Актьорът Юлиан Костов: Трябва да обърнем повече внимание на душата си
Уцелвам българския артист Юлиан Костов в интервал на смяна и размисъл, както той самият го разказва. Роден във Варна през 1989 година, а от напълно скоро е в Ел Ей, където безкрайният наследник небосвод му припомня за родния град.
Кариерата на Юлиан включва поредност от участия в известни филми и сериали. Последният му триумф е роля в престъпна драма на ITV във Англия, където си партнира главно с Роб Лоу. Успява да завоюва няколко награди за късометражния филм „ Разговорът ”, в който взе участие, а измежду номинациите му са и „ Изгряваща екшън звезда “ и „ Най-добър екшън артист на годината “.
Фотограф: Даяна Кинг
Това не е типичната история за триумф. Първоначално Костов отпътува за Холандия да учи бизнес мениджмънт, само че до момента в който гледа „ Черният рицар ” и „ Жокерът ” се въодушевява да стане артист. Заминава за Англия и потегля по тотално нов път. Осъществява същински пробив в огромното кино в основната роля на английския трагичен филм „ Another Mother’s Son ”.
Освен това, Юлиан провежда и класове в България, взаимно с една от най-известните американски актьорски школи. За пътя, измененията, персоналните и обществени дела и специалността си - споделя в особено изявление за DarikNews.bg Юлиан Костов-->
В какъв интервал и къде те намирам сега?
Наскоро се върнах от Лондон, където отидох за кастинг и останах месец. Намирам се у дома в Ел Ей, в интервал на смяна и размисъл. Щастлив и признателен съм, че се открих тук. Градът ми припомня на Варна през лятото. Дълго време липсваше морето в живота ми и в този момент най-накрая още веднъж мога да играя плажен волейбол, да се веселя на безкрайния наследник небосвод.
Интересно е, че питаш в какъв интервал се намирам, защото напоследък много неща от света съумяват да ме разстроят, което мисля, че е добър знак, тъй като от ден на ден хора се надигат на митинги против наглостта на държавни управления и ултра-богатите. Нотр Дам, да вземем за пример, беше нещото, което ме вбеси към безсилието ни да се спасим от изгубване, тъй като огромна част от „ каймакът ” на обществото ни няма такива цели. Това бе един от най-явните образци за човешката суетност, нарцисизъм и неналичието на емпатия, които бях виждал през живота си. Гнусно ми бе да видя по какъв начин се събраха 1 милиард евро за два дни, с цел да се оправи част от каменна конструкция, до момента в който във Франция има 140,000 бездомни, от които 30 000 деца. А в случай че приказваме за в действителност огромната картинка - до момента в който всички имаме единствено 12 години да спасим планетата и себе си, както ги познаваме. Много хора споделят - всеки да си харчи парите, както откри за добре. Но тъкмо там е казусът, това възприятие на изтощение и незаинтересованост, което изрича тези думи. Ултра-богатите вършат от ден на ден и повече пари и съумяват, тъй като системата ни е устроена по този начин - да прави тях все по-богати, за сметка на нас, 99-те % от света, на които ни се мажат очите с популизъм, смарт телефони и Инстаграм истории.
Благодарение обаче на @extinctionrebellion (БУНТ СРЕЩУ ИЗЧЕЗВАНЕТО), които стачкуваха спокойно по целия свят постигнахме резултати в Лондон! На 1 май, Англия стана първата страна в света, която разгласи „ изключително екологично състояние ”. Не знам дали се приказва задоволително за това в българските медии, по тази причина се усещам задължен да го направя. Ако желаеме да оцелеем, би трябвало да променим културата си на приложимост. Особено хората, които желаят или имат деца, тъй като измененията ще афектират техния живот или причинят тяхната гибел прибързано. Помислете над това, прочетете малко повече за световното стопляне и замърсяването на околната среда. Тази планета не ни принадлежи и всеки дребен жест към нея има значение, даже единствено да изхвърлиш нечий отпадък, вместо да си кажеш „ това не е мой проблем ”.
Фотограф: Даяна Кинг
Преместил си се в Ел Ей, по какъв начин се промени животът ти последните месеци?
Стана по-топъл, по-красив, по-социален. Ходя на курсове, класове, семинари, пиша личните си планове, отивам на събития, срещам се с всевъзможни хора, проучвам нов град и мега-култура. Животът ми тук е много по-динамичен от Лондон.
Докато учиш „ Бизнес мениджмънт ” в Холандия решаваш, че искаш да станеш артист – по какъв начин се потегля по безусловно нов път? Труден ли бе пътят към триумфа?
Все повече си мисля, че „ триумфът ” е без значение, защото не се сещам за нито един човек, който да се е задоволил с триумфите си или въобще откакто мине известно време да продължава да ги смята за такива. В последна сметка, аз съм същия аз, който бях като дете, в гимназията, в университета в Холандия и през последните 10 години, без значение от постигнатото или не. Когато си на 20 или 30 е елементарно да тръгнеш по нов път. Разбира се обществото твърди, че до 22-23 би трябвало да си „ следвал ” и да започнеш работата, която ще ти изкарва прехраната цялостен живот. Това е правилно за предходното потомство. Не за нас. Нямаме потребност нито от университети, нито от дипломи, имаме потребност от познания от разнообразни източници, имаме потребност да пътуваме, да забележим свят, да създадем неточности. Трябва да обърнем повече внимание на душата си и да четем неща, които ни карат да задаваме нови въпроси, а не такива, които да претендират, че знаят всички отговори. Животът е скъп, тъй като свършва. Трябва да го живеем в единственото „ време ”, в което той съществува - СЕГА. Вместо това, съвсем непрекъснато, ние живеем мозъка си, а не живота си. Главата ни е цялостна с мисли за бъдещето и предишното, което ни пречи да оценим и изживяваме всеки миг пълноценно.
Фотограф: Даяна Кинг
Чувстваш ли се уютно в специалността си? Как се „ срещнахте “ с актьорството?
Гледах „ Черният рицар ” и „ Жокерът ”на Хийт Леджър ме въодушевиха да стана артист. После отпътувах за Англия да опитвам дали ми харесва и дали ми се отдава. Чувствам се прелестно в призванието си, само че почтено казано няма разлика от това да направиш невероятна сцена в актьорски клас, в дребен спектакъл, или на фотоси на огромен филм или сериал. Разликата е единствено там, че в едното плащаш ти, а в другото ти заплащат, което е просто условност. Тотално обособена от това, което усещаш до момента в който си потънал в магията на „ момента ”.
Скоро се прибираш в България за актьорски курс, който организираш. Разкажи ми за него и школата…
Школата се споделя AMAW (Anthony Meindl’s Actor Workshop) и бе избрана за номер едно в Ел Ей съгласно гласоподаване на списание Backastage 3 години подред. Там тренират/учат едни от най-успешните млади артисти в Америка, като Шейлин Уудли, Александра Даддарио, Камила Кабейо, Руби Роуз и доста други. Причината, студиото да има към този момент филиали в 8 града в 4 страни и учениците да са толкоз сполучливи, е методът по който се преподава - самостоятелно. Антиметодът на АМАW отключва инстинктите на артиста и му оказва помощ да разкрие пътя до личния си талант. Пътят на себеусъвършенстването е безконечен парадайс и точно изгубването ти в процеса на разнищване на личния Аз е методът за реализиране на кариерни триумфи. AMAW филиалът в Лондон е мястото, където израснах като човек и актьор и по тази причина бях задължен да докарам тази школа в България. Сега на 18-ти и 19-ти май в лицей „ Любен Гройс ” ще проведем осмия курс в София. Българските артисти постоянно остават изумени от метода на работа, от истините, които схващат за себе си и страстите, през които минават единствено за два дни работейки по този метод. А преподавателите, които съм водил, остават впечатлени от хумора, смелостта и устойчивостта ни като актьори и хора. Курсът е съвсем цялостен. Който има интерес може да прати имейл на [email protected] или да ме потърси в Инстаграм или Facebook за повече информация.
Кой ти оказва помощ в кариерните избори? Винаги ли си усещал, че си на прав път?
Години преди да „ науча ”, че желая да бъда артист, още като младеж усещах и знаех, че съм на прав път. Дълго време притискам зъби, с цел да остана правилен на визията ми за кариерата и живота ми. Сега имам екип от сътрудници в Лондон и Ел Ей, както и управител в Ел Ей, които обичам и дружно плануваме пътя напред, само че постоянно аз взимам крайните решения.
Правил ли си някакви фрапантни промени за функции?
Наскоро имах кастинг за тексаски артист, който във кино лентата играе във филм, където играе английска жена. Купих си перука, трябваше да си обръсна гърдите и да сложа викторианска рокля и грим. Беше доста занимателно. През 2015 година отслабнах с към 10 кг за ролята на Бил във кино лентата „ Син на друга майка ”, който имаше своята премиера в България на фестивал във Варна предходното лято.
Личен списък
Кои са качествата в характера ти, които са ти помогнали най-вече в професионалния ти път?
Оптимизмът ми, вярата ми в себе си и способността ми да се диференцирам от триумфите си и от парите, с които разполагам в даден миг. И най-много безконечното ми предпочитание да опитвам нещо ново, нещо, което ме плаши, да изучавам, да се развъртвам и да споделям това познание и метод на живот с други.
Ти самият напомняш ли си постоянно за триумфите си?
Напомням си постигнатото, в изключителни обстановки (да речем кастинг), в случай че нуждая се от бърз прилив на самочувствие и кратковременен покой.
В коя роля си се харесвал най-вече?
Трудно е да се каже. Харесвам да играя в драми, комедии, екшъни, сай-фай, само че може би най-забавното прекарване и най-приятната аудитория, за която можеш да създаваш, са децата. Затова ще отговоря с Лойд Гармадон в играта Лего Нинджаго!
Личен списък
Личният, общественият живот какво място заемат? Ощети ли ги за сметка на професионалния или успяваш да балансираш?
Успявам да уравновесявам, само че животът ми е чудноват. Работя 5 месеца, по-късно 5 месеца съм без работа. Бързо става скучно, мъчно е да намираш мотивация от време на време, друг път пък се опияняваш от безспирни удоволствия и губиш фокус за миг. Но това е животът, всичко е циклично.
Колко е значимо да имаш подкрепящ човек до себе си, с цел да просперираш и професионално?
На първо място ти самичък би трябвало да си този човек. Ако чакаш някой различен да запълни празнотата в теб, няма да получиш същинско благополучие. Но стигнеш ли до това положение и успееш ли да го поддържаш поредно през живота си, ще намериш и верния човек, който ще желае да е част от пътят ти, без значение по какъв начин наподобява в профил.
Чисто физически постанова ли се да правиш нещо по-специално, с цел да поддържаш това движение на работа? Водиш ли някакъв по-специфичен метод на живот? Позволяваш ли си да купонясваш? Имаш ли собствен метод на отмора?
Когато фотографирам лягам рано и не излизам в нощите преди фотоси. Но с годините все по-малко отивам на нощни заведения – мисля, че за последните 3 години съм бил не повече 3-4 пъти (освен когато съм на почивка). Но пък обичам да танцувам, отивам на класове, танцувам у дома, на улицата, до момента в който очаквам метрото. Не обичам да пия и не пуша цигари. Обичам да съм с другари, да се дръзвам, да повеждам разпалени диалози на всевъзможни тематики, нормално на тематики табу. Обичам да поддържам връзка с хора, разнообразни от мен, с цел да схвана по какъв начин те претърпяват света към нас. Искам да мога да схвана какво е човешкото прекарване на жена в София, да вземем за пример. Какво е прекарването да си негър в Америка през 60-те, да си от смесена раса в Южна Африка през 90-те или какво е да си гей в мюсюлманско семейство в източен Лондон през 2010 година. Това е единственият метод да схванеш какъв брой доста неща взимаш за даденост. Разбираш какво липсва на доста други хора и противоположното. Това е и методът да схванеш, че всички сме доста по-еднакви, в сравнение с разнообразни и заслужаваме идентични права и еднообразно отношение. Това е смисълът на думата „ състрадание ”.
Кариерата на Юлиан включва поредност от участия в известни филми и сериали. Последният му триумф е роля в престъпна драма на ITV във Англия, където си партнира главно с Роб Лоу. Успява да завоюва няколко награди за късометражния филм „ Разговорът ”, в който взе участие, а измежду номинациите му са и „ Изгряваща екшън звезда “ и „ Най-добър екшън артист на годината “.
Фотограф: Даяна Кинг Това не е типичната история за триумф. Първоначално Костов отпътува за Холандия да учи бизнес мениджмънт, само че до момента в който гледа „ Черният рицар ” и „ Жокерът ” се въодушевява да стане артист. Заминава за Англия и потегля по тотално нов път. Осъществява същински пробив в огромното кино в основната роля на английския трагичен филм „ Another Mother’s Son ”.
Освен това, Юлиан провежда и класове в България, взаимно с една от най-известните американски актьорски школи. За пътя, измененията, персоналните и обществени дела и специалността си - споделя в особено изявление за DarikNews.bg Юлиан Костов-->
В какъв интервал и къде те намирам сега?
Наскоро се върнах от Лондон, където отидох за кастинг и останах месец. Намирам се у дома в Ел Ей, в интервал на смяна и размисъл. Щастлив и признателен съм, че се открих тук. Градът ми припомня на Варна през лятото. Дълго време липсваше морето в живота ми и в този момент най-накрая още веднъж мога да играя плажен волейбол, да се веселя на безкрайния наследник небосвод.
Интересно е, че питаш в какъв интервал се намирам, защото напоследък много неща от света съумяват да ме разстроят, което мисля, че е добър знак, тъй като от ден на ден хора се надигат на митинги против наглостта на държавни управления и ултра-богатите. Нотр Дам, да вземем за пример, беше нещото, което ме вбеси към безсилието ни да се спасим от изгубване, тъй като огромна част от „ каймакът ” на обществото ни няма такива цели. Това бе един от най-явните образци за човешката суетност, нарцисизъм и неналичието на емпатия, които бях виждал през живота си. Гнусно ми бе да видя по какъв начин се събраха 1 милиард евро за два дни, с цел да се оправи част от каменна конструкция, до момента в който във Франция има 140,000 бездомни, от които 30 000 деца. А в случай че приказваме за в действителност огромната картинка - до момента в който всички имаме единствено 12 години да спасим планетата и себе си, както ги познаваме. Много хора споделят - всеки да си харчи парите, както откри за добре. Но тъкмо там е казусът, това възприятие на изтощение и незаинтересованост, което изрича тези думи. Ултра-богатите вършат от ден на ден и повече пари и съумяват, тъй като системата ни е устроена по този начин - да прави тях все по-богати, за сметка на нас, 99-те % от света, на които ни се мажат очите с популизъм, смарт телефони и Инстаграм истории.
Благодарение обаче на @extinctionrebellion (БУНТ СРЕЩУ ИЗЧЕЗВАНЕТО), които стачкуваха спокойно по целия свят постигнахме резултати в Лондон! На 1 май, Англия стана първата страна в света, която разгласи „ изключително екологично състояние ”. Не знам дали се приказва задоволително за това в българските медии, по тази причина се усещам задължен да го направя. Ако желаеме да оцелеем, би трябвало да променим културата си на приложимост. Особено хората, които желаят или имат деца, тъй като измененията ще афектират техния живот или причинят тяхната гибел прибързано. Помислете над това, прочетете малко повече за световното стопляне и замърсяването на околната среда. Тази планета не ни принадлежи и всеки дребен жест към нея има значение, даже единствено да изхвърлиш нечий отпадък, вместо да си кажеш „ това не е мой проблем ”.
Фотограф: Даяна Кинг Преместил си се в Ел Ей, по какъв начин се промени животът ти последните месеци?
Стана по-топъл, по-красив, по-социален. Ходя на курсове, класове, семинари, пиша личните си планове, отивам на събития, срещам се с всевъзможни хора, проучвам нов град и мега-култура. Животът ми тук е много по-динамичен от Лондон.
Докато учиш „ Бизнес мениджмънт ” в Холандия решаваш, че искаш да станеш артист – по какъв начин се потегля по безусловно нов път? Труден ли бе пътят към триумфа?
Все повече си мисля, че „ триумфът ” е без значение, защото не се сещам за нито един човек, който да се е задоволил с триумфите си или въобще откакто мине известно време да продължава да ги смята за такива. В последна сметка, аз съм същия аз, който бях като дете, в гимназията, в университета в Холандия и през последните 10 години, без значение от постигнатото или не. Когато си на 20 или 30 е елементарно да тръгнеш по нов път. Разбира се обществото твърди, че до 22-23 би трябвало да си „ следвал ” и да започнеш работата, която ще ти изкарва прехраната цялостен живот. Това е правилно за предходното потомство. Не за нас. Нямаме потребност нито от университети, нито от дипломи, имаме потребност от познания от разнообразни източници, имаме потребност да пътуваме, да забележим свят, да създадем неточности. Трябва да обърнем повече внимание на душата си и да четем неща, които ни карат да задаваме нови въпроси, а не такива, които да претендират, че знаят всички отговори. Животът е скъп, тъй като свършва. Трябва да го живеем в единственото „ време ”, в което той съществува - СЕГА. Вместо това, съвсем непрекъснато, ние живеем мозъка си, а не живота си. Главата ни е цялостна с мисли за бъдещето и предишното, което ни пречи да оценим и изживяваме всеки миг пълноценно.
Фотограф: Даяна Кинг Чувстваш ли се уютно в специалността си? Как се „ срещнахте “ с актьорството?
Гледах „ Черният рицар ” и „ Жокерът ”на Хийт Леджър ме въодушевиха да стана артист. После отпътувах за Англия да опитвам дали ми харесва и дали ми се отдава. Чувствам се прелестно в призванието си, само че почтено казано няма разлика от това да направиш невероятна сцена в актьорски клас, в дребен спектакъл, или на фотоси на огромен филм или сериал. Разликата е единствено там, че в едното плащаш ти, а в другото ти заплащат, което е просто условност. Тотално обособена от това, което усещаш до момента в който си потънал в магията на „ момента ”.
Скоро се прибираш в България за актьорски курс, който организираш. Разкажи ми за него и школата…
Школата се споделя AMAW (Anthony Meindl’s Actor Workshop) и бе избрана за номер едно в Ел Ей съгласно гласоподаване на списание Backastage 3 години подред. Там тренират/учат едни от най-успешните млади артисти в Америка, като Шейлин Уудли, Александра Даддарио, Камила Кабейо, Руби Роуз и доста други. Причината, студиото да има към този момент филиали в 8 града в 4 страни и учениците да са толкоз сполучливи, е методът по който се преподава - самостоятелно. Антиметодът на АМАW отключва инстинктите на артиста и му оказва помощ да разкрие пътя до личния си талант. Пътят на себеусъвършенстването е безконечен парадайс и точно изгубването ти в процеса на разнищване на личния Аз е методът за реализиране на кариерни триумфи. AMAW филиалът в Лондон е мястото, където израснах като човек и актьор и по тази причина бях задължен да докарам тази школа в България. Сега на 18-ти и 19-ти май в лицей „ Любен Гройс ” ще проведем осмия курс в София. Българските артисти постоянно остават изумени от метода на работа, от истините, които схващат за себе си и страстите, през които минават единствено за два дни работейки по този метод. А преподавателите, които съм водил, остават впечатлени от хумора, смелостта и устойчивостта ни като актьори и хора. Курсът е съвсем цялостен. Който има интерес може да прати имейл на [email protected] или да ме потърси в Инстаграм или Facebook за повече информация.
Кой ти оказва помощ в кариерните избори? Винаги ли си усещал, че си на прав път?
Години преди да „ науча ”, че желая да бъда артист, още като младеж усещах и знаех, че съм на прав път. Дълго време притискам зъби, с цел да остана правилен на визията ми за кариерата и живота ми. Сега имам екип от сътрудници в Лондон и Ел Ей, както и управител в Ел Ей, които обичам и дружно плануваме пътя напред, само че постоянно аз взимам крайните решения.
Правил ли си някакви фрапантни промени за функции?
Наскоро имах кастинг за тексаски артист, който във кино лентата играе във филм, където играе английска жена. Купих си перука, трябваше да си обръсна гърдите и да сложа викторианска рокля и грим. Беше доста занимателно. През 2015 година отслабнах с към 10 кг за ролята на Бил във кино лентата „ Син на друга майка ”, който имаше своята премиера в България на фестивал във Варна предходното лято.
Личен списък Кои са качествата в характера ти, които са ти помогнали най-вече в професионалния ти път?
Оптимизмът ми, вярата ми в себе си и способността ми да се диференцирам от триумфите си и от парите, с които разполагам в даден миг. И най-много безконечното ми предпочитание да опитвам нещо ново, нещо, което ме плаши, да изучавам, да се развъртвам и да споделям това познание и метод на живот с други.
Ти самият напомняш ли си постоянно за триумфите си?
Напомням си постигнатото, в изключителни обстановки (да речем кастинг), в случай че нуждая се от бърз прилив на самочувствие и кратковременен покой.
В коя роля си се харесвал най-вече?
Трудно е да се каже. Харесвам да играя в драми, комедии, екшъни, сай-фай, само че може би най-забавното прекарване и най-приятната аудитория, за която можеш да създаваш, са децата. Затова ще отговоря с Лойд Гармадон в играта Лего Нинджаго!
Личен списък Личният, общественият живот какво място заемат? Ощети ли ги за сметка на професионалния или успяваш да балансираш?
Успявам да уравновесявам, само че животът ми е чудноват. Работя 5 месеца, по-късно 5 месеца съм без работа. Бързо става скучно, мъчно е да намираш мотивация от време на време, друг път пък се опияняваш от безспирни удоволствия и губиш фокус за миг. Но това е животът, всичко е циклично.
Колко е значимо да имаш подкрепящ човек до себе си, с цел да просперираш и професионално?
На първо място ти самичък би трябвало да си този човек. Ако чакаш някой различен да запълни празнотата в теб, няма да получиш същинско благополучие. Но стигнеш ли до това положение и успееш ли да го поддържаш поредно през живота си, ще намериш и верния човек, който ще желае да е част от пътят ти, без значение по какъв начин наподобява в профил.
Чисто физически постанова ли се да правиш нещо по-специално, с цел да поддържаш това движение на работа? Водиш ли някакъв по-специфичен метод на живот? Позволяваш ли си да купонясваш? Имаш ли собствен метод на отмора?
Когато фотографирам лягам рано и не излизам в нощите преди фотоси. Но с годините все по-малко отивам на нощни заведения – мисля, че за последните 3 години съм бил не повече 3-4 пъти (освен когато съм на почивка). Но пък обичам да танцувам, отивам на класове, танцувам у дома, на улицата, до момента в който очаквам метрото. Не обичам да пия и не пуша цигари. Обичам да съм с другари, да се дръзвам, да повеждам разпалени диалози на всевъзможни тематики, нормално на тематики табу. Обичам да поддържам връзка с хора, разнообразни от мен, с цел да схвана по какъв начин те претърпяват света към нас. Искам да мога да схвана какво е човешкото прекарване на жена в София, да вземем за пример. Какво е прекарването да си негър в Америка през 60-те, да си от смесена раса в Южна Африка през 90-те или какво е да си гей в мюсюлманско семейство в източен Лондон през 2010 година. Това е единственият метод да схванеш какъв брой доста неща взимаш за даденост. Разбираш какво липсва на доста други хора и противоположното. Това е и методът да схванеш, че всички сме доста по-еднакви, в сравнение с разнообразни и заслужаваме идентични права и еднообразно отношение. Това е смисълът на думата „ състрадание ”.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ