Живей до 100. Каква е диетата в „сините зони“ според хитов сериал в Netflix
Усвояването на питателните и житейските избори на най-дълголетните популации в света за увеличение възможностите да достигнем до дейна 100-годишна възраст е тематика на новата документална продукция на Netflix „ Живей до 100: Тайната на „ сините зони “.
Интересът към разбулването на тези секрети изстреля продукцията в Топ 10 на стрийминг платформата в Съединени американски щати, където тя се намира към този момент втора седмица след излизането си.
В поредицата Дан Бютнър, помощник на National Geographic и създател на бестселъри, показва пет „ сини зони “, където хората имат най-висока предстояща дълготрайност на живота и не просто живеят по-дълго, само че и по-здравословно и много интензивно в късните си години.
„ Сините зони “, споделя Бютнър в скорошно изявление за MarketWatch, носят това име просто тъй като неговото пътешестване в търсене на тайните на дълголетието стартира с отбелязването на районите в наследник цвят на географската карта.
В продължение на към 8 години Бютнър и негови сътрудници изследват, живеят и се хранят в „ сините зони “ на Окинава (Япония), Сардиния (Италия), Никоя (Коста Рика), Икария (Гърция) и Лома Линда (Калифорния).
Той е уверен - и разчита на помощта на медицински специалисти, с цел да го потвърди - че дамите в Съединени американски щати могат да усилят продължителността на живота си със приблизително 10,7 години, а мъжете – с 13 години, в случай че съблюдават такава диета.
Жителите на „ сините зони “ се хранят най-вече с плодове, зеленчуци, бобови и пълнозърнести култури, които са богати на витамини, минерали, антиоксиданти и фибри. Месо, риба и млечни храни се употребяват рядко, в случай че въобще, а ядките и семената са главен източник на потребни мазнини.
Макар разнообразни поради културните особености на всяка популация, питателните привички в петте зони си наподобяват по това, че включват локално създадени растителни артикули. И бобови култури, за които Бютнър споделя, че са „ крайъгълният камък на всяка диета за дългоденствие “.
За възрастните в Окинава да вземем за пример най-важни са соята – изключително ферментирала и във тип на тофу, и изключително хранителният виолетов сладостен картоф.
В Сардиния дълголетниците похапват минестроне – чорба от зеленчуци, бобови култури и паста, и самун с мая. В Никоя са последователи на обичайна композиция, известна като „ трите сестри “ – фасул, тиква и царевица. Консумирани дружно, те дават на организма всички нужни аминокиселини.
„ Хората в по-богатите страни са се фиксирали върху приема на скотски протеини, с цел да натрупат мускулна маса “, отбелязва Бютнър в един от епизодите, само че растенията ни обезпечават всичко, от което се нуждаем, без страничните резултати от потреблението на месо.
Растителните протеини са богати на нутриенти, не са калорични – за разлика от животинските, и не съдържат холестерол и наситени мазнини.
Това е добра вест за сърцето, защото потреблението най-вече на растителни артикули е обвързвана с по-нисък риск от хронични болести, в това число сърдечносъдови проблеми, хипертония, диабет вид 2 и някои типове рак. Бютнър подозира, че това е сериозна причина за ниския % на хронично заболели и многото дълголетници в „ сините зони “, по отношение на други райони.
Обитателите на „ сините зони “ споделят своите здравословни гозби със фамилията и приятелите си. Така те акцентират обществения аспект на храненето, само че и забавят процеса с диалози и създаване на мощни взаимоотношения. В композиция с други житейски фактори, измежду които духовността и физическата интензивност измежду природата, диетата способства за изключителното дългоденствие и положителното здраве на живущите по тези места.
Макар да не можем да живеем постоянно, в случай че вземем образец от популациите в „ сините зони “, бихме могли да удължим периода си на валидност.
Интересът към разбулването на тези секрети изстреля продукцията в Топ 10 на стрийминг платформата в Съединени американски щати, където тя се намира към този момент втора седмица след излизането си.
В поредицата Дан Бютнър, помощник на National Geographic и създател на бестселъри, показва пет „ сини зони “, където хората имат най-висока предстояща дълготрайност на живота и не просто живеят по-дълго, само че и по-здравословно и много интензивно в късните си години.
„ Сините зони “, споделя Бютнър в скорошно изявление за MarketWatch, носят това име просто тъй като неговото пътешестване в търсене на тайните на дълголетието стартира с отбелязването на районите в наследник цвят на географската карта.
В продължение на към 8 години Бютнър и негови сътрудници изследват, живеят и се хранят в „ сините зони “ на Окинава (Япония), Сардиния (Италия), Никоя (Коста Рика), Икария (Гърция) и Лома Линда (Калифорния).
Той е уверен - и разчита на помощта на медицински специалисти, с цел да го потвърди - че дамите в Съединени американски щати могат да усилят продължителността на живота си със приблизително 10,7 години, а мъжете – с 13 години, в случай че съблюдават такава диета.
Жителите на „ сините зони “ се хранят най-вече с плодове, зеленчуци, бобови и пълнозърнести култури, които са богати на витамини, минерали, антиоксиданти и фибри. Месо, риба и млечни храни се употребяват рядко, в случай че въобще, а ядките и семената са главен източник на потребни мазнини.
Макар разнообразни поради културните особености на всяка популация, питателните привички в петте зони си наподобяват по това, че включват локално създадени растителни артикули. И бобови култури, за които Бютнър споделя, че са „ крайъгълният камък на всяка диета за дългоденствие “.
За възрастните в Окинава да вземем за пример най-важни са соята – изключително ферментирала и във тип на тофу, и изключително хранителният виолетов сладостен картоф.
В Сардиния дълголетниците похапват минестроне – чорба от зеленчуци, бобови култури и паста, и самун с мая. В Никоя са последователи на обичайна композиция, известна като „ трите сестри “ – фасул, тиква и царевица. Консумирани дружно, те дават на организма всички нужни аминокиселини.
„ Хората в по-богатите страни са се фиксирали върху приема на скотски протеини, с цел да натрупат мускулна маса “, отбелязва Бютнър в един от епизодите, само че растенията ни обезпечават всичко, от което се нуждаем, без страничните резултати от потреблението на месо.
Растителните протеини са богати на нутриенти, не са калорични – за разлика от животинските, и не съдържат холестерол и наситени мазнини.
Това е добра вест за сърцето, защото потреблението най-вече на растителни артикули е обвързвана с по-нисък риск от хронични болести, в това число сърдечносъдови проблеми, хипертония, диабет вид 2 и някои типове рак. Бютнър подозира, че това е сериозна причина за ниския % на хронично заболели и многото дълголетници в „ сините зони “, по отношение на други райони.
Обитателите на „ сините зони “ споделят своите здравословни гозби със фамилията и приятелите си. Така те акцентират обществения аспект на храненето, само че и забавят процеса с диалози и създаване на мощни взаимоотношения. В композиция с други житейски фактори, измежду които духовността и физическата интензивност измежду природата, диетата способства за изключителното дългоденствие и положителното здраве на живущите по тези места.
Макар да не можем да живеем постоянно, в случай че вземем образец от популациите в „ сините зони “, бихме могли да удължим периода си на валидност.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ