Уморени криле
Умората толкоз добре умее да се промъква неусетно в всекидневието ни, че ние измисляме какви ли не други аргументи за провали и недоразумения, без изобщо да се сещаме за същинския провинен. Отпадналост, нервност, неспособност за взимане на решения, непотребна изнервеност - това са признаци, които рядко отнасяме към нещо толкоз просто - неналичието на пълноценна отмора.
Тихият зложелател умората, изключително психическата, е като последователно увеличаваща се мъгла, която се разгръща все по-нашироко из хоризонта ни и замъглява вероятностите ни. Когато сме изморени незабелязано започваме да подценяваме и изоставяме дребни, само че значими неща. Обикновено това са нашите дребни форми на разформироване (четене, слушане на музика, занимание, или просто гледане в тавана), които сме принесли на олтара на всемогъщата нужда от още и още време.
Пренебрегвайки ги, рано или късно се оказваме в обстановка, в която:
работим до последно издихание
не развиваме капацитета си
реагираме на условия, вместо да ги сътворяваме
усещаме се като посетители в личния си живот
И всичко това, тъй като от време на време от горделивост, от време на време от зле разбрано възприятие за дълг, си споделяме: „ Мога и още, мога и още. “ Докато в един миг не спрем, по насила, внезапно, просто тъй като нито физически, нито душевен сме в положение да продължим.
Възобновяема сила
Черпенето на ресурси е хубаво нещо, само че то не може да бъде всекидневие или непрекъснато. Колкото и героично да подхождаме към качествата си, на каквито и жертви да си мислим, че сме способни има един принцип, който несъмнено е измежду петте най-популярни съвета, които всички знаят, само че в никакъв случай не извършват. И той гласи: Имаме потребност от задоволително и постоянно презареждане.
Можем да назовем тази потребност – нужда от спирки. Задължителни междинни точки по пътя ни, които служат за осъзнаване, преживяне, разбиране на изминатия път и най-после просто за отмора! Толкова е елементарно за казване и толкоз мъчно за осъществяване.
Ефикасността на тези спирки обаче напълно не е обвързвана с това да ги осъществим, а с освен това. За да бъдат същински енергиен източник, всички наши почивки и дейности, свързани с това да се откъснем от порочния кръг с нездравословната мантра “аз съм перпетуум мобиле ”, би трябвало да са осъзнати, мечтани и напълно прозаично - постоянни.
Когато се насилим да седнем да си почиваме и чакаме 10-те минути да минат по-бързо, с цел да се върнем да си довършим работата, резултатът може да се окаже противоположен. Ако обаче се отдадем с цялата си същина на почивката и умишлено сложим себе си пред неотложните задания, ще достигнем търсеното разпределяне. Когато пък, работим 320 дни без спиране, не можем да чакаме някакъв си месец да изтрие вредите от сходно безчинство над нас самите.
Едно от най-ценните неща, които би трябвало да знаем, когато се лишаваме от постоянна, пълноценна отмора е, че раздразнителността и обезверение напълно не са резултат от близките или от обграждащите ни условия. Те са елементарни признаци на отмалялост.
Когато осъзнаем това за себе си, при първата черна мисъл, към този момент ще знаем, че имаме потребност от отмора. Защото колкото и да ни се желае да сме на всички места и да създадем всичко, изтощените криле не летят нависоко.
Тихият зложелател умората, изключително психическата, е като последователно увеличаваща се мъгла, която се разгръща все по-нашироко из хоризонта ни и замъглява вероятностите ни. Когато сме изморени незабелязано започваме да подценяваме и изоставяме дребни, само че значими неща. Обикновено това са нашите дребни форми на разформироване (четене, слушане на музика, занимание, или просто гледане в тавана), които сме принесли на олтара на всемогъщата нужда от още и още време.
Пренебрегвайки ги, рано или късно се оказваме в обстановка, в която:
работим до последно издихание не развиваме капацитета си реагираме на условия, вместо да ги сътворяваме усещаме се като посетители в личния си живот И всичко това, тъй като от време на време от горделивост, от време на време от зле разбрано възприятие за дълг, си споделяме: „ Мога и още, мога и още. “ Докато в един миг не спрем, по насила, внезапно, просто тъй като нито физически, нито душевен сме в положение да продължим.
Възобновяема сила
Черпенето на ресурси е хубаво нещо, само че то не може да бъде всекидневие или непрекъснато. Колкото и героично да подхождаме към качествата си, на каквито и жертви да си мислим, че сме способни има един принцип, който несъмнено е измежду петте най-популярни съвета, които всички знаят, само че в никакъв случай не извършват. И той гласи: Имаме потребност от задоволително и постоянно презареждане.
Можем да назовем тази потребност – нужда от спирки. Задължителни междинни точки по пътя ни, които служат за осъзнаване, преживяне, разбиране на изминатия път и най-после просто за отмора! Толкова е елементарно за казване и толкоз мъчно за осъществяване.
Ефикасността на тези спирки обаче напълно не е обвързвана с това да ги осъществим, а с освен това. За да бъдат същински енергиен източник, всички наши почивки и дейности, свързани с това да се откъснем от порочния кръг с нездравословната мантра “аз съм перпетуум мобиле ”, би трябвало да са осъзнати, мечтани и напълно прозаично - постоянни.
Когато се насилим да седнем да си почиваме и чакаме 10-те минути да минат по-бързо, с цел да се върнем да си довършим работата, резултатът може да се окаже противоположен. Ако обаче се отдадем с цялата си същина на почивката и умишлено сложим себе си пред неотложните задания, ще достигнем търсеното разпределяне. Когато пък, работим 320 дни без спиране, не можем да чакаме някакъв си месец да изтрие вредите от сходно безчинство над нас самите.
Едно от най-ценните неща, които би трябвало да знаем, когато се лишаваме от постоянна, пълноценна отмора е, че раздразнителността и обезверение напълно не са резултат от близките или от обграждащите ни условия. Те са елементарни признаци на отмалялост.
Когато осъзнаем това за себе си, при първата черна мисъл, към този момент ще знаем, че имаме потребност от отмора. Защото колкото и да ни се желае да сме на всички места и да създадем всичко, изтощените криле не летят нависоко.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ