Утрото на 26 юни 1828 г. носи много надежди в

Утрото на 26 юни 1828 година носи доста очаквания в Южна Ирландия и по-точно пристанище Корк. Корабите се разтоварват и бързо товарят в допълнение за идващия курс. Разменят се приказки сред моряци и хамали. Всичко наподобява доста добре, а даже и водата, която се блъска във всички товарни кораби е топла, та няма от какво да се оплаче нито един служащ. Тук се намира и Уилям Скорсби Младши – арктически откривател, академик и един от министрите в Народното събрание. Той също гледа разрастващата се обстановка на дребна лодка. Неговият шурей също е на борда.

Двамата би трябвало да тръгнат от остров Коргбек до град Цобх, тъкмо от другата страна на пристанището. Докато довършва своите мемоари, член на екипажа сочи един много по-голям транспортен съд, който на пръв взор е хвърлил своята котва малко по-далече от пристанището. Според наличната информация, екипажът е бил погубен, като цялата виновност се носи от единствено един човек. Идва време и за следствие, като Уилям се качва измежду първите, с цел да открие един от патрулиращите офицери на вахта.

Непознатият човек признава, че в действителност е имало убийства на борда. Офицерът показва и къде са телата на мъртвите. Около 5 подути тела към този момент се разлагат на койките с отворени гърбове, носещи аромата на мърша. Скорсби скоро ще напише това в дневника си, като мемориал от морето. Никой не може да каже по какъв начин един офицер разрешава на непознати хора да се качат на борда и да стартират да изследват телата. Най-вероятно политическия статус на Скорсби е бил задоволителен. Не всеки ден има такава задача за следствие и с толкоз доста улики на борда, арктическият откривател стартира да изследва обстановката малко по-обстойно.

През идващите седмици ще прибавя нови доказателства, ще приказва с оживелите и ще стартира да следва делото, като ще успее да открие даже преписка на кораба в границите на една година обратно. Според мнозина, убийството е осъществено от капитана. Скорсби обаче не стопира да търси нещо друго в това отношение – рационална причина. Корабът Мери Ръсел плава от Каунти Корк до Барбадос през зимата на 1827 година и е под командването на капитан Уилям Стюърт – умел 53-годишен моряк с изострен разум и уравновесен темперамент. След като разтоварват всички налични говеда, които са били нужни на острова, екипажът товари кораба със захар и други нужни артикули. В Барбадос е качен и още един човек – капитан Джеймс Рейнс.

Той е уволнен ирландец, който няма никаква преценка по кое време да спре с алкохола. По някаква причина ирландците се съгласяват да го качат на кораба. На 9 май 1828 година Мери Ръсел отплава за Ирландия. По пътя обаче капитан Стюърт сънува, че Рейнс възнамерява протест на кораба и завладяването му. Този сън се счита за обръщение от Бог. Стюърт стартира да търси причина, заради която Рейнс да вземе командването. По това време обаче няма по какъв начин това да се случи. Завръщането му в Ирландия ще е цялостна покруса и също така никой няма да го наеме като капитан. Единственият късмет на посрамения ирландец е да се трансформира в корсар, а с цел да се случи това, същият би трябвало да има и транспортен съд.

Към този миг е доста елементарно да се направи конвертиране на комерсиалния транспортен съд, а и е задоволително да се намерят задоволително поддръжници на концепцията. Все отново пред Рейнс има единствено един капитан за унищожаване. С всеки идващ ден напрежението продължава да се покачва и в това време моряците стартират да харесват новия пасажер, който идва с положително възприятие за комизъм, малко повече отношение и опция за развиване. В един миг един от моряците даже ще попита Стюърт дали Рейнс наподобява като умел навигатор, различен ще попита дали може Рейнс да провежда клас, с цел да образова моряците за изчисляването на лунната отдалеченост – към този миг няма радари и други системи, затова тези познания биха били доста потребни.

Това обаче не е потребно за разрастващата се параноя на Стюърт. В един миг моли даже най-приближените да спят с него в каютата, като под леглото си държи секира, железен кол и други оръжия. За да няма никакви благоприятни условия за завладяването на кораба, капитанът стопира да написа в своите дневници, а по-късно ги изхвърля зад борда, дружно с картите и останалите значими принадлежности. По време на една нощна промяна, капитанът ще преброи какъв брой пъти слиза неговият другар до склада, с цел да носи масло и други материали, с цел да оправи една от лампите. Това му се коства толкоз необичайно, че на финала подрежда въпросният моряк – Уилям Смит да бъде завързан. Подозрението е, че се готви за протест.

Някои от подчинените не са съгласни, въпреки всичко Уилям може да изиска съд и един път щом стигнат в Ирландия, всеки ще получи наказания. Параноята към този момент се вижда от всички и моряците убеждават Уилям да се съобщи непринудено, с цел да не стане още по-лошо. Завързан е и пъхнат назад в кабината си. Един от най-хубавите способи за оправянето с параноя е да се изведе индивидът, който демонстрира такива признаци, а не да се играе по неговия сюжет. Веднъж откакто всички се надяват на мир, капитанът стартира да мисли нов проект за запазването на кораба. На 21 юни Мери Ръсел плава пред чисто синьо небе и се насочва към Корк. Капитанът желае от всички да изчислят броя направени плавания дружно – това забавя доста напредъка и скоростта на плаването, да не приказваме, че е следващата неуместна поръчка.

Никой не се противи и мнозина не престават да плават самоуверено напред. Само Смит не утвърждава концепцията, въпреки всичко той продължава да е завързан. На всеки 15-20 минути капитанът вика по един от моряците при себе си, с цел да изисква нещо в допълнение. Никой от хората, които отиват при него, не съумяват да се върнат. Скоро 6 индивида изчезват и единствено двама Джон Хюс и Джеймс Мърли остават на палубата. Едно от момчетата идва да извика Хюз и още при влизането вижда по какъв начин капитанът държи оръжие. На въпроса какво тъкмо счита да прави капитана с него, Стюърт стартира да крещи, че знае всичко за заговора и упорства Хюс да бъде завързан. Логично е, че същият ще откаже и ще тръгне към палубата, когато Стюърт стреля по отстъпващата фигура.

Предупредителните изстрели са задоволителни, с цел да има единодушие и утешение. Дори Мъри е склонен да бъде завързан. Двамата най-сетне се озовават завързани при всички останали моряци. След няколко часа точно Хюс ще стартира да отхлабва своите въжета. Най-младите на кораба са принудени да служат на капитана, тъй като наказването ще бъде гибел. В избрани часове точно те би трябвало да ревизират възлите и в случай че има някакви проблеми, бързо да дисциплинират моряците. При осъществяване на рекомендацията, капитанът е на мнение, че ще направи най-младите същински джентълмени. Напук на всичко Хюс съумява да избяга и да се скрие при товарите. Самият капитан по-късно ще опише на Скорсби, че не е имал никакво желание да наранява никого.

Накарал е моряците по-рано да завържат платната, тъй че да може да плава независимо и по този метод да избави кораба от изменничество. След като има едно бягство, а скоро и още едно, параноята продължава да се ускорява. В един миг капитан Стюърт взема решение, че в случай че Бог е изпратил сигнал и желае да защищити кораба от завладяване, той би трябвало да накаже самичък моряците. Най-малкото щял да изпрати втори транспортен съд за провинените. В главата на очевидно лудият човек идва и друга концепция, гибелта е наказване, което може да заплати провинението. При съществуването на завързан екипаж и един избягал, възможностите Стюърт да падне героичен се покачват доста.

Точно тук се ражда и огромната концепция – убийството на целия екипаж. С железен кол в ръка, Стюърт се разхождал към всички и заявявал, че проклятието на Бог ще тегне над тях. Преди всички да осъзнаят какво се случва, обезумелият човек стартира да вилнее и да убива един по един всичките си моряци. След няколко минути се изморява и взима брадвата. С нея прави по-малко старания, само че продължава методически да обезврежда съперниците един след различен. Удря по няколко пъти, с цел да е сигурен, че няма никой да оцелее. Последните трима най-млади помощници – на към 10 и 15 години, седят и гледат ужаса пред тях. По палубата стартира да се носи река от кръв.

Последен е Смит, който получава удари от секира и харпун. Когато и той издъхва, капитанът сяда на палубата, пали лулата си и се успокоява. Наредено е на най-малките да донесат алкохол и месо. Лудият човек се храни на труповете на своя екипаж. Когато завършва с менюто, пуши лула и стартира да мисли за кораба – мъртъвците въобще не го интересували. В своя отбрана, капитанът ще продължава да твърди, че е избавил себе си, а по-късно и корабът си и товарът на него. За Стюърт, моряците са били една рационална жертва в името на доставката. Амбицията става толкоз огромна, че в един миг капитанът даже е склонен да потърси помощта на различен транспортен съд – Мери Стъбс.

Там моли капитан Робът Календър да помогне за залавянето на последния подкупник. С непозната помощ Хюс е открит и капитанът декларира – в този момент към този момент съм безапелационен, че си почтен. Прошката е пристигнала точно от Бог. Предателят е изпратен на борда на другия транспортен съд, до момента в който моряци от Мери Стъб се трансферират, с цел да оказват помощ. Всичко би трябвало да свърши добре, до момента в който не идва идната изненада – моряците от новия транспортен съд най-вероятно желаят да убият капитана. За да се избави, той два пъти скача през борда и два пъти го избавят и връщат назад на кораба. Местят го на Мери Стъбс и там има трети скок, като този път съумява да бъде избавен от рибарска лодка.

Мери Ръсел и Мери Стъбс идват на пристанище Корк към среднощ на 25 юни. Убийствата са обявени на управляващите, само че преди организирането на протест, капитанът идва с моряшката лодка. Стюърт незабавно отива при бреговата защита и споделя цялата си история. В съда никой не може да открие доказателства за осъществяването на протест. Плаването е вървяло като всяко друго. Съдебните заседатели виждат проблемите и странните признаци на капитана. На 4 август го упрекват за всички осъществени убийства под въздействието на полуда. След това отбраната и обвиняването ще играят по всевъзможен метод, с цел да употребяват тази присъда в своя изгода.

В правосъдната зала идват всевъзможни сеирджии, които желаят да чуят историята на призрачния транспортен съд. Въпреки всички опити, журито най-сетне удостоверява истината – капитан Стюърт е вманиачен и не би трябвало да бъде съден. Липсата на присъда не значи, че е свободен. Вместо това морякът е изпратен в лудницата. Доказването на полуда през XIX век не е най-лесната работа – Фройд още не съществува. Един от правосъдните лекари ще съобщи, че Стюърт е страдал от мономания – всичко наподобява обикновено като се изключи нещо съответно. Лудостта на Стюърт е обвързана с протеста и завладяването на кораба. Тук идва и още по-забавната детайлност – за упрекнатият в ликвидиране, това не е полуда, а божия интервенция. Това ще докара до задаването на един от най-забавните въпроси в правосъдна зала:

„ Стюърт е работил с поддръжката на Бог или с лукавостта на дявола? “

Едва ли има човек, който може да даде подобен отговор, изключително по тази тематика. Въпреки всички пояснения за лудостта, журито се връща назад с нова присъда – отговорен за ликвидиране. В съда обаче не може да се одобри ликвидиране и полуда на едно място, би трябвало да бъде една от двете вероятни присъди. Решението е взето и остава единствено лудостта, което значи никакво лежане в затвор, само че рекомендация за хоспитализиране.

До края на живота си, капитанът ще остане първо в пандиза през 1830 година и по-късно ще бъде изместен в лудница до 1851 година Ще почине там на 98-годишна възраст през 1873 година Прекарва времето си в очакване на визити от децата си, прави дребни модели на лодки, които по-късно продава, с цел да изкарва прехраната на фамилията си. През 1829 година Скорсби го посещава и схваща, че Стюърт не желае да бъде свободен, тормози се, че по този начин или другояче ще бъде апетитен от всеки и ще бъде палач. До края на живота си ще страда от меланхолия и терзания, даже ще се опита да одобри обстоятелството, че е отговорен за случилото се.

Снимки: iStock