Тя си беше тръгнала, без да каже къде отива. Когато

Тя си беше тръгнала, без да каже къде отива. Когато я открих, не можах да допускам на думите й.

Собствената ми майка умря, когато бях на 6 години. След няколко години татко ми срещна друга жена, която съумя да го направи благополучен. Първоначално я назовах вуйна Олга, само че доста скоро тя се трансформира в същинска майка за мен.

Баща ми, аз вуйна Олга и щерка й Таня заживяхме дружно. Усещах обичта на майка ми. Тя се опитваше да ми отделя толкоз време, колкото и на личното си дете. Но когато пораснахме, всичко се промени.

Майка ми стартира да се отнася към мен с пренебрежение. Така и не разбрах за какво отношението й се промени. Когато Таня се омъжи за сполучлив предприемач и напусна родния дом, се почувствах като същински заточеник. При всяка комфортна опция майка ми ме упрекваше и ме сравняваше с щерка си.

Шест месеца по-късно потеглих по своя път. Майка ми не харесваше избраника ми. Тя все повтаряше, че ще ме изостави и ще остана сама. По подигравка на ориста се случи тъкмо това. Той искаше дете, само че нещата не се получаваха и един ден просто си потегли.

Все отново забременях, само че той към този момент не искаше детето. Каза, че към този момент има друга. Щом разбра, че ще имаме щерка, сподели, че се надява другата жена да му роди наследник. Беше ми доста мъчно, само че се оправих.

Леля Олга не прояви доста благосклонности към щерка ми. Но за внука си, сина на Таня, тя можеше да приказва непрекъснато. Тя роди дете малко преди мен, успяваше да бъде първа във всичко. Семейството й не беше толкоз съвършено, както всички си мислеха. Тя се разведе поради невярност. За известно време остана сама, до момента в който не се омъжи за различен паралия.

Оттогава минаха доста години. Децата пораснаха, само че татко ми към този момент не беше измежду нас. С щерка ми посещавахме понякога вуйна Олга, с цел да не се усеща толкоз самотна. Таня рядко идваше да я види, а когато отпътува за чужбина, изцяло не помни за нея. Майка ми към момента боготвореше внука си, въпреки че той съвсем не си спомняше за баба си.

Вижте още: Историята на една красива жена

Веднъж взех решение да посетя при майка си, само че тя си беше тръгнала. Посрещнаха ме непознати в къщата й. Много се уплаших и незабавно отидох при съседката. Тя сподели, че вуйна Олга е продала къщата. Нито Таня, нито синът й знаеха нещо. Обадих се на всички лечебни заведения, подвигнах целия град на крайник, с цел да намеря майка си. Когато най-сетне я открих, не можех да допускам на думите й.

Оказа се, че внукът й идвал при нея да я убеждава да продаде къщата. Искал тя да се реалокира в града, с цел да се грижи за нея, а с парите щял да купи огромен апартамент за цялото семейство. Всичко казано от внука й било огромна неистина и машинация.

Мама беше в болница в цялостно безсилие и нервозен срив. Никога не е била толкоз щастлива да ме види, както беше оня ден. Помоли ме за амнистия.