Удари по критична инфраструктура, дезинформация, хакерски атаки – това са

Удари по сериозна инфраструктура, дезинформация, хакерски офанзиви – това са единствено част от хибридните закани, набиращи мощ през последните години. Как европейските страни се „ въоръжават “ против новия вид рискове и какво предстои пред България след присъединяването към центъра на НАТО и Европейски Съюз във Финландия?

В началото на октомври Финландия и Естония откриха повреди в подводен газопровод и телекомуникационен кабел, свързващи ги през Балтийско море.

Засягане на сериозна инфраструктура е измежду главните хибридни закани, против които са изправени актуалните страни. В съответния случай танкер, който Финландия е наела за запас след началото на съветската инвазия в Украйна, ѝ разрешава да посрещне новината за случая умерено без заплаха от дефицит на газ.  Готовността ѝ се дължи на специфична държавна организация, която дава отговор при положение на рецесии сериозните за обществото процеси да продължат да действат.

Страната ни е обект на дейни дейности от страна на съветските специфични служби, разясни той

„ Ние образоваме и обществения, и частния бранш, тъй че при удар първо те да се възстановят по-бързо и второ - произлизащите проблеми да са по-малки. Ако всички компании са по-добре готови откъм киберсигурност, тогава цялото ни общество ще е по-устойчиво на хакерски атаки “, изясни Антти Силланпаа, от Националната организация за незабавно доставяне на Финландия.

Кибератаки, дезинформация, свръхпретоварване с информация, интервенция в избори - разширението на мащаба на тези дейности в " сивата зона " води до основаването през 2017 година на първия взаимен център на НАТО и Европейския съюз за битка с хибридните закани. През септември България също стана част от него.

Вътрешният министър удостовери, че заплаха за сигурността на жителите в деня на вота няма

„ България получава достъп до всичките ни материали и разбори, най-хубави практики, регулярни мониторингови отчети и най-важното – достъп до нашите образования, където българските представители ще могат да засилят качествата си и посредством симулации да упражняват дружно с останалите партньорски страни по какъв начин да се опълчват на хибридните закани “, уточни Маркус Кокко от Европейския център за върхови достижения за битка с хибридните закани.

Центърът е в действителност мрежа от специалисти и практици от гражданския и военния бранш, които изследват другите страни на хибридните закани – от въздействие до военните средства. Целта е предварителна защита.

„ Очаква се България да дефинира свои цели, свои цели, свои задания и най-много своя принос в общата активност на центъра. Няма страна в Европа, пък и в света, която да не е изложена на хибридни закани “, разяснява Нина Симова, дипломат на България във Финландия.

Според него при подобен конфликт би трябвало обществото да заеме позиция

Затова Брюксел взема решение да финансира пан-европейска мрежа за противопоставяне на хибридните закани, която също е основана в Хелзинки. Учените там разпознават и тестват новаторски решения, които по-късно предлагат на партньорските страни.

„ Настоящите хибридни закани са композиция сред остарели средства и нови детайли. Сега се употребява доста исторически ревизионизъм. Забелязваме по какъв начин всички украинци са наричани нацисти. Най-добрият метод да се оправим с подправената информация е да подчертаваме съществуването ѝ и второ - да разполагаме с контрапослание – да споделяме вярна и достоверна информация “, добави Паиви Маттила, шеф на стратегия за проучвания по сигурността EU-HYBNET.

Докато главните стълкновение с „ Хамас “ са на юг, от север „ Хизбула “, също насочи ракетни удари против Израел

Хибридните офанзиви са извънредно ефикасни. Много по-евтино е да се провежда акция от тролове или ботове в обществените мрежи, в сравнение с, да се изпратят танкове. Действията се плъзгат по ръба на закона, заобикалят риска от оповестяване на война, а нападащият постоянно остава прикрит, като този, взривил преди година тръбите на Северен поток.