Вдигат летвата за тройка на матурите
Учениците към момента не умеят да мислят и да четат с разбиране
Държавата обмисля да вдигне летвата за тройка на матурите от учебната 2022-2023 учебна година, заяви просветният министър Красимир Вълчев при представянето на резултатите от първия изпит, който учениците държаха в необичайни условия. В момента скалата, по която получените точки - от нула до 100, се преобразуват в оценки по шестобалната система, е смешно ниска - около 22 точки носят двойка, въпреки че по света практиката е слаба оценка да носят около половината от общия брой точки на който и да било тест.
Не се знае дали точките ще се увеличат и при преобразуването на останалите оценки - МОН възнамерява да оповести промените идната седмица. Министърът на образованието Красимир Вълчев обаче се пошегува, че при този начин на зачеркване на отговори в теста човек трябва да е пълен " карък ", с цел да не изкара тройка. За по-висока скала от години говорят и учители, и родители, само че просветното министерство избягваше промени в тази сфера, с цел да се отчита по-висока успеваемост. Ясно е, че който е изкарал 22 точки на матурата, със сигурност на поправителните изпити няма да получи 30 и в крайна сметка няма да се дипломира.
МОН отчете по-високи резултати от матурите по 9 предмета след приключването на дистанционното обучение. По български език средният успех тази година е 4,20 при 4,06 миналата година. Най-висок е успехът по немски език. Има спад основно по география и икономика, само че тази година високите оценки може да се дължат и на това, че в изпитите е включен по-малко учебен материал. От тестовете по литература отпаднаха Вапцаров, Димитър Талев и Димитър Димов, което много олекоти задачите на абитуриентите. Специално за български език и литература продължава старата тенденция учениците да се справят добре на въпросите, в които се отбелязва един от четири посочени отговора - тоест да играят на тото, само че не успяват да се справят там, където има нужда от четене с разбиране и формулиране на собствена теза или резюме.
Една трета от зрелостниците не са успели да се справят с написването на резюме на текст, а максималният резултат от 4 точки на тази задача е постигнат от по-малко от 3 на 100 - тоест излизащите от училище категорично не владеят тази материя, която може да се превърне в съществена част от професията им. При писането на съчинение или есе върху зададен текст се увеличава броят на тези, които пишат - те вече са близо 80 на 100. Но, както спомена експертът от МОН Евгения Костадинова, не всички пишат това, което трябва. Малко над 5 на 100 просто са преписали произведението " Чорба от греховете на отец Никодим " от Елин Пелин, по което трябваше да напишат интерпретативно съчинение или есе, а това им носи нула точки на третия изпитен модул. 45 на 100 са избрали да пишат есе, само че не всеки от тях се е справил качествено. Все по-малко са абитуриентите, които рискуват да затънат в дебрите на литературния анализ и да напишат интерпретативно съчинение - само една трета от всички завършващи. Има и ученици, които не са предали празни листове, само че според Костадинова " са написали просто нещо " с надеждата да получат някоя и друга точка отгоре. Остава тенденцията учениците да се справят по-добре там, където трябва да отбелязват предварително зададени отговори, при това по всички предмети. За щастие, за първи път няма ученик, който да е изкарал нула точки и на двете матури, и има прекалено много с високи резултати. Някои от тях са се явявали на повече от двата задължителни изпита, което може да се обясни с факта, че много университети се отказаха от приемни изпити и за сметка на това изискват оценка от държавния изпит по конкретен предмет. Затова и доста ученици са избрали допълнителни изпити по биология и химия, като презумпцията е, че явно се канят да кандидатстват медицина.
За първи път има ученичка с четири шестици - на двете задължителни и на двете матури по желание. Това е Десислава Илиева от СМГ. Тя е държала изпити по български език, математика, биология и химия. Има и 7 ученици с по три шестици, като повечето от тях са полагали изпит по математика. 73 са изкарали две пълни отлични оценки на двете задължителни матури, а миналата година са били 17.
С най-висок резултат за пореден път е Немската гимназия в столицата. На първо място от градовете е София, следвана от Смолян, а последна е Силистра. Красимир Вълчев коментира, че високите резултати на Немската не са основание да се твърди, че тя е най-доброто училище в България, защото там селекция има още на изпита след седми клас. " Може да има много училища, които са приели деца с по-слаби резултати в осми клас, а след това учителите да са дали повече от себе си, с цел да ги обучат. Каним се да анализираме именно тази добавена стойност ", допълни той. Смолян пък е феноменът от последните няколко години, който винаги се нарежда на второ място по резултати от изпитите и това се дължи на много добрата работа на местното управление по образованието. На трето място е Варна. Както и миналата година, най-много ученици са се явили на изпит по английски
МОН за първи път представи и диференциацията по точки от изпита по български, благодарение на което университетите могат да извършат по-детайлно класиране. Тъй като от 95 до 100 точки се водят все " Отличен 6 ", а от 75 до 95 са Отличен /5,50 - 5,99/ разбивката помага да се разслоят оценките и да бъдат приети хората с по-висок коефициент. Всъщност 100 точки няма никой, само че с 99,5 точки са едва двама от завършилите. Според експертите на МОН, в случай че университетите решат да класират на базата на броя точки, селекцията може да бъде напълно приемлива.
Междувременно, след отлагането за догодина на изпитите в четвърти и седми клас, синдикати и директори подхвърлят идеята тези изпити да не са в отделни дни по отделни предмети, а да има един общ тест, който да мери грамотност и познания по всички предмети, които се преподават. Очаква се министерството да се произнесе и за тази концепция, въпреки че тази година бяха лансирани примерни тестове за отделните предмети.
Дистанционното обучение и резултатите от проведените изпити всъщност могат да се превърнат в основа за една по-широка дискусия за смисъла на матурите и начина, по който се провеждат. Топката е в полето на МОН.
Държавата обмисля да вдигне летвата за тройка на матурите от учебната 2022-2023 учебна година, заяви просветният министър Красимир Вълчев при представянето на резултатите от първия изпит, който учениците държаха в необичайни условия. В момента скалата, по която получените точки - от нула до 100, се преобразуват в оценки по шестобалната система, е смешно ниска - около 22 точки носят двойка, въпреки че по света практиката е слаба оценка да носят около половината от общия брой точки на който и да било тест.
Не се знае дали точките ще се увеличат и при преобразуването на останалите оценки - МОН възнамерява да оповести промените идната седмица. Министърът на образованието Красимир Вълчев обаче се пошегува, че при този начин на зачеркване на отговори в теста човек трябва да е пълен " карък ", с цел да не изкара тройка. За по-висока скала от години говорят и учители, и родители, само че просветното министерство избягваше промени в тази сфера, с цел да се отчита по-висока успеваемост. Ясно е, че който е изкарал 22 точки на матурата, със сигурност на поправителните изпити няма да получи 30 и в крайна сметка няма да се дипломира.
МОН отчете по-високи резултати от матурите по 9 предмета след приключването на дистанционното обучение. По български език средният успех тази година е 4,20 при 4,06 миналата година. Най-висок е успехът по немски език. Има спад основно по география и икономика, само че тази година високите оценки може да се дължат и на това, че в изпитите е включен по-малко учебен материал. От тестовете по литература отпаднаха Вапцаров, Димитър Талев и Димитър Димов, което много олекоти задачите на абитуриентите. Специално за български език и литература продължава старата тенденция учениците да се справят добре на въпросите, в които се отбелязва един от четири посочени отговора - тоест да играят на тото, само че не успяват да се справят там, където има нужда от четене с разбиране и формулиране на собствена теза или резюме.
Една трета от зрелостниците не са успели да се справят с написването на резюме на текст, а максималният резултат от 4 точки на тази задача е постигнат от по-малко от 3 на 100 - тоест излизащите от училище категорично не владеят тази материя, която може да се превърне в съществена част от професията им. При писането на съчинение или есе върху зададен текст се увеличава броят на тези, които пишат - те вече са близо 80 на 100. Но, както спомена експертът от МОН Евгения Костадинова, не всички пишат това, което трябва. Малко над 5 на 100 просто са преписали произведението " Чорба от греховете на отец Никодим " от Елин Пелин, по което трябваше да напишат интерпретативно съчинение или есе, а това им носи нула точки на третия изпитен модул. 45 на 100 са избрали да пишат есе, само че не всеки от тях се е справил качествено. Все по-малко са абитуриентите, които рискуват да затънат в дебрите на литературния анализ и да напишат интерпретативно съчинение - само една трета от всички завършващи. Има и ученици, които не са предали празни листове, само че според Костадинова " са написали просто нещо " с надеждата да получат някоя и друга точка отгоре. Остава тенденцията учениците да се справят по-добре там, където трябва да отбелязват предварително зададени отговори, при това по всички предмети. За щастие, за първи път няма ученик, който да е изкарал нула точки и на двете матури, и има прекалено много с високи резултати. Някои от тях са се явявали на повече от двата задължителни изпита, което може да се обясни с факта, че много университети се отказаха от приемни изпити и за сметка на това изискват оценка от държавния изпит по конкретен предмет. Затова и доста ученици са избрали допълнителни изпити по биология и химия, като презумпцията е, че явно се канят да кандидатстват медицина.
За първи път има ученичка с четири шестици - на двете задължителни и на двете матури по желание. Това е Десислава Илиева от СМГ. Тя е държала изпити по български език, математика, биология и химия. Има и 7 ученици с по три шестици, като повечето от тях са полагали изпит по математика. 73 са изкарали две пълни отлични оценки на двете задължителни матури, а миналата година са били 17.
С най-висок резултат за пореден път е Немската гимназия в столицата. На първо място от градовете е София, следвана от Смолян, а последна е Силистра. Красимир Вълчев коментира, че високите резултати на Немската не са основание да се твърди, че тя е най-доброто училище в България, защото там селекция има още на изпита след седми клас. " Може да има много училища, които са приели деца с по-слаби резултати в осми клас, а след това учителите да са дали повече от себе си, с цел да ги обучат. Каним се да анализираме именно тази добавена стойност ", допълни той. Смолян пък е феноменът от последните няколко години, който винаги се нарежда на второ място по резултати от изпитите и това се дължи на много добрата работа на местното управление по образованието. На трето място е Варна. Както и миналата година, най-много ученици са се явили на изпит по английски
МОН за първи път представи и диференциацията по точки от изпита по български, благодарение на което университетите могат да извършат по-детайлно класиране. Тъй като от 95 до 100 точки се водят все " Отличен 6 ", а от 75 до 95 са Отличен /5,50 - 5,99/ разбивката помага да се разслоят оценките и да бъдат приети хората с по-висок коефициент. Всъщност 100 точки няма никой, само че с 99,5 точки са едва двама от завършилите. Според експертите на МОН, в случай че университетите решат да класират на базата на броя точки, селекцията може да бъде напълно приемлива.
Междувременно, след отлагането за догодина на изпитите в четвърти и седми клас, синдикати и директори подхвърлят идеята тези изпити да не са в отделни дни по отделни предмети, а да има един общ тест, който да мери грамотност и познания по всички предмети, които се преподават. Очаква се министерството да се произнесе и за тази концепция, въпреки че тази година бяха лансирани примерни тестове за отделните предмети.
Дистанционното обучение и резултатите от проведените изпити всъщност могат да се превърнат в основа за една по-широка дискусия за смисъла на матурите и начина, по който се провеждат. Топката е в полето на МОН.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ