Продажби, газови надежди и мътно ядрено бъдеще
У нас нещата постоянно са динамични, граничещи даже и със абсурда, изключително в областта на енергетиката. Традицията и през 2018-а бе спазена - сложна година за въглищните мини, настройка за нуклеарни и газови планове и липса на финансиране. За похлупак, имаше и няколко покупко-продажби, които още веднъж повдигнаха тематиката за комплицираните политико-икономически взаимоотношения в България.
Вечният план АЕЦ "Белене "
Обещания за втора атомна централа се даваха на кг, само че край на плана не се планува скоро. Дори в противен случай: енергийният министър Теменужка Петкова разгласи, че се приготвя нова процедура за търсене на вложител, планува се тя да протече в девет стадия и вероятно в края на идната година може да има определен претендент.
Планирано е "Белене " да коства до 10 милиарда евро и строителството да продължи едвам осем години. Изглежда необикновено тези условия да бъдат спазени, изключително при направени към този момент три първи копки на план, проточил се 30 години. Въпреки тежките условия все още обаче претенденти за вложители има: това са съветската компания "Росатом ", Китайската национална нуклеарна корпорация CNNC, Корейската хидро- и нуклеарна корпорация Korea Hydro and Nuclear Power KHNP и френската "Фраматом ". Последната може да е снабдител на съоръжение. Неотдавна и американският колос General Electric изяви предпочитание да се включи като снабдител.
На този стадий никой не изяснява от кое място може да пристигна финансирането за градежа. Няма изясненост и дали ще се търси архитект-инженер за плана. Договорът с последния - "Уорли Парсънс ", бе скандално преустановен и след това компанията осъди НЕК за над 32 млн. евро неустойки. Отделно "Парсънс " към този момент бяха получили през годините за "Белене " още 265.8 млн. евро.
Като теглим чертата, излиза, че единствено за последните две години данъкоплатците са дали за случката с Втора атомна близо 640 млн. евро.
Постоянно закъсалата НЕК
Сагата с АЕЦ "Белене " продължава да тежи финансово и на Националната електрическа компания. Дружеството претърпява следващата си тежка финансова година, макар че повода за това не са единствено пасивите около нуклеарната централа. Само до края на септември то беше на алено със 153.4 млн. лв.. Отчетената загуба за интервала януари - септември демонстрира, че не е реализирано усъвършенстване на финансовото положение, изясняват от НЕК. Независимо от нараствания обсег на обезщетителните механизми те не са задоволителни за покриването на всички разноски. Компанията продължава да изпитва усложнения при обслужването на отговорностите си към снабдители, както и по заемите, които са за над 4 милиарда лв.. Никоя банка през днешния ден не желае да й отпусне пари и се постанова само компанията-майка БЕХ да я избавя.
Действително, през тази година приходите на НЕК ще се покачат поради сериозния експорт на електрическа енергия, само че това няма да е задоволително да покрие големите разноски.
Енергийната борса единствено с трима снабдители
След законови промени Българската самостоятелна енергийна борса пое контрола по покупко-продажбите на свободния пазар на ток. У нас има десетки дейни търговци на електрическа енергия, само че едвам трима производители са ангажирани с доставката й на тържището - държавните АЕЦ "Козлодуй ", Топлоелектрическа централа "Марица-изток 2 " и НЕК. Така консуматори и търговци на няколко пъти бяха изправени на нокти. Още през октомври цените на борса стигнаха рекордни равнища от към 200 лв/мвтч. Същите стойности бяха достигнати и при започване на декември. От борсата последно оповестиха, че повода е в огромното търсене при започване на зимния сезон. КЕВР пък даде обещание да направи инспекция, само че резултати от нея надали ще има преди март идната година. Междувременно около рисково високите цени някои предприятия към този момент започнаха да съжаляват, че са излезли на свободния пазар на ток.
Борсовата търговия занапред ще се развива, само че цените сигурно няма да останат на желаните от КЕВР равнища. Просто тъй като в района цената на електрическата енергия е приблизително с към 20% по-висока, в сравнение с в България.
Как ще я караме без въглища?
Огромни главоболия на екипа на Теменужка Петкова сътвори Европейската комисия. Европа упорства да приведем въглищните ни централи според най-новите еврорегламенти, а това значи милиарди вложения в тях, които не е ясно по какъв начин и по кое време ще се изплатят. Държавата изиска безсрочна дерогация за спасяването на държавната Топлоелектрическа централа "Марица-изток 2 ", само че сходно предложение надали ще бъде утвърдено в Брюксел. Екоминистерството още не е решило дали сходно искане може да се съобщи и за двете частни американски централи в района. Те работят по същата технология и употребяват същите нискокачествени въглища от "Мини Марица-изток ".
Проблемът с изключение на екологичен е и обществен - в случай че затворят ТЕЦ-овете след десетилетие, хиляди служащи ще останат без работа. Нещо, което никое държавно управление не може и не желае да си разреши. Напоследък все по-силно се постанова тезата, че въглищните централи би трябвало да бъдат затворени, с цел да се направи място за градежа на "Белене ". Спекулациите по тази тематика занапред ще не престават, само че е реалност, че никой през днешния ден не знае какъв брой тъкмо тежки метали като живак или нездравословни газове излъчват комините в региона на Гълъбово и Димитровград. Защото никой от екоинспекцията не желае да направи сходни замервания. Резултатите несъмнено ще са отчайващи.
За пакост квотите за нездравословни излъчвания, които купуват централите, нарастнаха внезапно. Това събори финансово държавната "Марица-изток 2 ". Другите две мощности нямат подобен проблем, тъй като НЕК заплаща за техните квоти. Заради огромните разноски за деветте месеца на годината загубата на държавната Топлоелектрическа централа доближи 266 млн. лв..
Българските газови очаквания
Властта се зае да трансформира енергийната си тактика поради упованията "Турски поток " да мине през страната. След като преди няколко години Еврокомисията не разреши построяването на "Южен поток ", в този момент по неговото трасе може да се постави една от тръбите на турския газопровод. Вариантът това да се случи е посредством Газов хъб "Балкан ". Освен съветски газ от Турция се чака в хъба да се включат и нашите добиви на синьо гориво от дълбоководната част на Черно море. Открити залежи там за момента няма. Намеренията са другите доставки да са от Азербайджан по строящия се газопровод сред Гърция и България.
На този стадий "Турски поток " си остава по-скоро политически план в частта му към Европа. Руската компания "Газпром " към този момент построи една от тръбите по дъното на Черно море и в този момент строи втората. Така Москва може още следващата година да спре преноса на газ през наша територия и да доставя непосредствено на южната ни съседка. Това обаче оставя България без доставки, тъй като нямаме различен източник. При тази обстановка може да разчитаме на благословията на Анкара и Москва част от газопровода да мине през България. Само че тази вероятност никак не се нрави на Съединени американски щати.
Така или другояче, специалистите ни решиха, че е най-удачно държавната "Булгартрансгаз " да стартира изследвания и строителство на нов газопровод от турската граница до варненската компресорна станция "Провадия ". Оттам пък ще се построява ново газово трасе през цяла Северна България, достигайки до сръбския град Зайчар. Цялото това оборудване ще е в основата на газовия хъб "Балкан ". То се прави оценка от "Булгартрансгаз " на над 2.8 милиарда лв.. Идеята е част от парите да бъдат отпуснати от Брюксел, а планът да се изплаща посредством директните такси.
Покрай тези проекти страната има нелеката задача да води договаряния с "Газпром " и за цени. Нагласите след делото сред Еврокомисията и газовия колос и постигнатите договорености са "Булгаргаз " да откри метод да предоговори в наша изгода цените за доставките на синьо гориво. Но нашите експерти не бързат с тези действия и даже работят много внимателно, макар че имат поддръжката на Брюксел. Досега са контрактувани единствено механически елементи, само че не и действително понижение на цените.
Износът на електрическа енергия процъфтява
Електроенергийният систематичен оператор записва растеж в износа на ток с близо 40% по отношение на 2017-а. Приходите от него са както за производителите, по този начин и за търговците. Като цяло обаче никой към този момент не е оптимист, че тази наклонност ще се резервира.
Умерени скептици са и производителите на зелена сила. Нови планове в тази сфера няма, тъй като възвръщаемостта им не е задоволителна добра за фирмите. В същото време Европа си е сложила за цел 27% от електрическата енергия на Стария континент през 2027 година да идва от възобновими източници. Това значи, че България ще би трябвало да търси нови тласъци, с цел да върне ВЕИ вложителите назад у нас.
Вечният план АЕЦ "Белене "
Обещания за втора атомна централа се даваха на кг, само че край на плана не се планува скоро. Дори в противен случай: енергийният министър Теменужка Петкова разгласи, че се приготвя нова процедура за търсене на вложител, планува се тя да протече в девет стадия и вероятно в края на идната година може да има определен претендент.
Планирано е "Белене " да коства до 10 милиарда евро и строителството да продължи едвам осем години. Изглежда необикновено тези условия да бъдат спазени, изключително при направени към този момент три първи копки на план, проточил се 30 години. Въпреки тежките условия все още обаче претенденти за вложители има: това са съветската компания "Росатом ", Китайската национална нуклеарна корпорация CNNC, Корейската хидро- и нуклеарна корпорация Korea Hydro and Nuclear Power KHNP и френската "Фраматом ". Последната може да е снабдител на съоръжение. Неотдавна и американският колос General Electric изяви предпочитание да се включи като снабдител.
На този стадий никой не изяснява от кое място може да пристигна финансирането за градежа. Няма изясненост и дали ще се търси архитект-инженер за плана. Договорът с последния - "Уорли Парсънс ", бе скандално преустановен и след това компанията осъди НЕК за над 32 млн. евро неустойки. Отделно "Парсънс " към този момент бяха получили през годините за "Белене " още 265.8 млн. евро.
Като теглим чертата, излиза, че единствено за последните две години данъкоплатците са дали за случката с Втора атомна близо 640 млн. евро.
Постоянно закъсалата НЕК
Сагата с АЕЦ "Белене " продължава да тежи финансово и на Националната електрическа компания. Дружеството претърпява следващата си тежка финансова година, макар че повода за това не са единствено пасивите около нуклеарната централа. Само до края на септември то беше на алено със 153.4 млн. лв.. Отчетената загуба за интервала януари - септември демонстрира, че не е реализирано усъвършенстване на финансовото положение, изясняват от НЕК. Независимо от нараствания обсег на обезщетителните механизми те не са задоволителни за покриването на всички разноски. Компанията продължава да изпитва усложнения при обслужването на отговорностите си към снабдители, както и по заемите, които са за над 4 милиарда лв.. Никоя банка през днешния ден не желае да й отпусне пари и се постанова само компанията-майка БЕХ да я избавя.
Действително, през тази година приходите на НЕК ще се покачат поради сериозния експорт на електрическа енергия, само че това няма да е задоволително да покрие големите разноски.
Енергийната борса единствено с трима снабдители
След законови промени Българската самостоятелна енергийна борса пое контрола по покупко-продажбите на свободния пазар на ток. У нас има десетки дейни търговци на електрическа енергия, само че едвам трима производители са ангажирани с доставката й на тържището - държавните АЕЦ "Козлодуй ", Топлоелектрическа централа "Марица-изток 2 " и НЕК. Така консуматори и търговци на няколко пъти бяха изправени на нокти. Още през октомври цените на борса стигнаха рекордни равнища от към 200 лв/мвтч. Същите стойности бяха достигнати и при започване на декември. От борсата последно оповестиха, че повода е в огромното търсене при започване на зимния сезон. КЕВР пък даде обещание да направи инспекция, само че резултати от нея надали ще има преди март идната година. Междувременно около рисково високите цени някои предприятия към този момент започнаха да съжаляват, че са излезли на свободния пазар на ток.
Борсовата търговия занапред ще се развива, само че цените сигурно няма да останат на желаните от КЕВР равнища. Просто тъй като в района цената на електрическата енергия е приблизително с към 20% по-висока, в сравнение с в България.
Как ще я караме без въглища?
Огромни главоболия на екипа на Теменужка Петкова сътвори Европейската комисия. Европа упорства да приведем въглищните ни централи според най-новите еврорегламенти, а това значи милиарди вложения в тях, които не е ясно по какъв начин и по кое време ще се изплатят. Държавата изиска безсрочна дерогация за спасяването на държавната Топлоелектрическа централа "Марица-изток 2 ", само че сходно предложение надали ще бъде утвърдено в Брюксел. Екоминистерството още не е решило дали сходно искане може да се съобщи и за двете частни американски централи в района. Те работят по същата технология и употребяват същите нискокачествени въглища от "Мини Марица-изток ".
Проблемът с изключение на екологичен е и обществен - в случай че затворят ТЕЦ-овете след десетилетие, хиляди служащи ще останат без работа. Нещо, което никое държавно управление не може и не желае да си разреши. Напоследък все по-силно се постанова тезата, че въглищните централи би трябвало да бъдат затворени, с цел да се направи място за градежа на "Белене ". Спекулациите по тази тематика занапред ще не престават, само че е реалност, че никой през днешния ден не знае какъв брой тъкмо тежки метали като живак или нездравословни газове излъчват комините в региона на Гълъбово и Димитровград. Защото никой от екоинспекцията не желае да направи сходни замервания. Резултатите несъмнено ще са отчайващи.
За пакост квотите за нездравословни излъчвания, които купуват централите, нарастнаха внезапно. Това събори финансово държавната "Марица-изток 2 ". Другите две мощности нямат подобен проблем, тъй като НЕК заплаща за техните квоти. Заради огромните разноски за деветте месеца на годината загубата на държавната Топлоелектрическа централа доближи 266 млн. лв..
Българските газови очаквания
Властта се зае да трансформира енергийната си тактика поради упованията "Турски поток " да мине през страната. След като преди няколко години Еврокомисията не разреши построяването на "Южен поток ", в този момент по неговото трасе може да се постави една от тръбите на турския газопровод. Вариантът това да се случи е посредством Газов хъб "Балкан ". Освен съветски газ от Турция се чака в хъба да се включат и нашите добиви на синьо гориво от дълбоководната част на Черно море. Открити залежи там за момента няма. Намеренията са другите доставки да са от Азербайджан по строящия се газопровод сред Гърция и България.
На този стадий "Турски поток " си остава по-скоро политически план в частта му към Европа. Руската компания "Газпром " към този момент построи една от тръбите по дъното на Черно море и в този момент строи втората. Така Москва може още следващата година да спре преноса на газ през наша територия и да доставя непосредствено на южната ни съседка. Това обаче оставя България без доставки, тъй като нямаме различен източник. При тази обстановка може да разчитаме на благословията на Анкара и Москва част от газопровода да мине през България. Само че тази вероятност никак не се нрави на Съединени американски щати.
Така или другояче, специалистите ни решиха, че е най-удачно държавната "Булгартрансгаз " да стартира изследвания и строителство на нов газопровод от турската граница до варненската компресорна станция "Провадия ". Оттам пък ще се построява ново газово трасе през цяла Северна България, достигайки до сръбския град Зайчар. Цялото това оборудване ще е в основата на газовия хъб "Балкан ". То се прави оценка от "Булгартрансгаз " на над 2.8 милиарда лв.. Идеята е част от парите да бъдат отпуснати от Брюксел, а планът да се изплаща посредством директните такси.
Покрай тези проекти страната има нелеката задача да води договаряния с "Газпром " и за цени. Нагласите след делото сред Еврокомисията и газовия колос и постигнатите договорености са "Булгаргаз " да откри метод да предоговори в наша изгода цените за доставките на синьо гориво. Но нашите експерти не бързат с тези действия и даже работят много внимателно, макар че имат поддръжката на Брюксел. Досега са контрактувани единствено механически елементи, само че не и действително понижение на цените.
Износът на електрическа енергия процъфтява
Електроенергийният систематичен оператор записва растеж в износа на ток с близо 40% по отношение на 2017-а. Приходите от него са както за производителите, по този начин и за търговците. Като цяло обаче никой към този момент не е оптимист, че тази наклонност ще се резервира.
Умерени скептици са и производителите на зелена сила. Нови планове в тази сфера няма, тъй като възвръщаемостта им не е задоволителна добра за фирмите. В същото време Европа си е сложила за цел 27% от електрическата енергия на Стария континент през 2027 година да идва от възобновими източници. Това значи, че България ще би трябвало да търси нови тласъци, с цел да върне ВЕИ вложителите назад у нас.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ