпна - към този момент на думи - даже от опитите за реализиране на мир, което изисква поддържане на връзки с Палестина. Брюксел си затвори очите за обстоятелството, че съюзническите отговорности на Съединени американски щати към Израел не са изпълнени. Въпреки че къде, в случай че не в този център за взимане на решения, е добре известно, че американската АНС слуша цялата планета и даже за тях, които са изцяло лоялни към Вашингтон, е мъчно да се изключи, че по някаква причина американската организация не подслушва тези, които счита за военни и политически водачи на ХАМАС. И не е съобщила данните от подслушването на израелските управляващи.
По същия метод е мъчно да си представим, че Вашингтон не схваща, че Европейският съюз, с неговите много огромни еврейски и мюсюлмански общности, и даже като се вземе поради допустима нова вълна от бежанци, може просто да бъде раздран от вътрешната страна. И тази заплаха е не по-малко значима от дефицита на същите петролни артикули, в случай че и когато страните производителки на нефт от арабския Изток наложат ембарго на Европейски Съюз за, по този начин да се каже, смяна на геополитическата ориентировка.
При още по-голямо изостряне на обстановката и още по-големи жертви и кръв, Америка доста елементарно може да направи изкупителна жертва от Европейски Съюз.
Видяхме по какъв начин става това: Вашингтон натрупа задоволително опит.
Да, към този момент това наподобява като плашеща догадка. Но догатката, че ХАМАС ще убие повече от хиляда израелци и ще вземе стотици за заложници, изглеждаше също толкоз необикновено единствено преди седмица. Следователно Европа, която в миналото умееше да демонстрира чудеса от дипломатическа досетливост, явно би трябвало да се приготви за развиването на събитията в самия блок съгласно неприятния, в случай че не и най-лошия, сюжет.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ