Анна Заркова: Страшно е да се съди човек за казани или написани думи
" Уволниха проф. Михаил Мирчев от СУ. Заради казани думи. Етичната комисия го осъди за тях, не одобри причините на отбраната. И по този начин направи законно мълчанието на ректора и другите академични учени ".
Това написа на Фейсбук-страницата си журналистката Ани Заркова.
" Така да е. Но ние тук нали към момента можем да си кажем какво мислим?
Например аз си мисля – в персонално качество – не като журналистка, а като читателка на исторически книги, че у нас някои от развъдилите се в институциите Комисии по нравственос се обрисуват в последно време като нещо...доста застрашително. И изхвърлянето на проф. Мирчев от Алма матер не е единственият образец ", продължава журналистката.
" Но какво го увъртам! Страховито е да се съди човек – било то елементарен или академик – за произнесени или написани думи. А дваж по-страховито е да го осъждат и санкционират за споделени мисли. Страшно е! Историята изобилства с доказателства – все трагични ориси. Не съм им била свидетел. Но те са разказани от поети, писатели, историци. И вие сте ги чели несъмнено.
Помните ли тоя стих? От пастора Ньомлер: Когато пристигнаха за ( този и онзи…) аз мълчах (и отново мълчах, защото…); Когато пристигнаха за мен, към този момент нямаше кой да приказва ", приключва Заркова.
Това написа на Фейсбук-страницата си журналистката Ани Заркова.
" Така да е. Но ние тук нали към момента можем да си кажем какво мислим?
Например аз си мисля – в персонално качество – не като журналистка, а като читателка на исторически книги, че у нас някои от развъдилите се в институциите Комисии по нравственос се обрисуват в последно време като нещо...доста застрашително. И изхвърлянето на проф. Мирчев от Алма матер не е единственият образец ", продължава журналистката.
" Но какво го увъртам! Страховито е да се съди човек – било то елементарен или академик – за произнесени или написани думи. А дваж по-страховито е да го осъждат и санкционират за споделени мисли. Страшно е! Историята изобилства с доказателства – все трагични ориси. Не съм им била свидетел. Но те са разказани от поети, писатели, историци. И вие сте ги чели несъмнено.
Помните ли тоя стих? От пастора Ньомлер: Когато пристигнаха за ( този и онзи…) аз мълчах (и отново мълчах, защото…); Когато пристигнаха за мен, към този момент нямаше кой да приказва ", приключва Заркова.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ