Фирми търсят работници с напреднали цифрови умения
В България има обилни пропуски в цифровите пълномощия и построяването на потенциал в секторите. Това се споделя в разбор към обновената „ Цифрова промяна на България за интервала 2020-2030 година “ и Национална пътна карта за цифрова промяна на България до 2030 година
Крайният триумф на ефикасната цифрова промяна зависи от цифровото разбиране на жителите, бизнеса и администрациите, както и от уменията на работната мощ за работа с данни. Цифровата убеденост се трансформира в съществена подготвеност, защото множеството работни места изискват повече цифрови умения и умения за работа с данни. Това се отнася освен за уменията на работното място, само че и за обществото като цяло. В България неналичието на цифрови пълномощия и неналичието на съществени цифрови умения попречва по-широкото цифрово разбиране и ускорява цифровото разделяне. В публичния бранш държавните чиновници рядко се образоват в съществени умения за работа с данни. На районно равнище това предизвикателство се утежнява от неналичието на техници или ИТ експерти.
Бизнес секторът няма тласъци да наема експерти по ИКТ или да дава стратегии за създаване на потенциал и повишение на квалификацията на своя личен състав, се споделя още в разбора. Има дребен брой ИКТ експерти, наети във компаниите, изключително тези, които работят в основни стопански браншове като минно дело, селско стопанство и превоз Като цяло страната ни е известна с експерти в региона на STEM и мощни обичайни механически умения, само че множеството от тях избират да останат в огромните градове или да намерят работа в чужбина. Има доста приети университети, предлагащи компютърни науки и ИТ стратегии с хиляди приключили, които получават инженерни дипломи всяка година. Повечето от експертите обаче са съсредоточени в София, което също води до неравномерно систематизиране на учени, научни организации, експерти и ИТ компании в България.
В същото време България се характеризира със едва асимилиране и задържане на “мозъци “. Независимо от относително огромния брой ИКТ експерти с квалифицирани умения, забележителна част от тях напущат заради ниски заплати и лимитирани благоприятни условия з кариера или заради наемане на работа в интернационалните ИТ компании.
В документа се показва, че за оправянето с тези провокации са стартирани някои целеви стратегии за обучение и образование, само че напредъкът към момента не е равномерен. Съществуват редица начинания, фокусирани върху просветителни стратегии и образование, ориентирани към младежи, дами и учители, най-много подкрепени от дейни частни организации, Неправителствени организации и държавното управление.
istock
В същото време изследвания демонстрират, че над половината от работодателите в България (53%) търсят работна ръка с напреднало равнище на главните цифрови пълномощия, а 14% изискват високо профилирано равнище. Според резултати от изследване по план на Българската стопанска камара (БСК), Министерството на труда и обществената политика (МТСП) и Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ), 31% от работодателите биха приели служащи със приблизително равнище на главните цифрови пълномощия, а едвам 2% - с главно равнище.
Проучването сподели съществени дефицити в цифровите умения. Само 19% от участниците в проучването покриват изискваното равнище на цифрова подготвеност за заеманата от тях основна служба. Анализът на действително притежаваните цифрови умения демонстрира, че равнищата на предлаганите общи и характерни умения са по-ниски от търсените с една или две степени.
Това се следи най-много при общите умения, до момента в който при характерните разликите са по-малки. Недостиг на общи умения се следи най-много при: „ Грамотност, обвързвана с информация и данни “ (оценяване и ръководство на данни, информация и цифрово съдържание); „ Комуникация и съдействие “ (взаимодействие и съдействие посредством цифрови технологии); „ Безопасност “ (защита на устройства, отбрана на персонални данни и поверителност); „ Решаване на проблеми “ (идентифициране на потребностите и софтуерни решения, идентифициране на пропуски в цифровата компетентност).
Недостиг на характерни умения се следи при: работа с е-таблици и бази от данни; със профилиран програмен продукт и системи; с облачни технологии; потребление на антивирусни програми; инсталиране на софтуери и драйвери, работа с диагностични системи; приложения и системи за връзка и решение на проблеми с далечен достъп; задаване на тактики за цифровизация; изследване на пазарния капацитет посредством цифрови средства; реализиране на продажби по електронен път и други
Ограничените цифрови умения на заетите също са спънка за цифрова промяна на България. Към 2022 година по-малко от половината заети хора са имали съществени цифрови умения. Трябва да се означи, че по-малко от една трета от българските организации имат ИКТ услуги, осъществявани от лични чиновници. Сред европейските водачи този индикатор надвишава 60%. Търсенето на ИКТ експерти също наподобява ниско. През 2022 година единствено 8% от предприятията са наели или са се пробвали да наемат експерти по ИКТ спрямо Холандия с над 15%. Част от работодатели поставят старания да влагат задоволително запаси в повишение на цифровите умения на чиновниците.
strategy.bg
В основните стопански браншове на България липсват чиновници с съществени цифрови умения, което основава усложнения за цифровизацията на промишленостите и националното икономическо развиване. Например браншове като селското стопанство и производството имат единствено 30% от чиновниците с съществени цифрови умения; в минния бранш тази цифра доближава до 40%. Секторите, в които се следи висок условен дял на притежаващите цифрови умения са в областта на услугите (недвижими парцели, финанси) и ИКТ, в които чиновниците имат цифрови умения до 80-90% от общата бройка на личния състав (Фигура 11).
Онлайн бизнес – за какво да стартирате и по какъв начин да просперирате
Възприемането на цифровите технологии бележи муден прогрес през годините, само че към момента остава лимитирано. То включва широколентов достъп, потребление на компютри и уеб страници, потребление на облачни технологии и обичайни ИТ за цифровизиране на вътрешни и външни бизнес процеси (напр. обмисляне на ресурсите на предприятието – ERP и системи за управление– CRM). Така да вземем за пример компютри и интернет употребяват по-малко от половината заети. В същото време политиките за сигурност са приоритет за доста компании. В България повече от 77 % от предприятията употребяват принадлежности за мрежова и осведомителна сигурност, която е сравнима с Швеция или Холандия.
Различни изследвания вършат оценка на готовността на европейските страни да посрещнат провокациите на технологиите от Четвъртата индустриална гражданска война (Индустрия 4.0). Според тях България значително не е подготвена да взе участие в основаването или възприемането на тези технологии. Установява се, че България, Словакия, Румъния и Полша са най-неподготвени всред страните от Централна и Източна Европа.
istock
Делът на заплащанията с натрапен платеж в България бързо понижава - от 70% през 2021 година до 60% през 2022 година В същото време делът на картовите заплащания се е нараснал от 25% на 32%, а на банковите и мобилните заплащания - от 5% на 8%. Очаква се делът на картовите и мобилните заплащания в България да продължи да нараства през идващите години. Наблюдаваме също по този начин бързо разгръщане на една нова за България наклонност – „ купи в този момент, заплати по-късно “.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, с цел да не пропуснете нищо забавно от Pariteni.bgПо тематаТръгват 36 безвъзмездни курса по цифрови умения бизнес тактика цифрови умения .comments-item{clear:left;}.article-comment-types div{z-index:100;}.answer { margin-left:33px; } КоментариВход-->
Не се толерират отзиви с обидно или нецензурно наличие. Коментирайте на кирилица!
--> var qs2 = new Querystring(window.location.search.substring(1)); var pageNum = qs2.get( " page ", " 0 " ); var get_count_commentsNum; // var hash = window.location.hash; // Load comments var commentsRequest = function (article_id, get_count_comments, page) { // if (typeof get_count_comments == " undefined " ) { // get_count_comments = 0; // } // if (typeof page == " undefined " ) { // //get_count_comments = 0; // pageNum = 0; // } else { // pageNum = page; // } pageNum = page; if (pageNum == 0) { get_count_commentsNum = 0; $(`#commentsContainer` + article_id).html(` `); } else { get_count_commentsNum = 1; } //console.log(get_count_commentsNum); $(`#commentsContainer` + article_id).find(`.morecomments`).remove(); Щатски долар.post( " /comments/index/1 ", {comments: " 1 ", page: pageNum, articleId: article_id, linkTo: `//www.pariteni.bg/novini/uslugi/firmi-tyrsiat-rabotnici-s-naprednali-cifrovi-umeniia-248415`, csrf_test_name: `67dbfa6f9e6574b711ab9e3ce8e4a0cf`, getCountComments: get_count_commentsNum }, function (data) { if (page!== " undefined " ) { $(`#commentsContainer` + article_id).append(data); } else { $(`#commentsContainer` + article_id).html(data); $(`.comments` + article_id).show(); } /*banner*/ // $(`.comments-item`).not(`.answer`).each( function(index,element) { // if(index % 4 == 0 && index!=0 && typeof page == " undefined " ){ // $( ".commentsBanner " ).appendTo(element); // } // }); /* end banner */ // var hash = document.body.scrollTop; // if(hash!= " " && hash> 0){ // targetOffset = hash; // console.log(`offset `+targetOffset); // $(`html,body`).animate({ scrollTop: targetOffset-1000 }
Крайният триумф на ефикасната цифрова промяна зависи от цифровото разбиране на жителите, бизнеса и администрациите, както и от уменията на работната мощ за работа с данни. Цифровата убеденост се трансформира в съществена подготвеност, защото множеството работни места изискват повече цифрови умения и умения за работа с данни. Това се отнася освен за уменията на работното място, само че и за обществото като цяло. В България неналичието на цифрови пълномощия и неналичието на съществени цифрови умения попречва по-широкото цифрово разбиране и ускорява цифровото разделяне. В публичния бранш държавните чиновници рядко се образоват в съществени умения за работа с данни. На районно равнище това предизвикателство се утежнява от неналичието на техници или ИТ експерти.
Бизнес секторът няма тласъци да наема експерти по ИКТ или да дава стратегии за създаване на потенциал и повишение на квалификацията на своя личен състав, се споделя още в разбора. Има дребен брой ИКТ експерти, наети във компаниите, изключително тези, които работят в основни стопански браншове като минно дело, селско стопанство и превоз Като цяло страната ни е известна с експерти в региона на STEM и мощни обичайни механически умения, само че множеството от тях избират да останат в огромните градове или да намерят работа в чужбина. Има доста приети университети, предлагащи компютърни науки и ИТ стратегии с хиляди приключили, които получават инженерни дипломи всяка година. Повечето от експертите обаче са съсредоточени в София, което също води до неравномерно систематизиране на учени, научни организации, експерти и ИТ компании в България.
В същото време България се характеризира със едва асимилиране и задържане на “мозъци “. Независимо от относително огромния брой ИКТ експерти с квалифицирани умения, забележителна част от тях напущат заради ниски заплати и лимитирани благоприятни условия з кариера или заради наемане на работа в интернационалните ИТ компании.
В документа се показва, че за оправянето с тези провокации са стартирани някои целеви стратегии за обучение и образование, само че напредъкът към момента не е равномерен. Съществуват редица начинания, фокусирани върху просветителни стратегии и образование, ориентирани към младежи, дами и учители, най-много подкрепени от дейни частни организации, Неправителствени организации и държавното управление.
istock В същото време изследвания демонстрират, че над половината от работодателите в България (53%) търсят работна ръка с напреднало равнище на главните цифрови пълномощия, а 14% изискват високо профилирано равнище. Според резултати от изследване по план на Българската стопанска камара (БСК), Министерството на труда и обществената политика (МТСП) и Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ), 31% от работодателите биха приели служащи със приблизително равнище на главните цифрови пълномощия, а едвам 2% - с главно равнище.
Проучването сподели съществени дефицити в цифровите умения. Само 19% от участниците в проучването покриват изискваното равнище на цифрова подготвеност за заеманата от тях основна служба. Анализът на действително притежаваните цифрови умения демонстрира, че равнищата на предлаганите общи и характерни умения са по-ниски от търсените с една или две степени.
Това се следи най-много при общите умения, до момента в който при характерните разликите са по-малки. Недостиг на общи умения се следи най-много при: „ Грамотност, обвързвана с информация и данни “ (оценяване и ръководство на данни, информация и цифрово съдържание); „ Комуникация и съдействие “ (взаимодействие и съдействие посредством цифрови технологии); „ Безопасност “ (защита на устройства, отбрана на персонални данни и поверителност); „ Решаване на проблеми “ (идентифициране на потребностите и софтуерни решения, идентифициране на пропуски в цифровата компетентност).
Недостиг на характерни умения се следи при: работа с е-таблици и бази от данни; със профилиран програмен продукт и системи; с облачни технологии; потребление на антивирусни програми; инсталиране на софтуери и драйвери, работа с диагностични системи; приложения и системи за връзка и решение на проблеми с далечен достъп; задаване на тактики за цифровизация; изследване на пазарния капацитет посредством цифрови средства; реализиране на продажби по електронен път и други
Ограничените цифрови умения на заетите също са спънка за цифрова промяна на България. Към 2022 година по-малко от половината заети хора са имали съществени цифрови умения. Трябва да се означи, че по-малко от една трета от българските организации имат ИКТ услуги, осъществявани от лични чиновници. Сред европейските водачи този индикатор надвишава 60%. Търсенето на ИКТ експерти също наподобява ниско. През 2022 година единствено 8% от предприятията са наели или са се пробвали да наемат експерти по ИКТ спрямо Холандия с над 15%. Част от работодатели поставят старания да влагат задоволително запаси в повишение на цифровите умения на чиновниците.
strategy.bg В основните стопански браншове на България липсват чиновници с съществени цифрови умения, което основава усложнения за цифровизацията на промишленостите и националното икономическо развиване. Например браншове като селското стопанство и производството имат единствено 30% от чиновниците с съществени цифрови умения; в минния бранш тази цифра доближава до 40%. Секторите, в които се следи висок условен дял на притежаващите цифрови умения са в областта на услугите (недвижими парцели, финанси) и ИКТ, в които чиновниците имат цифрови умения до 80-90% от общата бройка на личния състав (Фигура 11).
Онлайн бизнес – за какво да стартирате и по какъв начин да просперирате
Възприемането на цифровите технологии бележи муден прогрес през годините, само че към момента остава лимитирано. То включва широколентов достъп, потребление на компютри и уеб страници, потребление на облачни технологии и обичайни ИТ за цифровизиране на вътрешни и външни бизнес процеси (напр. обмисляне на ресурсите на предприятието – ERP и системи за управление– CRM). Така да вземем за пример компютри и интернет употребяват по-малко от половината заети. В същото време политиките за сигурност са приоритет за доста компании. В България повече от 77 % от предприятията употребяват принадлежности за мрежова и осведомителна сигурност, която е сравнима с Швеция или Холандия.
Различни изследвания вършат оценка на готовността на европейските страни да посрещнат провокациите на технологиите от Четвъртата индустриална гражданска война (Индустрия 4.0). Според тях България значително не е подготвена да взе участие в основаването или възприемането на тези технологии. Установява се, че България, Словакия, Румъния и Полша са най-неподготвени всред страните от Централна и Източна Европа.
istock Делът на заплащанията с натрапен платеж в България бързо понижава - от 70% през 2021 година до 60% през 2022 година В същото време делът на картовите заплащания се е нараснал от 25% на 32%, а на банковите и мобилните заплащания - от 5% на 8%. Очаква се делът на картовите и мобилните заплащания в България да продължи да нараства през идващите години. Наблюдаваме също по този начин бързо разгръщане на една нова за България наклонност – „ купи в този момент, заплати по-късно “.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, с цел да не пропуснете нищо забавно от Pariteni.bgПо тематаТръгват 36 безвъзмездни курса по цифрови умения бизнес тактика цифрови умения .comments-item{clear:left;}.article-comment-types div{z-index:100;}.answer { margin-left:33px; } КоментариВход-->
Не се толерират отзиви с обидно или нецензурно наличие. Коментирайте на кирилица!
--> var qs2 = new Querystring(window.location.search.substring(1)); var pageNum = qs2.get( " page ", " 0 " ); var get_count_commentsNum; // var hash = window.location.hash; // Load comments var commentsRequest = function (article_id, get_count_comments, page) { // if (typeof get_count_comments == " undefined " ) { // get_count_comments = 0; // } // if (typeof page == " undefined " ) { // //get_count_comments = 0; // pageNum = 0; // } else { // pageNum = page; // } pageNum = page; if (pageNum == 0) { get_count_commentsNum = 0; $(`#commentsContainer` + article_id).html(` `); } else { get_count_commentsNum = 1; } //console.log(get_count_commentsNum); $(`#commentsContainer` + article_id).find(`.morecomments`).remove(); Щатски долар.post( " /comments/index/1 ", {comments: " 1 ", page: pageNum, articleId: article_id, linkTo: `//www.pariteni.bg/novini/uslugi/firmi-tyrsiat-rabotnici-s-naprednali-cifrovi-umeniia-248415`, csrf_test_name: `67dbfa6f9e6574b711ab9e3ce8e4a0cf`, getCountComments: get_count_commentsNum }, function (data) { if (page!== " undefined " ) { $(`#commentsContainer` + article_id).append(data); } else { $(`#commentsContainer` + article_id).html(data); $(`.comments` + article_id).show(); } /*banner*/ // $(`.comments-item`).not(`.answer`).each( function(index,element) { // if(index % 4 == 0 && index!=0 && typeof page == " undefined " ){ // $( ".commentsBanner " ).appendTo(element); // } // }); /* end banner */ // var hash = document.body.scrollTop; // if(hash!= " " && hash> 0){ // targetOffset = hash; // console.log(`offset `+targetOffset); // $(`html,body`).animate({ scrollTop: targetOffset-1000 }
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ