700 000 години Юпитер се приближава към Слънцето
Учените в Швеция, изследващи Юпитер , най-голямата планета в нашата слънчева система, настояват в свое изследване, че се е образувал 4 пъти по-далеч от Слънцето , в сравнение с е сегашната му орбита , оповестява " Астрономи ".
Според нови проучвания от университета в Лунд в Швеция , миграцията на Юпитер във вътрешността през Слънчевата система до сегашната му орбита лишава единствено 700 000 години . Новото изследване е оповестено на 12 февруари 2019 година в Astronomy and Astrophysics. Доказателствата за пътешествието на Юпитер идват от разбор на метеорити, които се движат по същата орбита като Юпитер, пред и зад планетата.
Астрономите знаят, че планетите газови колоси към други звезди постоянно са доста близки до звездата си . Според сегашната доктрина, тези газови планети са се формирали по-далеч и по-късно мигрират във вътрешността към своите звезди . Може ли това да се е случило и в нашата лична слънчева система?
Астрономи откриха още 10 луни към Юпитер
Така общият им брой е 79
За новото изследване екип от откриватели употребява компютърни калкулации, за да наблюдава историята на Юпитер в нашата слънчева система, преди 4,5 милиарда години . Тогава Юпитер е новообразуван, както и другите планети в Слънчевата система. Планетите последователно се построяват от галактическия прахуляк, който се върти към нашето младо слънце в плосък диск от газ и прахуляк. Тогава Юпитер не е бил по-голям от нашата планета и към четири пъти по-далеч от Слънцето , в сравнение с настоящето му състояние.
Астрономът Симона Пирани от университета в Лунд е водещият създател на проучването, разяснява в свое изследване, че " това е първият път , когато имаме доказателства, че Юпитер е образуван надалеч от Слънцето и по-късно мигрира към сегашната си орбита ".
Изследването изследва и газовия колос Сатурн и ледените планети-гиганти Уран и Нептун . Изследователите считат, че даже тези великански планети са мигрирали по същия метод като Юпитер.
Пирани добавя, че " доказателствата за миграцията могат да бъдат открити в троянските метеорити, които се въртят към слънцето покрай Юпитер ".
Троянците са огромна група метеорити, които споделят орбитата на Юпитер към Слънцето. Те се състоят от две групи от хиляди метеорити , които са надлежно пред и зад Юпитер . Пред Юпитер има към 50% повече троянци, в сравнение с зад него, и тази асиметрия се оказа основна за учените при разгадаването на миграцията на Юпитер .
Научният свят до момента не е могъл да изясни за какво двете групи метеорити са разнообразни по мярка . Андерс Йохансен, професор по астрономия в университета в Лунд, е съавтор на проучване изяснява, че " тази асиметрия бе мистерия в Слънчевата система ".
Новото изследване изследва асиметрията, като пресъздава последователността от събития в образуването на Юпитер и последователното хващане на троянските метеорити на планетата .
Използвайки компютърни симулации, откривателите пресмятат, че сегашната асиметрия може да се е случи единствено в случай че Юпитер е формиран четири пъти по-далеч в Слънчевата система и по-късно мигрира до настоящето си местонахождение . По време на пътуването към Слънцето личната гравитация на Юпитер улавя повече троянци пред себе си.
Според изчисленията на откривателите, миграцията на Юпитер е лишила към 700 000 години , започвайки от към 2 до 3 милиона години откакто Юпитер стартира живота си като метеорит надалеч от Слънцето .
Пътуването във вътрешността в Слънчевата система е посредством спираловидно придвижване , а Юпитер продължава да обикаля към звездата по все по-тесен път. Основната причина за самата миграция е обвързвана с гравитационните сили от заобикалящия газ в самата Слънчевата система.
Компютърните симулации демонстрират, че троянските метеорити са уловени, когато Юпитер е млада планета без газово тяло , което значи, че тези метеорити най-вероятно се състоят от сходни блокове като тези, които образуват вътрешността на Юпитер .
Juno демонстрира на учените непознатото лице на Юпитер
Нови данни разбулват загадките…
Според нови проучвания от университета в Лунд в Швеция , миграцията на Юпитер във вътрешността през Слънчевата система до сегашната му орбита лишава единствено 700 000 години . Новото изследване е оповестено на 12 февруари 2019 година в Astronomy and Astrophysics. Доказателствата за пътешествието на Юпитер идват от разбор на метеорити, които се движат по същата орбита като Юпитер, пред и зад планетата.
Астрономите знаят, че планетите газови колоси към други звезди постоянно са доста близки до звездата си . Според сегашната доктрина, тези газови планети са се формирали по-далеч и по-късно мигрират във вътрешността към своите звезди . Може ли това да се е случило и в нашата лична слънчева система?
Астрономи откриха още 10 луни към Юпитер
Така общият им брой е 79
За новото изследване екип от откриватели употребява компютърни калкулации, за да наблюдава историята на Юпитер в нашата слънчева система, преди 4,5 милиарда години . Тогава Юпитер е новообразуван, както и другите планети в Слънчевата система. Планетите последователно се построяват от галактическия прахуляк, който се върти към нашето младо слънце в плосък диск от газ и прахуляк. Тогава Юпитер не е бил по-голям от нашата планета и към четири пъти по-далеч от Слънцето , в сравнение с настоящето му състояние.
Астрономът Симона Пирани от университета в Лунд е водещият създател на проучването, разяснява в свое изследване, че " това е първият път , когато имаме доказателства, че Юпитер е образуван надалеч от Слънцето и по-късно мигрира към сегашната си орбита ".
Изследването изследва и газовия колос Сатурн и ледените планети-гиганти Уран и Нептун . Изследователите считат, че даже тези великански планети са мигрирали по същия метод като Юпитер.
Пирани добавя, че " доказателствата за миграцията могат да бъдат открити в троянските метеорити, които се въртят към слънцето покрай Юпитер ".
Троянците са огромна група метеорити, които споделят орбитата на Юпитер към Слънцето. Те се състоят от две групи от хиляди метеорити , които са надлежно пред и зад Юпитер . Пред Юпитер има към 50% повече троянци, в сравнение с зад него, и тази асиметрия се оказа основна за учените при разгадаването на миграцията на Юпитер .
Научният свят до момента не е могъл да изясни за какво двете групи метеорити са разнообразни по мярка . Андерс Йохансен, професор по астрономия в университета в Лунд, е съавтор на проучване изяснява, че " тази асиметрия бе мистерия в Слънчевата система ".
Новото изследване изследва асиметрията, като пресъздава последователността от събития в образуването на Юпитер и последователното хващане на троянските метеорити на планетата .
Използвайки компютърни симулации, откривателите пресмятат, че сегашната асиметрия може да се е случи единствено в случай че Юпитер е формиран четири пъти по-далеч в Слънчевата система и по-късно мигрира до настоящето си местонахождение . По време на пътуването към Слънцето личната гравитация на Юпитер улавя повече троянци пред себе си.
Според изчисленията на откривателите, миграцията на Юпитер е лишила към 700 000 години , започвайки от към 2 до 3 милиона години откакто Юпитер стартира живота си като метеорит надалеч от Слънцето .
Пътуването във вътрешността в Слънчевата система е посредством спираловидно придвижване , а Юпитер продължава да обикаля към звездата по все по-тесен път. Основната причина за самата миграция е обвързвана с гравитационните сили от заобикалящия газ в самата Слънчевата система.
Компютърните симулации демонстрират, че троянските метеорити са уловени, когато Юпитер е млада планета без газово тяло , което значи, че тези метеорити най-вероятно се състоят от сходни блокове като тези, които образуват вътрешността на Юпитер .
Juno демонстрира на учените непознатото лице на Юпитер
Нови данни разбулват загадките…
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ