Усетих аз, че някой ми рови из електронната поща, чете

Усетих аз, че някой ми рови из електронната поща, чете ми писмата, а също и постовете в обществените мрежи, да не приказваме за форумите, и си споделих " Ще ми падне тоя! " И правилно - хванах го! Американец! Настанил се зад компютъра ми като вкъщи си - разгънал спален чувал и дори химическа тоалетна поставил, и слухти!
- Ей, чш, ти за какво ми ровиш из компютъра! - ревнах гороломно.
А оня ме гледа задушевно (те на това ги упражняват от дребни в детската школа към ЦРУ) и се усмихва гигантски:
- Аз изследва ви, сори за стеснение!
Опала! После не били международен стражар и отвъдокеански забравих какви, само че са си тъкмо такива! И му викнах:
- Алоу!... - само че внезапно се сетих, та се сепнах, сниших глас. - Чакай, за зелена карта ли ме проучваш?! Щото аз не съм кандидатствал, само че щом ще ми даваш, дай една и за баджанака, няма да сгрешиш! И още две-три без попълнени имена, да се намират!
Той заклати глава като кон в каубойски филм от щастливото ми детство:
- Но, само че, само че зелена карта! Аз изследва ви за военна база.
По тази тематика където ме пипнеш, съм бетон арме:
- Чакай в този момент, янки дудъл, нали базата вид " координационен център " ще е във Варна?
- О, това топ сикрет! Обаче огледал, решил и каже ви, че цяла ваша страна идеална за база.
Похвали ни един тип, само че не на мен тези, доста са ме хвалили от най-различни международни направления:
- Е, чак пък идеална. Много са неприятни хората, янки! Паркират на твоето място в зелената повърхност пред блока и желаят майка си и татко си за чувал зеле!
Той ме изслуша търпеливо, несъмнено им заплащат в допълнение за това, пък продължи да ме обработва:
- Обаче тук доста несъмнено за защита! Тук в случай че пристигна зложелател, на граница няма да го пуснат с танка, без да си заплати подкуп, и ще кисне дълго, и ще отиде да атакува други страни.
Веднага пролича, че на тези хора единствено хамбургери са им в главите! Не му го спестих:
- Мой човек, не ги разбираш тия работи! Врагът ще удари със мощ!
- А къде ще удари? - усмихна се пълнозъбо той. - Никой не вижда по границата ви тези, които прибират рушвети. Ако ги виждал, до момента блъснал ги.
- Аз пък ти споделям, че врагът ще направи десант на морския ни бряг! На трета буна край Варна и ще ви сгащи по маскировъчни гащи!
Той обмисли версията, продължи на глас:
- И ще тръгне с танкове към наша база там, да? Обаче още първа нощ локално население източи гориво от танкове и разглоби ги да продаде ги за остаряло желязо. Какво прави танкисти без танкове? Ходи си на автостоп от кое място пристигнал!
Веднага отвърнах:
- Врагът ще нападне със самолети! Ще спусне парашутисти!
Той отново подхвана неговата си:
- Голяма неточност направи врагът! Бандити оберат до шушка парашутисти. Кого не оберат бандити, набият хулигани. Кого не набият хулигани, оженят за себе си локални девойки и накарат замине назад в чужбина с тях.
Дебелоглавието му ми пристигна допълнително:
- Абе с тебе няма оправия! Казвам ти, врагът ще удари с умни ракети!
- Да удря какъв брой ще, както споделяме ние, американците - прав му път, погрешно му коляно! Ракети умни, сър, и те преценя къде удари. Лети ракета, лети и види дупки по пътища и каже си " Аха, тук водила се борба, обаче война завършила с цялостна победа над българи! ", и отлети в друга страна взриви се!
Разбрах, че за този човек няма вяра. Да си троши главата! Заради обичайното българско гостолюбие обаче му споделих:
- Мале-мале! Ей, убеди ме, мой човек! И в този момент от нас какво се желае за тази база?
- Нищо, твой човек, ние направи какво би трябвало, от вас желае единствено радва се!
И се зарадвах, нали съм гостолюбив, а той ме почерпи една дъвка, което съгласно мен е малко, само че какво да се прави - и те си имат обичаи.