Специален имплант връща надеждата на хора с парализирани крайници
В болница в Швейцария, която работи по устройството, се лекуват седем души. Трима от тях към този момент вършат първите си независими стъпки.
Запонзайте се - Давид, Гертан и Себастиен - това са тримата мъже, които вършат първите си стъпки макар, че години наред са били приковани в инвалидни колички. Те са част от програмата СТИМО, обединила напъните на лекари и инженери. В швейцарския федерален институт за технологии в Лозана създават специфичен имплант. Той се инсталира в гръбначния дирек на пациента и по този начин невъзможното става допустимо. Гертан е на 35. Преди 7 години го блъска кола. На рождения си ден схваща, че към този момент няма да може да върви. До преди срещата с доктор Кортин и екипа му.
Гертан Оскан: Усещането е ужасно. Да можеш да влезеш на личен ход в лабораторията.
Как работи имплантът? Невроните в гръбначния дирек подават сигнал от мозъка към крайниците. Когато обаче има нарушени връзки в гръбначния дирек, командите са доста слаби, имплантът на процедура ги усилва, а това задвижва крайниците. А става известно, това придвижване възвръща част от развалените нервни окончания. Именно това изобретение прави екипът, отпред с лекар Грегори Кортин. Те откриват, че прецизираното стимулиране работи по-добре от непрекъснатата стимулация, която към този момент се ползва в Съединени американски щати.
доктор Грегори Кортин: Фактът, че има съвпадане сред опитите на пациента да задейства мускулите си и стимулиране на мястото с електрически импулси, предизвиква растежа на нервните нишки.
Казано с други думи - пациентите могат да се движат, въпреки и с помощни средства. Сега Давид може да измине малко над км, вярата е това разстояние да става все по-голямо. Себастиен е от Германия, на 48, разпален колоездач. До преди да бъде ударен от кола и прикова в инвалиден стол. Сега има особено колело. Освен с ръце, си оказва помощ и с крайници. Не се усещам напълно неподвижен, споделя Себастиен, а на въпроса дали мисли, че ще може да върви свободно дава отговор:
Себастиен Тоблер: Хайде да се срещнем след 3 години.
Надежда - това получават участниците в програмата. А упоритостта на екипа е в идващите три години СТИМО да разшири действието си в Европа и Съединени американски щати, с цел да може от ден на ден хора да си върнат свободата, която носи придвижването.
Запонзайте се - Давид, Гертан и Себастиен - това са тримата мъже, които вършат първите си стъпки макар, че години наред са били приковани в инвалидни колички. Те са част от програмата СТИМО, обединила напъните на лекари и инженери. В швейцарския федерален институт за технологии в Лозана създават специфичен имплант. Той се инсталира в гръбначния дирек на пациента и по този начин невъзможното става допустимо. Гертан е на 35. Преди 7 години го блъска кола. На рождения си ден схваща, че към този момент няма да може да върви. До преди срещата с доктор Кортин и екипа му.
Гертан Оскан: Усещането е ужасно. Да можеш да влезеш на личен ход в лабораторията.
Как работи имплантът? Невроните в гръбначния дирек подават сигнал от мозъка към крайниците. Когато обаче има нарушени връзки в гръбначния дирек, командите са доста слаби, имплантът на процедура ги усилва, а това задвижва крайниците. А става известно, това придвижване възвръща част от развалените нервни окончания. Именно това изобретение прави екипът, отпред с лекар Грегори Кортин. Те откриват, че прецизираното стимулиране работи по-добре от непрекъснатата стимулация, която към този момент се ползва в Съединени американски щати.
доктор Грегори Кортин: Фактът, че има съвпадане сред опитите на пациента да задейства мускулите си и стимулиране на мястото с електрически импулси, предизвиква растежа на нервните нишки.
Казано с други думи - пациентите могат да се движат, въпреки и с помощни средства. Сега Давид може да измине малко над км, вярата е това разстояние да става все по-голямо. Себастиен е от Германия, на 48, разпален колоездач. До преди да бъде ударен от кола и прикова в инвалиден стол. Сега има особено колело. Освен с ръце, си оказва помощ и с крайници. Не се усещам напълно неподвижен, споделя Себастиен, а на въпроса дали мисли, че ще може да върви свободно дава отговор:
Себастиен Тоблер: Хайде да се срещнем след 3 години.
Надежда - това получават участниците в програмата. А упоритостта на екипа е в идващите три години СТИМО да разшири действието си в Европа и Съединени американски щати, с цел да може от ден на ден хора да си върнат свободата, която носи придвижването.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ