Огнян Минчев: Носят вода от 999 кладенеца за това, че мерките са несправедливи
"Угнетяващо е да се проследят първите - ФБ - реакции на препоръчаните от здравния министър ограничения за ограничение на епидемията ", написа във фейсбук профила си политологът Огнян Минчев. И продължава по този начин:
"Калейдоскопичен безпорядък от бърборене и неодобрение, носене на вода от 999 кладенеца за това, че ограниченията са несправедливи, рискови, разоряващи, изразяващи прикрита изгода и така нататък
Понякога се чудя - какво може да разсъни моралното възприятие на българското общество. Това възприятие, което поражда общностно единение и изблик на взаимност на основата на най-простичката човечност. Мрежата е цялостна с некролози - на хора от всевъзможни възрасти, паднали жертва на ковид-а.
Вчера пациент на болничното заведение в Бургас се самоуби, хвърляйки се от осмия етаж, тъй като не можа да понесе страданията на своите събратя по орис в ковид-отделението. Лекари и медицински сестри изнемогват. Да сте чули някой от тях да пита по кое време ще му платят повече? Аз не съм чул. Питат по кое време ще се наспят, по кое време ще отидат при фамилиите си, по кое време ще имат по-голяма сигурност, борейки се на първа линия със болестта. Мнозина от тях персонално минаха през пъкъла на заболяването.
Мнозина починаха. Не заслужават ли тези хора нашето схващане, състрадание, признателност?
Глухото ръмжене против ограничаващите ограничения е добре осведомено. Недоволните добре знаят, че в прилежаща Гърция освен има локдаун, само че и вечерен час, възбрана за излизане и така нататък Така - повече или по-малко - се води война против вируса и в останалата част на Европа. Знаем, само че не желаеме да си го признаем. По-лесно е да намерим интрига, провинен и букет официални учредения да се измъкнем от рестриктивните мерки. Най-възхитителният мотив е неспособността на държавното управление да се оправи.
Като имам поради по какъв начин властта се оправя с всички останали неща, податлив съм да позволи, че с пандемията въпреки всичко институциите се оправят една концепция - не повече - по-добре. Може би тъй като са на поста си тези невероятни, чудесни, кой знае от кое място взели се хора с бели престилки, които водят борбата на ръба на отчаянието - в цялостен контрастност с мангъровците, с мърморковците и с навъсените последователи на следващата тайна доктрина за вируса като скрит план.
Освен на медиците, в реда на нещата е да сторим реверанс и на учителите - на тези към този момент немлади в болшинството си хора, които също жертват всекидневно живота си за нашите деца.
Свалете шапки пред тези хора, господа! И си дайте сметка, че живеем във време, в което всеки от нас би трябвало да заплати налога за неповторимото богатство да бъде жив и да живее в общество - в българското общество. Всеки би трябвало да заплати този налог, който се мери в взаимност, признателност и отговорност. Усмихнете се, отворете сърцата си - дано най-малко за малко бъдем едно цяло, да бъдем общество! Оставайки разнообразни - и в съревнование между тях. "
"Калейдоскопичен безпорядък от бърборене и неодобрение, носене на вода от 999 кладенеца за това, че ограниченията са несправедливи, рискови, разоряващи, изразяващи прикрита изгода и така нататък
Понякога се чудя - какво може да разсъни моралното възприятие на българското общество. Това възприятие, което поражда общностно единение и изблик на взаимност на основата на най-простичката човечност. Мрежата е цялостна с некролози - на хора от всевъзможни възрасти, паднали жертва на ковид-а.
Вчера пациент на болничното заведение в Бургас се самоуби, хвърляйки се от осмия етаж, тъй като не можа да понесе страданията на своите събратя по орис в ковид-отделението. Лекари и медицински сестри изнемогват. Да сте чули някой от тях да пита по кое време ще му платят повече? Аз не съм чул. Питат по кое време ще се наспят, по кое време ще отидат при фамилиите си, по кое време ще имат по-голяма сигурност, борейки се на първа линия със болестта. Мнозина от тях персонално минаха през пъкъла на заболяването.
Мнозина починаха. Не заслужават ли тези хора нашето схващане, състрадание, признателност?
Глухото ръмжене против ограничаващите ограничения е добре осведомено. Недоволните добре знаят, че в прилежаща Гърция освен има локдаун, само че и вечерен час, възбрана за излизане и така нататък Така - повече или по-малко - се води война против вируса и в останалата част на Европа. Знаем, само че не желаеме да си го признаем. По-лесно е да намерим интрига, провинен и букет официални учредения да се измъкнем от рестриктивните мерки. Най-възхитителният мотив е неспособността на държавното управление да се оправи.
Като имам поради по какъв начин властта се оправя с всички останали неща, податлив съм да позволи, че с пандемията въпреки всичко институциите се оправят една концепция - не повече - по-добре. Може би тъй като са на поста си тези невероятни, чудесни, кой знае от кое място взели се хора с бели престилки, които водят борбата на ръба на отчаянието - в цялостен контрастност с мангъровците, с мърморковците и с навъсените последователи на следващата тайна доктрина за вируса като скрит план.
Освен на медиците, в реда на нещата е да сторим реверанс и на учителите - на тези към този момент немлади в болшинството си хора, които също жертват всекидневно живота си за нашите деца.
Свалете шапки пред тези хора, господа! И си дайте сметка, че живеем във време, в което всеки от нас би трябвало да заплати налога за неповторимото богатство да бъде жив и да живее в общество - в българското общество. Всеки би трябвало да заплати този налог, който се мери в взаимност, признателност и отговорност. Усмихнете се, отворете сърцата си - дано най-малко за малко бъдем едно цяло, да бъдем общество! Оставайки разнообразни - и в съревнование между тях. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ