Уилям Шекспир е имал таен брат/сестра: Отдавна изгубен документ, за

Уилям Шекспир е имал скришен брат/сестра: Отдавна загубен документ, за който се счита, че е написан от бащата на драматурга, в действителност е написан от сестра му Джоан. Кажете думите „ сестрата на Шекспир “ и може да се сетите за ирландското поп дуо от 80-те години или за известна ария на The Smiths.

Всъщност множеството хора не знаят, че великият британски драматург в миналото е имал брат или сестра.

Но съгласно учен от университета в Бристол „ няма подозрение “, че тя е съществувала – и от дълго време загубен документ допуска, че тя също е имала интерес да написа.

Джоан Шекспир, която е била пет години по-млада от брат си Уилям, е написала набожен документ, наименуван „ Духовно наследство “, разкрива изследване.

Досега учените смятаха, че документът е написан от бащата на Уилям, Джон, само че това неправилно съмнение може да се дължи на неточност в транскрипцията и полови предубеждения от това време.

Новото изследване е извършено от професор Матю Стегъл от катедрата по британски език на университета в Бристол, който споделя, че през днешния ден Джоан е „ съвсем незнайна “.

„ Няма илюстрации на Джоан, единствено седем листа хартия от нейния живот, които показват нейното име, само че без подозрение тя е съществувала “, сподели той за MailOnline.

„ Това е съвсем обикновено за курса за хартиена диря за не доста богата жена от 17-ти век. “

Джоан Шекспир беше пет години по-млада от брат си и в по-късните години от живота му беше единственият му важен жив родственик, с изключение на брачната половинка и дъщерите му.

През целия си живот Джоан живее в фамилния дом на Хенли Стрийт в Стратфорд на Ейвън – прочут като родното място на Уилям и в този момент огромна туристическа атракция.

Смята се, че се е омъжила за търговец без пари, в който миг името й се трансформира на Джоан Харт.

Тя има четири деца и надживява брачна половинка си и известния си брат и сестра с 30 години, живеейки безшумно в част от остарялата фамилна къща на Шекспир.

Проучването на професор Стегъл се концентрира върху значим документ, прочут като „ Духовното наследство “, открит от зидар в гредите на къщата на Шекспир към 1770 година, само че за жалост в този момент е загубен.

„ Последно е записано през 1790 година, когато е изпратено назад на притежателя си, който управлявал механа в Стратфорд “, сподели професор Стегъл пред MailOnline.

„ Предполагам, че е било изложено в неговата механа и е било изхвърлено при ремонт или нещо сходно. “

Има дубликат, изработен от документа, отпечатан през 1790 година, който ученият разказва като „ най-близкия, който можем да получим “ до оригинала.

В транскрипцията от 1790 година създателят назовава себе си в първо лице като „ Джон “ – само че професор Стегъл счита, че това е неточност.

„ Това, което имаме, е тази транскрипция от 1790 година, която преписва името като „ Джон “ всякога “, сподели той.

„ Но е много постоянно срещана неточност за хората, преписващи документи от седемнадесети век, да поясняват неправилно името „ Жоан “ като „ Джон “.

Те могат да наподобяват доста сходни с почерка от седемнадесети век, изключително в случай че очаквате да видите името на мъж там.

Spiritual Testament в действителност е британски превод на набожен италиански текст „ The Last Will and Testament of the Soul “.

В него писателят се зарича да почине с добра католическа гибел – което по това време беше противоречиво, защото католицизмът беше мощно разкритикуван.

Например, един фрагмент гласи: „ Аз с подготвеност ще приема гибелта по какъвто и метод да ме сполети, съобразявайки волята си с волята на Бог; приемайки същото като задоволство за моите грехове и като благодаря на божественото му великолепие за живота, който ми е дал.’

Векове наред догатката, че създателят е бащата на Шекспир Джон, подклаждаше убеждението, че той е бил прикрит католик.

За да проверява, професор Стегъл употребява Гугъл Books и други интернет архиви, с цел да наблюдава ранните издания на този текст на италиански и шест други езика, доста от които издания оцеляват единствено в едно копие и са разпръснати из библиотеките на Европа.

Според професор Стегъл Духовното наследство не може да е написано от Джон, тъй като „ Последната воля и наследството на душата “ е оповестена през 1613 година, повече от десетилетие след гибелта на Джон през 1601 година

Това потвърди, че е от няколко години след гибелта на Джон Шекспир и по този начин създателят на британския превод, открит в дома на Шекспир, в действителност е единственият различен вероятен Дж. Шекспир – Джоан – живяла от 1569 до 1646 година

В своето проучване професор Стегъл твърди, че Джоан е приспособила „ Последната воля и наследството на душата “, с цел да сътвори Духовното наследство през 1630-те години.

Проучването освен разкрива, че в действителност Джоан, а не Джон, е била най-близката католичка, само че и че тя се е интересувала от писане като брат си.

В последна сметка историческите предубеждения във връзка с пола може да са изиграли роля в затъмняването на истината за това кой е приспособил това копие на Духовното наследство в фамилията на Шекспир.

„ Досега никой не е виждал, че това принадлежи на нея, тъй като никой не е считал, че документ като този може да принадлежи на жена “, сподели професор Стегъл.

„ Сестрата на Шекспир “ е и името на известно есе на Вирджиния Улф за това по какъв начин Джоан в никакъв случай не би могла да се надява да бъде публицист или да резервира писането си.

„ Тя се трансформира в нещо като знак на всички изгубени гласове на ранните съвременни дами “, добави професор Стегъл.

„ Има стотици хиляди думи, оживели от нейния брат, и до момента нито една, с каквото и да е изложение, от нея. “

Изследването, оповестено в списанието Shakespeare Quarterly, е част от работата на професор Стегъл върху идната биография на Уилям Шекспир.

Източник – Daly Mail/Превод:SafeNews