В Молдова искат: Държавният език да е румънският!
Управляващата в Молдова партия " Действие и взаимност " изследва опцията напролет на 2023 година да размени в конституцията словосъчетанието " молдовски език " с израза " румънски език ". Това съобщи в ефира на публичния ефирен канал " Молдова-1 " ръководителят на молдовския парламент Игор Гросу.
Според Конституционния съд Декларацията за независимостта на Молдова, в която като формален език е посочен румънският, има по-голяма мощ от конституцията. По-рано обаче Народното събрание не съумя да внесе нужната корекция в конституцията, с която за формален език да се разгласи румънският.
Споровете за държавния език се водят в Молдова от 30 години. Прозападните политици, искащи включването на Молдова в състава на Румъния, смятат молдовския език за завещание от руската ера. На това мнение е и президентът на страната Майя Санду, както и членовете на ръководещата партия " Действие и взаимност ".
По-рано в Молдова приканиха съветските учебни заведения да преминат към образование на румънски език. Според министъра на финансите Дмитрий Будянски това би трябвало да се отнесе и към учебните заведения с образование на български, украински и други езици...> Българите в Молдова > Според преброяването през 2004 година етническите българи в Молдова са 79 520 души (2,02%). От тях 13 858 (2,5%) живеят в непризнатата република Приднестровие (по-голямата част в село Паркани, което е най-голямото българско населено място отвън границата на България), а 65 662 души (1,94%) в останалата част на Молдова (включително 8013 души (5,15%) в самостоятелния регион Гагаузия). Българите са болшинство в Тараклийския регион, където са 28 293 души или 65,56% от популацията. Най-много българи живеят в градовете Тараклия - 10 732, и в столицата Кишинев - 8868. По неофициални статистики българите в Молдова са най-малко два пъти повече.
Българите в Молдова имат доста културни средища. С най-голяма роля е Тараклийският университет (открит на 1 октомври 2004 г.), който способства за оформянето на Тараклия като културен и учебен център на българите в страната.>
Според Конституционния съд Декларацията за независимостта на Молдова, в която като формален език е посочен румънският, има по-голяма мощ от конституцията. По-рано обаче Народното събрание не съумя да внесе нужната корекция в конституцията, с която за формален език да се разгласи румънският.
Споровете за държавния език се водят в Молдова от 30 години. Прозападните политици, искащи включването на Молдова в състава на Румъния, смятат молдовския език за завещание от руската ера. На това мнение е и президентът на страната Майя Санду, както и членовете на ръководещата партия " Действие и взаимност ".
По-рано в Молдова приканиха съветските учебни заведения да преминат към образование на румънски език. Според министъра на финансите Дмитрий Будянски това би трябвало да се отнесе и към учебните заведения с образование на български, украински и други езици...> Българите в Молдова > Според преброяването през 2004 година етническите българи в Молдова са 79 520 души (2,02%). От тях 13 858 (2,5%) живеят в непризнатата република Приднестровие (по-голямата част в село Паркани, което е най-голямото българско населено място отвън границата на България), а 65 662 души (1,94%) в останалата част на Молдова (включително 8013 души (5,15%) в самостоятелния регион Гагаузия). Българите са болшинство в Тараклийския регион, където са 28 293 души или 65,56% от популацията. Най-много българи живеят в градовете Тараклия - 10 732, и в столицата Кишинев - 8868. По неофициални статистики българите в Молдова са най-малко два пъти повече.
Българите в Молдова имат доста културни средища. С най-голяма роля е Тараклийският университет (открит на 1 октомври 2004 г.), който способства за оформянето на Тараклия като културен и учебен център на българите в страната.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ