Босненците определят бъдещето на страната си пред избирателните урни
В Босна и Херцеговина през днешния ден се организират общи избори, на които жителите гласоподават за представители в трите равнища на власт в страната, формирана от две полуавтономни елементи.
Според сложилото завършек на войната в Босна (1992-95 година) Дейтънско спокойно съглашение страната е формирана от Република Сръбска, обитаема най-вече с босненски сърби (31 % от цялото население на Босна), и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят най-вече босненски мюсюлмани - бошняци (около 50 процента) и босненски хървати (15 процента).
Всяка част има лично държавно управление, парламент и полиция, само че двете елементи са свързани посредством общи институции на държавно равнище, в това число правосъдна система, войска, служби за сигурност и данъчна администрация.
Гласоподавателите избират босненски сърбин, хърватин и мохамеданин, които ще са тримата членове на общото за цяла Босна Председателство (президентство), ръководено на ротационен принцип от един от представителите на трите общности. Освен това избират свои представители в долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация. В Република Сръбска ще избират също по този начин президент и вицепрезиденти.
Избирателните секции отвориха в 7 часа локално време, като в няколко имаше известни закъснения, поради отсъствие или закъснения на членове на изборните комисии. Секциите ще останат отворени до 19 часа.
Към 11 часа през днешния ден изборната интензивност е била 15 %, заяви Централната изборна комисия. Само за Мюсюлманско-хърватската федерация е била 13 %, а за Република Сръбска – 17 %.
19-годишната Амна Кърнич сподели пред Българска телеграфна агенция, че е гласувала, с цел да могат младите да създадат позитивна смяна в страната, а също по този начин, с цел да упражни гражданското си право.
Искам да пребивавам в своята страна, в страна, която е естествена, която действа като всяка друга правова страна, която ми дава сигурност и бъдеще, които искам за себе си и за своето семейство, споделя Кърнич.
Госпожа Куртевич, пенсионерка от Сараево, разяснява пред Българска телеграфна агенция, откакто гласоподава, че обстановката в Босна е доста комплицирана и разпорежда очаквания на европейската вероятност на страната. Тя сподели, че доста босненци напущат Босна и добави, че „ никой не емигрира на Изток, всички отиват на Запад “.
Лидерът на най-голямата партия в страната, Партията на демократичното дейности, Бакир Изетбегович, който се кандидатира за представител на босненските мюсюлмани в тричленното Председателство, прикани през днешния ден жителите, откакто гласоподава, “да дадат гласа си за тези, които ще водят рационална политика, които няма да вършат блокади, няма да вършат рецесии и няма да гонят младите от Босна и Херцеговина ".
Неговият съперник за този пост Денис Бечирович от Социалдемократическа партия, чиято кандидатура е подкрепяна от 11 цивилен насочени опозиционни партии, акцентира през днешния ден, че е извънредно значимо колкото се може повече жители да гласоподават, защото по този метод се укрепва демокрацията, заяви организация ФЕНА.
Липсата на надеждни анкети прави мъчно прогнозирането на изхода от гласуването, като множеството анализатори чакат, че националистическите партии от трите общности ще запазят преобладаващата си позиция.
Според някои изследвания обаче проруски и сепаратистки настроеният босненски сръбски водач Милорад Додик, който до момента бе един от тримата членове на босненското Председателство, а в този момент се кандидатира за президент на Република Сръбска, може да бъде изпреварен от претендента на Партията за либерален прогрес Йелена Тривич.
Около 3,3 милиона души от общо 3,5 милиона население на Босна имат право на глас.
Гражданите ще могат да избират всред 72 партии, 17 самостоятелни претенденти и 38 обединения.
Първите публични резултати се чакат към среднощ, само че партиите ще показват свои резултати и по-рано.
Според сложилото завършек на войната в Босна (1992-95 година) Дейтънско спокойно съглашение страната е формирана от Република Сръбска, обитаема най-вече с босненски сърби (31 % от цялото население на Босна), и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят най-вече босненски мюсюлмани - бошняци (около 50 процента) и босненски хървати (15 процента).
Всяка част има лично държавно управление, парламент и полиция, само че двете елементи са свързани посредством общи институции на държавно равнище, в това число правосъдна система, войска, служби за сигурност и данъчна администрация.
Гласоподавателите избират босненски сърбин, хърватин и мохамеданин, които ще са тримата членове на общото за цяла Босна Председателство (президентство), ръководено на ротационен принцип от един от представителите на трите общности. Освен това избират свои представители в долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация. В Република Сръбска ще избират също по този начин президент и вицепрезиденти.
Избирателните секции отвориха в 7 часа локално време, като в няколко имаше известни закъснения, поради отсъствие или закъснения на членове на изборните комисии. Секциите ще останат отворени до 19 часа.
Към 11 часа през днешния ден изборната интензивност е била 15 %, заяви Централната изборна комисия. Само за Мюсюлманско-хърватската федерация е била 13 %, а за Република Сръбска – 17 %.
19-годишната Амна Кърнич сподели пред Българска телеграфна агенция, че е гласувала, с цел да могат младите да създадат позитивна смяна в страната, а също по този начин, с цел да упражни гражданското си право.
Искам да пребивавам в своята страна, в страна, която е естествена, която действа като всяка друга правова страна, която ми дава сигурност и бъдеще, които искам за себе си и за своето семейство, споделя Кърнич.
Госпожа Куртевич, пенсионерка от Сараево, разяснява пред Българска телеграфна агенция, откакто гласоподава, че обстановката в Босна е доста комплицирана и разпорежда очаквания на европейската вероятност на страната. Тя сподели, че доста босненци напущат Босна и добави, че „ никой не емигрира на Изток, всички отиват на Запад “.
Лидерът на най-голямата партия в страната, Партията на демократичното дейности, Бакир Изетбегович, който се кандидатира за представител на босненските мюсюлмани в тричленното Председателство, прикани през днешния ден жителите, откакто гласоподава, “да дадат гласа си за тези, които ще водят рационална политика, които няма да вършат блокади, няма да вършат рецесии и няма да гонят младите от Босна и Херцеговина ".
Неговият съперник за този пост Денис Бечирович от Социалдемократическа партия, чиято кандидатура е подкрепяна от 11 цивилен насочени опозиционни партии, акцентира през днешния ден, че е извънредно значимо колкото се може повече жители да гласоподават, защото по този метод се укрепва демокрацията, заяви организация ФЕНА.
Липсата на надеждни анкети прави мъчно прогнозирането на изхода от гласуването, като множеството анализатори чакат, че националистическите партии от трите общности ще запазят преобладаващата си позиция.
Според някои изследвания обаче проруски и сепаратистки настроеният босненски сръбски водач Милорад Додик, който до момента бе един от тримата членове на босненското Председателство, а в този момент се кандидатира за президент на Република Сръбска, може да бъде изпреварен от претендента на Партията за либерален прогрес Йелена Тривич.
Около 3,3 милиона души от общо 3,5 милиона население на Босна имат право на глас.
Гражданите ще могат да избират всред 72 партии, 17 самостоятелни претенденти и 38 обединения.
Първите публични резултати се чакат към среднощ, само че партиите ще показват свои резултати и по-рано.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ