Уилям Адамс се ражда през 1564 г. в Гилингам, Англия

Уилям Адамс се ражда през 1564 година в Гилингам, Англия и от ранна възраст мечтае да стане моряк. Цялото му детство е ориентирано към плаването и по тази причина учи конструиране на плавателни съдове, навигация и астрономия, с които може да влезе в Кралската флота. Неговият преподавател е Николас Дигенс – водеща фигура в корабостроенето и един от най-хубавите сътрудници на Източно индийската компания за превоз и търговия. Изучаването на тънкостите на мореплаването дават опция на Уилям да влезе в редиците на компанията Барбари, като капитан и доста скоро стартира своите първи пътешествия към Източна Индия.

Напуска пристанището на Ротердам през 1598 година под командването на Жаки Маху. Маршрутът изисква прекосяване през Нос Лопес в Африка, Мока в Южна Америка, Хаваи и достигането до остров Бонин в южната част на Япония. До някаква степен можем да кажем, че Уилям е съумял да обиколи света единствено с един маршрут и по този метод да остане с ясна точка за заобикалящия го свят. Голяма част от моряците не съумяват да оцелеят тежкия маршрут. Повечето умират от дезинтерия или стават жертва на локалните племена, когато вземат решение да акустират на обособените пристанища. Сред жертвите е и братът на Уилям – Томас. В някои от своите писма, Адамс споделя, че счита да мине през Англия, където се намират неговата брачна половинка и двете му деца.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=326410

По това време Япония има строга политика и не разрешава на чужденците, които имат знания за района, да напущат страната. Когато доближават крайбрежията, екипажът му е от едвам 18 души. Мнозина били мощно разочаровани от обстоятелството, че няма да се завърнат в никакъв случай в родината си, само че Уилям имал различен взор над нещата и всеки ден се изумявал на красивата картина, която се разкривала пред него. Много скоро се разпалил от обичаите на страната на изгряващото слънце и почнал да учи културата им. Среща се с могъщия самурай Токугава Иеясу, който по-късно ще стане шогун. Самураят пленява и прибира всички чужденци.

Необходимо е известно време, преди да има доверие сред двете страни. В следствие Адамс се потвърждава като предан капитан на своя екипаж и щом излиза наяве, че всички са добре осведомени с корабоплаването и корабостроенето, са освободени и впрегнати за нова задача. Уилям строи дребна имитация на кораба Liefde и с това сграбчва вниманието на самурая. Не би трябвало да забравяме, че Адамс владее холандски, португалски и малко японски, с което връзката вървявала доста по-добре. След като почнал да опознава културата и да се потвърждава като ефикасен чужденец, мореплавателят почнал да се отдава на източните традиции, оженил се за японка, скоро му се родили деца и почнал да привиква с новия си дом. Японците постоянно считали европейците за доста необразовани и затова оживелите стартират да учат етикета на нацията.

Снимка: By PHGCOM – Own photograph, at the Tower of London, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5970288

Изучаването на японски в допълнение разрешава на чужденецът да разшири въздействието си в кралския двор. С мудни темпове стартира да се демонстрира като специалист за редица западни въпроси и получава правото да посещава двореца при всеки комфортен миг. Не стопира да заплаща пари на жена си в Англия, по всеки вероятен метод. Нещо повече, разнообразни източници са скептични за неговите триумфи и финансови облаги от наличието му на острова, някои приказват, че е доста богат и има правото да употребява прислужници, други считат, че е живял много непретенциозно, само че въпреки всичко е предоставял знанията си на японците.

Една от аргументите за несъгласията идва от обстоятелството, че редица британски историци желаят да го трансфорат в изключително сполучлив сътрудник в източната просвета, въпреки и да се срещат някои исторически спорове. Сред един от всички е изказванието, че Адамс съумява да стане самурай. Подобна купа се дава само и единствено на човек, който изучи бойното изкуство с катана, само че морякът не познавал тази традиция. Получава два самурайски меча, с които се заличава остарялата му същина и на нейно място се слага нова – тази на боеца Миура Анжиж. Това до някаква степен дава независимост на англичанина, само че не и правото да напусне острова.

През 1609 година съумява да контракти нови условия за холандските кораби, да договаря с шогуна, капитаните и даже със самата Холандия, с цел да разреши слагането на търговски канал. Имайки поради остарялата омраза с португалските заселници, Адамс съумява да отвори комерсиална фабрика и разрешава на комерсиалния флот да разменя артикули със доста по-добър курс по отношение на португалските сътрудници. Неговите дейности работят в интерес на Холандия цели два века. По-късно схваща, че британски кораби са акустирали покрай Индонезия и моли англичаните да дойдат в Япония, с цел да изпрати по тях новини за брачната половинка си в Англия. Освен това предлага установяването на търговски връзки.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=261474

Червеният японски щемпел за търговия

Английският капитан Джон Сарис вижда, че Адамс приказва съвършен японски, облечен е в обичайното японско кимоно и отхвърля да стои при англичаните, до момента в който се настаняват в своите квартири. През огромна част от времето, англичанинът развежда гостите до разнообразни точки и даже среща Сарис с японския шогун Хидетада. В знак на благосклонност, шогунът изпраща две брони за крал Джеймс, като едната е изложена в кулата на Лондон през 2015 година, до момента в който другата се намира в Кралския музей в Лийдс.

При второто посещаване на англичаните, Адамс съумява да издейства комерсиално право с червен щемпел, допускащ на англичаните да стартират да купуват, продават, наддават и бартеросват артикули на територията на цяла Япония. Забавен факт е, че след подписването на комерсиалното съглашение, получава и заплата от близо 100 паунда. Въпреки препоръките на капитана, множеството кораби се насочвали към Хирадо, където разглеждали обширно какво купуват холандците. Никой от британските кораби не осъзнавал, че купува неприятна стока, която няма да се продаде. Впрочем огромна част от приходите на Източната индийска компания идват с помощта на комерсиалния усет на Адамс, който разменя китайски артикули за японско сребро.

Снимка: By Shogun Ieyasu – Nationaal Archief, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7728386

Разрешението на холандските кораби да пътуват свободно около крайбрежието на страната, само че да търгуват на избрани пристанища

След близо 15 години в Япония, Уилям Адамс се трансформира задоволително и отхвърля да слуши на британската корона. Когато идва Ричард Кокс с вярата, че ще успее да направи положителни пазарни покупко-продажби. Адамс му оповестява, че с цел да стартират да приказват, капитанът би трябвало да изкара най-малко седем години с него. Уилям Адамс умира на 16 май 1620 година на 55-годишна възраст. Погребан е в Нагасаки, само че гробът му не е маркиран. През 2019 година японски археолози откриват остатъци, които имат вяра, че са негови. В наследството си, морякът написа, че оставя последните си 500 английски паунда, които би трябвало да се разделят сред фамилията му в Япония и това в Англия.