Електронното управление се омота в пъпната си връв
Управляващата коалиция се изправя пред доста съществени провокации, изискващи бързи, виновни, аргументирани и финансово обезпечени решения в обещаната от тях структурна промяна на държавното ръководство. Това би трябвало да се случи в изискванията на към момента неприет бюджет, който едвам тази седмица бе импортиран в Народното събрание. Тепърва следва разглеждането му във водещата комисия по финанси и бюджет, както и разискването му в още пет парламентарни комисии.
Няма подозрение, че полемиките по бюджета, в който е заложен 4.8 % растеж на стопанската система, само че и взимане на нов държавен дълг от 7.3 милиарда лева, ще се проточат. И, в случай че съдружните сътрудници съумеят да го защитят по този начин, че той мине а второ четене в Народното събрание до началото на март, ще е същински героизъм за тях.
В същото време на държавната врата към този момент хлопат проблеми. Един от тях е все по-трудното изродяване на от дълго време преносеното държавно бебе, познато като Министерство на електронното ръководство на България. Употребата на словосъчетанието " от дълго време преносено " по никакъв начин не е инцидентна, тъй като за електронно ръководство се приказва от четвърт век, а построяването му стартира преди 20 години. За този интервал водите на няколко държавни управления изтече, само че
по този начин и не чухме плач на новородено.
Иначе, за памперсите на този Нероден Петко бяха хвърлени не чували, а самосвали с пари. " Злите езици " приказват, че до момента са профукани над 2 милиарда лева, само че това надали е правилно. Първият що годе формален доклад на държавния масраф по тематиката бе дело на Даниела Бобева, вицепремиер в държавното управление на Пламен Орешарски (2013-2014 година).
На 30 април 2014 година, по отношение на следващата нова пътна карта на е-правителството, тя декларира, че от приемането на първата тактика през 2002 година до оня миг са изхарчени 300 млн. евро, само че електронно ръководство няма. Според нея, задачата на пътната карта била до 2015 година да бъде финализирано всичко, което било направено досега и да може регистрите на всички администрации - към 30 на брой - да бъдат обвързани, тъй че да се понижи административната тежест върху жителите и бизнеса.
Днес, 8 години и още 200-300 млн. евро по-късно, обстановката е радикално друга. В смисъл подобен, че електронно ръководство към момента нямаме, само че за сметка на това си имаме... Хайде всеки самичък да види какво си имаме и, в случай че не ни повярва, да отвори годишните отчети за положението на държавната администрация самичък да се убеди в голата и тъжна истина.
На централно и районно равнище, държавната администрация
поддържа общо 17 797 регистъра.
От тях 15 013 са свързани с даването на административни услуги, само че... без общоприети единни стандарти, практики и механизми за инспекция и гарантиране на достоверността, сигурността и актуалността на данните.
От водените на централно равнище 1236 регистъра, свързани с даване на услуги, 15% са с програмни интерфейси за достъп до базите данни и продан на данни. Останалите регистри се поддържат главно във формат xls/xlsx, doc/docx, pdf, в малко от случаите – в html, или има данни.
От разпознатите 15 962 регистъра на териториалната администрация близо 5% се водят единствено на книжен притежател, а над 80% са в xls/xlsx, doc/docx, pdf. или други формати, които не разрешават електронен продан на данни.
Към 2019-2020 година единствено 157 (26.75%) от администрациите са свързани с Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за потребностите на националната сигурност , а 430 (73.25%) не са свързани към нея и употребяват различни снабдители на интернет.
Резултатът е поразителен. След 20 година създаване, същинско електронно ръководство няма, а административната тежест върху бизнеса и жителите си остава
константна големина - 2 милиарда лева годишно!
От.... 2002 година насам.
Толкоз с благите мемоари. Връщаме се на Нероден Петко, чиято пъпна шнур " оцелява " и при държавното управление на Кирил Петков. Да се надяваме, че този път единствено по справедливи аргументи. Примерно - публичното разискване на устройствения устав на Министерството на електронното ръководство завърши на 21 януари и сега върви неговото вземане предвид с предложенията и сериозните бележки на неправителствения бранш.
От друга страна, законодателните влъхви от Комисията по електронно ръководство и осведомителни технологии едвам тази седмица сколасаха да прегледат и да одобряват на първо четене измененията в Закона за електронното ръководство (ЗЕУ). А те са нужни предвид на към този момент признатата от народните представители конструкция на Министерския съвет, в която е отделено уместно място на е-министерството.
И най-после - измененията са съобразени и с прераждането на досегашното Министерство на превоза, осведомителните технологии и известията в Министерство на превоза и известията. С това прекрояване депутатите от комисията трансферираха пълномощията на досегашния ръководител на Държавната организация " Електронно ръководство " (ДАЕУ) в региона на е-управлението, осведомителните технологии и осведомителното общество на плещите на министъра на електронното ръководство Божидар Божанов.
С това де юре организацията бе закрита, само че де факто не би трябвало да е никакъв проблем Сметната палата, АДФИ и Министерство на вътрешните работи да подреден по една бърза инспекция на завършените и платени публични поръчки; на финализираните процедури и предоставените " обекти " ; на парите, приготвени за разпределение съгласно Актуализираната пътна карта за осъществяване на Актуализираната тактика за развиване на електронното ръководство в Република България 2019-2023 година . Първо, тъй като тези пари по никакъв начин не са малко - тъкмо 661 милиона лв.. И второ, тъй като все ни се коства, че най-малко половината от " нещата ", които би трябвало да бъдат финансирани по тази обновена пътна карта,
от дълго време би трябвало да са подготвени.
Примерно - активността " Разширяване на ЕЕСМ (т.е. на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната
администрацията - бел. ред.) до равнище общини " ! Така де, от 2002 година я градим тази национална оптична мрежа. Трябваше да " опашем " единствено 28 регионални центъра и 256 общини, да не сме Китай, Съединени американски щати или Русия, че да не сме я свършили още?
Същата работа е и с прословутите действия по електронната идентификация, какъвто приоритет бе вменен на Министерство на електронното ръководство още в края на предходната година. Ето какво написа по въпроса във към момента съществуващия уебсайт на несъществуващата към този момент Държавна организация " Електронно ръководство ":
" Електронната идентификация (ЕИ) е развой на потребление на данни в електронна форма за идентификацията на лица, които данни съставляват по неповторим метод обещано физическо или юридическо лице, или физическо лице, представляващо юридическо лице.
Електронната идентификация обезпечава:
- съответно взаимоотношение по електронен път сред жителите, бизнеса и обществените органи;
- правна сигурност при електронните трансакции;
- облекчение на административната тежест;
- достъп до трансгранични онлайн услуги.
Предоставянето на електронни услуги изисква съществуването на правно прието средство (или средства) за несъмнено определяне и инспекция на самоличността на жителите от разстояние.
Националната скица за електронна идентификация се построява от Министерство на вътрешните работи и се планува да бъде въведена в продукционен режим през 2020 година.
До въвеждането на националната скица за електронна идентификация се употребяват следните средства за идентификация –
дипломиран електронен автограф, разнообразни лични кодове (ПИК на Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт, УКД на НЗОК), потребителско име и ключова дума " .
" Ресорният " закон е признат през 2015 година, само че национална скица (или система) за електронна идентификация няма. Защото няма електронно ръководство, естествено. И заради тази причина в другите системи се влиза с друг " ключ ", както проличава от преднамерено ошрифтените редове в цитата.
Във връзка със Закона за електронната идентификация обаче на хоризонта се задава още една драма. В края на предишното лято в Закона за българските документи за идентичност бе " закована " опцията персоналните карти на българите да съдържат чипове или така наречен удостоверения за електронна еднаквост. Целта е те да бъдат употребявани като носители на електронен идентификатор по смисъла на Закона за електронната идентификация.
Като спомагателна мярка за реализиране на повсеместност на мероприятието " електронна идентификация ", законът дефинира, че и
документите вид " паспорт " ще съдържат чипове.
Мероприятието " електронна идентификация " обаче е доста надалеч от вероятността да придобие всеобщ темперамент. По простата причина, че в тези буйни мигове на зачеването на Министерството на електронното ръководство, в чиито приоритет естествено е въпросната идентификация, никой не се сетил, че тази активност към този момент има избран реализатор и аставник в лицето на силовото Министерство на вътрешните работи или по-точно Дирекция " Български документи за идентичност ". И че той в цялостното си право на подобен, още през 2018 г.е оповестил социална поръчка на планирана стойност от 238.221 млн. лева без Данък добавена стойност с предмет " Проектиране, създаване и ръководство на Система за издаване на български персонални документи потомство 2019 година " . Тоест - за ръководство на система, която ще прави тези персонални карти и паспорти на българите, съдържащи чипове или така наречен
удостоверения за електронна еднаквост.
Явно законотворците, които са бабували на електронното ръководство са проспали този факт. Законодателното блудничество към този момент е сторено, освен това зад тила на Министерство на вътрешните работи. Макар че въпреки всичко имат някакво потребно време да минимализират вредата - най-малко до приемането на централния бюджет и съответните портфейли на министерствата. Дотогава те би трябвало да разрешат комплицирания бракоразводен ребус по какъв начин да защитят ползите и на двете страни.
Очевидно активността по издаване на български персонални документи, която по традиция е в целите на Министерство на вътрешните работи, би трябвало да премине под крилото на Министерството на електронното ръководство, чиято грижа ще е електронната идентификация. Иначе ще стане по този начин, че един ще бие тъпана, а различен ще събира парата.
Трудната разлъка наложително включва промени в Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за българските документи за идентичност, Закона за електронното ръководство. Освен това изисква и
отчитане на новите разходи,
пред които ще се изправят преструктурираните със законовите промени ведомства, с прехвърлянето на нови действия.
Въпреки неяснотата към републиканския бюджет, това би могло да се случи относително бързо и безболезнено, изключително откакто ръководещите към този момент обявиха желанието си да актуализират бюджета през юни.
Любопитното обаче е, че МВР-шефът Бойко Рашков, който към този момент съобщи, че управлява едно мегаминистерство, застинало в 60-те години на предишния век, ни дума не обелва за ориста на дирекция " Български документи за идентичност ". На всички стана ясно, че концепцията е Министерство на вътрешните работи да се освободи от действия в областта на услугите, какво обаче се случва с чипирането на българските документи и кой в последна сметка ще го прави?
Подобни въпроси изникват и пред други ведомства в държавното ръководство. Например - пред Министерство на финансите, което по образеца на братското ведомство в Съединени американски щати
би могло да " присвои " контрола
върху нелегално добити финансови активи, имущество и спор на ползи.
Това е част от дилемите на към момента неразделената на две КПКОНПИ. Шефът в оставка на антикорупционната комисия Сотир Цацаров подмятна концепцията, че МФ би трябвало да поеме тази активност, до момента в който другата съществена активност на комисията по противопоставяне на корупцията би трябвало да се откри в ДАНС.
И, до момента в който това е в областта на концепциите, МФ е изправено пред главоболния въпрос по какъв начин да действа, откакто отиващият си, само че към момента задоволително мощен Цацаров, напряко закла в зародиш желанието на ръководещите Централното координационно звено, ръководещо евросредствата, да мине от послушание на Министерския съвет към послушание на финансовото министерство.
Според мнението на КПКОНПИ това увеличавало корупционния риск в звената на МФ, концентрирало доста пълномощия в ръцете на министър Асен Василев и създавало заплаха от занижен надзор върху процедурите по ръководство на европейски средства и предпоставки за безрезултатност и неефективност...
Няма подозрение, че полемиките по бюджета, в който е заложен 4.8 % растеж на стопанската система, само че и взимане на нов държавен дълг от 7.3 милиарда лева, ще се проточат. И, в случай че съдружните сътрудници съумеят да го защитят по този начин, че той мине а второ четене в Народното събрание до началото на март, ще е същински героизъм за тях.
В същото време на държавната врата към този момент хлопат проблеми. Един от тях е все по-трудното изродяване на от дълго време преносеното държавно бебе, познато като Министерство на електронното ръководство на България. Употребата на словосъчетанието " от дълго време преносено " по никакъв начин не е инцидентна, тъй като за електронно ръководство се приказва от четвърт век, а построяването му стартира преди 20 години. За този интервал водите на няколко държавни управления изтече, само че
по този начин и не чухме плач на новородено.
Иначе, за памперсите на този Нероден Петко бяха хвърлени не чували, а самосвали с пари. " Злите езици " приказват, че до момента са профукани над 2 милиарда лева, само че това надали е правилно. Първият що годе формален доклад на държавния масраф по тематиката бе дело на Даниела Бобева, вицепремиер в държавното управление на Пламен Орешарски (2013-2014 година).
На 30 април 2014 година, по отношение на следващата нова пътна карта на е-правителството, тя декларира, че от приемането на първата тактика през 2002 година до оня миг са изхарчени 300 млн. евро, само че електронно ръководство няма. Според нея, задачата на пътната карта била до 2015 година да бъде финализирано всичко, което било направено досега и да може регистрите на всички администрации - към 30 на брой - да бъдат обвързани, тъй че да се понижи административната тежест върху жителите и бизнеса.
Днес, 8 години и още 200-300 млн. евро по-късно, обстановката е радикално друга. В смисъл подобен, че електронно ръководство към момента нямаме, само че за сметка на това си имаме... Хайде всеки самичък да види какво си имаме и, в случай че не ни повярва, да отвори годишните отчети за положението на държавната администрация самичък да се убеди в голата и тъжна истина.
На централно и районно равнище, държавната администрация
поддържа общо 17 797 регистъра.
От тях 15 013 са свързани с даването на административни услуги, само че... без общоприети единни стандарти, практики и механизми за инспекция и гарантиране на достоверността, сигурността и актуалността на данните.
От водените на централно равнище 1236 регистъра, свързани с даване на услуги, 15% са с програмни интерфейси за достъп до базите данни и продан на данни. Останалите регистри се поддържат главно във формат xls/xlsx, doc/docx, pdf, в малко от случаите – в html, или има данни.
От разпознатите 15 962 регистъра на териториалната администрация близо 5% се водят единствено на книжен притежател, а над 80% са в xls/xlsx, doc/docx, pdf. или други формати, които не разрешават електронен продан на данни.
Към 2019-2020 година единствено 157 (26.75%) от администрациите са свързани с Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за потребностите на националната сигурност , а 430 (73.25%) не са свързани към нея и употребяват различни снабдители на интернет.
Резултатът е поразителен. След 20 година създаване, същинско електронно ръководство няма, а административната тежест върху бизнеса и жителите си остава
константна големина - 2 милиарда лева годишно!
От.... 2002 година насам.
Толкоз с благите мемоари. Връщаме се на Нероден Петко, чиято пъпна шнур " оцелява " и при държавното управление на Кирил Петков. Да се надяваме, че този път единствено по справедливи аргументи. Примерно - публичното разискване на устройствения устав на Министерството на електронното ръководство завърши на 21 януари и сега върви неговото вземане предвид с предложенията и сериозните бележки на неправителствения бранш.
От друга страна, законодателните влъхви от Комисията по електронно ръководство и осведомителни технологии едвам тази седмица сколасаха да прегледат и да одобряват на първо четене измененията в Закона за електронното ръководство (ЗЕУ). А те са нужни предвид на към този момент признатата от народните представители конструкция на Министерския съвет, в която е отделено уместно място на е-министерството.
И най-после - измененията са съобразени и с прераждането на досегашното Министерство на превоза, осведомителните технологии и известията в Министерство на превоза и известията. С това прекрояване депутатите от комисията трансферираха пълномощията на досегашния ръководител на Държавната организация " Електронно ръководство " (ДАЕУ) в региона на е-управлението, осведомителните технологии и осведомителното общество на плещите на министъра на електронното ръководство Божидар Божанов.
С това де юре организацията бе закрита, само че де факто не би трябвало да е никакъв проблем Сметната палата, АДФИ и Министерство на вътрешните работи да подреден по една бърза инспекция на завършените и платени публични поръчки; на финализираните процедури и предоставените " обекти " ; на парите, приготвени за разпределение съгласно Актуализираната пътна карта за осъществяване на Актуализираната тактика за развиване на електронното ръководство в Република България 2019-2023 година . Първо, тъй като тези пари по никакъв начин не са малко - тъкмо 661 милиона лв.. И второ, тъй като все ни се коства, че най-малко половината от " нещата ", които би трябвало да бъдат финансирани по тази обновена пътна карта,
от дълго време би трябвало да са подготвени.
Примерно - активността " Разширяване на ЕЕСМ (т.е. на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната
администрацията - бел. ред.) до равнище общини " ! Така де, от 2002 година я градим тази национална оптична мрежа. Трябваше да " опашем " единствено 28 регионални центъра и 256 общини, да не сме Китай, Съединени американски щати или Русия, че да не сме я свършили още?
Същата работа е и с прословутите действия по електронната идентификация, какъвто приоритет бе вменен на Министерство на електронното ръководство още в края на предходната година. Ето какво написа по въпроса във към момента съществуващия уебсайт на несъществуващата към този момент Държавна организация " Електронно ръководство ":
" Електронната идентификация (ЕИ) е развой на потребление на данни в електронна форма за идентификацията на лица, които данни съставляват по неповторим метод обещано физическо или юридическо лице, или физическо лице, представляващо юридическо лице.
Електронната идентификация обезпечава:
- съответно взаимоотношение по електронен път сред жителите, бизнеса и обществените органи;
- правна сигурност при електронните трансакции;
- облекчение на административната тежест;
- достъп до трансгранични онлайн услуги.
Предоставянето на електронни услуги изисква съществуването на правно прието средство (или средства) за несъмнено определяне и инспекция на самоличността на жителите от разстояние.
Националната скица за електронна идентификация се построява от Министерство на вътрешните работи и се планува да бъде въведена в продукционен режим през 2020 година.
До въвеждането на националната скица за електронна идентификация се употребяват следните средства за идентификация –
дипломиран електронен автограф, разнообразни лични кодове (ПИК на Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт, УКД на НЗОК), потребителско име и ключова дума " .
" Ресорният " закон е признат през 2015 година, само че национална скица (или система) за електронна идентификация няма. Защото няма електронно ръководство, естествено. И заради тази причина в другите системи се влиза с друг " ключ ", както проличава от преднамерено ошрифтените редове в цитата.
Във връзка със Закона за електронната идентификация обаче на хоризонта се задава още една драма. В края на предишното лято в Закона за българските документи за идентичност бе " закована " опцията персоналните карти на българите да съдържат чипове или така наречен удостоверения за електронна еднаквост. Целта е те да бъдат употребявани като носители на електронен идентификатор по смисъла на Закона за електронната идентификация.
Като спомагателна мярка за реализиране на повсеместност на мероприятието " електронна идентификация ", законът дефинира, че и
документите вид " паспорт " ще съдържат чипове.
Мероприятието " електронна идентификация " обаче е доста надалеч от вероятността да придобие всеобщ темперамент. По простата причина, че в тези буйни мигове на зачеването на Министерството на електронното ръководство, в чиито приоритет естествено е въпросната идентификация, никой не се сетил, че тази активност към този момент има избран реализатор и аставник в лицето на силовото Министерство на вътрешните работи или по-точно Дирекция " Български документи за идентичност ". И че той в цялостното си право на подобен, още през 2018 г.е оповестил социална поръчка на планирана стойност от 238.221 млн. лева без Данък добавена стойност с предмет " Проектиране, създаване и ръководство на Система за издаване на български персонални документи потомство 2019 година " . Тоест - за ръководство на система, която ще прави тези персонални карти и паспорти на българите, съдържащи чипове или така наречен
удостоверения за електронна еднаквост.
Явно законотворците, които са бабували на електронното ръководство са проспали този факт. Законодателното блудничество към този момент е сторено, освен това зад тила на Министерство на вътрешните работи. Макар че въпреки всичко имат някакво потребно време да минимализират вредата - най-малко до приемането на централния бюджет и съответните портфейли на министерствата. Дотогава те би трябвало да разрешат комплицирания бракоразводен ребус по какъв начин да защитят ползите и на двете страни.
Очевидно активността по издаване на български персонални документи, която по традиция е в целите на Министерство на вътрешните работи, би трябвало да премине под крилото на Министерството на електронното ръководство, чиято грижа ще е електронната идентификация. Иначе ще стане по този начин, че един ще бие тъпана, а различен ще събира парата.
Трудната разлъка наложително включва промени в Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за българските документи за идентичност, Закона за електронното ръководство. Освен това изисква и
отчитане на новите разходи,
пред които ще се изправят преструктурираните със законовите промени ведомства, с прехвърлянето на нови действия.
Въпреки неяснотата към републиканския бюджет, това би могло да се случи относително бързо и безболезнено, изключително откакто ръководещите към този момент обявиха желанието си да актуализират бюджета през юни.
Любопитното обаче е, че МВР-шефът Бойко Рашков, който към този момент съобщи, че управлява едно мегаминистерство, застинало в 60-те години на предишния век, ни дума не обелва за ориста на дирекция " Български документи за идентичност ". На всички стана ясно, че концепцията е Министерство на вътрешните работи да се освободи от действия в областта на услугите, какво обаче се случва с чипирането на българските документи и кой в последна сметка ще го прави?
Подобни въпроси изникват и пред други ведомства в държавното ръководство. Например - пред Министерство на финансите, което по образеца на братското ведомство в Съединени американски щати
би могло да " присвои " контрола
върху нелегално добити финансови активи, имущество и спор на ползи.
Това е част от дилемите на към момента неразделената на две КПКОНПИ. Шефът в оставка на антикорупционната комисия Сотир Цацаров подмятна концепцията, че МФ би трябвало да поеме тази активност, до момента в който другата съществена активност на комисията по противопоставяне на корупцията би трябвало да се откри в ДАНС.
И, до момента в който това е в областта на концепциите, МФ е изправено пред главоболния въпрос по какъв начин да действа, откакто отиващият си, само че към момента задоволително мощен Цацаров, напряко закла в зародиш желанието на ръководещите Централното координационно звено, ръководещо евросредствата, да мине от послушание на Министерския съвет към послушание на финансовото министерство.
Според мнението на КПКОНПИ това увеличавало корупционния риск в звената на МФ, концентрирало доста пълномощия в ръцете на министър Асен Василев и създавало заплаха от занижен надзор върху процедурите по ръководство на европейски средства и предпоставки за безрезултатност и неефективност...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ