VIVAT ACADEMIA, VIVANT RPOFESSORES. Забравени ли са университетските ценности от АС на родната Алма-Матер?
Университетските полезности стъпват върху фундаменталната независимост на словото, на мисълта и на правото да се съмняваш, в случай че ти постановат една единствена „ вярна “ позиция.
Обезпокоени за университетската независимост, необятен кръг български общественици подадоха в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ на 23 януари 2024 година ДЕКЛАРАЦИЯ с въпроси към Академичния съвет на СУ по отношение на правната, фактическата и моралната неплатежоспособност на Декларацията на Апелативен съд на СУ от 22 декември 2023 година във връзка изявлението на проф. Дарина Григорова за онлайн изданието „ Поглед инфо “.
Декларацията е адресирана до Апелативен съд на СУ, до Етичната комисия на СУ, до Контролния съвет на СУ, до Обществения покровител при СУ, с копие до Президента на Република България, до Министерския съвет и до Министъра на образованието. По наличието си декларацията освен показва мнение по отношение на позволените от Апелативен съд процедурни нарушавания и нарушавания на материалния закон, само че и изисква от съответните органи на СУ инспекция на събитията, касаещи декларацията на Апелативен съд.
Интервюто в две елементи с проф. Дарина Григорова в:
Първа част: https://www.youtube.com/watch?v=4_d8S4RRaIw&t=138s
Втора част: https://www.youtube.com/watch?v=jiQoLxqqT1E&t=16s
Сред подписалите са представители на университетските среди, публицисти, адвокати, а заради нравствения миг на задушаване на свободната воля на всеки човек да показва персоналната си позиция, и духовници на Българската Православна Църква.
Има ли непозволени дейности от страна на ректора проф. Георги Вълчев, дали е бил измамен Апелативен съд, са все въпроси, на които българската общност чака неотложен обществен отговор.
Г-н ректорът следва да изясни кой е отговорен за петното върху престижа на Алма-матер, още повече че Софийският университет „ Св. Климент Охридски “, най-старото висше образователно заведение в България, се устоя от българските жители и нещо доста по-важно – стабилността в СУ е от стратегическо значение, отнасящо се и към националната сигурност, като всеки опит за управляването на Университета посредством външна интервенция и потреблението на институцията за практикуване напън, наподобяващ политическа кавга, се явява посягане върху бъдещето на България, за което се носи и наказателна отговорност.
Темата за свободата на словото визира всеки от нас, което изяснява необятния публичен интерес в отбрана на едно от главните човешки и конституционни права, гарантиращи спазването на конституционният принцип, че България е правова страна.
В декларацията се споделя:
Академичният съвет на СУ съобщи, че се „ разграничава изрично “ от изразената от проф. Дарина Григорова персонална позиция, провокирала „ многочислени протестни писма против лансираните тези “ в изявлението й.
Академичният съвет упреква проф. Дарина Григорова, че „ материали с сходно наличие нагнетяват в допълнение съществуващото в страната публично напрежение и обслужват ползите на пропагандата, обвързвана с войната в Украйна “.
Личното мнение не е и не може да бъде агитация, противоположното, осъждането на персоналното мнение, изразено в изявление, е с емфатичен темперамент на агитация, защото съставлява по съществото си налагане на само и правилно мнение, каквото беше законодателно закрепеното в член 2 на Конституцията на Народна република България предписание за „ водещата линия на партията “.
Университетът към 2023-2024 година партиен ли е?
На 5 януари 2024 година ректорът на СУ проф. Георги Вълчев в изявление на стратегия „ РадиоТочка “ по БНР „ Хоризонт “ в детайли изложи претекстовете и събитията, при които е направена декларацията, и което поражда серия въпроси:
1/ Проверени ли са създателите на така наречен „ протестни писма “, те анонимни ли са, действителни персони ли са ги подписвали, какъв брой са на брой и изобщо кой е ревизирал достоверността на въпросните мейли, поради че актуалната техника разрешава генерирането на хиляди мейли от изкуствен интелект?
2/ Само с броя и незнайното наличие на получените мейли ли ректорът на СУ обосновава позицията си, в случай, че самичък декларира в изявлението си пред БНР „ аз самия не бях гледал това изявление, не бях чел “?
В изявлението на проф. Дарина Григорова на нито едно място не е казано, нито даже намекнато, че тя съставлява или приказва от името на институцията. Това е елементарно проверимо, защото видеото и текстът на изявлението са оповестени и публичният достъп до тях все още е изцяло безконтролен.
Чрез персонално инициираната от ректора проф. Георги Вълчев декларация, Апелативен съд е позволил нарушаване на главно конституционно право на проф. Дарина Григорова по член 39, алинея 1 от Конституцията – да показва мнение и да го популяризира посредством слово – документално или устно.
3/ Допустимо ли е персоналното мнение на господин ректора на СУ, несъгласувано и утвърдено от Апелативен съд, да съставлява декларативно публична позиция на СУ?
4/ На кое правно съображение в българското и европейско законодателство господин ректора се базира в изказванието си, че когато учител е поканен в персонално качество за изявление е задължен да разгласи, че не показва публична позиция на висшето образователно заведение?
5/ Превишил ли е ректорът служебните си отговорности и пълномощия, изготвяйки публична позиция на Апелативен съд на СУ, която не е била разисквана и гласувана, отвън текст за разграничение?
Декларацията на Апелативен съд на СУ е лишена от правно съображение. Същата е лишена и от фактическо съображение, и от морално съображение.
В едно демократично общество би трябвало да има приемливост към мнението на другия – другояче обществото може да е всякакво друго, само че не и демократично. Преди години медиите цитираха една към този момент забравена в журналистическата практикамисъл на Волтер: „ Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив ще пазя правото ти да го казваш “. Къде са през днешния ден тези публицисти, академични преподаватели или професори от Българска академия на науките, които твърдяха, че Волтеровата мисъл е тяхно кредо и публичен ориентир?!
Тук би трябвало да напомним, че за жалост историята на Европа през XX век познава значително мракобесни случаи, започващи гонене на академични преподаватели по политически и расови аргументи. Така да вземем за пример през 1933-35 година в нацистка Германия са уволнени над 1200 професори и откриватели поради това, че са евреи или че изповядват убеждения, разнообразни от публично наложените. От тези нещастни хора 40% намират гибелта си в концентрационни лагери, 4-5 % се самоубиват, а останалите се избавят, като емигрират. Тъжното е, че съвсем по същото време над 900 техни немски сътрудници от университетските среди подписват „ професорско възвание “ в поддръжка на Адолф Хитлер и неговата страна.
Ще бъде доста тъпо за нас, в случай че съвсем 35 години след началото на Прехода преследването на инакомислещи в университетските среди, налагането на непоносимост към мнението друго от нашето или публично провъзгласеното и общественото заклеймяване на тези, които имат смелостта да „ мислят друго “, стартираме да го одобряваме като обикновено. Не, това не е белег за обикновено, още по-малко пък символизира това свободно, демократично и съвременно общество, към което откровено сме се стремили след 1989 година!
Ние, подписалите актуалната декларация заставаме зад свободата на инакомислещите като съществена университетска полезност на Алма-матер, защото Университетът е от стратегическо значение за интереса на страната, националната сигурност и развиването на страната.
Докато казаното в медиите от проф. Григорова явно е персонално мнение на експерт в региона си, то декларацията на ректора и Апелативен съд без никакво подозрение е от името на самата институция, заради което подписалите се под нейния текст носят извънредно по-голяма морална и юридическа отговорност за позицията си.
Очакваме от Академичния съвет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ да отговори на поставените от нас въпроси, както и сезираните контролни органи да извършат плануваните в ПУДСУ инспекции и да осведомят българската общност за резултата, защото е казано „ Истината ще ви направи свободни “ (Иоан. 8:32).
Декларатори:
Проф. д.и.н. Андрей Пантев
Проф. доктор Пламен Киров
Проф. д.пс.н. Людмил Георгиев
Проф. доктор Милияна Каймакамова
Проф. д.н. Нина Дюлгерова
Проф. д.ик.н. Бончо Асенов
Проф. д.ф.н. Васил Проданов
Проф. д.ф.н. Нако Стефанов
Проф. доктор Андрей Андреев
Доц. доктор Димитър Вечев
Доц. доктор Екатерина Вечева
Доц. д.п.н. Мария Пиргова
Доц. доктор Григор Сарийски
Доц. доктор Цветанка Аврамова
Д.ик.н. Георги Чанков
доктор Войн Божинов
доктор Велизар Енчев
доктор Вихра Павлова
доктор Румен Петков, “Поглед инфо ”
Месемврийски свещеник Яков /Илия Тасев/
ставр. икон. Христо Пудин
свещ. прот. Георги Спасов
свещ. Сергей Павлов
свещ. Владимир Дойчев
Снежана Тодорова, предс. на УС на Съюз на българските журналисти
Соня Момчилова, предс. на Съвет за електронни медии
Петър Волгин, публицист
Велислава Дърева, публицист
Анна Заркова, публицист
Явор Дачков, публицист
Милена Дойчева, публицист
Катя Илиева, публицист
Генерал майор о.з. доктор Стоимен Стоименов
Румяна Ченалова, правист
Стефка Спиридонова, правист
Мариана Ананиева, правист
доктор Цветислава Гълъбова, психиатър
Николай Фенерски, публицист
Теодора Берова, преводач, редактор
Красимир Беров, издател, програмист
Михаил Тасков, китаист
Василианна Мерхеб, богослов
Гергана Йоцова, лингвист
Борис Йоцов
Миглена Иванова
Емилия Цоконова
Маринела Шаронова
Николай Шаронов
ТУК ПУБЛИКУВАМЕ И ЦЯЛАТА ДЕКЛАРАЦИЯ:
ДО Апелативен съд на СУ „ Св. Климент Охридски “
Министър на образованието
Министерски съвет
Президент на Република България
ДО Етичната комисия при СУ като сигнал
по отношение на позволени от ректора на СУ нарушавания на член 3 и 4 от Европейска комисия
ДО Контролният съвет на СУ
на осн. член 35, алинея 2, т. 3 от ПУДСУ
ДО Общественият покровител при СУ
на осн. член 36в от ПУДСУ
Д Е К Л А Р А Ц И Я
Относно
Уважаеми дами и господа,
На 22.12.2023 год. Академичният съвет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ разгласява декларация, в която съобщи, че се „ разграничава изрично “ от изразената от проф. Дарина Григорова персонална позиция в изявление за онлайн изданието „ Поглед инфо “. Поводът за декларацията на Апелативен съд били „ получените многочислени протестни писма против лансираните тези “ на проф. Григорова.
На 05.01.2024 год. ректорът на СУ проф. Георги Вълчев в изявление на стратегия „ РадиоТочка “ по БНР „ Хоризонт “ в детайли изложи претекстовете и събитията, при които се оказва направена декларацията и което поражда серия въпроси:
1. Защо Апелативен съд все още на съвещанието не е бил осведомен със наличието на показаните от ректора като голям брой „ протестни писма “ на прочут тясно на ректора мейл адрес? Тъй като господин ректора слага в основата на своята мотивация да предложи на Апелативен съд правене на декларация за разграничение от мнението на проф. Григорова точно тези писма.
2. Проверени ли са създателите на така наречен „ протестни писма “, те анонимни ли са, действителни персони ли са ги подписвали, какъв брой са на брой и изобщо кой е ревизирал достоверността на въпросните мейли, поради че актуалната техника разрешава генерирането на хиляди мейли от изкуствен интелект?
3. Редно ли е Университетът да се солидаризира с мнението на избраните като „ протестиращи “ съгласно господин ректора, несъвпадащо с това на някой учител, когато то е изказвано в общественото пространство като персонално мнение?
В изявлението на проф. Дарина Григорова на нито едно място не е казано, нито даже намекнато, че тя съставлява или приказва от името на институцията. Това е елементарно проверимо, защото видеото и текстът на изявлението са оповестени и публичният достъп до тях все още е изцяло безконтролен.
Чрез персонално инициираната от ректора проф. Георги Вълчев декларация, Апелативен съд е позволил нарушаване на главно конституционно право на проф. Дарина Григорова по член 39, алинея 1 от Конституцията – да показва мнение и да го популяризира посредством слово – документално или устно.
Нарушени са и обезпечените в член 19 от Всеобщата декларация за правата на индивида на Организация на обединените нации, член 19, пар. 2 от Международния пакт за цивилен и политически права на Организация на обединените нации, член 10, член 11 и член 21 от Хартата на главните права на Европейския съюз, член 9, член 10 и член 14 от ЕКПЧОС съществени човешки права и свободи.
4. Наличието на противоречие с позиция на академични учител, изразено устно или посредством електронни известия, съставлява ли в практиката на Апелативен съд и ще съставлява ли в бъдеще съображение за разграничение от мнението на всяко лице, което е в трудово-правни връзки с Университета? Не е ли това директно тъпчене на правилата за тъждество пред закона и законоустановеност на вмененитенарушения, в това число процедурите за установяването им?
5. Конкретно на кои и написани къде „ естествени стандарти “ и международни практики се базира ректорът, потвърждавайки че когато академични учител дава изявление е задължен авансово да оповести, че изказаните мнение и позиции са персонални и не показват публична позиция на висшето образователно заведение?
6. На кое правно съображение в българското и европейско законодателство господин ректора се базира в изказванието си, че когато учител е поканен в персонално качество за изявление е задължен да разгласи, че не показва публична позиция на висшето образователно заведение?
В декларацията Апелативен съд упреква проф. Дарина Григорова, че „ материали с сходно наличие нагнетяват в допълнение съществуващото в страната публично напрежение и обслужват ползите на пропагандата, обвързвана с войната в Украйна “.
Личното мнение не е и не може да бъде агитация, противоположното, осъждането на персоналното мнение, изразено в изявление, е с емфатичен темперамент на агитация, защото съставлява по съществото си налагане на само и правилно мнение, каквото беше законодателно закрепеното в член 2 на Конституцията на Народна република България предписание за „ водещата линия на партията “.
7. Университетът към 2023-2024 година партиен ли е? Университетът не би трябвало ли да предизвиква свободата на мисълта и плурализма, многообразието на разнообразни възгледи, академичната полемика, уважението и толерантността към особеното мнение и умозаключение?
Апелативен съд набеждава проф. Дарина Григорова, че „ в изявлението се пропагандират намерено и политически хрумвания, които директно въздействат върху настоящия публичен живот в България “.
От една страна в декларациятасе твърди, че изявлението на проф. Григорова е „ персонално мнение “, от друга я упреква в „ изложение на политически хрумвания “ и „ агитация “. Разграничаването от тъй наречените персонално мнение не допуска обвинявания в пропагандна политическа активност, когато такова условие към академични учител няма в устройствените нормативни актове. От друга страна разграничаването предпоставя битие на публично изразена позиция на СУ по съответните въпроси, наранени в изявлението. Такава публична позиция СУ не е изразявал и разгласил. Софийският университет не е деполитизиран по закон. Изразяването на политически хрумвания не е неразрешено съгласно Правилника на СУ и няма условие нито за преподавателите, нито за студентите да споделят една единствена „ вярна “ политическа концепция, тъй като това е белег за антиуниверситетско и тоталитарно мислене.
Близката история помни, че членове на Апелативен съд, преподаватели от СУ са взели участие в президентски, парламентарни и локални избори като представители на разнообразни политически партии, обединения, с разнообразни политически хрумвания и противоположни политически възгледи, и това е тяхно персонално право, каквото е и правото на персонална позиция на проф. Дарина Григорова.
Тук се постанова да напомним на Апелативен съд, представляващ академичната общественост, рекомендацията на ЮНЕСКО по отношение на статута на преподавателския състав във висшето обучение и написаното в член 26 предписание:
член 26. „ Преподавателите във висшите учебни заведения, както и всички други групи и лица, би трябвало да се употребяват от интернационално приетите цивилен, политически, обществени и културни права, използвани за всички жители. Следователно всички преподаватели във висшите учебни заведения следва да се употребяват от свободата на мисълта, съвестта, религията, изразяването на мнение... Те не следва да бъдат възпрепятствани или затруднявани при упражняването на гражданските си права като жители, в това число правото да способстват за обществената смяна посредством свободно изложение на мнението си за държавните политики... Те не следва да търпят никакви санкции единствено заради упражняването на тези права. “
В декларацията се осъжда проф. Дарина Григорова за изказаните от нея „ политически хрумвания “, квалифицирани като „ уронване престижа на най-старото висше учебно заведение в страната “. Тази подготовка може да бъде коментирана само и единствено в рамките на дисциплинарните нарушавания, посочени в Правилника на университета – тълкувани съгласно правата на жителя, написани в Конституцията и в ЕКПЧОС.
8. Не се показва с какви дейности и по какъв метод е накърнен престижът на Университета. Приписваната „ недопустимост “ обвързвана ли е и с каква съответна възбрана, написана в законов акт?
9. Допустимо ли е персоналното мнение на господин ректора на СУ, несъгласувано и утвърдено от Апелативен съд, да съставлява декларативно публична позиция на СУ?
10. Превишил ли е ректорът служебните си отговорности и пълномощия, изготвяйки публична позиция на Апелативен съд на СУ, която не е била разисквана и гласувана, отвън текст за разграничение?
11. Подведени ли са членовете на Апелативен съд и биха ли дали своят вот в поддръжка на оповестения от тяхно име съответен текст на декларацията, манипулативно направен и изразяващ персоналното мнение на ректора на СУ, с което се отхвърля конституционният принцип за плурализъм, право на мнение, независимост на словото, обвинявайки академични учител в агитация, квалифицирана еднолично като „ уронване на авторитет “?
12. От изявлението на ректора на СУ проф. Вълчев по БНР се схваща, че Апелативен съд е дал своя вот да бъде направена декларация за разграничение от персоналното мнение на проф. Григорова, като е упълномощил ректора да я изготви.
13. Значи ли това, че членовете на Апелативен съд не са били осведомени с текста на декларацията по време на съвещанието и са дали своят вот единствено текст декларация, за разграничение от мнението на проф. Григорова, без да бъде разискван и забелязан от гласувалите текста на декларацията все още на гласуването?
14. Посочил ли е ректорът и прегледани ли са по време на съвещанието правните учредения, задължаващи академични учител при присъединяване си в изявленията да афишира, че показва персонално мнение? Какви тъкмо отговорности съгласно ЗВО, Правилника на СУ и Етичния кодекс е нарушила проф. Григорова? Къде са написани и какъв е фактическият състав на нарушаването?
15. Само с броя и незнайното наличие на получените мейли ли ректорът на СУ обосновава позицията си в случай, че както самичък декларира в изявлението си пред БНР „ аз самия не бях гледал това изявление, не бях чел “?
16. Въздържалите се членове на Апелативен съд да поддържат решение за правене на декларация не са ли стимулирали избора си точно заради неналичието на съответен текст, който да бъде разискван и едвам по-късно гласуван?
17. Нарушил ли е ректорът условията на член 23 от Правилника на СУ да уведоми членовете на Академичния съвет и на Съвета на настоятелите за осъществяване на преднамерено съвещание и включването на съответна точка от дневния ред по отношение на проф. Григорова, както и да показа писмени съответни материали за разискване по тази част от дневния ред?
18. Нарушил ли е ректорът на СУ условията на член 3 от Етичния кодекс на СУ: „ Отношенията в академичната общественост се основават на почитание към всяка човешка персона, без значение от нейната настояща позиция, опит и вероятности. В академичната общественост са неприемливи връзки на взаимозависимост, насила и дискриминация въз основа на етнически, полови, религиозни, политически и други признаци. “
19. Уронил ли е престижа на СУ ректорът, представяйки като публична позиция на СУ персонално мнение, съдържащо лъжи, внушения и квалификации по отношение на академични учител, в случай че признава в ефира на БНР, че все още не е гледал и няма визия какво съдържа нейното изявление?
Декларацията на Апелативен съд на СУ е лишена от правно съображение според написаните в Правилника за организацията и активността на СУ правила и пълномощия на Апелативен съд.
Същата е лишена и от фактическо съображение. Разграничаването на СУ от позицията на проф. Григорова е допустимо единствено в случай че нейната позиция е изразена от името на висшето образователно заведение, каквото изказване и даже намек в изявлението липсва. Проф. Григорова нито е представител по закон, нито по правомощие на СУ, както и не е поканена или изпратена от управлението на Университета да изрази публична позиция по тематиката със надлежно решение на Апелативен съд.. Нито ЗВО, нито Правилникът на СУ изискват от преподавателите и студентите във висшите образователни заведения наложително да означават авансово в писмени или устни изказвания, че показват само персонално мнение, каквито внушения се вършат в декларацията.
С декларацията, написана от Ректора и оповестена от името на Апелативен съд на СУ се вършат внушения, че персоналното мнение на проф. Григорова, „ няма никаква връзка с духа на Софийския университет като средище на хуманността, разсъдъка и академизма “. В изявлението на проф. Григорова няма една дума на езика на омразата, а се базира на явен и необорим разбор касателно гео/политическата реалност от позиция на историк, специалист по история на Русия.
Не по този начин стои въпросът с езика и внушенията на именуваната декларация на Апелативен съд на СУ. Твърденията за сериозен отрицателен публичен резонанс и сриване на университетския престиж на СУ освен са погрешни и оскърбителен, само че и тежко засягат професионалното достолепие на един водещ, почитан и прочут академик – историк, каквато е проф. Григорова. По този метод съществено е нарушено и конституционното предписание, написано в член 39, алинея 2 от Конституцията – правото на мнение не може да се употребява за накърняване на правата и положителното име на другиго.
20. Трябва ли по логиката на Апелативен съд в частност всеки труд на учител в СУ, било то публикация, книга, даже лекция пред студенти да стартира с думите „ Това е мое персонално мнение “? Тази „ логичност “ е неуместна и в несъгласие с правилата на правовата страна и здравия разсъдък.
Освен това декларацията на Апелативен съд е лишена и от морално съображение.
В нея прекомерно случайно и безрезервно дейностите на проф. Григорова /че не е изпълнила несъществуващото обвързване да съобщи, че показва единствено персонално мнение/ са квалифицирани като „ уронване престижа на университета “. Как това се вписва по отношение на главния организационен принцип на действие на системата на висшето обучение – академичната автономност, която законът дефинира като израз на интелектуалната независимост на академичната общественост и креативната природа на просветителния, изследователския и художествено-творческия развой като висши полезности (чл. 19, алинея 1 от ЗВО)?
В Етичния кодекс на СУ липсва безапелационна институционализация на установяването и преследването на нарушаванията на академичната нравственос, само че пък недвусмислено е деклариран правилото за академичната независимост – член 4, алинея 2 „ Всеки академик е свободен да разисква намерено хрумвания, да взе участие в диспути и показва сериозни позиции, като се стреми тези позиции да бъдат разгласени и обосновани и се придържа към акуратност при излагането на разнообразни гледни точки. Академичната независимост се упражнява при зачитането на разнообразието и мнението на другия – главен белег на академичната приемливост “.
Престижът на Софийския университет се дефинира от спазване на законовите и вътрешни актове, в това число морално-етични правила, един от които е академичната независимост, приемливост, разсъдък, човечност, почитание към всяка човешка персона, без значение от нейната настояща позиция, опит и вероятности. Нарушаването на тези правила, в това число възбраната за дискриминация е направила не проф. Григорова, а Апелативен съд на СУ и в частност ректорът на Университета.
Едноличното правене на текст и издание под формата на декларация от името на СУ, който не е бил прочут, надлежно утвърден от Апелативен съд, и посредством койтосе отхвърля академичната независимост, показва пренебрежение и дискриминира академични учител, е жестоко и недопустимо деяние, което има дискриминационен темперамент освен по отношение на проф. Григорова, само че на първо място към Апелативен съд, като абсолютно подлага на риск и срутва престижа на най-старото висше образователно заведение в България
В едно демократично общество би трябвало да има приемливост към мнението на другия – другояче обществото може да е всякакво друго, само че не и демократично. Преди години медиите цитираха една към този момент забравена в журналистическата практикамисъл на Волтер: „ Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив ще пазя правото ти да го казваш “. Къде са през днешния ден тези публицисти, академични преподаватели или професори от Българска академия на науките, които твърдяха, че Волтеровата мисъл е тяхно кредо и публичен ориентир?!
Тук би трябвало да напомним, че за жалост историята на Европа през XX век познава значително мракобесни случаи, започващи гонене на академични преподаватели по политически и расови аргументи. Така да вземем за пример през 1933-35 година в нацистка Германия са уволнени над 1200 професори и откриватели поради това, че са евреи или че изповядват убеждения, разнообразни от публично наложените. От тези нещастни хора 40% намират гибелта си в концентрационни лагери, 4-5 % се самоубиват, а останалите се избавят, като емигрират. Тъжното е, че съвсем по същото време над 900 техни немски сътрудници от университетските среди подписват „ професорско възвание “ в поддръжка на Адолф Хитлер и неговата страна.
Ще бъде доста тъпо за нас, в случай че съвсем 35 години след началото на Прехода преследването на инакомислещи в университетските среди, налагането на непоносимост към мнението друго от нашето или публично провъзгласеното и общественото заклеймяване на тези, които имат смелостта да „ мислят друго “, стартираме да го одобряваме като обикновено. Не, това не е белег за обикновено, още по-малко пък символизира това свободно, демократично и съвременно общество, към което откровено сме се стремили след 1989 година!
Ние, подписалите актуалната декларация заставаме зад свободата на инакомислещите като съществена университетска полезност на Алма-матер, защото Университетът е от стратегическо значение за интереса на страната, националната сигурност и развиването на страната.
Случилото се ни ангажира като жители да се противопоставим посредством актуалната декларация на незаконосъобразните дейности на ректора и Апелативен съд на СУ, посредством които се нарушават съществени конституционни правила, законови и устройствени правила, както и разпоредбите на Европейска комисия на СУ, в това число да сезираме плануваните в ПУДСУ контролни органи за осъществяване на инспекция, за резултатите от която молим българската общност да бъде осведомена обществено поради необятния публичен интерес.
Подкрепяме правото на проф. Дарина Григорова, както и на всеки учител, на свободно изложение на професионално персонално мнение, което е обезпечено право на всички български и европейски жители от българската Конституция, ХПЧ, ЕКПЧОС, МПГП.
Докато казаното в медиите от проф. Григорова явно е персонално мнение на експерт в региона си, то декларацията на ректора и Апелативен съд без никакво подозрение е от името на самата институция, заради което подписалите се под нейния текст носят извънредно по-голяма морална и юридическа отговорност за позицията си.
Очакваме от Академичния съвет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ да отговори на поставените от нас въпроси, както и сезираните контролни органи да извършат плануваните в ПУДСУ инспекции и да осведомят българската общност за резултата, защото е казано „ Истината ще ви направи свободни “ (Иоан. 8:32).
гр. София, 15 януари 2024 година
ДЕКЛАРАТОРИ:
Проф. д.и.н. Андрей Пантев
Проф. доктор Пламен Киров
Проф. д.пс.н. Людмил Георгиев
Проф. доктор Милияна Каймакамова
Проф. д.н. Нина Дюлгерова
Проф. д.ик.н. Бончо Асенов
Проф. д.ф.н. Васил Проданов
Проф. д.ф.н. Нако Стефанов
Проф. доктор Андрей Андреев
Доц. доктор Димитър Вечев
Доц. доктор Екатерина Вечева
Доц. д.п.н. Мария Пиргова
Доц. доктор Григор Сарийски
Доц. доктор Цветанка Аврамова
Д.ик.н. Георги Чанков
доктор Войн Божинов
доктор Велизар Енчев
доктор Вихра Павлова
доктор Румен Петков, “Поглед инфо ”
Месемврийски свещеник Яков /Илия Тасев/
ставр. икон. Христо Пудин
свещ. прот. Георги Спасов
свещ. Сергей Павлов
свещ. Владимир Дойчев
Снежана Тодорова, предс. на УС на Съюз на българските журналисти
Соня Момчилова, предс. на Съвет за електронни медии
Петър Волгин, публицист
Велислава Дърева, публицист
Анна Заркова, публицист
Явор Дачков, публицист
Милена Дойчева, публицист
Катя Илиева, публицист
Генерал майор о.з. доктор Стоимен Стоименов
Румяна Ченалова, правист
Стефка Спиридонова, правист
Мариана Ананиева, правист
доктор Цветислава Гълъбова, психиатър
Николай Фенерски, публицист
Теодора Берова, преводач, редактор
Красимир Беров, издател, програмист
Михаил Тасков, китаист
Василианна Мерхеб, богослов
Гергана Йоцова, лингвист
Борис Йоцов
Миглена Иванова
Емилия Цоконова
Маринела Шаронова
Николай Шаронов
Обезпокоени за университетската независимост, необятен кръг български общественици подадоха в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ на 23 януари 2024 година ДЕКЛАРАЦИЯ с въпроси към Академичния съвет на СУ по отношение на правната, фактическата и моралната неплатежоспособност на Декларацията на Апелативен съд на СУ от 22 декември 2023 година във връзка изявлението на проф. Дарина Григорова за онлайн изданието „ Поглед инфо “.
Декларацията е адресирана до Апелативен съд на СУ, до Етичната комисия на СУ, до Контролния съвет на СУ, до Обществения покровител при СУ, с копие до Президента на Република България, до Министерския съвет и до Министъра на образованието. По наличието си декларацията освен показва мнение по отношение на позволените от Апелативен съд процедурни нарушавания и нарушавания на материалния закон, само че и изисква от съответните органи на СУ инспекция на събитията, касаещи декларацията на Апелативен съд.
Интервюто в две елементи с проф. Дарина Григорова в:
Първа част: https://www.youtube.com/watch?v=4_d8S4RRaIw&t=138s
Втора част: https://www.youtube.com/watch?v=jiQoLxqqT1E&t=16s
Сред подписалите са представители на университетските среди, публицисти, адвокати, а заради нравствения миг на задушаване на свободната воля на всеки човек да показва персоналната си позиция, и духовници на Българската Православна Църква.
Има ли непозволени дейности от страна на ректора проф. Георги Вълчев, дали е бил измамен Апелативен съд, са все въпроси, на които българската общност чака неотложен обществен отговор.
Г-н ректорът следва да изясни кой е отговорен за петното върху престижа на Алма-матер, още повече че Софийският университет „ Св. Климент Охридски “, най-старото висше образователно заведение в България, се устоя от българските жители и нещо доста по-важно – стабилността в СУ е от стратегическо значение, отнасящо се и към националната сигурност, като всеки опит за управляването на Университета посредством външна интервенция и потреблението на институцията за практикуване напън, наподобяващ политическа кавга, се явява посягане върху бъдещето на България, за което се носи и наказателна отговорност.
Темата за свободата на словото визира всеки от нас, което изяснява необятния публичен интерес в отбрана на едно от главните човешки и конституционни права, гарантиращи спазването на конституционният принцип, че България е правова страна.
В декларацията се споделя:
Академичният съвет на СУ съобщи, че се „ разграничава изрично “ от изразената от проф. Дарина Григорова персонална позиция, провокирала „ многочислени протестни писма против лансираните тези “ в изявлението й.
Академичният съвет упреква проф. Дарина Григорова, че „ материали с сходно наличие нагнетяват в допълнение съществуващото в страната публично напрежение и обслужват ползите на пропагандата, обвързвана с войната в Украйна “.
Личното мнение не е и не може да бъде агитация, противоположното, осъждането на персоналното мнение, изразено в изявление, е с емфатичен темперамент на агитация, защото съставлява по съществото си налагане на само и правилно мнение, каквото беше законодателно закрепеното в член 2 на Конституцията на Народна република България предписание за „ водещата линия на партията “.
Университетът към 2023-2024 година партиен ли е?
На 5 януари 2024 година ректорът на СУ проф. Георги Вълчев в изявление на стратегия „ РадиоТочка “ по БНР „ Хоризонт “ в детайли изложи претекстовете и събитията, при които е направена декларацията, и което поражда серия въпроси:
1/ Проверени ли са създателите на така наречен „ протестни писма “, те анонимни ли са, действителни персони ли са ги подписвали, какъв брой са на брой и изобщо кой е ревизирал достоверността на въпросните мейли, поради че актуалната техника разрешава генерирането на хиляди мейли от изкуствен интелект?
2/ Само с броя и незнайното наличие на получените мейли ли ректорът на СУ обосновава позицията си, в случай, че самичък декларира в изявлението си пред БНР „ аз самия не бях гледал това изявление, не бях чел “?
В изявлението на проф. Дарина Григорова на нито едно място не е казано, нито даже намекнато, че тя съставлява или приказва от името на институцията. Това е елементарно проверимо, защото видеото и текстът на изявлението са оповестени и публичният достъп до тях все още е изцяло безконтролен.
Чрез персонално инициираната от ректора проф. Георги Вълчев декларация, Апелативен съд е позволил нарушаване на главно конституционно право на проф. Дарина Григорова по член 39, алинея 1 от Конституцията – да показва мнение и да го популяризира посредством слово – документално или устно.
3/ Допустимо ли е персоналното мнение на господин ректора на СУ, несъгласувано и утвърдено от Апелативен съд, да съставлява декларативно публична позиция на СУ?
4/ На кое правно съображение в българското и европейско законодателство господин ректора се базира в изказванието си, че когато учител е поканен в персонално качество за изявление е задължен да разгласи, че не показва публична позиция на висшето образователно заведение?
5/ Превишил ли е ректорът служебните си отговорности и пълномощия, изготвяйки публична позиция на Апелативен съд на СУ, която не е била разисквана и гласувана, отвън текст за разграничение?
Декларацията на Апелативен съд на СУ е лишена от правно съображение. Същата е лишена и от фактическо съображение, и от морално съображение.
В едно демократично общество би трябвало да има приемливост към мнението на другия – другояче обществото може да е всякакво друго, само че не и демократично. Преди години медиите цитираха една към този момент забравена в журналистическата практикамисъл на Волтер: „ Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив ще пазя правото ти да го казваш “. Къде са през днешния ден тези публицисти, академични преподаватели или професори от Българска академия на науките, които твърдяха, че Волтеровата мисъл е тяхно кредо и публичен ориентир?!
Тук би трябвало да напомним, че за жалост историята на Европа през XX век познава значително мракобесни случаи, започващи гонене на академични преподаватели по политически и расови аргументи. Така да вземем за пример през 1933-35 година в нацистка Германия са уволнени над 1200 професори и откриватели поради това, че са евреи или че изповядват убеждения, разнообразни от публично наложените. От тези нещастни хора 40% намират гибелта си в концентрационни лагери, 4-5 % се самоубиват, а останалите се избавят, като емигрират. Тъжното е, че съвсем по същото време над 900 техни немски сътрудници от университетските среди подписват „ професорско възвание “ в поддръжка на Адолф Хитлер и неговата страна.
Ще бъде доста тъпо за нас, в случай че съвсем 35 години след началото на Прехода преследването на инакомислещи в университетските среди, налагането на непоносимост към мнението друго от нашето или публично провъзгласеното и общественото заклеймяване на тези, които имат смелостта да „ мислят друго “, стартираме да го одобряваме като обикновено. Не, това не е белег за обикновено, още по-малко пък символизира това свободно, демократично и съвременно общество, към което откровено сме се стремили след 1989 година!
Ние, подписалите актуалната декларация заставаме зад свободата на инакомислещите като съществена университетска полезност на Алма-матер, защото Университетът е от стратегическо значение за интереса на страната, националната сигурност и развиването на страната.
Докато казаното в медиите от проф. Григорова явно е персонално мнение на експерт в региона си, то декларацията на ректора и Апелативен съд без никакво подозрение е от името на самата институция, заради което подписалите се под нейния текст носят извънредно по-голяма морална и юридическа отговорност за позицията си.
Очакваме от Академичния съвет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ да отговори на поставените от нас въпроси, както и сезираните контролни органи да извършат плануваните в ПУДСУ инспекции и да осведомят българската общност за резултата, защото е казано „ Истината ще ви направи свободни “ (Иоан. 8:32).
Декларатори:
Проф. д.и.н. Андрей Пантев
Проф. доктор Пламен Киров
Проф. д.пс.н. Людмил Георгиев
Проф. доктор Милияна Каймакамова
Проф. д.н. Нина Дюлгерова
Проф. д.ик.н. Бончо Асенов
Проф. д.ф.н. Васил Проданов
Проф. д.ф.н. Нако Стефанов
Проф. доктор Андрей Андреев
Доц. доктор Димитър Вечев
Доц. доктор Екатерина Вечева
Доц. д.п.н. Мария Пиргова
Доц. доктор Григор Сарийски
Доц. доктор Цветанка Аврамова
Д.ик.н. Георги Чанков
доктор Войн Божинов
доктор Велизар Енчев
доктор Вихра Павлова
доктор Румен Петков, “Поглед инфо ”
Месемврийски свещеник Яков /Илия Тасев/
ставр. икон. Христо Пудин
свещ. прот. Георги Спасов
свещ. Сергей Павлов
свещ. Владимир Дойчев
Снежана Тодорова, предс. на УС на Съюз на българските журналисти
Соня Момчилова, предс. на Съвет за електронни медии
Петър Волгин, публицист
Велислава Дърева, публицист
Анна Заркова, публицист
Явор Дачков, публицист
Милена Дойчева, публицист
Катя Илиева, публицист
Генерал майор о.з. доктор Стоимен Стоименов
Румяна Ченалова, правист
Стефка Спиридонова, правист
Мариана Ананиева, правист
доктор Цветислава Гълъбова, психиатър
Николай Фенерски, публицист
Теодора Берова, преводач, редактор
Красимир Беров, издател, програмист
Михаил Тасков, китаист
Василианна Мерхеб, богослов
Гергана Йоцова, лингвист
Борис Йоцов
Миглена Иванова
Емилия Цоконова
Маринела Шаронова
Николай Шаронов
ТУК ПУБЛИКУВАМЕ И ЦЯЛАТА ДЕКЛАРАЦИЯ:
ДО Апелативен съд на СУ „ Св. Климент Охридски “
Министър на образованието
Министерски съвет
Президент на Република България
ДО Етичната комисия при СУ като сигнал
по отношение на позволени от ректора на СУ нарушавания на член 3 и 4 от Европейска комисия
ДО Контролният съвет на СУ
на осн. член 35, алинея 2, т. 3 от ПУДСУ
ДО Общественият покровител при СУ
на осн. член 36в от ПУДСУ
Д Е К Л А Р А Ц И Я
Относно
Уважаеми дами и господа,
На 22.12.2023 год. Академичният съвет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ разгласява декларация, в която съобщи, че се „ разграничава изрично “ от изразената от проф. Дарина Григорова персонална позиция в изявление за онлайн изданието „ Поглед инфо “. Поводът за декларацията на Апелативен съд били „ получените многочислени протестни писма против лансираните тези “ на проф. Григорова.
На 05.01.2024 год. ректорът на СУ проф. Георги Вълчев в изявление на стратегия „ РадиоТочка “ по БНР „ Хоризонт “ в детайли изложи претекстовете и събитията, при които се оказва направена декларацията и което поражда серия въпроси:
1. Защо Апелативен съд все още на съвещанието не е бил осведомен със наличието на показаните от ректора като голям брой „ протестни писма “ на прочут тясно на ректора мейл адрес? Тъй като господин ректора слага в основата на своята мотивация да предложи на Апелативен съд правене на декларация за разграничение от мнението на проф. Григорова точно тези писма.
2. Проверени ли са създателите на така наречен „ протестни писма “, те анонимни ли са, действителни персони ли са ги подписвали, какъв брой са на брой и изобщо кой е ревизирал достоверността на въпросните мейли, поради че актуалната техника разрешава генерирането на хиляди мейли от изкуствен интелект?
3. Редно ли е Университетът да се солидаризира с мнението на избраните като „ протестиращи “ съгласно господин ректора, несъвпадащо с това на някой учител, когато то е изказвано в общественото пространство като персонално мнение?
В изявлението на проф. Дарина Григорова на нито едно място не е казано, нито даже намекнато, че тя съставлява или приказва от името на институцията. Това е елементарно проверимо, защото видеото и текстът на изявлението са оповестени и публичният достъп до тях все още е изцяло безконтролен.
Чрез персонално инициираната от ректора проф. Георги Вълчев декларация, Апелативен съд е позволил нарушаване на главно конституционно право на проф. Дарина Григорова по член 39, алинея 1 от Конституцията – да показва мнение и да го популяризира посредством слово – документално или устно.
Нарушени са и обезпечените в член 19 от Всеобщата декларация за правата на индивида на Организация на обединените нации, член 19, пар. 2 от Международния пакт за цивилен и политически права на Организация на обединените нации, член 10, член 11 и член 21 от Хартата на главните права на Европейския съюз, член 9, член 10 и член 14 от ЕКПЧОС съществени човешки права и свободи.
4. Наличието на противоречие с позиция на академични учител, изразено устно или посредством електронни известия, съставлява ли в практиката на Апелативен съд и ще съставлява ли в бъдеще съображение за разграничение от мнението на всяко лице, което е в трудово-правни връзки с Университета? Не е ли това директно тъпчене на правилата за тъждество пред закона и законоустановеност на вмененитенарушения, в това число процедурите за установяването им?
5. Конкретно на кои и написани къде „ естествени стандарти “ и международни практики се базира ректорът, потвърждавайки че когато академични учител дава изявление е задължен авансово да оповести, че изказаните мнение и позиции са персонални и не показват публична позиция на висшето образователно заведение?
6. На кое правно съображение в българското и европейско законодателство господин ректора се базира в изказванието си, че когато учител е поканен в персонално качество за изявление е задължен да разгласи, че не показва публична позиция на висшето образователно заведение?
В декларацията Апелативен съд упреква проф. Дарина Григорова, че „ материали с сходно наличие нагнетяват в допълнение съществуващото в страната публично напрежение и обслужват ползите на пропагандата, обвързвана с войната в Украйна “.
Личното мнение не е и не може да бъде агитация, противоположното, осъждането на персоналното мнение, изразено в изявление, е с емфатичен темперамент на агитация, защото съставлява по съществото си налагане на само и правилно мнение, каквото беше законодателно закрепеното в член 2 на Конституцията на Народна република България предписание за „ водещата линия на партията “.
7. Университетът към 2023-2024 година партиен ли е? Университетът не би трябвало ли да предизвиква свободата на мисълта и плурализма, многообразието на разнообразни възгледи, академичната полемика, уважението и толерантността към особеното мнение и умозаключение?
Апелативен съд набеждава проф. Дарина Григорова, че „ в изявлението се пропагандират намерено и политически хрумвания, които директно въздействат върху настоящия публичен живот в България “.
От една страна в декларациятасе твърди, че изявлението на проф. Григорова е „ персонално мнение “, от друга я упреква в „ изложение на политически хрумвания “ и „ агитация “. Разграничаването от тъй наречените персонално мнение не допуска обвинявания в пропагандна политическа активност, когато такова условие към академични учител няма в устройствените нормативни актове. От друга страна разграничаването предпоставя битие на публично изразена позиция на СУ по съответните въпроси, наранени в изявлението. Такава публична позиция СУ не е изразявал и разгласил. Софийският университет не е деполитизиран по закон. Изразяването на политически хрумвания не е неразрешено съгласно Правилника на СУ и няма условие нито за преподавателите, нито за студентите да споделят една единствена „ вярна “ политическа концепция, тъй като това е белег за антиуниверситетско и тоталитарно мислене.
Близката история помни, че членове на Апелативен съд, преподаватели от СУ са взели участие в президентски, парламентарни и локални избори като представители на разнообразни политически партии, обединения, с разнообразни политически хрумвания и противоположни политически възгледи, и това е тяхно персонално право, каквото е и правото на персонална позиция на проф. Дарина Григорова.
Тук се постанова да напомним на Апелативен съд, представляващ академичната общественост, рекомендацията на ЮНЕСКО по отношение на статута на преподавателския състав във висшето обучение и написаното в член 26 предписание:
член 26. „ Преподавателите във висшите учебни заведения, както и всички други групи и лица, би трябвало да се употребяват от интернационално приетите цивилен, политически, обществени и културни права, използвани за всички жители. Следователно всички преподаватели във висшите учебни заведения следва да се употребяват от свободата на мисълта, съвестта, религията, изразяването на мнение... Те не следва да бъдат възпрепятствани или затруднявани при упражняването на гражданските си права като жители, в това число правото да способстват за обществената смяна посредством свободно изложение на мнението си за държавните политики... Те не следва да търпят никакви санкции единствено заради упражняването на тези права. “
В декларацията се осъжда проф. Дарина Григорова за изказаните от нея „ политически хрумвания “, квалифицирани като „ уронване престижа на най-старото висше учебно заведение в страната “. Тази подготовка може да бъде коментирана само и единствено в рамките на дисциплинарните нарушавания, посочени в Правилника на университета – тълкувани съгласно правата на жителя, написани в Конституцията и в ЕКПЧОС.
8. Не се показва с какви дейности и по какъв метод е накърнен престижът на Университета. Приписваната „ недопустимост “ обвързвана ли е и с каква съответна възбрана, написана в законов акт?
9. Допустимо ли е персоналното мнение на господин ректора на СУ, несъгласувано и утвърдено от Апелативен съд, да съставлява декларативно публична позиция на СУ?
10. Превишил ли е ректорът служебните си отговорности и пълномощия, изготвяйки публична позиция на Апелативен съд на СУ, която не е била разисквана и гласувана, отвън текст за разграничение?
11. Подведени ли са членовете на Апелативен съд и биха ли дали своят вот в поддръжка на оповестения от тяхно име съответен текст на декларацията, манипулативно направен и изразяващ персоналното мнение на ректора на СУ, с което се отхвърля конституционният принцип за плурализъм, право на мнение, независимост на словото, обвинявайки академични учител в агитация, квалифицирана еднолично като „ уронване на авторитет “?
12. От изявлението на ректора на СУ проф. Вълчев по БНР се схваща, че Апелативен съд е дал своя вот да бъде направена декларация за разграничение от персоналното мнение на проф. Григорова, като е упълномощил ректора да я изготви.
13. Значи ли това, че членовете на Апелативен съд не са били осведомени с текста на декларацията по време на съвещанието и са дали своят вот единствено текст декларация, за разграничение от мнението на проф. Григорова, без да бъде разискван и забелязан от гласувалите текста на декларацията все още на гласуването?
14. Посочил ли е ректорът и прегледани ли са по време на съвещанието правните учредения, задължаващи академични учител при присъединяване си в изявленията да афишира, че показва персонално мнение? Какви тъкмо отговорности съгласно ЗВО, Правилника на СУ и Етичния кодекс е нарушила проф. Григорова? Къде са написани и какъв е фактическият състав на нарушаването?
15. Само с броя и незнайното наличие на получените мейли ли ректорът на СУ обосновава позицията си в случай, че както самичък декларира в изявлението си пред БНР „ аз самия не бях гледал това изявление, не бях чел “?
16. Въздържалите се членове на Апелативен съд да поддържат решение за правене на декларация не са ли стимулирали избора си точно заради неналичието на съответен текст, който да бъде разискван и едвам по-късно гласуван?
17. Нарушил ли е ректорът условията на член 23 от Правилника на СУ да уведоми членовете на Академичния съвет и на Съвета на настоятелите за осъществяване на преднамерено съвещание и включването на съответна точка от дневния ред по отношение на проф. Григорова, както и да показа писмени съответни материали за разискване по тази част от дневния ред?
18. Нарушил ли е ректорът на СУ условията на член 3 от Етичния кодекс на СУ: „ Отношенията в академичната общественост се основават на почитание към всяка човешка персона, без значение от нейната настояща позиция, опит и вероятности. В академичната общественост са неприемливи връзки на взаимозависимост, насила и дискриминация въз основа на етнически, полови, религиозни, политически и други признаци. “
19. Уронил ли е престижа на СУ ректорът, представяйки като публична позиция на СУ персонално мнение, съдържащо лъжи, внушения и квалификации по отношение на академични учител, в случай че признава в ефира на БНР, че все още не е гледал и няма визия какво съдържа нейното изявление?
Декларацията на Апелативен съд на СУ е лишена от правно съображение според написаните в Правилника за организацията и активността на СУ правила и пълномощия на Апелативен съд.
Същата е лишена и от фактическо съображение. Разграничаването на СУ от позицията на проф. Григорова е допустимо единствено в случай че нейната позиция е изразена от името на висшето образователно заведение, каквото изказване и даже намек в изявлението липсва. Проф. Григорова нито е представител по закон, нито по правомощие на СУ, както и не е поканена или изпратена от управлението на Университета да изрази публична позиция по тематиката със надлежно решение на Апелативен съд.. Нито ЗВО, нито Правилникът на СУ изискват от преподавателите и студентите във висшите образователни заведения наложително да означават авансово в писмени или устни изказвания, че показват само персонално мнение, каквито внушения се вършат в декларацията.
С декларацията, написана от Ректора и оповестена от името на Апелативен съд на СУ се вършат внушения, че персоналното мнение на проф. Григорова, „ няма никаква връзка с духа на Софийския университет като средище на хуманността, разсъдъка и академизма “. В изявлението на проф. Григорова няма една дума на езика на омразата, а се базира на явен и необорим разбор касателно гео/политическата реалност от позиция на историк, специалист по история на Русия.
Не по този начин стои въпросът с езика и внушенията на именуваната декларация на Апелативен съд на СУ. Твърденията за сериозен отрицателен публичен резонанс и сриване на университетския престиж на СУ освен са погрешни и оскърбителен, само че и тежко засягат професионалното достолепие на един водещ, почитан и прочут академик – историк, каквато е проф. Григорова. По този метод съществено е нарушено и конституционното предписание, написано в член 39, алинея 2 от Конституцията – правото на мнение не може да се употребява за накърняване на правата и положителното име на другиго.
20. Трябва ли по логиката на Апелативен съд в частност всеки труд на учител в СУ, било то публикация, книга, даже лекция пред студенти да стартира с думите „ Това е мое персонално мнение “? Тази „ логичност “ е неуместна и в несъгласие с правилата на правовата страна и здравия разсъдък.
Освен това декларацията на Апелативен съд е лишена и от морално съображение.
В нея прекомерно случайно и безрезервно дейностите на проф. Григорова /че не е изпълнила несъществуващото обвързване да съобщи, че показва единствено персонално мнение/ са квалифицирани като „ уронване престижа на университета “. Как това се вписва по отношение на главния организационен принцип на действие на системата на висшето обучение – академичната автономност, която законът дефинира като израз на интелектуалната независимост на академичната общественост и креативната природа на просветителния, изследователския и художествено-творческия развой като висши полезности (чл. 19, алинея 1 от ЗВО)?
В Етичния кодекс на СУ липсва безапелационна институционализация на установяването и преследването на нарушаванията на академичната нравственос, само че пък недвусмислено е деклариран правилото за академичната независимост – член 4, алинея 2 „ Всеки академик е свободен да разисква намерено хрумвания, да взе участие в диспути и показва сериозни позиции, като се стреми тези позиции да бъдат разгласени и обосновани и се придържа към акуратност при излагането на разнообразни гледни точки. Академичната независимост се упражнява при зачитането на разнообразието и мнението на другия – главен белег на академичната приемливост “.
Престижът на Софийския университет се дефинира от спазване на законовите и вътрешни актове, в това число морално-етични правила, един от които е академичната независимост, приемливост, разсъдък, човечност, почитание към всяка човешка персона, без значение от нейната настояща позиция, опит и вероятности. Нарушаването на тези правила, в това число възбраната за дискриминация е направила не проф. Григорова, а Апелативен съд на СУ и в частност ректорът на Университета.
Едноличното правене на текст и издание под формата на декларация от името на СУ, който не е бил прочут, надлежно утвърден от Апелативен съд, и посредством койтосе отхвърля академичната независимост, показва пренебрежение и дискриминира академични учител, е жестоко и недопустимо деяние, което има дискриминационен темперамент освен по отношение на проф. Григорова, само че на първо място към Апелативен съд, като абсолютно подлага на риск и срутва престижа на най-старото висше образователно заведение в България
В едно демократично общество би трябвало да има приемливост към мнението на другия – другояче обществото може да е всякакво друго, само че не и демократично. Преди години медиите цитираха една към този момент забравена в журналистическата практикамисъл на Волтер: „ Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив ще пазя правото ти да го казваш “. Къде са през днешния ден тези публицисти, академични преподаватели или професори от Българска академия на науките, които твърдяха, че Волтеровата мисъл е тяхно кредо и публичен ориентир?!
Тук би трябвало да напомним, че за жалост историята на Европа през XX век познава значително мракобесни случаи, започващи гонене на академични преподаватели по политически и расови аргументи. Така да вземем за пример през 1933-35 година в нацистка Германия са уволнени над 1200 професори и откриватели поради това, че са евреи или че изповядват убеждения, разнообразни от публично наложените. От тези нещастни хора 40% намират гибелта си в концентрационни лагери, 4-5 % се самоубиват, а останалите се избавят, като емигрират. Тъжното е, че съвсем по същото време над 900 техни немски сътрудници от университетските среди подписват „ професорско възвание “ в поддръжка на Адолф Хитлер и неговата страна.
Ще бъде доста тъпо за нас, в случай че съвсем 35 години след началото на Прехода преследването на инакомислещи в университетските среди, налагането на непоносимост към мнението друго от нашето или публично провъзгласеното и общественото заклеймяване на тези, които имат смелостта да „ мислят друго “, стартираме да го одобряваме като обикновено. Не, това не е белег за обикновено, още по-малко пък символизира това свободно, демократично и съвременно общество, към което откровено сме се стремили след 1989 година!
Ние, подписалите актуалната декларация заставаме зад свободата на инакомислещите като съществена университетска полезност на Алма-матер, защото Университетът е от стратегическо значение за интереса на страната, националната сигурност и развиването на страната.
Случилото се ни ангажира като жители да се противопоставим посредством актуалната декларация на незаконосъобразните дейности на ректора и Апелативен съд на СУ, посредством които се нарушават съществени конституционни правила, законови и устройствени правила, както и разпоредбите на Европейска комисия на СУ, в това число да сезираме плануваните в ПУДСУ контролни органи за осъществяване на инспекция, за резултатите от която молим българската общност да бъде осведомена обществено поради необятния публичен интерес.
Подкрепяме правото на проф. Дарина Григорова, както и на всеки учител, на свободно изложение на професионално персонално мнение, което е обезпечено право на всички български и европейски жители от българската Конституция, ХПЧ, ЕКПЧОС, МПГП.
Докато казаното в медиите от проф. Григорова явно е персонално мнение на експерт в региона си, то декларацията на ректора и Апелативен съд без никакво подозрение е от името на самата институция, заради което подписалите се под нейния текст носят извънредно по-голяма морална и юридическа отговорност за позицията си.
Очакваме от Академичния съвет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ да отговори на поставените от нас въпроси, както и сезираните контролни органи да извършат плануваните в ПУДСУ инспекции и да осведомят българската общност за резултата, защото е казано „ Истината ще ви направи свободни “ (Иоан. 8:32).
гр. София, 15 януари 2024 година
ДЕКЛАРАТОРИ:
Проф. д.и.н. Андрей Пантев
Проф. доктор Пламен Киров
Проф. д.пс.н. Людмил Георгиев
Проф. доктор Милияна Каймакамова
Проф. д.н. Нина Дюлгерова
Проф. д.ик.н. Бончо Асенов
Проф. д.ф.н. Васил Проданов
Проф. д.ф.н. Нако Стефанов
Проф. доктор Андрей Андреев
Доц. доктор Димитър Вечев
Доц. доктор Екатерина Вечева
Доц. д.п.н. Мария Пиргова
Доц. доктор Григор Сарийски
Доц. доктор Цветанка Аврамова
Д.ик.н. Георги Чанков
доктор Войн Божинов
доктор Велизар Енчев
доктор Вихра Павлова
доктор Румен Петков, “Поглед инфо ”
Месемврийски свещеник Яков /Илия Тасев/
ставр. икон. Христо Пудин
свещ. прот. Георги Спасов
свещ. Сергей Павлов
свещ. Владимир Дойчев
Снежана Тодорова, предс. на УС на Съюз на българските журналисти
Соня Момчилова, предс. на Съвет за електронни медии
Петър Волгин, публицист
Велислава Дърева, публицист
Анна Заркова, публицист
Явор Дачков, публицист
Милена Дойчева, публицист
Катя Илиева, публицист
Генерал майор о.з. доктор Стоимен Стоименов
Румяна Ченалова, правист
Стефка Спиридонова, правист
Мариана Ананиева, правист
доктор Цветислава Гълъбова, психиатър
Николай Фенерски, публицист
Теодора Берова, преводач, редактор
Красимир Беров, издател, програмист
Михаил Тасков, китаист
Василианна Мерхеб, богослов
Гергана Йоцова, лингвист
Борис Йоцов
Миглена Иванова
Емилия Цоконова
Маринела Шаронова
Николай Шаронов
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ