Германия даде зелена светлина на игра с нацистка символика в нея
В невиждан по рода си ход, управляващите в Германия позволиха игра да показва пред локалните нацистки знаци.
Политиката и видеоигрите не би трябвало да имат общо. Но за жалост имат. Една от думите, които първо ми изниква в главата, когато чуя думата „политик“ е „лицемер“ (и други думи ми идват мислено, само че те не са изключително благоприлични). Точно лицемерно държание демонстрираха немските политици неотдавна, допускайки грозновата браузърна игра да демонстрира нацистки знаци. А сякаш закона в страната е явен. За шедьоври, като Wolfenstein, не може. За план, припомнящ една от най-големите нещастия в чешката република – стойностен опит с задоволителна съвестност, като Attentat 1942, също не може, само че за нещо, което наподобява направено в час по трудово – може? Разбира се, щом се включват анимирани версии на водещите немски политици. Вероятно някой от Бундестага е решил да я играе и е направено изключение. Шега, несъмнено.
Bundesfighter II Turbo, каквото е името на играта на Funk Media, съставлява план, който е направен за да подтиква младите германци да вземат участие във федералните избори.
В играта, водачът на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ Алексанър Гауланд има специфичен ход, който кара тялото му да се върти във формата на свастика. Германският закон е явен – неразрешено е представянето на графични изображения на нацистки знаци, с изключение на за задачите на образованието или в ирония. В края на 90-те обаче, зародила дискусия към Wolfenstein II, накара Берлин да внесе корекция в закона и видеоигрите бяха включени в медиите, в които не се позволява изобразяването им по никакъв метод. Немски жител е алармирал прокуратурата за свастика-хода на Гауланд в играта, откъдето отбелязали, че „да“ това е неправилно, само че играта не предстои на възбрана от цензурата в страната. От офиса на основния прокурор са признали, че въпросният закон съдържа остарели постановки и играта служи, както като форма на изкуство, по този начин и като инструмент за поощряване на гражданската интензивност. Дали това решение ще стане мотив за казус, на който ще могат да се основават издатели като MachineGames за в бъдеще, не е ясно, само че един път основан юридически проблем, оборването му от страна на формалните управляващи наподобява мъчно.
Политиката и видеоигрите не би трябвало да имат общо. Но за жалост имат. Една от думите, които първо ми изниква в главата, когато чуя думата „политик“ е „лицемер“ (и други думи ми идват мислено, само че те не са изключително благоприлични). Точно лицемерно държание демонстрираха немските политици неотдавна, допускайки грозновата браузърна игра да демонстрира нацистки знаци. А сякаш закона в страната е явен. За шедьоври, като Wolfenstein, не може. За план, припомнящ една от най-големите нещастия в чешката република – стойностен опит с задоволителна съвестност, като Attentat 1942, също не може, само че за нещо, което наподобява направено в час по трудово – може? Разбира се, щом се включват анимирани версии на водещите немски политици. Вероятно някой от Бундестага е решил да я играе и е направено изключение. Шега, несъмнено.
Bundesfighter II Turbo, каквото е името на играта на Funk Media, съставлява план, който е направен за да подтиква младите германци да вземат участие във федералните избори.
В играта, водачът на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ Алексанър Гауланд има специфичен ход, който кара тялото му да се върти във формата на свастика. Германският закон е явен – неразрешено е представянето на графични изображения на нацистки знаци, с изключение на за задачите на образованието или в ирония. В края на 90-те обаче, зародила дискусия към Wolfenstein II, накара Берлин да внесе корекция в закона и видеоигрите бяха включени в медиите, в които не се позволява изобразяването им по никакъв метод. Немски жител е алармирал прокуратурата за свастика-хода на Гауланд в играта, откъдето отбелязали, че „да“ това е неправилно, само че играта не предстои на възбрана от цензурата в страната. От офиса на основния прокурор са признали, че въпросният закон съдържа остарели постановки и играта служи, както като форма на изкуство, по този начин и като инструмент за поощряване на гражданската интензивност. Дали това решение ще стане мотив за казус, на който ще могат да се основават издатели като MachineGames за в бъдеще, не е ясно, само че един път основан юридически проблем, оборването му от страна на формалните управляващи наподобява мъчно.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ