На Уран и Нептун вали дъжд от диаманти
Учените от дълго време подозират, че на Уран и Нептун може да вали дъжд от същински диаманти. Сега това съмнение получи още едно удостоверение - и нови доказателства бяха получени пробно, заяви Би Би Си.
И двете планети принадлежат към по този начин наречените ледени колоси, макар че в действителност веществото, от което са формирани, е в течно-газообразно положение, а температурата му доближава няколко хиляди градуса.
Атмосферата както на Уран, по този начин и на Нептун се състои основно от хелий и водород, само че по-тежките детайли и субстанции, в това число метан, също са налице. Според хипотезата, на дълбочина към 7 000 км, температурата и налягането доближават такава стойност, че метанът би трябвало да се разложи на съставните му детайли: въглерод и водород.
В резултат на това по-лекият водород се издига в атмосферата, а въглеродът под въздействието на околната среда се трансформира в диамантени кристали и постепенно се спуска по-близо до скално-леденото ядро.
За да потвърдят тази доктрина, откриватели от американската национална лаборатория SLAC към Станфордския университет взеха решение да пресъздадат условия на Земята, близки до тези, открити в дълбините на Уран.
Учени от SLAC съумяха да създадат това изобретение благодарение на неповторимо лабораторно съоръжение и вместо метан (CH4) те използваха стирол (C8H8) - неговите физични свойства наподобяват повече на веществото, в което метанът се трансформира при такова голямо налягане и температура.
Теорията за появяването на диаманти на ледените колоси е изложена преди няколко десетилетия - и от този момент неведнъж се удостоверява както от калкулации, по този начин и пробно.
През 2017 година тя съвсем съумя да бъде потвърдена от експерти от същата SLAC лаборатория в Калифорния. Тогава те използваха оптичния лазер Matter in Extreme Conditions (MEC), само че в този момент - благодарение на ново точно съоръжение - процесът на преобразяване на въглерода в диаманти е изучен доста по-подробно.
Учените знаят относително малко за Уран и Нептун - най-отдалечените планети на нашата Слънчева система. И двете са толкоз надалеч от Земята, че единствено галактическата сонда „ Вояджър 2 " съумя да ги доближи - само че тя просто прелетя около тях, защото нямаше задача да учи от близко тези планети.
И двете планети принадлежат към по този начин наречените ледени колоси, макар че в действителност веществото, от което са формирани, е в течно-газообразно положение, а температурата му доближава няколко хиляди градуса.
Атмосферата както на Уран, по този начин и на Нептун се състои основно от хелий и водород, само че по-тежките детайли и субстанции, в това число метан, също са налице. Според хипотезата, на дълбочина към 7 000 км, температурата и налягането доближават такава стойност, че метанът би трябвало да се разложи на съставните му детайли: въглерод и водород.
В резултат на това по-лекият водород се издига в атмосферата, а въглеродът под въздействието на околната среда се трансформира в диамантени кристали и постепенно се спуска по-близо до скално-леденото ядро.
За да потвърдят тази доктрина, откриватели от американската национална лаборатория SLAC към Станфордския университет взеха решение да пресъздадат условия на Земята, близки до тези, открити в дълбините на Уран.
Учени от SLAC съумяха да създадат това изобретение благодарение на неповторимо лабораторно съоръжение и вместо метан (CH4) те използваха стирол (C8H8) - неговите физични свойства наподобяват повече на веществото, в което метанът се трансформира при такова голямо налягане и температура.
Теорията за появяването на диаманти на ледените колоси е изложена преди няколко десетилетия - и от този момент неведнъж се удостоверява както от калкулации, по този начин и пробно.
През 2017 година тя съвсем съумя да бъде потвърдена от експерти от същата SLAC лаборатория в Калифорния. Тогава те използваха оптичния лазер Matter in Extreme Conditions (MEC), само че в този момент - благодарение на ново точно съоръжение - процесът на преобразяване на въглерода в диаманти е изучен доста по-подробно.
Учените знаят относително малко за Уран и Нептун - най-отдалечените планети на нашата Слънчева система. И двете са толкоз надалеч от Земята, че единствено галактическата сонда „ Вояджър 2 " съумя да ги доближи - само че тя просто прелетя около тях, защото нямаше задача да учи от близко тези планети.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ